Четвъртък, 22 Август 2019
Петък, 01 Февруари 2019 15:40

Жертвите са и преди, и след 1944 г. Лицемерието обаче няма да мине

Май е неудобно да се признава истината, че режимът преди 1944 г. също беше извършител на тежки престъпления, пише в социалната мрежа Александър Сандев

Днес някои отбелязват годишнината от изпълнението на смъртните присъди, постановени от Народния съд. За мен обаче днес е денят на „дясното“ лицемерие. Това лицемерие намери израз в Закона за реституцията, гласуван от СДС през 1992 г. или по-точно казано „Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти“.

Няма да коментирам какви злоупотреби бяха извършени с негова помощ, защото интересното е друго - този закон така и не обхвана отнетите имоти на евреите в България преди 1944 г., в изпълнение на разпоредбите на Закона за защита на нацията (ЗЗН). За изпълнението на закона е създадено Комисарство по еврейските въпроси. Главен комисар е Александър Белев. Комисарството при съдействието на армията и полицията активно участва в депортирането на евреи от администрираните от България предвоенни територии на Гърция и Югославия.*

Нима жертвите на ЗЗН са по-малко жертви от тези, чиито имоти са били насилствено одържавени след 1944 г.? Или май е било неудобно да се признава истината, че режимът преди 1944 г., също беше извършител на тежки престъпления, срещу личността и свободите на гражданите.

Това разделение на жертвите, активно насаждано от нашенските псевдодесни е една от причините днес да не проявявам никаква солидарност и съпричастност към скръбните публикации, посветени на „избиването на цвета на нацията“.

Нека не забравяме, че именно цвят на нацията, осъзнато въвлече България в две световни войни на страната на губещите, като във втория случай бяхме съюзници на изключително мракобесен политически режим, разсипал цяла Европа. Този „цвят“, доведе България до две национални катастрофи, териториални загуби, три преврата, фактическа гражданска война и по негово време са избивани хора без съд и присъда.

Така, че по-леко с обобщенията. Жертвите са и преди, и след 1944 г. Лицемерието обаче няма да мине!

*„На 10 март е издадена заповед за арестуването на всички софийски евреи, а депортирането на евреите от Вардарска Македония започва на 11 март. Една част от тях са откарани до пристанище Лом на 18 и 19 март (престояват затворени на българска територия около две седмици), откъдето са натоварени на шлепове и през Виена са изпратени в лагера „Треблинка” в Полша. Друга част са откарани в Скопие и оттам са депортирани в същия лагер, като престояват на българска територия между 11 и 17 дни. Преминаващите влакове с евреи от Беломорска Тракия са видени от стотици очевидци, включително и от Софийския митрополит Стефан, който изпраща телеграма до царя с молба да разпореди освобождаването им. „Спомни си Новия завет – каквото правиш на другите, това ще сторят другите на теб!” – пише в телеграмата. Още в края на 1942 г. различни радиостанции и печатни издания предупреждават, че евреите в България са събирани, за да бъдат откарани на смърт в лагерите в Полша, както това вече се е случило с евреи от други европейски страни. Местното население от градовете в Тракия и Македония се застъпва за еврейските си съграждани, но полицията прогонва и заплашва тези, които се опитват да помагат, с глоби, затвор и изпращане в лагерите.“

Снимката и допълнителната информация са от сайта на списание Свѣтъ.

Снимка на Alexander Sandev.

Александър Сандев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар