Неделя, 21 Юли 2019
Вторник, 26 Февруари 2019 17:53

Моят свят се разрушава

Емил Йотовски: Най-много се ядосвам, че предишното поколение възпита и отгледа този свят. Как можа?

 

Принадлежа на предишното поколение. Обреченото да мрънка. Несъгласното. Ядосаното.

Яд ме е на Оскарите. Едно време, в моя свят, бяха критерий за качествено кино. Сега са някаква форма на политическо-идеологическа шитня.

В моя свят нобеловата награда за литература я печелеха Неруда, Хемингуей, Сартър. Преди няколко години Лю Сяобо (трябваше да му погледна името в гугъл) я спечели, защото е китайски дисидент.

В моя свят имаше уважение. Докторите не бяха мафиоти в бели престилки. Учителите не бяха онези, които търпят лигавщините на богатите дечица. Учените (до колкото можеха) се занимаваха с наука, а не с преписване. Дори политиците някак изглеждаха по-достойно.

Много съжалявам за музиката. Да, винаги е имало тъпа музика. И по времето на Моцарт също е имало тъпа музика, но тя е била тъпа. Презирана. В моя свят, за да се занимаваш с музика, да правиш музика - трябваше да си музикант. Да можеш да свириш поне на един инструмент, да знаеш солфеж. Като ти кажат „бемол“ да не питаш „кво?“. В този свят е достатъчно да сричаш и да излизаш прилично на селфи и си готов творец.

В моя свят нямаше селфи. Имаше автопортрет. Хората не се снимаха по кенефите. Имаше такова нещо като художник. Това не е човек с лаптоп с инсталиран фотошоп, а такъв, който можеше да нарисува кон или куче от нищото. Представяте ли си?

В моя свят нямаше задръствания. Дори, когато е имало, се наричаха задръствания. Сега водещите по телевизиите съобщават за „тапи“.

В моя свят диалектното говорене не беше престижно. Грамотността се уважаваше. Старанието се уважаваше. Висшето образование беше висше. Сега е визше, више, вишу или vi6e. Сещате се.

Имаше изпити за кандидатстване във ВУЗ и представяте ли си? Повечето от кандидатите не влизаха в университетите.

Опашката за нови книги също беше от моя свят. Сега има опашки за айфон10 или 11. Не им следя развитието.

В моя свят нямаше бързи кредити за плащане на битови сметки.

В моя свят беше важно да си облечен чисто, сега е важно да си марков.

В моя свят имаше семейства. Имаше два пола. Имаше деца – момченца и момиченца.

В моя свят циганите работеха. Нямаше безработица.

Курвите бяха презирани. Престъпниците бяха по затворите.

В моя свят мъжете не си бръснеха краката, а жените не се помпаха със силикон.

В моя свят хората си говореха и имаха какво да си кажат.

В моя свят имаше логика. Сега живеем в тренд.

В моя свят също нямаше банани, портокали, ходене в чужбина, интернет (ужас), ЯМР, сателитна телевизия, мобилни телефони и още сто милиона неща. Но, все пак, оцелявахме.

Някой път ще ви разкажа за моя свят, стига да ви е интересно.

А до тогава np.

Zdr ko pr

I 4ao

П.С. Най-много се ядосвам, че предишното поколение възпита и отгледа този свят. Как можа?

Емил Йотовски, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар