Неделя, 15 Декември 2019
Вторник, 06 Декември 2016 11:05

В началото, хубавите истории не приличат на хубави истории

В хубавите истории няма време, а само отворен край

Хубавите истории обичайно са черно бели, а само есента е цветна. В хубавите истории радостта не тържествува, а обгрижва тъгата. В тези истории приятелството най-често е надживяно разочарование, а любовта има бръчки. В хубавите истории няма време, а само отворен край. В хубавите истории има чайник и бурно море, но и двете вече не докосват героя. В хубавите истории има голи клони и мълчаливо небе, но в него не летят китайски фенери за сбогом, а само лишени от жизнена игривост минали възможности.

Въобще, в началото, хубавите истории не приличат на хубави истории. В тях меланхолията отваря врата, сяда до героя, а после двамата пътуват в открита кола. Защото хубавите истории не обичат навалицата, а свободата, макар и често да се крият в стари кутии. Хубавите истории са бавни и мълчаливи. В тях сюжета няма значение и в края им не стои удивителна.
Хубавите истории стават хубави на края, именно защото, са истории.

Лека нощ от мен, и се надявам, че ви е рано за хубава история.

Васил Петев

BIG5.BG

Оставете коментар