Сряда, 26 Юни 2019
Сряда, 07 Декември 2016 09:14

107 г. от рождението на Никола Вапцаров

Избрани цитати от произведенията на поета

На днешния ден се навършват 107 години от рождението на големия български поет Никола Йонков Вапцаров. Той е роден в Банско през 1909 г. Творчество му е предимно със социална тематика. През 1939 г. подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, която излиза на следващата година. Сред най-известните му произведения са „Пролет“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Вяра“, „Прощално“ и други.

Представяме ви избрани цитати от произведенията на Никола Вапцаров:

1. из „Борбата е безмилостно жестока“
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!

2. из „История“
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

3. из „Завод“
Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.

4. из „Двубой“
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би…

5. из „Родина“
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.

6. из „Писмо“
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя празните химери…

7. из „Земя“
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.

8. из „Огняроинтелигентска“
Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.

9. из „Вяра“
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?

Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

10. „Прощално“
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар