Сряда, 23 Август 2017
Неделя, 12 Февруари 2017 14:09

Георги Димитров: Такъв раздут политически кабинет, както при Митов, отдавна не беше имало в МВнР

„Тук става дума за съзнателно, предумишлено, ако трябва да се изразя на юридически език, организирано действие или поредица от действия, за преднамерено бездействие в някои отношения, граничещи с национално предателство, което навсякъде, във всички времена влече отговорност зад себе си“, казва Георги Димитров, външнополитически съветник на АБВ, за редица скандални практики във Външно министерство.


- Г-н Димитров, от БДД разпространихте декларация с настояване да се извадят „скелетите от гардероба” във Външно министерство, за да могат гражданите да направят информиран избор на предстоящия вот. Засягате бламирането на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН и отказа на България да участва в надпреварата за непостоянен член на СС на ООН в полза на Полша. Призовавате да се понесе административна и финансова отговорност. Защо финансова? Не бяха ли тези решения лош политически избор? Сбъркани приоритети? А може би обикновено интриганство?

- Не става въпрос нито за лош политически избор, нито за сбъркани приоритети, макар че и за такива неща би трябвало да се носи отговорност. Интриганството е отделна работа. То е неотменен атрибут в инструментариума на определена категория хора и в случая имаше и от него. Тук става дума за съзнателно (онези със странния блясък в очите ги оставям настрана), предумишлено, ако трябва да се изразя на юридически език, организирано действие или поредица от действия, за преднамерено бездействие в някои отношения, граничещи с национално предателство, което навсякъде, във всички времена влече отговорност зад себе си. В какво точно да се изрази тази отговорност решава законът, политическият и обществен морал.

- Още ли са на своите постове виновните за „позора на българската дипломация” – случаят Бокова? Изключвам бившия външен министър и Кристалина Георгиева.

- Виновниците, както винаги ще си намерят или вече са си намерили нови пристани – винаги има нужда от наемници или обслужващ персонал. Справка – Кристалина Георгиева. „Отнесоха“ го професионалните дипломати, които единствено положиха нужните усилия, независимо от ограниченията и спънките, с които се сблъскваха по време на кампанията. В този смисъл, не е съвсем точно да говорим за „позор на българската дипломация“. Това е позор на определени хора, които нямат нищо общо с дипломацията – независимо дали са били временно вътре или са извън нея. Но самите те едва ли разглеждат това като свой позор. Позорът остава за България. И не толкова с това, че Бокова не е успяла, а с това, че страната ни е родила, отгледала, обучила индивиди, които й се отплащат по такъв мизерен начин.

- Смяната на кандидатурата на Ирина Бокова предизвика огромен обществен интерес. Има ли още нещо, което обществеността не знае?

- Много неща станаха ясни. Основното е, че Кристалина Георгиева тръгна на поход с ясното съзнание, че не може да спечели, а ще навреди, което и се искаше от нея. И тя получи своите „тридесет сребърника“. Ясно стана също, че министърът и неговото обкръжение, посланикът ни в ООН, един бивш министър и други не само не работеха в подкрепа на Бокова, а активно участваха в усилията за нейното дискредитиране. Ясно, поне за мен стана, че премиерът Борисов позволи да бъде грубо изманипулиран от тези хора, а Росен Плевнелиев така и не разбра за какво става дума. До голяма степен стана ясна и намесата на външни фактори. Един ден вероятно ще се изяснят и детайлите. Самата Бокова, професионални български дипломати, които в момента са обвързани от лоялността си към държавата и службата, могат също да проговорят някой ден. Тайното рано или късно става явно. Само дето отново никой няма да бъде наказан за национално предателство, а резилът, пропуснатият шанс и другите вреди ще останат за България.

- Имате ли информация какви заплати и премии са получавали хората от близкото обкръжение на министъра? И къде работят те сега?

- Точна информация нямам. Възнагражденията на съветниците и експертите от политическия кабинет се определят от самия министър, в някакви граници, разбира се. „Граници“ обаче трябва да има и при подбора на членовете на кабинета, техния брой и най-важното - функциите, които те изпълняват. Такъв раздут политически кабинет, както при Митов отдавна не беше имало в МВнР, толкова партийни кадри с ярка „реформаторска“ доминация, хора, дочакващи старините си на топло местенце с голяма заплата – също. Най-лошото е, че всички важни решения се взимаха в този ограничен кръг, а професионалното ръководство – генерални директори, директори, началници на отдели – получаваха само готови разпореждания, а често дори не знаеха какво се върши от „посветените“. Дочувам, че някои от тях са преназначени на щатни длъжности, други са изпратени в чужбина. Това е едно от нещата, които трябва да провери новото ръководство и да преразгледа такива решения, ако ги има. И то без да се притеснява от воплите за „реваншизъм“ или да се крие зад прокламации за „приемственост“. Такава приемственост не е нужна и не може да бъде приета.

- Каква част от назначенията, особено зад граница, са по политически причини? Не е ли това слабост на всички управления по време на прехода?

- По мои скромни изчисления, законовата квота от 20% външни (политически) назначения надхвърли при министерстването на Даниел Митов 30% с ясно изразена тенденция на постоянно нарастване по време на неговия престой на „Александър Жендов“ 2. Това е явно погазване на закона, нагледен пример за незачитане на правото, на ценностите, които иначе така кресливо пропагандира Митов. Особено безочливо беше масовото изпращане на посланици седмици преди да си отиде предишният президент. С това на практика бяха „вързани ръцете“ на президента Радев, отнета му беше възможността да упражнява пълноценно едно от основните си конституционни пълномощия като участва в определянето на дипломатическото представителство на държавата по света. С уреждането на свои съветници, партийни активисти и лично приближени, Росен Плевнелиев остави печална следа и в българската дипломация.

- Ако бъдат отзовани генерални консули, служебният министър и екипът му веднага ще бъдат обвинени в „лов на вещици”. Как най-после професионалните критерии за издигане на дипломатите да бъдат водещи в работата на българската дипломация?

- Моето лично мнение е, че в закона изобщо не трябва да се дава квота за външни (политически) назначения и да се премине към пълна професионализация на дипломатическата служба, както е в много европейски страни, а ако има изключения, то те да се броят на пръстите на едната ръка при реален национален интерес. Нали разбирате, че ако в дадена страна се изпраща човек, който очевидно няма общо нито с дипломацията, нито с тази страна, или пък в международна организация, където се изискват специфични познания и умения, това е всичко друго само не и национален интерес.
А конкретно за отзоваванията, докато има още политически назначенци, тоест такива, които не принадлежат към дипломатическата служба по смисъла на закона, тук би могло да се почерпи от американския опит. Посланиците на САЩ задължително подават оставка при избора на нов президент, а той решава кои от тях ще останат и кои не. Или пък „дисидентите“ като един наш генерален консул, който открито агитираше срещу кандидат-президента Радев, да бъдат така добри сами да си подадат оставката в знак на несъгласие. Както между впрочем направиха двама-трима след избора на Георги Първанов и това беше достойно поведение.

- Бившият заместник министър Христо Ангеличин вече е с повдигнато обвинение за телефонните централи. Какво още смятате, че трябва да бъде проверявано?

- Не съм си поставял за цел да следя развитието на това лице, нелепо попаднало във външно министерство. Не съм учуден обаче, че прокуратурата се е захванала с него, като имам предвид цялостното му поведение. Напомня ми манталитета даже не на политкомисарите, защото сред тях е имало много честни и всеотдайни хора и не случайно те първи са били разстрелвани от нацистите. Това е по-скоро поведението и манталитета на най-мракобесните служители на НКВД, т.нар „особисти“, които са търсили врагове и предатели сред онези, които са проливали кръвта си на предната линия. Ангеличин изпитваше извратено удоволствие да унижава хората, да ги разпитва кой с кого се среща, да наказва, да уволнява.
Допълнително не може да не прави впечатление фактът, че той практически беше узурпирал всички функции по управлението на кадрите, имотите, обществените поръчки и други подобни. Във външно министерство те отдавна не са били в портфолиото на заместник-министър, който е политическа фигура и би трябвало да се занимава с политики. Но къде ти Ангеличин и политика, еле пък външна! Друго е да съвместяваш позициите и вероятно да получаваш възнаграждение едновременно на член на политическия кабинет и на ръководител на регионалното бюро на ЮНЕСКО, например.
Вярвам, че прокуратурата си знае работата и е подхванала не само централите и самолетните билети, но и други неща, за които алармира БДД.

- Колко дела са спечелени за незаконно уволнение от Външно и какво струва това на българските данъкоплатци?

- Не съм водил статистика, а и не е много лесно, защото имаме няколко големи вълни на „реформиране“ на външно министерство, разбирай политически чистки, с различните им нюанси и мащаби. Вълната Стоян Ганев, вълната Надежда Михайлова, вълната Николай Младенов, вълната Даниел Митов. Още през 1998 г., Парламентарната асамблея на Съвета на Европа констатира и осъди „лова на вещици“ в българската дипломатическа служба.
Спечелените дела са десетки, може би стотици, защото стотици бяха и уволненията. Аз лично съм спечелил 3-4 дела, водя в момента още две. Средствата, изплатени от бюджета вероятно не са малко, ако някой се наеме да направи такова изчисление. При това по закон се изплащат като обезщетение само заплатите за шест месеца, а делата се точат по-дълго. И не толкова финансовата страна има значение, макар че данъкоплатците, осигурителната система, съдилищата се натоварват заради чужди грехове. Никой не може да компенсира унижението, разбитите кариери, персоналните съдби на конкретните хора и тегобите за техните семейства. А лицата, оказали се по някакво стечение на обстоятелствата начело на ведомството, не носят нито финансова, нито политическа, да не говорим за юридическа отговорност. Нещо повече, правят го с ясното съзнание, че делата ще бъдат загубени, но тогава те вече няма да са министри. А ако случайно съдът се окаже по-бърз, възстановяват на работа по негово указание и веднага пак уволняват с нови, изсмукани от пръстите мотиви. Както направи Митов в моя случай. Прав се оказах като го предупредих още в самото начало да не остави след себе си, като някои негови предшественици, единствено „портрета на стената“ в коридора с черния мрамор. Трябва законова разпоредба, която също да предупреждава такива „ръководители“, че ще има последици и за тях лично, които ще им „държат топло“ за незаконосъобразни действия, които ощетяват държавата.

- Имаме ли подготвени кадри за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз?

- Подготвени кадри хем имаме, хем нямаме достатъчно. Не знам как е по другите ведомства, които също имат отношение към председателството, но външно министерство проведе за пореден път, под една или друга форма, една изключително успешна политика на разправа с кадрите си.
Редица от най-опитните дипломати бяха изпратени по други, странични дестинации в момент, когато бяха нужни в Европа. Вместо тях, в държави-членки на ЕС, в международните организации, на Балканите, които би трябвало да са наш приоритет, отидоха лица без никакъв дипломатически опит, без познания за страната и съответния регион, невежи в изкуството да се поддържат контакти, да се водят преговори и съгласуват позиции. Други колеги, повечето посланици по ранг, но от категорията „нереформирани“, са поставени в дълбокия „фризер“ на министерството или използвани като начинаещи стажанти. Трети бяха спешно пенсионирани в навечерието на председателството, включително такива, които най-много разбират тази проблематика. В не малко посолства бяха направени произволни съкращения, което ги доведе до „санитарния минимум“ на функционалния капацитет. Допълнителното им натоварване, свързано с председателството, ще постави колегите буквално на физическата граница на издържливост. В същото време, в Брюксел щедро се пращат десетки нови служители и при тази тенденция това наше представителство може да надхвърли числеността на централното управление на министерството. И така нататък, и така нататък… Въобще волунтаризмът се беше развихрил, както никога в министерството. Като прибавите и назлъндисването около номинацията на български еврокомисар, картинката става още по-мъглива.
Надявам се все пак, че колегите ще дадат максимума от себе си и по стара българска традиция ще изпълнят задачата пряко сили (на „акорд“, както се казваше някога) и въпреки намесата на генералния щаб (по Швейк). Шегата настрана, председателството е предимно политическа задача и без максимална мобилизация на самите политици, нещата трудно ще се получат със силите само на дипломацията.

- При публичните си изяви преди да напусне президенството Росен Плевнелиев се похвали, че нито веднъж не е посетил Македония. Как оценявате този негов жест и изобщо каква дипломация води България на Балканите?

- Отношенията ни с Република Македония са неизменен приоритет за българската външна политика. Общата ни история не само не трябва да ни разделя и противопоставя, а напротив – да ни сближава в общите задачи, които имаме да решаваме в укрепването на стабилността на Балканите, икономическия възход и социално благоденствие на двете страни и целия регион като част от обединена Европа. Бежанската криза допълнително изисква воденето на отворена и активна регионална политика на партньорство с непосредствените съседи и то не само с Турция и Гърция, през които прониква основно бежанският поток. Македония, Сърбия и Румъния също са от особена важност за размяната на информация и координиране на действия и инициативи. Това не изключва разбира се отпора, който трябва да даваме на националистическата реторика, на злоупотребата с историята и базираните на това недружелюбни действия. Въпросът е принципен и тук не визирам само Македония. Помним смехотворната „реакция“ на Даниел Митов на провокационните изказвания на Ердоган, пълното му „скатаване“ при блокадата на границата с Гърция... Да не говорим за странните дипломатически назначения в някои от балканските страни.
Така че, ако по европейското и евроатлантическо направление външната ни политика беше безлична, то на Балканите тя въобще отсъстваше. А Плевнелиев неведнъж е показвал чудновата ценностна ориентация, включително объркване на поводите за хвалба и за срамуване.

- Има ли объркване сред българската дипломация след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп?

- САЩ са важен партньор и съюзник на България и отношенията с тях имат своята дълбока същност и дългосрочен характер, независимо от това кого американският народ е решил да постави начело на държавата си.
С оглед на сегашната обстановка в света, включително в близост до нас, ролята на САЩ като глобален фактор и значението на сътрудничеството ни с тях допълнително нарастват. При това, България не бива да заема пасивна позиция. Национално отговорният подход би бил страната ни да участва активно във формирането и провеждането на общи позиции и политики в областта на сигурността и отбраната и, в частност, нейното регионално измерение, като неотменна част от съюзническите ни права и задължения в рамките на НАТО и ЕС. Това обаче изисква също решителен разрив с пасивното послушание и угодническо ретранслиране на чужди послания, както и прикриването на липсата на национална позиция, бездействието и некадърността зад лозунги за споделени ценности и съюзническа солидарност. Нещо, което беше характерно за досегашното ръководство на МВнР, а и на държавата и което аз наричам политика на „радиоточката“. Тя толкова досади на обществото, че направи излишна всякаква допълнителна „хибридна война“ срещу нас, защото успешно изпълняваше такава функция.
Ако има някакво объркване сега, то произлиза от демонстрираната обвързаност на Даниел Митов с политическия вектор в САЩ, който загуби изборите. Спомнете си неговото присъствие на конгреса на Демократическата партия, посещението и срещите му във Вашингтон с представители на отиващата си администрация, когато и той самият беше в оставка, ако щете служебната му принадлежност преди това към структура на вече опозиционната партия в САЩ. При него и най-близките му сподвижници е естествено да има объркване. Но те всъщност „объркаха“ политиката и службата по много направления. Силно се надявам, че новото ръководство на външно министерство ще се замисли какво всъщност означава „приемственост“ и ще намери сили да скъса с порочната линия Митов/Ангеличин, а колегите дипломати ще бъдат оставени спокойно да си вършат работата и свободно да изразяват професионалното си мнение.

Георги Димитров е дипломат от кариерата. Възпитаник на Френската езикова гимназия в София. Завършил е „Международни отношения” в МГИМО в Москва. Бил е секретар по външната политика в администрацията на президента Георги Първанов. Посланик на България в Сърбия (2005-2010). Бил е постоянен секретар в МВнР. Сега е външнополитически съветник на АБВ.

Източник: epicenter.bg

Оставете коментар

bella