Вторник, 21 Януари 2020
Вторник, 19 Декември 2017 18:16

Ние сме държавата, в която винаги се влиза през задния вход

В Софийския университет се влиза през задния вход, в Националната библиотека се влиза през задния вход, в парламента, също се влиза през задния вход. И в двата смисъла.

Джаред Лето писал на Бойко Борисов за Пирин.
Представяте ли си къв нежен презокеански шамар. Тъп, разбира се, но все пак шамар. Ама нормално, то така ще е, нали винаги си мълчим.
Вместо сега в отговор Криско да напише едно писмо в рими на Тръмп (знам, че Лето прилича повече на нереализираната филмова Николета Лозанова с брада, но Криско ми е по-американски, с тея вежди некак си..) с нещо като:
Палим,
па-палим,
Палим ви целата Калифорния ви палим или по-точно, г-н Тръмп ще е удобно ли да махнете силикона от Силиконовата долина, щото ни влияе зле на иначе екологично чистите канабисови масиви?
Ама няма. Ни Криско ще му пише, ни Цеца Караянчева. Силикон на силикон, пише ли? Не знам.
Но в друго ми е идеята.
Мислили ли сте, че ние сме държавата в която винаги се влиза през задния вход. Да, и аз не го бях мислил.
В Софийския университет се влиза през задния вход, в Националната библиотека се влиза през задния вход, в парламента, също се влиза през задния вход. И в двата смисъла.
У нас вицепремиера има хотел на задния вход, икономиката се движи на заден ход, в любовта и в политиката, пак най-тачен е задния вход.
Именно затова и Лето ни пише - на задния вход ви чака заден ход.
Педерастка работа ще отсекат Ласкин, Слабаков и Цанков.
И ще са прави.
Като мислим за Пирин, като за заден вход, само Тома Белев ще излезе девствен.

Васил Петев

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 19 Декември 2017 18:16
    Между „зеления“ терор и „зеленото“ мълчание

    Държавната немощ в налагането на разумни и адекватни грижи за природните обекти е израз или на некомпетентност, или на участие в разпределението на милионите за „екологични инициативи"

  • Вторник, 19 Декември 2017 18:16
    Има нещо гнило в гейзера на Мария Хигелс

    Колкото и да обичаш своя премиер, все пак има някаква граница, определяща тази психотропна страст! Граница, която дори апотеозите на Вълко Червенков никога не са преминавали

  • Вторник, 19 Декември 2017 18:16
    Да си спомним за Иван, който обичаше Александра

    - Много го обичам това момиче, ама не го заслужавам!
    - Прав си! - окуражаващо кимах с глава аз, докато дъвчех някаква съсухрена от престоя на масата риба.
    - За какво съм прав бе?! И ти ли мислиш, че не я заслужавам?!
    - Не. Ти го мислиш. Аз само те подкрепям. Нали съм ти приятел, а приятелите се подкрепят.
    - Ама какъв приятел си ми ти бе, Василе?! Държиш се като пълен идиот!
    - Именно. В този смисъл съм убеден, че те заслужавам.

Оставете коментар