Събота, 18 Август 2018
Вторник, 08 Май 2018 20:37

Отворено писмо до Димитър Бочев!

"САЩ са най-могъщата демокрация в света, а Русия - най- могъщата диктатура в същия свят."

Димитър Бочев

Мите, какво значи "най-могъща" демокрация. Това вече е оксиморон. Могъществото се свързва със сила, респективно с покорство. Всъщност, ти си прав. Тази "могъща демокрация" извън САЩ показва бицепси. Оказва се, че изнесената демокрация е висша степен на тоталитаризъм. На покоряване на нации и народи - ясно разделям "нацията" от "Народ". Никога не съм смятал, че е демократично да наложиш своята представа за правов ред на страна и народ, които имат друга културно-историческа представа за тези неща. Всъщност, опитът да наложи САЩ своята представа за демокрация на арабските страни, лишавайки тези народи от техните водачи - лоши или не, това са техните водачи, избрани от техните народи - доведе до появата на Ислямска държава. Защото "демокрацията" на САЩ създаде вакуум в културите на тези народи. Да не забравяме, че Ким Чен Ун и Северна Корея също са продукт на опитът на САЩ да наложат своята представа за демокрация в Азия. За малко да успеят и във Виетнам. Тази "мощна" демокрация в момента се опитва да създаде нещо подобно в славянския свят. Косово - исконна Сръбска територия. Знаеш, че дори митът за Марко Кралевити идва от там. Марко Вълкашин. Но това е друга тема за разговор. Не мога да приема намесата в работите на други страни като демократичен акт. Опитът да се намесят във вътрешните работи на Русия, представяйки я като тоталитарна държава, а САЩ - единствен избавител на народите там. Но народите не искат някой да им се меси. Така дори на моят народ, на нашия народ, Митко, му су внушава комплекс за малоценност. Т.е., единствено Америка може да вземе съдбата ни в свои ръце. Ама аз не искам. Не искам демократичната революция на Щатите, искам еволюция тук. Искам ние да узреем за това. Демокрацията не може да предявява амбиции за мощ - мощта е тоталитаризъм. Казваш, че в САЩ се арестуват вандалите, не противниците на Тръмп. Ами в Русия не арестуваха ли вандали - няма разрешение за митинг, но се провежда. Сълзотворен газ не пускат ли при масови безредици. Апропо, по масови бяха отрицателите на Тръмп в САЩ от отрицателите на Путин в Русия. Ти си умен и интелигентен човек, талантлив писател, когото уважавам и смятам за свой приятел. И нещата не опират до комунизъм и антикомунизъм. Русия отдавна се е простила с тези модели - най-скъпият град за живеен в света е Москва, имат милиардери, средствата за производство не са държавни. Просто Западът се смущава от това, че Русия се изправя на крака. Оказва се, че признак на тоталитаризъм е и процентът, с който Путин печели изборите. Това е, меко казано, абсурдно твърдение. Ако няколко жени се влюбят в теб, а не в мен едновременно трябва ли да заключа, че ти ги малтретираш? И в резултат на това те те харесват. Защо не приемеш, че руският народ има други възприятия за света, че тези възприятия включват именно силната ръка, носталгията по бащицата-цар. Не забравяй, че Русия няма нормално историческо развитие - от феодализъм буквално прескочи няколко епохи и се намери в един експеримент, наречен социализъм. Този народ иска да си изживее пропуснатата история. Неговото възпитание, неговите нагони са други. Цялата руска литература се опитва да ти го покаже, цялата култура, която е развита на тази база. Мислиш ли, че нация, която създаде такъв блатен фолклор, народ, който съхрани своята религиозност тогава, когато му взривяваха черквите, народ, в който няма семейство без загинал в Отечествената война, както и загинал и заточен в ГУЛАГ... Това не е сляп народ и този народ не може да бъде манипулиран, Митко. Американецът може да бъде манипулиран, но руснакът не може. И няма смисъл да ти посочвам руски държавник антикомунист. Защото в случая иде реч до културата на един народ, на една нация, която не вярва в безплодните брътвежи на Америка за някаква демокрация. Демокрацията е състоянието, в което един народ и една нация се чувстват уютно. А износът на демокрация винаги е тоталитаризъм...

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 08 Май 2018 20:37
    ОСТАВКА НА...

    Да попитам само. Само да попитам. Ние в Европейския съюз ли сме? Щом сме в Европейския съюз трябва да милеем за него. А българинът, когато милее за нещо, обикновено иска оставка. Българинът, когато милее за родината си излиза на улицата и иска оставки - на когото му дойде на уста. На Бойко, на Бойковица, на Радев и Радевица... Българинът, домилее ли му за жена му - веднага й иска оставката и я гони от къщи. Въпросът обаче е в друго. Въпросът е в Италия и мостът в Генуа. Генуа е в Италия, Италия е в Европейския съюз, в Европейския съюз е и България. А щом с Италия сме в един съюз не е ли редно да поискаме оставката на италианския Парламент, на италианския премиер, на италианския Президент , на Европейския парламент, на Председателството на Европейския съюз... Срамота. Още никой не им е поискал оставката... Какво му става на българинът - да не е в протестърска отпуска... И кой му е дал тази отпуска...

    Но така разбирам пък защо Министерският съвет на Република България не си взима годишен отпуск сега. Че това е най-спокойното време за работа - няма никой под прозорците. Дали пък, поради липса на протести на "Дондуков" 1 и 2 Министерският съвет през август не мръдне малко към морето. Да се срещне с протестърите. Разбира се, там децибелите са проверени от Валери Симеонов. Той от няколко месеца прави репетиции...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Вторник, 08 Май 2018 20:37
    Литературна скука

    Забелязвате ли колко е скучно в литературата през последните двадесетина години. Двадесетгодишните не забелязват, но по-възрастните... Няма го Максим Наимович с по две рецензии в двата вътрешни джоба на сакото. В левия джоб, близко до сърцето се носеше положителната рецензия, в десния - отрицателната. В зависимост от поръчката. Тогава нямаше компютри, нямаше интернет, за да се прати съответната рецензия до редакцията. Ставаше или по пощата - минимум четири дена от центъра на София до... центъра на София. Шест стотинки билетчето отиване и още толкова - връщане... За евреина е непоносима загуба. И бай Максим сутрин пишеше по две рецензии за една книга, обикаляше любимите редакции - "Литературен фронт", "Пулс", "Пламък", "Септември", "Съвременник", "Дружба", "Родна реч", "Народна младеж" и други литературни издания, а имаше такива, Бога ми... И след кратък насочващ разговор, разбирайки нагласата на Главния редактор за съответен автор, Максим Наимович вадеше рецензията, съответно от левия, или от десния джоб...

    А после минаваше един път в месеца в дните за хонорари. Хонорарът за една рецензия бе между петдесет и седемдесет лева - че той и сега е огромен... А Максим Наимович всеки ден печаташе. Трудното бе при неговото писане само преписването на пишеща машина на съответната рецензия, но с отрицателни частици - за десния джоб... После се разгаряха страстите, писателите се събираха в кафенето на "Ангел Кънчев" №5, като в спора се раждаше и истината за рецензиите на Максим Наимович и за това, как веднъж, вместо от левия джоб извадил и предал рецензията от десния джоб. Тогава се намесваше и Партията. Което понякога значеше или Васил Колевски, или Иван Спасов. Станеше ли реч обаче за рецензия за поетеса, пръв бе Иван Спасов. Разбира се, тежката дума имаше и интелектуалецът Венко Христов - единственият критик, приет за член на СБП без издадена книга. Разбира се, появиха се после и Сергей Райков - тоже интелектуалец, Владимир Янев, Георги Янев, Христо Стефанов (него пък го сгази "Зил" осмак, защото се оказа че направил някаква застрахователна компания), Александър Йорданов...

    О, Сашо Йорданов, който после от трибуната на Народното събрание черпеше комунистите със студена вода, но не отпи от нея, въпреки опита му да се сближи със семейството на другаря Тодор Живков. Бе през 1988 г., когато той вдигна скандал на "Южна пролет" в Хасково, задето журито пренебрегва книгата на племенницата на Тодор Живков Весела Малеева и я лишава от награда. Тогава Сашо Йорданов я обяви за гениална, за явление в литературата и други такива мазни похвати. Но, все пак, след това се говореше дълго из кафенето, книгите се четяха. Или, както каза тогава един поет, автор на първа книга: "И, ся, кв'о... Издадоха ни в хиляда тираж, ще ни прочетат хиляда завистници, и, нищо... " Тогава се знаеше какъв е и тиражът на завистниците. А сега - тях не ги тиражират. Защото са първо, второ, трето... издание. Навремето, благодарение на критиката, имаше и такива издания: "Първо претопено издание, второ претопено издание... пето претопено издание... ".

    Такива "претопени издания" имаше най-много Лъчо Еленков. Поемата "Грамада", която бе издавана като в луксозна бонбониера - лъскави твърди корици, като че ли пияни вишни има в опаковката - се изземваше месец след излизането от книжарниците, претопяваше се и... се издаваше наново. Всъщност, това бе повод по-късно, автори на такива "претопени издания" да претендират за дисидентско място, защото им претопявали книгите. Вярно е, претопяваха ги, но не ги гориха. Единствената горена книга в България бе "Фашизмът" на Жельо Желев, но аутодафето и стъкна Едвин Сугарев пред Президентството... Ох, какви неща имаше тогава. Носталгия по младост. Чудя се сега какво правят младите без такива критици. Вярно сега си имат пиари, клакьори - почти същото. Вместо ЦК на ДКМС си имат "Америка за България", "Отворено общество", проекти и програми... Ама спомени нямат. Спомени. Пък и сега ги оценяват журналисти, по-неграмотни от самите писатели... Но и това е нещо, нали... Пардон, и това е нИщо, нали...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Вторник, 08 Май 2018 20:37
    „Бог отваря два пътя, които са много близки един до друг – пътят на мъката и пътят на любовта“

    10 + 1 цитата от Александър Дюма-син, не така продуктивен и всеобхватен като великия си баща, но със свое място в световната литература

    „Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго.”

    „Печално е не това, че наближава старостта, а това, че си отива младостта.”

    „Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.“

    „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”

    „Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.”

    „Ние често пъти минаваме покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали, то не сме го познали.“

    „Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.“

    „Как щастието и животът на другите предизвиква желание за живот и у тези, които вчера в душевната си самота и в мрачната си стая са желаели бързо да умрат?”

    „Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”

    „Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.”

    AFISH.BG

Оставете коментар