Понеделник, 22 Октомври 2018
Вторник, 08 Май 2018 20:37

Отворено писмо до Димитър Бочев!

"САЩ са най-могъщата демокрация в света, а Русия - най- могъщата диктатура в същия свят."

Димитър Бочев

Мите, какво значи "най-могъща" демокрация. Това вече е оксиморон. Могъществото се свързва със сила, респективно с покорство. Всъщност, ти си прав. Тази "могъща демокрация" извън САЩ показва бицепси. Оказва се, че изнесената демокрация е висша степен на тоталитаризъм. На покоряване на нации и народи - ясно разделям "нацията" от "Народ". Никога не съм смятал, че е демократично да наложиш своята представа за правов ред на страна и народ, които имат друга културно-историческа представа за тези неща. Всъщност, опитът да наложи САЩ своята представа за демокрация на арабските страни, лишавайки тези народи от техните водачи - лоши или не, това са техните водачи, избрани от техните народи - доведе до появата на Ислямска държава. Защото "демокрацията" на САЩ създаде вакуум в културите на тези народи. Да не забравяме, че Ким Чен Ун и Северна Корея също са продукт на опитът на САЩ да наложат своята представа за демокрация в Азия. За малко да успеят и във Виетнам. Тази "мощна" демокрация в момента се опитва да създаде нещо подобно в славянския свят. Косово - исконна Сръбска територия. Знаеш, че дори митът за Марко Кралевити идва от там. Марко Вълкашин. Но това е друга тема за разговор. Не мога да приема намесата в работите на други страни като демократичен акт. Опитът да се намесят във вътрешните работи на Русия, представяйки я като тоталитарна държава, а САЩ - единствен избавител на народите там. Но народите не искат някой да им се меси. Така дори на моят народ, на нашия народ, Митко, му су внушава комплекс за малоценност. Т.е., единствено Америка може да вземе съдбата ни в свои ръце. Ама аз не искам. Не искам демократичната революция на Щатите, искам еволюция тук. Искам ние да узреем за това. Демокрацията не може да предявява амбиции за мощ - мощта е тоталитаризъм. Казваш, че в САЩ се арестуват вандалите, не противниците на Тръмп. Ами в Русия не арестуваха ли вандали - няма разрешение за митинг, но се провежда. Сълзотворен газ не пускат ли при масови безредици. Апропо, по масови бяха отрицателите на Тръмп в САЩ от отрицателите на Путин в Русия. Ти си умен и интелигентен човек, талантлив писател, когото уважавам и смятам за свой приятел. И нещата не опират до комунизъм и антикомунизъм. Русия отдавна се е простила с тези модели - най-скъпият град за живеен в света е Москва, имат милиардери, средствата за производство не са държавни. Просто Западът се смущава от това, че Русия се изправя на крака. Оказва се, че признак на тоталитаризъм е и процентът, с който Путин печели изборите. Това е, меко казано, абсурдно твърдение. Ако няколко жени се влюбят в теб, а не в мен едновременно трябва ли да заключа, че ти ги малтретираш? И в резултат на това те те харесват. Защо не приемеш, че руският народ има други възприятия за света, че тези възприятия включват именно силната ръка, носталгията по бащицата-цар. Не забравяй, че Русия няма нормално историческо развитие - от феодализъм буквално прескочи няколко епохи и се намери в един експеримент, наречен социализъм. Този народ иска да си изживее пропуснатата история. Неговото възпитание, неговите нагони са други. Цялата руска литература се опитва да ти го покаже, цялата култура, която е развита на тази база. Мислиш ли, че нация, която създаде такъв блатен фолклор, народ, който съхрани своята религиозност тогава, когато му взривяваха черквите, народ, в който няма семейство без загинал в Отечествената война, както и загинал и заточен в ГУЛАГ... Това не е сляп народ и този народ не може да бъде манипулиран, Митко. Американецът може да бъде манипулиран, но руснакът не може. И няма смисъл да ти посочвам руски държавник антикомунист. Защото в случая иде реч до културата на един народ, на една нация, която не вярва в безплодните брътвежи на Америка за някаква демокрация. Демокрацията е състоянието, в което един народ и една нация се чувстват уютно. А износът на демокрация винаги е тоталитаризъм...

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 08 Май 2018 20:37
    Херман Кох: Трябва да спрем да говорим за толерантност

    Най-успешният холандски писател е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри"

    Херман Кох е сред най-успешните холандски автори. Световното признание идва с романа „Вечерята“ (2009), преведен на 55 езика и само в Европа продаден в над един милион екземпляра. Книгите му са като отрезвяващ шамар за все по-голямата армия от самозабравящи се човеци, напомняйки им, че вървят в грешната посока. На живо, авторът удивлява с умението си да постига не по-малко шокиращ ефект върху събеседника, и то сякаш с езика на улицата и със съвършената простота на общуване, в което няма граници.

    В разговора с Херман Кох, освен за книги, ще стане дума и за толерантността, табутата и автоцензурата, за човешката мотивация, мечтите, спомените и семейството, за лицемерието на вдигнатите завеси, за човека, който трябва да бъде събуден, и дори за бившата холивудска двойка номер 1 – Бранджелина.

    - Не сте за първи път в България, как Ви се струват хората, с които общувате – по-добри, по-спокойни, по-весели, по-умни?

    - Тук съм от няколко часа, затова ми е трудно да направя сравнение. Но това, което харесвам и наистина ми допада, е атмосферата на улицата.

    - Някога страхувал ли сте, че превод може да убие Ваша книга?

    - Всъщност, не. Много лош превод може да увреди книгата, но ако идеята е силна, тя ще оцелее. Много важен е тонът, който има превода на една книга. Затова понякога има много скучни четива, което се дължи именно на превода.

    - Защо хората си налагат табута насила? Защо автоцензурата става все по-силна във времена, за които казваме,че има свобода на словото?

    - Аз не си налагам автоцензура, затова отговорът на този въпрос ми е труден. Понякога хората в Холандия си налагат автоцензура, защото се страхуват да бъдат политически некоректни.

    - Трябва ли да ревизираме разбирането си за толерантност предвид всичко, което се случва около нас и сякаш лошите новини са много повече от добрите?

    - Първата грешка, която хората правят, е че говорят за толерантност. Те казват „Аз съм толерантен“, което означава „Аз толерирам даден тип хора, въпреки че стоя много по-високо от тях“. Това е първото, което ми идва, когато някой заговори за толерантност. Всъщност, тези хора не трябва да толерират никого и нищо, защото всички сме равни, всички сме хора. Разбира се, трябва да има лимит на толерантността, когато някой, който третираш като равен на теб, ти взриви къщата. Тогава трябва да се направи нещо.

    - Какво?...

    - Ако се върнем назад към световната история, ще видим, че тероризмът не е от вчера. Но аз нямам решение за това.

    Спомням си, че когато бях на 18 години, се увличах от някои радикални движения, само за да шокирам родителите си. Не направих стъпката към това да хвърлям бомби или да убия някого, но по онова време бях много отворен към подобна идеология. Не казвам, че е добро, но никога няма да кажа, че не разбирам какво се случва.

    - Казвате, че се интересувате от мотивацията на хората. Каква е Вашата мотивация да минете през различни, макар и близки професии – продуцент, актьор, журналист, сценарист? Знам, че най-добре се чувствате като писател.

    - Имам един единствен мотив – да се преборя с отегчението и скуката. Най-важното за мен е, че когато не пиша, трябва да изляза от това състояние. Честно казано, не съм сред най-работливите хора, не съм работохолик. Просто обичам да пиша сутрин, когато се чувствам най-добре. Моята мотивация е да изкарвам времето си по възможно най-добрия за мен начин.

    Като малък рисувах и това ме правеше щастлив. Сега пиша, и това е нещото, което ме прави щастлив. Писането е доста по-различно и много по-трудно от рисуването, но за мен е ок.

    - Възможно ли е да се върнете пак към рисуването?

    - По-добре да не се залавям с това отново. (Смее се)

    - Синът Ви прочете ли „Вечерята“ и какво е впечатлението му от тази книга? Интересно ми е дали застава зад родителите в този роман или има друго мнение?

    - Все още не я прочел. Той не е много по четенето. След „Вечерята“ чете други мои книги и ги хареса. Но беше чувал толкова много за „Вечерята“, че не пожела да я прочете. Каза, че има чувството, че я познава. Гледа и филмовата версия, която въобще не хареса. Мисля си, че никога няма да прочете тази книга, може би ще се зачете в нея, когато вече ме няма…

    (Във „Вечерята“ две семейни двойки се срещат на вечеря в изискан ресторант. Разговарят за всекидневни неща и старателно отбягват темата, която ги е събрала – 15-годишните синове на двете двойки са извършили убийство. Положението е сложно и заради факта, че бащата на едно от момчетата е очакваният следващ министър-председател на страната.)

    - През 2015 г. казвате, че когато видите колекцията от деца на Анджелина и Брад, винаги си задавате въпроса какво би станало с тази колекция, ако двамата се разделят. Сега вълнува ли Ви този въпрос?

    - Не следя живота им, но чух че всички деца са се върнали при Брад Пит и никое не иска да остане при Анджелина. Очевидно е, че децата са направили своя категоричен избор и това ясно показва кой е откачения в двойката.

    - Какво събитие трябва да се случи в Холандия, за да започнат хората да си пускат завесите на домовете? И това би ли могло да бъде тема на Ваша книга?

    - (Смее се) Има известно лицемерие във вдигнатите завеси, защото хората искат да покажат, че няма какво да крият. В последно време обаче обществото се променя, смесват се много култури, особено сред младите хора, и аз съм изпълнен с оптимизъм за всичко.

    - Определено, имате необичайно отношение към героите си, какво е за Вас човека?

    - Най-хубавото, най-великото и най-забавното е, че хората са различни. И това ме прави винаги любопитен да срещам нови хора. Никога няма да ме чуете да кажа за някого, че принадлежи към един или друг тип характер, или че вече съм срещал подобен на него. Така правят само хората, които са отегчени от себе си. Затова в дефиницията за човека трябва да се казва, че той носи нещо интересно в себе си, а понякога самият човек не го знае, затова трябва да бъде събуден.

    Херман Кох е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри", който продължава до 24 октомври в София и още шест града - Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.

    Източник:  bTV

  • Вторник, 08 Май 2018 20:37
    Ами сега ООН какво ще прави? Ами Брюксел и всички тия Биволи?

    Ами сега ООН какво ще прави... Ами Брюксел зеле ли ще претака...

    Оказа се, че момичето просто не е разследваща журналистка, а просто красиво момиче, което хваща око...

    А всички тия Биволи, малачета, стада журналисти, които пищяха тъй, сякаш тях изнасилват заради техните журналистически разкрития като например колко са жълти гащичките на Венета Райкова, или пък с кого спи Азис под светналия поглед на Самуил...

    Ако за всяко изнасилено момиче в България се вдигне такава международна олелия, отдавна да бе решен проблемът с престъпността в България... Давайте, братя журналисти. И вие, сестри журналистически... Колко прах ви трябва да си посипете главите...

    А, и да попитам - подмокряхте ли гащички докато писахте с такова сексуално удоволствие за убитата Виктория, леко да му е небето на момичето...

    Господи, един труп, пък цяла гилдия журналисти храни, че ги и носи в галоп...

    Ами, толкоз...

    Христо Стоянов, facebook

  • Вторник, 08 Май 2018 20:37
    Колко идиота може да побере трупът на Виктория?

    В България, мислех си, смъртта е удобното легло за злобата, посредствеността - най-вече посредствеността - политическите възгледи, липсата на политически възгледи, користта и съблазънта...

    Трупът, който може да задоволи дори сексуално всеки инстинкт за себеизява. Трупът, като гражданска съвест и трупът като повод... Повод за всичко... А, да не забравя - трупът, който оправдава заплатите на десетки, че и на стотици журналисти.

    Представете си, ако не бяха изнасилили и убили Виктория, колко журналисти можеха да загубят работата си само защото с дни, седмици и месеци не са пускали дописки в медиите си. А по-отраканите от тях сега дори пробват и в публицистиката. Някои можеха направо да заработват и като частни детективи - такива невероятности пръкнаха в пресата, че просто да се чуди човек те дали пък не преподават в някакво частно училище за килъри.

    Защото само извратен ум може да роди такива версии за една изнасилена - красива, не отричам - жена, която е водила едно единствено предаване. И в това предаване дори не тя е разпитала двама псевдожурналисти, които просто били на място, което сами са посочили на полицията.

    Та, така. Те са живи и здрави, но такава пиар кампания създадоха на своя сайт "Бивол", че всяко малаче би им завидяло на калта, от която биха могли да сътворят цяло по-добро човечество. Малачето завижда за калта, Господ - също...

    Винаги си спомням онази Новозеландска притча за Сътворението. Бог ожаднял, след като направил човека от кал и се отдалечил да потърси вода. Минал дяволът оттам, съзрял фигурката и от завист я оплюл цялата. След като се върнал и видял олигавената фигурка, Господ я обърнал като ръкавица и от тогава човекът е мръсен и лигав отвътре, а отвън е чист.

    Само че тези, които пишат за изнасилената и убита заради красотата си Виктория, така се овъргаляха с трупа й, че и отвън вече са лигави, слузести и лайнянести... Както, междупрочем, и отвътре. Но, каквито журналистите, такива и политиците. Световните, имам предвид... Щом и те полегнаха до трупа на Виктория - от тези от ООН до онези от Брюксел...

     И се чудя дали няма да се появи пандемия от изнасилени красиви жени благодарение на тях. Защото така разпалиха фантазиите на иначе кротките онанисти, че красива жена неизнасилена няма да остане... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар