Събота, 15 Декември 2018
Вторник, 24 Юли 2018 13:40

Васка, ти що си говориш с к..вите бе?

Влизам вчера вечер в едно известно софийско кафене, оглеждам се за места, няма, тъй като явно още от ранни зори навсякъде е насядал консуматив - полугол, зареден, с надписи по бедрата.
В далечния ъгъл до пълна маса със силно изразен сливенски дух съзирам свободно столче.
- Удобно ли е?
- Що питаш - с класово презрение ме поглежда едно патронче аперол.
- За да седна - кратък съм аз.
- То и аз съм свободна. Що не седнеш в мен?
- Добрия вкус ме лишава от много неща, мила - отново кратко отвръщам аз.
Патрончето се замисля. Дълги, като мандата на Бойко нокти, нервно защракват по масата.
- Ама ти си някакъв отворко, а? - все пак стига до някакъв извод патрончето.
- Дори нямаш идея.
Поглеждам я по внимателно - дълъг надпис на непознат език покрива дължина от коляното до под лявата й гърда.
- Ко си ме зяпнал бе?!
- С научна цел. Това арамейски ли е? - любопитствам аз.
- Кво?! - леко побеснява аперолчето.
- Еби.
- Каквооооо?!
- Така се казват. Скаридите пред теб. Да не говорим, че късното хапване на скариди не е добро за перисталтиката ти. Може да се изпуснеш.
- Жоркаааа, тук един селянин ме псува! Говорими за некви сталактити...
Част от стената се обръща и ме изглежда с отегчен вид.
- Васка, ти ли си бе? Що си говориш с курвите бе? Идвай и сядай при нас.
- Раздвоен съм - продължавам да хитрея леко аз, но натъжен излизам от кафенето.

Еби. Скариди. Какво повече да ви кажа.

Васил Петев

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар