Сряда, 17 Октомври 2018
Вторник, 07 Август 2018 12:52

За насекомите, кучета, джендърите и педагогическите школи

Няма страшно, играйте си, глупостите почти не си личат, пише Васил Петев

 

- Тати, така е в България. Тук хората не са кул, много са зли, мойто дете.

Обръщам глава и виждам средно на ръст насекомо, цялото в графити, като от влака за Левски, с големи очила, ала Мухата (1986), което води малка лавра на каишка през тревата на градинката. Пред тях пък марширува Ото Фон Бисмарк, явно в ролята на майката. Семейството инсекти тържествено каца на една пейка, а Бисмарк почва да си стърже калните чепици в ръба й.

Точно да се ужася, когато чувам нов истеричен рев, този път от посока на пясъчника.

Малка мида е забила лице във влажната почва, докато дупето й стърчи вертикално нагоре, а майката-роднина на Искра Фидосова ухилено ръкопляска и спорадично пищи: "Браво, браво! Браво на мойто дете!". Абе, Виенската опера - репички да яде.

Всъщност аз добре познавам тази западноевропейска педагогическа школа, според която всяка детска проява на простотия, трябва да се поощрява с цел да не се стресира детето. А да се адаптира. Към простотията. Именно по тертип на същата тази школа, в някои скандинавски страни много скоро браковете с травестити ще станат задължителни, а отсъствието на граждани от гей-парад ще води до чудовищни глоби в натура.

Едно време пък бе другояче - аре ставай бе ревльо, ставай, че чинка ти Пейка идва да ти откъсне ушите! Днес на абсолютно същото пък му викат - браво мойто дете, ела да ти купя едно пакетче джелибон, че ти е паднал холестерола.

Не знам. Аз не съм градинков тип и по принцип избягвам места с много богата флора и фауна, поради простата причина, че съм алергичен към чесън и мухи, но днес ми се наложи да разходя кучето. И тъй като след горните две срещи се почувставах длъжен на някаква гражданска реакция, спрях с малкия пес Тоби по средата на площадката и с висок глас се обърнах към йоркшира с думите - "Виждаш ли мойто дете, това са хора. Големи идиоти, мойто момче. Много трябва да се пазиш да не вземеш един ден и ти да станеш като тях".

Васил Петев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 07 Август 2018 12:52
    Пичове, урината, която изпикахме пред света, капе и по вашита глави, сладури

    "Извините се, бе! Спокойно, шегувам се. Знам, че подобен шанс няма", пише Васил Петев

    4 дни само четох и не коментирах случая от Русе. Сега обаче спокойно мога да ви кажа, че някои хора, представящи се в публичното пространство за журналисти, от този момент нататък трябва официално да престанат да твърдят, че имат нещо общо с тази професия, но пък спокойно могат да се отдадат на щатните си задачи към пропагандния отдел на съответна служба, към която очевидно са регистрирани. 

    И нека не бъда разбиран погрешно или малоумно, като "български" разследващ журналист тълкуващ факти, а коректно и точно - пичове, урината, която изпикахте пред света, капе и по вашите глави, сладури. Тепърва има да ни смърди на всички под носа. 

    И още нещо. Няма как да постигнеш истина с откровена лъжа. Аз разбирам, че имате резерви към настоящата власт, аз също имам множество такива, дори може би много по-конкретни от вашите, но простотията, която успяхте да спретнете през последните няколко дни, бе умопомрачителна. Нещо повече, с глупостта си дори свършихте част от работата на тази въпросна власт. 

    Щото, какво се оказа накрая, патардията не била за горката жена, не била дори за свободата на словото, а била за Джи Пи Груп. Няма лошо, ама цената на финала огромна излезе, а сметката се оказа обща.

    Затова, извините се, бе! 

    Спокойно, шегувам се. То и без това вече дори кошмарът започна да изглежда като майтап.

    Васил Петев, фейсбук

    NBOX.bg

  • Вторник, 07 Август 2018 12:52
    Марешки предложи да одържавим фабриките на Миню Стайков в Карнобат. Аз пък предлагам да одържавим мозъка на аптекаря. Ave idiotas!

    Марешки е точно този персонаж, който би написал някъде по стените на Колизеума, "аз бех тук. весо. 2018 г", а после би го бутнал за да открие нова аптека на мястото му, докато праща наследствените италиански аптекари да ринат цинк в Калабрия. Той е аватар на Вълко Червенков, пише Васил Петев

  • Вторник, 07 Август 2018 12:52
    "Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото, ще ми скъсат gaza!"

    В известното по цял свят село Дебнево, старата кухничка се намира точно над старата маза - (аз не знам какво погрешно впечатление съм оставил у мнозина от вас, чрез писанията си във фейсбук, но трябва да ви призная, че реално съм доста плашлив, особено що се касае до духове) - та, една лятна нощ докато лежа аз на старото легло в старата кухничка, която се намира точно над старата маза, все по-осезаемо започвам да чувам приглушени гласове (нормално, ще кажат хората които ме познават, но този път няма да са прави, щото гласовете си звучаха напълно истински).

    Сега.

    Ясно е, че първата ми реакция бе да се покрия с чаршаф, правейки се на Иван Костов в Агенцията за следприватизационен контрол, сиреч, няма ме! Добре, ама това очаквано не помогна. И гласовете не спряха. Нищо не им се разбираше, но през цялото време се чуваше едно дълго и приглушено бучене...бууууууу, или нещо такова.

    Покрих се аз за известно време, като беглец от Спецпрокуратурата, но скоро ми писна и реших да сляза в мазата за да проверя, що за изрод се крие долу. Бавно, с фенерчето на айййфонаааа в ръка влязох в тясното каменно помещение и рязко натиснах ключа на лампата.
    Веднага я видях, братче. Опърпана, задържаща вода и спомени, седи сама върху едно празно буре, люпи семки и си мърмори.
    - Кво праиш тука ма?! - подкарвам я аз със стрес веднага.
    - Крия се.
    - От кого се криеш ма?
    - От теб.
    - Що от мен бе?
    - За да не ме освободиш.
    - Аз ли бе? Ти луда ли си! Да не съм Петя Дикова?!
    - Що, Петя? - пита тя.
    - А що, не? - отговарям аз.

    Бях я виждал само веднъж преди това. И то съвсем за кратко. Бе дошла на някаква командировка у нас. По обмен на идеи. Твърдеше, че много и харесва в България и щяла да си строи къща в Бояна. Оказа се обаче, че лъже. Остана в София само 2 седмици и после безследно изчезна. Първо помислих, че се е прибрала у дома на Запад. А сега се оказа, че люпи семки върху бурето в мазето на дядо ми Васил.

    - Отиди и се предай сама - след кратко мислене я посъветвах аз.
    - На кого? Никой не ме ще.
    - Опитай с Гешев - разумно подхвърлям аз.
    - Офффф - измуча тя и продължи да си ломоти на своя приглушен и неразбираем език. - Ще ми трябват и нови документи. Фалшиви. Налага се да си сменя името, щото с това име у вас ще ме вкарат на Г. М. Димитров.
    - И как искаш да се казваш?
    - Свобода Бъчварова.
    - Що пък Свобода Бъчварова?!
    - Ама Василе, ти идиот ли си бе?! Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото ще ми скъсат гъза бе, мойто момче - отсича нервно тя, докато изплюва люспа грозде на пода.

    П.С. От тогава живеем заедно. Не си говорим, за да няма скандали. Тя в мазето, а аз в кухнята.
    Абе кво знаете вие за любовта...

    Васил Петев, фейсбук

Оставете коментар