Четвъртък, 17 Януари 2019
Петък, 07 Септември 2018 12:35

Истинските журналисти вървят пред победителите, а не като у нас - след тях!

Мнозина смятат, че “The Sun” е вестник от най-ниско ниво – клюкарница и вестник на общите работници, и донякъде са прави. Повече обаче не са прави. “The Sun” постоянно прави разкрития, които освен свързани с обичайните публични личности на Острова – независимо дали политически, културни или тип “Big Brother” измисленяци, вади и истории, от които може да ви настръхнат косите. Ето само два примера.

Преди години благодарение на собствено разследване “The Sun” успя да внедри свой репортер като шофьор в четиричленна румънско-албанска банда, която подготвя отвличането с цел искането на откуп на Виктория Бекъм. Човекът на вестника е трябвало да бъде шофьор на групата. След като събрал всички необходими доказателства, от вестника се обадили в полицият, където хал хабер си нямали за готвеното отвличане, и вечерта преди акцията бандата бе арестувана. Този случай разтърси много сериозно полицията. Тиражът на вестинка хвръкна нагоре.

Вторият случай бе малко след това. От вестника изпратиха свой репортер под прикрите в Молдова. Там успяха да го снабдят с фалшиви молдовски документи за самоличност, да го върнат с тях нелегално в Англия, да му изкарат всички необходими документи тук, и да му осигурят всички възможни видове помощи. Този пък случай разтърси из основи британската система за емиграция. Тиражът на вестника пак хвръкна нагоре.

Сериозни истории подобни на тези две в “The Sun” има редовно.

Защо ви разказвам тези неща?

Чета от десетина дни разни материали с надслов: Извънредно, Ексклузивно, Само в еди къде си, за семействата на Ветко Арабаджиев и Миню Стайков. И това са материали, разказващи за истории, които стигат доста назад във времето – луксозен живот, трупане на богатство, неплащане на данъци… И ето тук е разликата между голямата част от българските медии (за щастие все още има и такива, които пишат истината преди да са дошли победителите) и “The Sun”. Щом ведната след акцията срещу Арабаджиев и Стайков може да извадиш тонове материали за и срещу тях, какво си правил досега? Тези материали не се събират за една вечер! Защо си мълчал? Това не вдига тиража, а прави тези издания да изглеждат жалки. Много е лесно да риташ падналия или да пишеш за някого, когото прокуратурата вече е погнала. Истинският журналист би го направил преди това и би дал повод на прокуратурата да се задвижи.

Така че по-лека с екслузивността и извънредността. Тях може да ги ползвате, ако напишете за подобните на Арабаджиев и Стайков, защото като тях има още много в България, но да пишете преди да са паднали в калта.

Но, разбира се, не ви стиска!

Галин Люцканов

www.lyutskanov.co.uk, чрез Afera.bg 

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 07 Септември 2018 12:35
    В антикорупционната комисия наказват за статуси във Фейсбук

    Съдът обаче приема, че коментарите изразяват лично мнение, базирано на факти, които са публично известни

  • Петък, 07 Септември 2018 12:35
    ГЕРБ иска да въведе цензура във финансираното от държавата кино. Взимат пример от Турция

    Проектозаконът е приет с пълно единодушие от комисията с председател Вежди Рашидов.

    Депутатът от ГЕРБ Тома Биков заяви, че държавата трябва добре да помисли дали има полза от това да финансира разнообразни филми и сериали, или нейният интерес е да дава пари само за положителни и имиджови продукции.

    Депутатът от ГЕРБ Тома Биков заяви, че държавата трябва добре да помисли дали има полза от това да финансира разнообразни филми и сериали, или нейният интерес е да дава пари само за положителни и имиджови продукции.

    Останалите трябвало да се правят преимуществено с частни средства.

    В Турция правителството така правело сериозна външна и вътрешна политика.

    Становището му е изразено пред комисията по култура и медии при гласуването на първо четене на промените в Закона за филмовата индустрия, съобщава “Сега”.

    Според Биков, ако решат да дават пари за развитие на филмово изкуство, политиците имат право насреща да искат продукциите да представят България в позитивна светлина.

    Той даде за пример Турция, където правителството правело сериозна външна и вътрешна политика чрез снимането на турски сериали.

    Като пример в обратната посока депутатът посочи поредицата "Под прикритие" на БНТ.

    Сериалът бил направен с обществени средства и бил продаден на няколко континента, но създавал лош имидж на страната.

    "Трябва добре да помислим дали искаме да плащаме от бюджета, за да виждаме как България се свързва с престъпност, проституция, трафик на наркотици и т.н. Не искам да бъда разбран погрешно, "Под прикритие" бе сериал с добра актьорска игра, добро заснемане и т.н, но според мен в такива продукции трябва да инвестират частни компании, а пък държавата трябва да постави свои условия", коментира той.

    Проектозаконът е приет с пълно единодушие от комисията с председател Вежди Рашидов.

    Законопроектът е изготвен от Министерския съвет и е приет от кабинета в началото на октомври.

    Ако той бъде окончателно утвърден от Народното събрание, България ще въведе схема за подпомагане на инвестициите в киното.

    Подобни програми вече са изработени и приети в различни страни от ЕС, както и във всички балкански държави.

    Източник: Гласове

  • Петък, 07 Септември 2018 12:35
    Васил Петев: Цензурата скопява обществото

    Цензурата няма цвят, тя има само скоч и ти го лепва на устата. Общество, което има скоч на устата, е скопено общество. Със скоч на устата никой не може да диша дълбоко. А ако не дишаш, умираш.

    Автор: Васил Петев

    30 дни глоба на профила ми наложи Фейсбук заради един политико-брадърски статус. Невинен статус, мен ако питате.

    Блокираха ме, само защото нарекох някои дребни неща с истинските им имена. Казвам "истинските" не защото се изживявам за някаква крайна инстанция, а защото не знам как по друг начин бих могъл да нарека глупака, освен тъпак; духовния селянин, освен мизерник; чудовището, освен безскрупулен изрод. 
    Всъщност, тя, истината, никога не се е нуждаела нито от адвокати, нито от интерпретатори. Винаги, обаче, около нея са вегетирали десетки хиляди шлифери, които са били готови да говорят от нейно име, без някой да ги е ангажирал с подобна задача.

    Така се е раждала и продължава да се ражда цензурата. Тя няма цвят, тя има само скоч. Минава и ти го лепва на устата.

    Мен персонално това не ме смущава, но общество, което има скоч на устата, е скопено общество. Без значение дали той е там в името на революцията или в името на някаква модерна европейската толерантност, псевдо световно равноправие или растящото глобално затопляне в мозъците на тихопоклонниците. 
    Цензурата си е цензура. Нейните аватари обичат да я наричат „система от правила”. Според тях така най-ефективно се съхраняват ценности, като свобода, хуманизъм, религия и т.н. теоретични заготовки. Казвам заготовки, защото, когато на тези понятия се гледа от висотата на Бурж Халифа, те не са нищо повече от заготовки, лишени от реално и смислено съдържание. Защото всички знаем, че най-много убийства на този свят са извършени именно с тези понятия на уста.

    Друга житейско-битова истина е, че няма какво да викаш, ако никой не иска да те чуе. Щото майките на деца с увреждания вече седмици наред пищят, ама не виждам някой да ги чува. Така ще бъде, докато и те не се уморят.

    Така пък се ражда автоцензурата. Тя е не по-малко страшна от майка си. Тя е кривото лице на паритета между човека и чудовището вътре в нас. Стъпва тихо, усмихва се, като през цялото време взима мерки за стъкленицата, в която съвсем скоро ще постави сърцето ти. 
    Не знам какъв би трябвало да е пътят. Нямам нито зелени рецепти, нито гениални решения. Знам обаче едно – със скоч на устата никой не може да диша дълбоко. А ако не дишаш, умираш.

Оставете коментар