Петък, 16 Ноември 2018
Петък, 07 Септември 2018 12:35

Истинските журналисти вървят пред победителите, а не като у нас - след тях!

Мнозина смятат, че “The Sun” е вестник от най-ниско ниво – клюкарница и вестник на общите работници, и донякъде са прави. Повече обаче не са прави. “The Sun” постоянно прави разкрития, които освен свързани с обичайните публични личности на Острова – независимо дали политически, културни или тип “Big Brother” измисленяци, вади и истории, от които може да ви настръхнат косите. Ето само два примера.

Преди години благодарение на собствено разследване “The Sun” успя да внедри свой репортер като шофьор в четиричленна румънско-албанска банда, която подготвя отвличането с цел искането на откуп на Виктория Бекъм. Човекът на вестника е трябвало да бъде шофьор на групата. След като събрал всички необходими доказателства, от вестника се обадили в полицият, където хал хабер си нямали за готвеното отвличане, и вечерта преди акцията бандата бе арестувана. Този случай разтърси много сериозно полицията. Тиражът на вестинка хвръкна нагоре.

Вторият случай бе малко след това. От вестника изпратиха свой репортер под прикрите в Молдова. Там успяха да го снабдят с фалшиви молдовски документи за самоличност, да го върнат с тях нелегално в Англия, да му изкарат всички необходими документи тук, и да му осигурят всички възможни видове помощи. Този пък случай разтърси из основи британската система за емиграция. Тиражът на вестника пак хвръкна нагоре.

Сериозни истории подобни на тези две в “The Sun” има редовно.

Защо ви разказвам тези неща?

Чета от десетина дни разни материали с надслов: Извънредно, Ексклузивно, Само в еди къде си, за семействата на Ветко Арабаджиев и Миню Стайков. И това са материали, разказващи за истории, които стигат доста назад във времето – луксозен живот, трупане на богатство, неплащане на данъци… И ето тук е разликата между голямата част от българските медии (за щастие все още има и такива, които пишат истината преди да са дошли победителите) и “The Sun”. Щом ведната след акцията срещу Арабаджиев и Стайков може да извадиш тонове материали за и срещу тях, какво си правил досега? Тези материали не се събират за една вечер! Защо си мълчал? Това не вдига тиража, а прави тези издания да изглеждат жалки. Много е лесно да риташ падналия или да пишеш за някого, когото прокуратурата вече е погнала. Истинският журналист би го направил преди това и би дал повод на прокуратурата да се задвижи.

Така че по-лека с екслузивността и извънредността. Тях може да ги ползвате, ако напишете за подобните на Арабаджиев и Стайков, защото като тях има още много в България, но да пишете преди да са паднали в калта.

Но, разбира се, не ви стиска!

Галин Люцканов

www.lyutskanov.co.uk, чрез Afera.bg 

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 07 Септември 2018 12:35
    ГЕРБ иска да въведе цензура във финансираното от държавата кино. Взимат пример от Турция

    Проектозаконът е приет с пълно единодушие от комисията с председател Вежди Рашидов.

    Депутатът от ГЕРБ Тома Биков заяви, че държавата трябва добре да помисли дали има полза от това да финансира разнообразни филми и сериали, или нейният интерес е да дава пари само за положителни и имиджови продукции.

    Депутатът от ГЕРБ Тома Биков заяви, че държавата трябва добре да помисли дали има полза от това да финансира разнообразни филми и сериали, или нейният интерес е да дава пари само за положителни и имиджови продукции.

    Останалите трябвало да се правят преимуществено с частни средства.

    В Турция правителството така правело сериозна външна и вътрешна политика.

    Становището му е изразено пред комисията по култура и медии при гласуването на първо четене на промените в Закона за филмовата индустрия, съобщава “Сега”.

    Според Биков, ако решат да дават пари за развитие на филмово изкуство, политиците имат право насреща да искат продукциите да представят България в позитивна светлина.

    Той даде за пример Турция, където правителството правело сериозна външна и вътрешна политика чрез снимането на турски сериали.

    Като пример в обратната посока депутатът посочи поредицата "Под прикритие" на БНТ.

    Сериалът бил направен с обществени средства и бил продаден на няколко континента, но създавал лош имидж на страната.

    "Трябва добре да помислим дали искаме да плащаме от бюджета, за да виждаме как България се свързва с престъпност, проституция, трафик на наркотици и т.н. Не искам да бъда разбран погрешно, "Под прикритие" бе сериал с добра актьорска игра, добро заснемане и т.н, но според мен в такива продукции трябва да инвестират частни компании, а пък държавата трябва да постави свои условия", коментира той.

    Проектозаконът е приет с пълно единодушие от комисията с председател Вежди Рашидов.

    Законопроектът е изготвен от Министерския съвет и е приет от кабинета в началото на октомври.

    Ако той бъде окончателно утвърден от Народното събрание, България ще въведе схема за подпомагане на инвестициите в киното.

    Подобни програми вече са изработени и приети в различни страни от ЕС, както и във всички балкански държави.

    Източник: Гласове

  • Петък, 07 Септември 2018 12:35
    Васил Петев: Цензурата скопява обществото

    Цензурата няма цвят, тя има само скоч и ти го лепва на устата. Общество, което има скоч на устата, е скопено общество. Със скоч на устата никой не може да диша дълбоко. А ако не дишаш, умираш.

    Автор: Васил Петев

    30 дни глоба на профила ми наложи Фейсбук заради един политико-брадърски статус. Невинен статус, мен ако питате.

    Блокираха ме, само защото нарекох някои дребни неща с истинските им имена. Казвам "истинските" не защото се изживявам за някаква крайна инстанция, а защото не знам как по друг начин бих могъл да нарека глупака, освен тъпак; духовния селянин, освен мизерник; чудовището, освен безскрупулен изрод. 
    Всъщност, тя, истината, никога не се е нуждаела нито от адвокати, нито от интерпретатори. Винаги, обаче, около нея са вегетирали десетки хиляди шлифери, които са били готови да говорят от нейно име, без някой да ги е ангажирал с подобна задача.

    Така се е раждала и продължава да се ражда цензурата. Тя няма цвят, тя има само скоч. Минава и ти го лепва на устата.

    Мен персонално това не ме смущава, но общество, което има скоч на устата, е скопено общество. Без значение дали той е там в името на революцията или в името на някаква модерна европейската толерантност, псевдо световно равноправие или растящото глобално затопляне в мозъците на тихопоклонниците. 
    Цензурата си е цензура. Нейните аватари обичат да я наричат „система от правила”. Според тях така най-ефективно се съхраняват ценности, като свобода, хуманизъм, религия и т.н. теоретични заготовки. Казвам заготовки, защото, когато на тези понятия се гледа от висотата на Бурж Халифа, те не са нищо повече от заготовки, лишени от реално и смислено съдържание. Защото всички знаем, че най-много убийства на този свят са извършени именно с тези понятия на уста.

    Друга житейско-битова истина е, че няма какво да викаш, ако никой не иска да те чуе. Щото майките на деца с увреждания вече седмици наред пищят, ама не виждам някой да ги чува. Така ще бъде, докато и те не се уморят.

    Така пък се ражда автоцензурата. Тя е не по-малко страшна от майка си. Тя е кривото лице на паритета между човека и чудовището вътре в нас. Стъпва тихо, усмихва се, като през цялото време взима мерки за стъкленицата, в която съвсем скоро ще постави сърцето ти. 
    Не знам какъв би трябвало да е пътят. Нямам нито зелени рецепти, нито гениални решения. Знам обаче едно – със скоч на устата никой не може да диша дълбоко. А ако не дишаш, умираш.

  • Петък, 07 Септември 2018 12:35
    Как се занулява журналист

    Тези дни се разбра какво има в договора на Карбовски с продуцентите от Нова телевизия - огромна неустойка, ако не е съгласен с политиката на медията. Карбовски къса договора си, без да мисли трезво за неустойките в тях. Причината – пълзящата цензура. Искът срещу него е на стойност по-голям от 600 хиляди евро. На предпоследна инстанция съдът е намалил тази сума на 105 хиляди евро.

    Автор:Мария Петрова, Гласове

    В общественото съзнание – да се убие журналист, лекар или полицай е заседнала идеята за физическото убийство. Но убийствата на социално значимите професии рядко са физически.

    Убийствата на журналисти са социални, те са зануляване - като невъзможност за работа, като финансови наказания и като договори при действащи журналисти с ограничителни конфиденциални клаузи.

    Такъв е случаят с нашия колега Мартин Карбовски.

    Преди много години той е подписал един договор, който е безумие по всякакви юридически стандарти. Защо го е подписал - само той може да обясни. Но и не може да обясни - защото в договорите има клаузи за конфиденциалност.

    Тези дни обаче се разбра какво има в договора на Карбовски с продуцентите от Нова телевизия - огромна неустойка, ако не е съгласен с политиката на медията.

    Не може даже да напусне!

    Един такъв или няколко такива договора, са тежката верига на врата на журналистите, за която никой не знае. Тя започва да дрънчи, само ако журналистът иска да спре да работи или откаже поръчка.

    Приблизително такъв е случаят на Карбовски - той просто къса договора си, без да мисли трезво за неустойките в тях.

    Причината за едностранното прекратяване на договора от страна на Карбовски е пълзящата цензура, но той не може да говори за това, отново поради клаузи в договора и заради юридическия, финансов и човешки тормоз, който следва от тях.

    Последните пет години Карбовски е със запорирано имущество и банкови сметки.

    Този месец съдът постанови оглед на негов имот и следва продажба на търг. Тормозът над Карбовски е изключителен, но информацията за казуса за него е сведена до нула - заради още конфиденциални клаузи по договора.

    Нашата информация е, че за три едностранно прекратени договора на Мартин Карбовски с продуценти от Нова телевизия на обща стойност 300 (триста) евро, искът срещу него е на стойност по-голям от 600 000 (шестотин хиляди) евро. На предпоследна инстанция съдът е намалил тази сума на 105 000 (сто и пет хиляди) евро.

    Реално нашият колега днес трябва да откупи свободата си като физическо лице и да плати за нежеланието си да се съобрази с порядките на журналистическата работа в Нова тв.

    Обърнете внимание на неустойките по трите договора. Те са в десетки хиляди пъти по-големи от заплащането на нашия колега.

    Съдът у нас обаче не се съобразява с идеята за прекомерност и нищожност на тези неустойки, които противоречат на всяка логика и на добрите практики. Какво означава всъщност това?

    Че, ако едно физическо лице работи за кажи речи средната работна заплата в България, и реши да прекрати дейността си поради несъгласие с ръководния мениджмънт на телевизията – следва да изплаща непосилни неустойки и получава юридически недопустими санкции.

    Това води до омагьосан кръг, в който журналистите се оказват принуждавани да се съобразяват с политики на работа, които не одобряват, в противен случай следват - непосилните последствия от подобни договори.

    Казсуът с Мартин Карбовски е образец на големия проблем на професията у нас.

    Проблемът за невъзможната журналистика в България, който става все по-голям и ще се уголемява още, докато подобни случаи остават неглижирани и в информационно затъмнение.

Оставете коментар