Понеделник, 19 Ноември 2018
Неделя, 16 Септември 2018 10:10

Царят остана честен човек до края. И няма да се промени

Царят загуби делото за двореца "Врана"... Следите ли ми мисълта. Следете я. Защото Цветан Цветанов си промени закона по време на делото срещу него. Два пъти осъден ефективно, а след промяна на закона - оправдан. Царят можеше ли да промени закона по време на своето управление. Можеше. Но не го направи. А можеше, нали. Преди повече от едно десетилетие да промени закона така, че да не сърба попарата днес. Но не го направи. Докато законът бе променен заради Цветанов по време на самите дела. Нещата опират до морала.

До реализация на филмовото заглавие "Цар и генерал"... Защото, може всичко да се говори, но Царят остана честен човек до края. И няма да се промени...

Христо Стоянов, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 16 Септември 2018 10:10
    Правителството взе резиденция „Бояна” от НСО и двореца „Кричим”, за който се съди Сакскобургготски

    Правителството реши да предостави за безвъзмездно управление на администрацията на Министерския съвет резиденция „Бояна“, а стопанство „Кричим“ – на Югозападното държавно предприятие в Благоевград, съобщиха от „Дондуков” 1.

    Двата обекта са със статут на публична държавна собственост и се стопанисват от НСО, но според правителството са с отпаднала необходимост и не са свързани с основната дейност на службата.

    Двуетажната сграда със специално предназначение на Резиденция „Бояна“ е със застроена площ от 1027 кв. м и е необходима за изпълнение на дейностите на администрацията на Министерския съвет.

    Стопанство „Кричим“ се намира в землището на село Куртово Конаре, община Стамболийски, и включва общо 24 имота с различна площ. На територията на стопанството се намират сгради паметници на културата - Двореца „Кричим“ и „Австрийската къща“, които са със статут на недвижимо културно наследство.

    Бившият премиер Симеон Сакскобургготски води съдебна битка за имота, като претендираше, че той е на семейството му. В крайна сметка обаче чифликът „Кричим” остана за държавата.

    Сега отива при благоевградските горски с мотива, че структурата разполага със служителите, които имат нужните образование и опит, за да го поддържат.

     „Дейностите по управление и стопанисване на имотите от държавното предприятие ще бъдат единствено и само във връзка с упражняване на законоустановените му функции, като същите ще бъдат съобразени както с режимите на защитена местност „Кричим“, така и с изискванията на Закона за културното наследство”, подчертават от правителствената пресслужба.

    Резултат с изображение за стопанство „Кричим“

    Дворецът в Кричим

  • Неделя, 16 Септември 2018 10:10
    "Литературен вестник" и липсата на морал

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Автор: Христо Стоянов

    Още от създаването на "Литературен вестник" започнах да публикувам в него. Дори преди създаването на вестника. Още в търновския алманах "Янтра" започнах да публикувам, а подир и във вестника. Дори, имам смътен спомен за това, че стихове, които бях изпратил за алманаха, попаднаха директно във вестника. В един от първите му броеве. Бе през близката 1990 година – казвам "близката", защото времето не е толкова далечно, че да забравиш какво е ставало, освен ако не се има предвид ниската историчност и историческа култура на тези, които го присвоиха после това издание.

    Вестникът бе създаден от Мария Георгиева и Никола Инджов, който му стана и първият главен редактор. В един момент обаче новопоявилият се "Демокрация" приватизира вестника. Преди първите приватизации в България. И го оглави Едвин Сугарев. СДС имаше нужда от "фенове" – като погледна назад имам чувството, че СДС бе създадено наистина на принципа на фенклубовете после.

    Вестник "Демокрация" имаше вопиюща нужда от последователи, от интелигенция. Вестник "Литературен вестник" вече бе набрал скорост, четеше се, имаше дискусионни текстове, поезия, която... не се различаваше от "партийната" поезия, излизаща преди в "Литературен фронт", "Пулс", "Народна младеж"...

    И подариха вестника на Едвин Сугарев и Румен Леонидов.

    Имам чувството, че целта на изданието бе да докаже, че графоманията е литература.

    Въпреки че в началото излизаха и сериозни автори, някои дори с леви убеждения. Въобще, какви убеждения можеше да има по онова време, освен отрицаване на нещо, намирисващо на "ляво"...

    А, във вестника дойде и Владо Левчев. Малина Томова по-късно, леко да й е небето. Разбира се, после се присламчиха новите "ноемврийчета" – Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов...

    Верността към СДС и "новите идеи" ги изтласкаха към научни титли, работа в университети, преводи на текстове със съмнителна художествена стойност... Директори на студентски домове...

    След като Едвин им предостави вестника и замина в Монголия, тези момчета решиха, че друго, освен графомания, не може да се публикува. Графомания, воняща на интелектуалност.

    Постепенно кръгът от сериозни автори бе ограничен под предлога, че в литературата вече влизат хора с естетически концепции, създаващи своите естетски групи и кръгове. Така четиримата полуписатели се изтъпанчиха в позата на "Кръга Мисъл", с обща снимка, като всеки бе застанал в нея и приел образа я на Славейков, я на...

    Разбира се, започна и отрицаването на всичко преди тях – от Вазов, който, според тях, бил умрял от газове след преяждане с боб – до отричане на Христо Фотев, който бил плагиат и буквално преписал от "Песните Соломонови".

    Всъщност това го написа "видният учен" и бъдещ лауреат на наградата на името на Христо Фотев. Всъщност, вестникът вече приемаше циничен вид, арогантен и антилитературен.

    Новото "Ноемврийско поколение", по подобие на своите учители, вече имаше свой орган, откъдето громеше всичко, което напомня на литература. Защото литературата за тях е начин на създаване на кариера, в никакъв случай обаче не и на литературни текстове.

    И когато стигнаха заветните си върхове, започнаха да чоплят вестника. И да го делят на "стари" и "млади"...

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Ами, това е...

    На снимката отляво надясно: Бойко Пенчев (вместо Пенчо Славейков), Георги Господинов (вместо Пейо Яворов),  Йордан Ефтимов ( вместо Петко Ю. Тодоров), Пламен Дойнов (вместо д-р Кръстев)

  • Неделя, 16 Септември 2018 10:10
    Ами сега ООН какво ще прави? Ами Брюксел и всички тия Биволи?

    Ами сега ООН какво ще прави... Ами Брюксел зеле ли ще претака...

    Оказа се, че момичето просто не е разследваща журналистка, а просто красиво момиче, което хваща око...

    А всички тия Биволи, малачета, стада журналисти, които пищяха тъй, сякаш тях изнасилват заради техните журналистически разкрития като например колко са жълти гащичките на Венета Райкова, или пък с кого спи Азис под светналия поглед на Самуил...

    Ако за всяко изнасилено момиче в България се вдигне такава международна олелия, отдавна да бе решен проблемът с престъпността в България... Давайте, братя журналисти. И вие, сестри журналистически... Колко прах ви трябва да си посипете главите...

    А, и да попитам - подмокряхте ли гащички докато писахте с такова сексуално удоволствие за убитата Виктория, леко да му е небето на момичето...

    Господи, един труп, пък цяла гилдия журналисти храни, че ги и носи в галоп...

    Ами, толкоз...

    Христо Стоянов, facebook

Оставете коментар