Вторник, 11 Декември 2018
Понеделник, 17 Септември 2018 14:19

"Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото, ще ми скъсат gaza!"

В известното по цял свят село Дебнево, старата кухничка се намира точно над старата маза - (аз не знам какво погрешно впечатление съм оставил у мнозина от вас, чрез писанията си във фейсбук, но трябва да ви призная, че реално съм доста плашлив, особено що се касае до духове) - та, една лятна нощ докато лежа аз на старото легло в старата кухничка, която се намира точно над старата маза, все по-осезаемо започвам да чувам приглушени гласове (нормално, ще кажат хората които ме познават, но този път няма да са прави, щото гласовете си звучаха напълно истински).

Сега.

Ясно е, че първата ми реакция бе да се покрия с чаршаф, правейки се на Иван Костов в Агенцията за следприватизационен контрол, сиреч, няма ме! Добре, ама това очаквано не помогна. И гласовете не спряха. Нищо не им се разбираше, но през цялото време се чуваше едно дълго и приглушено бучене...бууууууу, или нещо такова.

Покрих се аз за известно време, като беглец от Спецпрокуратурата, но скоро ми писна и реших да сляза в мазата за да проверя, що за изрод се крие долу. Бавно, с фенерчето на айййфонаааа в ръка влязох в тясното каменно помещение и рязко натиснах ключа на лампата.
Веднага я видях, братче. Опърпана, задържаща вода и спомени, седи сама върху едно празно буре, люпи семки и си мърмори.
- Кво праиш тука ма?! - подкарвам я аз със стрес веднага.
- Крия се.
- От кого се криеш ма?
- От теб.
- Що от мен бе?
- За да не ме освободиш.
- Аз ли бе? Ти луда ли си! Да не съм Петя Дикова?!
- Що, Петя? - пита тя.
- А що, не? - отговарям аз.

Бях я виждал само веднъж преди това. И то съвсем за кратко. Бе дошла на някаква командировка у нас. По обмен на идеи. Твърдеше, че много и харесва в България и щяла да си строи къща в Бояна. Оказа се обаче, че лъже. Остана в София само 2 седмици и после безследно изчезна. Първо помислих, че се е прибрала у дома на Запад. А сега се оказа, че люпи семки върху бурето в мазето на дядо ми Васил.

- Отиди и се предай сама - след кратко мислене я посъветвах аз.
- На кого? Никой не ме ще.
- Опитай с Гешев - разумно подхвърлям аз.
- Офффф - измуча тя и продължи да си ломоти на своя приглушен и неразбираем език. - Ще ми трябват и нови документи. Фалшиви. Налага се да си сменя името, щото с това име у вас ще ме вкарат на Г. М. Димитров.
- И как искаш да се казваш?
- Свобода Бъчварова.
- Що пък Свобода Бъчварова?!
- Ама Василе, ти идиот ли си бе?! Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото ще ми скъсат гъза бе, мойто момче - отсича нервно тя, докато изплюва люспа грозде на пода.

П.С. От тогава живеем заедно. Не си говорим, за да няма скандали. Тя в мазето, а аз в кухнята.
Абе кво знаете вие за любовта...

Васил Петев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 17 Септември 2018 14:19
    Злото е нашата памет

    Бруталното убийство на самотната възрастна жена на Никулден е нашето истинско лице

  • Понеделник, 17 Септември 2018 14:19
    СДС има реален шанс да влезе в управлението на домсъвета на блока на Спас Гърневски

    Една торта стига да нахрани цялото "дясно", пише Васил Петев

  • Понеделник, 17 Септември 2018 14:19
    Да го ядат акулите "Графа"!

    Давам си ясна сметка, че ако не бе изгорял старият цирк, днес той щеше да се казва „Стефан Софиянски” и вътре щеше да се разиграва приватизационна лотария.

    Но пък да си вземеш за кмет Йорданка от Самоков, след като вече добре знаеш поучителната история на Косьо Самоковеца, е меко казано проява на малоумие.

    В тоя ред на ъндърграунд мисли считам, че е крайно време да приемем някакъв ротационен принцип на управление на този изстрадал от провинциална олигофрения град.

    Разбирам, че сега готвят за кмет на София Мая от Кюстендил, в което няма нищо лошо, да не говорим, че няма и нищо хубаво. Но нека дадем право и на други населени места да ни предадат тайното учение на туршията в градски условия.

    Освен това, Самоков и Кюстендил са стари висаджийски бастиони, което пък означава, че сикаджиите стоят някак неуместно извергнати от управленските лостове на столицата.

    Нека дадем шанс и на Смолян да се изгаври с „Графа”. Аман от акули! Нека сложим гремлини по "Витошка". Защо не?! Какво лошо има?

    После ще си изберем и столичен кмет от Полски Тръмбеш. А след това от Горна Оряховица. Накрая, разбира се, ще "чузнем" и един представител от Злокучене. Е така - за разкош, равноправие и самочувствие на бизнесмените от Разград.

    Прокопиев, например, въпреки, че е истински потомствен аристократ, едва ли знае, че на метри от ул."Иван Вазов", където се намират любимите офиси на изданията му, точно на злополучния "Граф", навремето имаше сладкарница с името "Ну, погоди". Дет се вика, брутално съветско влияние насред столица, бич за подрастващите любители на скалички!

    Щото, ако знаеше това, Прокопиев нямаше да стои безучастен. Щеше веднага да предложи за градоначалник най-големия дребен човек в политиката Атанас Атанасов, за да посипе и той естетическа мас от идеи, придобити по време на ранното му детство в село Батин, върху тоз многократно изнасилван град.

    Щото няма съмнение, че Атанасов веднага щеше да изшиба един културно-контра-разузнавателен център на "Графа" с невинното име "Том и Джери". 

    Абе, искам просто да кажа, че столичната управленска простотията е многолика. Както в географски, така и в политически аспект.

    Главният архитект - от Плевен, кметът - от Самоков, "витошкият гуру" Тома Белев - от Кърджали.

    Ама, така ще е. То в София вече няма софиянци, така че майната му.

    Да го ядат акулите "Графа"! Като е селянин.

    Снимка на Vasil Petev.

    автор: Васил Петев

Оставете коментар