Сряда, 19 Декември 2018
Събота, 22 Септември 2018 08:17

Честит празник, а по-късно - и Независимост!

Да. Малко странна честитка, нали... Ако наистина бяхме извоювали тази Независимост някога дали Захарий Стоянов и Стамболов щяха да пратят депеша до Султана с искане да се върнем отново в рамките на Отоманската империя, но като васална държава. Защо е било всичко това. Може би точно заради липсата на Независимост. Излизайки от Отоманската империя ние ставаме зависими не само от Русия, а и от Англия, Франция, Германия...

Ние ставаме зависими на Великите сили и сме коматът хляб, мръвката месо, които те с ръмжене ръфат. И продължават да ръфат. На 62 години съм сега, а как ми се е искало през тези шестдесет и две години само миг Независимост. Независимост от СССР, от САЩ, от Англия, от Германия... Не познавам друга страна, която да празнува, да чества като Национален празник своя химера. Да, Независимостта е химерата на българина. Неосъществимата му мечта. Бях писал преди години, че българинът стои на този кръстопът на Балканите с цвете в ръка. И чака своя освободител. Всеки освободител обаче се оказва бъдещ завоевател и българинът търчи в градината за нов букет с цветя, защото иска да бъде освободен от предишния освободител. Българинът винаги мечтае за Независимост. Дотолкова е вглъбен в мечтата си, че забравя да я извоюва чак... Дотолкова е вглъбен...

Христо Стоянов, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 22 Септември 2018 08:17
    "Литературен вестник" и липсата на морал

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Автор: Христо Стоянов

    Още от създаването на "Литературен вестник" започнах да публикувам в него. Дори преди създаването на вестника. Още в търновския алманах "Янтра" започнах да публикувам, а подир и във вестника. Дори, имам смътен спомен за това, че стихове, които бях изпратил за алманаха, попаднаха директно във вестника. В един от първите му броеве. Бе през близката 1990 година – казвам "близката", защото времето не е толкова далечно, че да забравиш какво е ставало, освен ако не се има предвид ниската историчност и историческа култура на тези, които го присвоиха после това издание.

    Вестникът бе създаден от Мария Георгиева и Никола Инджов, който му стана и първият главен редактор. В един момент обаче новопоявилият се "Демокрация" приватизира вестника. Преди първите приватизации в България. И го оглави Едвин Сугарев. СДС имаше нужда от "фенове" – като погледна назад имам чувството, че СДС бе създадено наистина на принципа на фенклубовете после.

    Вестник "Демокрация" имаше вопиюща нужда от последователи, от интелигенция. Вестник "Литературен вестник" вече бе набрал скорост, четеше се, имаше дискусионни текстове, поезия, която... не се различаваше от "партийната" поезия, излизаща преди в "Литературен фронт", "Пулс", "Народна младеж"...

    И подариха вестника на Едвин Сугарев и Румен Леонидов.

    Имам чувството, че целта на изданието бе да докаже, че графоманията е литература.

    Въпреки че в началото излизаха и сериозни автори, някои дори с леви убеждения. Въобще, какви убеждения можеше да има по онова време, освен отрицаване на нещо, намирисващо на "ляво"...

    А, във вестника дойде и Владо Левчев. Малина Томова по-късно, леко да й е небето. Разбира се, после се присламчиха новите "ноемврийчета" – Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов...

    Верността към СДС и "новите идеи" ги изтласкаха към научни титли, работа в университети, преводи на текстове със съмнителна художествена стойност... Директори на студентски домове...

    След като Едвин им предостави вестника и замина в Монголия, тези момчета решиха, че друго, освен графомания, не може да се публикува. Графомания, воняща на интелектуалност.

    Постепенно кръгът от сериозни автори бе ограничен под предлога, че в литературата вече влизат хора с естетически концепции, създаващи своите естетски групи и кръгове. Така четиримата полуписатели се изтъпанчиха в позата на "Кръга Мисъл", с обща снимка, като всеки бе застанал в нея и приел образа я на Славейков, я на...

    Разбира се, започна и отрицаването на всичко преди тях – от Вазов, който, според тях, бил умрял от газове след преяждане с боб – до отричане на Христо Фотев, който бил плагиат и буквално преписал от "Песните Соломонови".

    Всъщност това го написа "видният учен" и бъдещ лауреат на наградата на името на Христо Фотев. Всъщност, вестникът вече приемаше циничен вид, арогантен и антилитературен.

    Новото "Ноемврийско поколение", по подобие на своите учители, вече имаше свой орган, откъдето громеше всичко, което напомня на литература. Защото литературата за тях е начин на създаване на кариера, в никакъв случай обаче не и на литературни текстове.

    И когато стигнаха заветните си върхове, започнаха да чоплят вестника. И да го делят на "стари" и "млади"...

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Ами, това е...

    На снимката отляво надясно: Бойко Пенчев (вместо Пенчо Славейков), Георги Господинов (вместо Пейо Яворов),  Йордан Ефтимов ( вместо Петко Ю. Тодоров), Пламен Дойнов (вместо д-р Кръстев)

  • Събота, 22 Септември 2018 08:17
    Ами сега ООН какво ще прави? Ами Брюксел и всички тия Биволи?

    Ами сега ООН какво ще прави... Ами Брюксел зеле ли ще претака...

    Оказа се, че момичето просто не е разследваща журналистка, а просто красиво момиче, което хваща око...

    А всички тия Биволи, малачета, стада журналисти, които пищяха тъй, сякаш тях изнасилват заради техните журналистически разкрития като например колко са жълти гащичките на Венета Райкова, или пък с кого спи Азис под светналия поглед на Самуил...

    Ако за всяко изнасилено момиче в България се вдигне такава международна олелия, отдавна да бе решен проблемът с престъпността в България... Давайте, братя журналисти. И вие, сестри журналистически... Колко прах ви трябва да си посипете главите...

    А, и да попитам - подмокряхте ли гащички докато писахте с такова сексуално удоволствие за убитата Виктория, леко да му е небето на момичето...

    Господи, един труп, пък цяла гилдия журналисти храни, че ги и носи в галоп...

    Ами, толкоз...

    Христо Стоянов, facebook

  • Събота, 22 Септември 2018 08:17
    Колко идиота може да побере трупът на Виктория?

    В България, мислех си, смъртта е удобното легло за злобата, посредствеността - най-вече посредствеността - политическите възгледи, липсата на политически възгледи, користта и съблазънта...

    Трупът, който може да задоволи дори сексуално всеки инстинкт за себеизява. Трупът, като гражданска съвест и трупът като повод... Повод за всичко... А, да не забравя - трупът, който оправдава заплатите на десетки, че и на стотици журналисти.

    Представете си, ако не бяха изнасилили и убили Виктория, колко журналисти можеха да загубят работата си само защото с дни, седмици и месеци не са пускали дописки в медиите си. А по-отраканите от тях сега дори пробват и в публицистиката. Някои можеха направо да заработват и като частни детективи - такива невероятности пръкнаха в пресата, че просто да се чуди човек те дали пък не преподават в някакво частно училище за килъри.

    Защото само извратен ум може да роди такива версии за една изнасилена - красива, не отричам - жена, която е водила едно единствено предаване. И в това предаване дори не тя е разпитала двама псевдожурналисти, които просто били на място, което сами са посочили на полицията.

    Та, така. Те са живи и здрави, но такава пиар кампания създадоха на своя сайт "Бивол", че всяко малаче би им завидяло на калта, от която биха могли да сътворят цяло по-добро човечество. Малачето завижда за калта, Господ - също...

    Винаги си спомням онази Новозеландска притча за Сътворението. Бог ожаднял, след като направил човека от кал и се отдалечил да потърси вода. Минал дяволът оттам, съзрял фигурката и от завист я оплюл цялата. След като се върнал и видял олигавената фигурка, Господ я обърнал като ръкавица и от тогава човекът е мръсен и лигав отвътре, а отвън е чист.

    Само че тези, които пишат за изнасилената и убита заради красотата си Виктория, така се овъргаляха с трупа й, че и отвън вече са лигави, слузести и лайнянести... Както, междупрочем, и отвътре. Но, каквито журналистите, такива и политиците. Световните, имам предвид... Щом и те полегнаха до трупа на Виктория - от тези от ООН до онези от Брюксел...

     И се чудя дали няма да се появи пандемия от изнасилени красиви жени благодарение на тях. Защото така разпалиха фантазиите на иначе кротките онанисти, че красива жена неизнасилена няма да остане... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар