Неделя, 16 Декември 2018
Понеделник, 08 Октомври 2018 10:49

Психопатологичните свръхреакции няма да променят нещата. Не е лошо да бъдем по-прецизни, независимо дали става дума за ужасна трагедия или не

"България уби дете" (През 2001 г. луда жена уби детето си, но , убийството бе приписано на Иван Костов и правителството му. Въпреки, че бе детайлно разкрито, никой от противниците на Костов не повярва на истината) периодично се повтаря с поразително същата интонационна истеричност, слепота за истината и предварително нежелание да се установят фактите.

Каквато и да е истината за убийството в Русе, няма значение, защото излезе във Фейсбук и световните медии – бедата става глобална, но това не е голяма утеха.

До този момент няма никакви основания да се мисли, че това убийство е нещо друго от криминално-битов сюжет и от него да се правят обобщенията, изведени по установени български канали и копипейстнати в ББС и по всички западни издания, които не работят по-различно от нас.

Между зверското убийство в Русе и убийството на словашкия журналист или взривената журналистка в Малта засега има очевидни разлики и нито един сериозен факт, който да ги приравнява.

Освен това думата разследващ журналист започна да се употребява под път и над път – последният, за който се сещам, е един измамник от "Господари на Ефира". Не е лошо да бъдем по-прецизни, независимо дали става дума за ужасна трагедия или не.

Психопатологичните свръхреакции няма да променят нещата, нито ще стигнат до истината. Обратното, ще я заровят дълбоко от очите ни.

Истеричавостта, с която на властта се приписват измислени престъпления, но оставаш сляп за истинските й, не върши никаква работа. Затова и циклично се повтаря.

Чувството, че не може повече така, че това е краят, че България умира и прочие автосугестии ги наблюдавам от 35 години. Още от времето на късния соц. Самият аз съм се поддавал на тях, но вече ми е в повече. Това е обикновена глупост и вътрешна незрялост.

И нещо, което дъблоко ме потиска – фенската психология. Реагираме така, защото нашите не са на власт и се възмущаваме от същите реакции на враговете, когато техните не са на власт.

Непоносимо е всичко това.

Явор Дачков, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 08 Октомври 2018 10:49
    Злото е нашата памет

    Бруталното убийство на самотната възрастна жена на Никулден е нашето истинско лице

  • Понеделник, 08 Октомври 2018 10:49
    Убиха по брутален начин 70-годишна жена в Бяла Черква

    Извършителят е задържан за 72 часа. Престъплението се наказва с лишаване от свобода от 10 до 20 години

  • Понеделник, 08 Октомври 2018 10:49
    Глас от отвъдното

    От снощи не мога място да си намеря след новината за смъртта на Албена, която докосваше всеки с енергията си и озаряваше. Затова ще споделя и аз тези нейни думи, защото трябва да стигнат до колкото се може повече хора. От тях боли и изпитваш гняв. До степен, че ти иде да крещиш...

    Albena Ivailova"НЗОК е събирателният образ на отвратителното в държавата. Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.

    Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер.

    Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.

    Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като предверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.

    Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!

    Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение.

    Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново.

    След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!

    Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.

    Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало."

    (Мария Николаева, фейсбук)

Оставете коментар