Неделя, 16 Декември 2018
Вторник, 09 Октомври 2018 08:34

А ако се окаже, че някой шизофреник е убил журналистката, какво правим?

На митинга за убитата журналистка пред Съдебната палата имаше и хора като професионалните оплаквачки на гробищата.

И Йоло Денев си беше съвсем на място с вестник "Революция".

Народният трибун Манол Глишев произнесе пламенна реч, в която каза, че Борисов убива, Доган убива, Корнелия убива и т. н. всички убиват.

Оставка! Мафия! Йоло, ти млъкни.

И добави, че утре руснаците могат да предизвикат гражданска война у нас. 

И ако сега се окаже, че някой шизофреник е убил журналистката, какво правим?

Иван Бакалов, фейсбук

Снимка на Ivan Bakalov.

Снимка на Ivan Bakalov.

Снимка на Ivan Bakalov.

Снимка на Ivan Bakalov.

снимки: Иван Бакалов, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 09 Октомври 2018 08:34
    Злото е нашата памет

    Бруталното убийство на самотната възрастна жена на Никулден е нашето истинско лице

  • Вторник, 09 Октомври 2018 08:34
    Убиха по брутален начин 70-годишна жена в Бяла Черква

    Извършителят е задържан за 72 часа. Престъплението се наказва с лишаване от свобода от 10 до 20 години

  • Вторник, 09 Октомври 2018 08:34
    Глас от отвъдното

    От снощи не мога място да си намеря след новината за смъртта на Албена, която докосваше всеки с енергията си и озаряваше. Затова ще споделя и аз тези нейни думи, защото трябва да стигнат до колкото се може повече хора. От тях боли и изпитваш гняв. До степен, че ти иде да крещиш...

    Albena Ivailova"НЗОК е събирателният образ на отвратителното в държавата. Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.

    Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер.

    Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.

    Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като предверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.

    Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!

    Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение.

    Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново.

    След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!

    Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.

    Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало."

    (Мария Николаева, фейсбук)

Оставете коментар