Сряда, 21 Ноември 2018
Четвъртък, 18 Октомври 2018 10:00

Разпад на ГЕРБ означава само тогава, когато някой посегне на Бойко

Скандалите с управлението са като забранените противопехотни мини, които не нараняват публиката. Но по чудо не нараняват и пешеходците.

Учудвам се на увереността на опозицията, че това означава разпад на ГЕРБ.

Разпад на ГЕРБ означава само тогава, когато някой посегне на Бойко. Има един кандидат, но явно си дава сметка, че няма шанс.

Тогава, защо опозицията се заблуждава, че резултатът от предсрочни избори ще промени нещо?! 

Разбира се, работа на опозицията е да иска нови избори.

Но нови избори идват. За европейски парламент, после и регионални.

И какво ще се случи с един политически проект, когато се загубят тези избори?!

Дългосрочна власт на ГЕРБ. Които са много по-готови пак да спечелят.

Аз, примерно, съм от онзи електорат, който БСП трябва да спечели. 

И не искам БСП да улеснява ГЕРБ по никакъв начин.

Богомил Бонев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 18 Октомври 2018 10:00
    Бояна Бозаджиева: Шоуто на Слави мина няколко граници, най-вече собствената си - тази на прокламираната от него принципност и морал

    Оказа се, че Слави не е нищо по различно от сайта и автора, когото съди и на когото праща рози, написа ПР-ът на лидера на БСП Корнелия Нинова

  • Четвъртък, 18 Октомври 2018 10:00
    БСП внася предложение депутатските заплати да се намалят с 543 лв.

    Председателят на БСП Корнелия Нинова призова депутатите да намалят заплатите си с 543 лв. – това е увеличението, натрупано през последните 2 години на този парламент и представлява 18% увеличение на доходите.

    Къде, в кой сектор заплатите са се увеличили с 18%, пенсиите увеличиха ли се с 18%, попита реторично Нинова.

    Според социалистите депутатската заплата трябва да бъде 2976 лв., колкото е била в края на предишния парламент.

    Това, което правим е ритуално самоубийство на политическата класа, заяви Нинова. „Една несправедливост се случва от много време в политиката и за съжаление продължава. Несправедливост, която ние няколко пъти се опитваме да сложим край. Безуспешно досега – два пъти. Ще опитаме трети път. Става въпрос за увеличението на заплатите на депутати, министри, президент, омбудсман“, каза Нинова.

    По думите ѝ в ситуация, в която на улицата има десетки хиляди граждани, които протестират, в този момент да си увеличиш заплатата е неморално и абсолютно сбъркано поведение.

    „Заплатите на политическия елит ще се увеличат и то със задна дата с 90 лв. при положение, че знаем с колко се увеличават пенсиите", каза още Корнелия Нинова.

    Източник: ВИДЕО - брифинг БСП

  • Четвъртък, 18 Октомври 2018 10:00
    Разликата между ГЕРБ и БСП се стопи на 1,3% според проучване на "Тренд"

    Разликата между ГЕРБ и БСП вече е едва 1,3%. Това сочат данните от редовно проучване на изследователски център „Тренд“ за нагласите на българите към основните политически партии, институции и съдебната система, съобщиха от "Тренд". 

    Оптимистите и песимистите са с почти равни дялове, като все още оптимистите остават малко повече (46%) за сметка на песимистите (42%).

    В оценката за работата на парламента и правителство се регистрира спад на положителните оценки и ръст на отрицателните. Една пета от всички запитани оценяват положително парламента, докато 71% са на обратното мнение. Сравнително по-добри са оценките за правителството, като 28% го оценяват положително срещу 62%, които дават отрицателна оценка. При президента не се наблюдават чувствителни разлики, като при него малко над една четвърт (26%) дават отрицателни оценки срещу 59% положителни.

    Отчита се и ерозия в обществената подкрепа към основната управляваща партия, като дистанцията между нея и БСП се скъсява достигайки 1,3% в полза на ГЕРБ. Скандалите около Обединени патриоти в последния месец оказват влияние върху електоралните стойности на коалицията, като те свиват своята подкрепа от 5,5% през октомври до 4,2% през ноември. Ерозията към формациите съставляващи управляващата коалиция не се прелива към опозиционните партии, а само увеличава дела на деклариращите, че няма да гласуват.

    В контекста на засилената активност на българската прокуратура в последните месеци, тествахме и оценката за работата на основните силови институции. Не буди изненада, че отрицателните оценки превишават повече от два пъти положителните при всяка една от опциите. С най-ниски оценки за работата си се ползва Висшия съдебен съвет (13%), но и дейността му е най-непозната за интервюираните. Министерството на правосъдието събира само 15% положителни оценки. Няколко процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на Съда (20%), прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%).

    Основният проблем в съдебната система, който събира 3 пъти повече посочвания, в сравнение с втория в класацията е корупцията. Липсата на независимост и политическото влияние се нарежда на второ място с 9% следвано от бавната работа на съдебната система (7%) и неадекватното законодателство (5%).

    Институцията, от която гражданите очакват действия за подобрение на съдебната система като цяло е Министерството на правосъдието (38%), следвана от съдиите (31%), главният прокурор (28%), Висшият съдебен съвет (26%), прокурорите (24%), Народното събрание (23%) и правителството (20%).

    Три четвърти от българите смятат, че политиците оказват натиск върху работата на съдебната система и само 8% са тези, които са на обратното мнение. А основният фактор, който влияе върху решенията на българския съд са корупцията (36%) и политическото влияние (32%), докато законите и справедливостта са съответно с 10% и 4%.

    На приблизително три равни части са разделени в мнението си интервюираните затова дали трябва да се увеличат или да се намалят правомощията на прокуратурата. 31% са на мнение, че трябва да се увеличат, за да се подобрят резултатите, докато 35% са на мнение, че не трябва да се увеличават, защото и сега са достатъчни. 34% пък не знаят или не могат да преценят.

    Не предизвиква изненада сериозната подкрепа за последните акции на прокуратурата срещу български бизнесмени, като 81% от всички запитани ги подкрепят, като сред тях малко над половината (51%) напълно ги подкрепят. Само 10% пък остават скептични към действията на прокуратурата. Приблизително същият процент (83%) са на мнение, че прокуратурата трябва да продължи с такъв тип акции.

    Скептицизмът към крайните резултати под формата на ефективни присъди е огромен. 60% смятат, че няма да има ефективни присъди, докато само 16% смятат, че ще има.

    В контекста на убийството на журналиста Виктория Маринова се повдигна и въпроса дали е справедливо при самопризнание обвиняемият да получава по-лека присъда, като тук 62% смятат, че това не е справедливо, докато 17% са на обратното мнение.

    Близо три четвърти от всички запитани пък са на мнение, че българските народни представители не трябват да се ползват с имунитет и само 14% смятат, че депутатите трябва да се ползват от това право.

    Проучването е по поръчка на в. „24 часа” и е реализирано в периода 6-12 ноември 2018 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната. 

Оставете коментар