Сряда, 22 Май 2019
Четвъртък, 14 Февруари 2019 17:31

Проф. Александър Маринов: Със случаите „Гебрев“ и „Венецуела“ се хвърляме в сензационни световни конспирации, което навява подозрението, че някой иска да насочи определени процеси в България

Защо, откъде накъде ще викаме посланиците на Великобритания или на САЩ преди нещата да са изяснени? Защо? Какво показваме? Не сме ли суверенна държава? Тези неща трябва да си ги решават българските институции. Защо трябва да се отчитат пред чуждите посланици? Това за мен е непонятно.

Самият факт, че се води война на версии между различни субекти, от които вероятно различните версии са противоположни, но също едва ли са и напълно верни, липсва сериозната дума на факторите, които са отговорни за това какво се случва в държавата, казва проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на радио "Фокус".

***

- И като заваляха едни скандали с шпионски привкус – валят, валят, та втора неделя. Тихо, кротко ден и нощ вали, вали, вали. Така можем да перифразираме началото на разказа от Елин Пелин „На браздата“. В петък миналата седмица разкритията на международната разследваща група „Белингкат“ и нейният руски партньор „Инсайдър“ хвърлиха бомбата, че третият заподозрян по случая „Скрипал“ е свързан с отравянето три години по-рано на българския оръжеен бос Емилиян Гебрев. Бомбата щеше да гръмне и замине, ако по темата премиерът не събра в понеделник в Министерския съвет британския посланик Ема Хопкинс, главния прокурор Сотир Цацаров, вътрешни министър Младен Маринов и председателя на ДАНС Димитър Георгиев. В сряда парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност изслуша компетентните по случая органи и институции. И още нещо, което ни се случи в сряда – премиерът отново покани в Министерския съвет същия състав: главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на ДАНС Димитър Георгиев, вътрешния министър Младен Маринов и пак посланик, този път американския – Ерик Рубин. Поводът – парични преводи на голяма стойност от държавната компания “Петролеос де Венесуела“ (PDVSA) на Венецуела са минавали през български банкови сметки и част от средствата са напускали страната ни с вероятно неистински основания. Научихме, че ДАНС проверява българска банка заради пране на пари от Венецуела. От „Гебрев“ до „Венецуела“ България пак се озова в епицентъра на световните новини. Ще предизвикат ли скандалите с шпионски привкус правителствена криза? Любопитно е да разберем те на какво изпитание поставят България, правителството и политическия елит? Следва анализът на проф. Александър Маринов.

- Първо трябва да се изясни фактическата страна на въпроса. Аз смятам, че бързината и ентусиазма, с които бяха раздухани тези истории, за да се превърнат в скандали, сами по себе си са интересни. Просто трябва да се види, да се изясни, да се установи истината, тъй като много от твърденията, които са свързани с тези случаи, са странни, необосновани и т.н. Разбира се, големият въпрос е: каква е целта, какво искат да внушат на обществото – че българските служби не си вършат работата, или че вършат работа в полза на други държави, или на някакви частни интереси? Защото тук се навързва голяма конспирация. Оказва се, че България е в епицентъра на всички зли и пъклени замисли на всички империи на злото на земното кълбо. Аз смятам, че тук голяма част от органите и лицата, които споменахте, тичат пред вятъра. Нека първо да се разбере за какво става въпрос. Между другото има определени становища на прокуратурата, на които никой не обръща внимание. Прокуратурата заяви, че Гебрев не е отровен с някакъв специален препарат, а с инсектицид. Излязоха други интересни подробности във връзка с други взаимоотношения и така нататък. Тоест хвърля се една информационна мъгла. Днес са много модерни термини като „фалшиви новини“, като „постистини“. Може би това е някаква хибридна война също по своята разцветка. Как да коментираме нещо, което не знаем какво е? Единственото, което предизвиква изненада за мен, което е факт, тези припрени и хаотични действия на държавни институции и хора, които ги ръководят. Това е странното.

Въпросът е: защо? Дали защото те самите по някаква причина са притеснени, искат нещо някому да покажат или докажат, или просто защото са обект на натиск? Между другото не са само тези два случая. През последните седмици доста странни неща направиха българските институции, които създадоха впечатление, че те по-скоро се грижат да угодят някому извън България, отколкото да изработят и защитят обоснована, отговаряща на нашите интереси позиция. В този хаос въпросът е, кой какво преследва и какви ще са последиците, защото нищо чудно да се окаже, че България е най-лошото, най-несигурното място на света, където се случват всякакви чудесии. Те много чудесии се случват в България, но те не са в жанра на шпионските скандали. Ние с вас много пъти сме говорили, знаем колко дертове има и управлението на държавата, и начинът, по който живее българинът и така нататък. Но сега да ни намъкват в тези скандали световни и шпионски, да ни поставят като една косвена жертва, както се нарича, на големи други опасни игри. Аз мисля, че трябва да внимаваме и не трябва да бързаме с това да си късаме ризата на гърдите.

- Обръщаме внимание на тези скандали, проф. Маринов, именно защото на практика върхът на държавата в сигурността е ангажиран – премиер, главен прокурор, шефове на служби, ресорна парламентарна комисия плюс двама посланици.

- Да.

- Това е изключително нова сюжетна линия, не много позната в нашата действителност.

- За мен е странно, признавам си, за мен е странно това бързо и светкавично привличане и общуване с посланиците. Това създава впечатление, че някой е гузен и иска някому нещо да показва, доказва и да се оневинява. Защо, откъде накъде ще викаме посланиците на Великобритания или на САЩ преди нещата да са изяснени? Защо? Какво показваме? Не сме ли суверенна държава? Тези неща трябва да си ги решават българските институции. Защо трябва да се отчитат пред чуждите посланици? Това за мен е непонятно. Наистина поведението, и аз тук говоря не толкова на прокуратурата или на специализираните служби, тук за мен е непонятно поведението на ръководството на изпълнителната и законодателната власт. Вземете за пример как беше свикано заседанието на Комисията за контрол на специалните служби в парламента. Цветан Цветанов обяви дневния ред и проблемите, които ще се обсъждат, преди да са уведомени членовете на комисията.

- В телевизионно интервю дни преди това – в неделя.

- Да. Разбира се. Това какво означава? Че някой предварително е взел решение, че трябва да има такова заседание, да се обсъжда този въпрос? Защо министър-председателят, ръководителят на парламентарната група на мнозинството помпат този въпрос? На какво се дължи това?

- Какви биха могли да бъдат отговорите?

- Вие поставяте един интересен въпрос, лансирахте една интересна хипотеза, дали това няма да доведе до правителствена криза. Ако, вие знаете, аз не съм почитател на това управление, смятам, че то отдавна трябваше да си отиде, но точно това с какво би предизвикало правителствена криза, а оттам вече и всички други последици при положение, че нещата за единия случай са доста забравени, а за другия са в предстоящо развитие? Това, че има някакъв подозрителен превод през България, все пак да не забравяме, че Венецуела и Венецуелската държавна компания са част от все още, формално поне, легитимното ръководство на държавата. Или най-малкото ръководството, което е признато все още от 83% от страните-членки на ООН. Така че там, ако има някакви злоупотреби, ако има някакво пране на пари, това е технически въпрос, който трябва да се изясни, да се разследва. И не е ясно, защо се превръща в международен политически и дипломатически въпрос, по който трябва да се отчитаме пред чужди посланици.

Защо се помпа тази изкуствена криза? Гебрев – това е случай отпреди 4 години. Защо сега се вади от нафталина? Това са все интересни въпроси. Какво се случва или какъв е този някакъв друг план, който би трябвало да бъде легитимиран или по-точно да бъде замаскиран с тези скандали.

- Какво се крие зад тях? Прави още нещо впечатление, проф. Маринов, и след двете срещи премиерът не говори, но негов говорител се оказва главният прокурор и всеки от поканените посланици. Тоест те обясняват, какво е станало на срещата, а домакинът го няма. На какво се дължи?

- Да. Това е странно, защото те са при него по негова покана. Никой не може да се самопокани при министър-председателя, поне формално. Защо той организира тези срещи? Какво иска да покаже? Виждате, на вашите въпроси аз отговарям с въпроси, което не обичам да правя и рядко правя, но наистина в тази ситуация мисля, че българските институции и хората, които ги ръководят, дължат обяснение на обществото. Дължат много ясна, убедителна позиция, становище, какво се случва и защо е цялата тази какафония, защото това е някакъв хаос в момента, някаква въртележка, която се върти без никакъв разум, ни обяснения. В ролята на обяснители, даже на обвинители се явяват лица, които нямат никакви легитимни правомощия. Откъде-накъде ще говорят хора, които имат някакви близки връзки с Гебрев или с този или онзи, ще дават обяснения за ролята на държавата и за пропуските на държавата? Разбира се, знаем, че има там други конфликти, други сблъсъци на интереси. Но откъде накъде ще се намесва българската държава, ще бъде поставена едва ли не под съмнение. Тук кълбото продължава да се разплита. По-точно не се разплита кълбото, ами се търкаля снежната топка. Има вече твърдения, че чужда държава – Русия – има силно влияние в българските служби.

- И силно присъствие в България, на територията на България.

- Как могат да се хвърлят такива голословни твърдения? Защото, ако това е вярно, това означава, че има инфилтрирани агенти на руските служби в българските служби или че има действащи агенти в България, по които службите умишлено не работят. Как могат така да бъдат хвърляни подобни обвинения? И то като знаем много добре, че българските служби много отдавна са афилирани към други служби, не към руските. Другаде дават отчет, другаде се формират стандартите и т.н. Как е възможно за някакви политически по-скоро бих казал дори не български, а други, чужди политически цели, да се хвърлят такива обвинения? Защото то е ясно, че няколко души сега, или групи от хора, искат да наберат точки пред някакви свои чуждестранни покровители със сензационни разобличения. Ако тези разобличения почиват на истината, нека да се извадят фактите. Но така да се хвърлят обвинения към българските институции, и което е по-лошото, български длъжностни висши лица да се държат гузно, все едно, че са ни хванали на местопрестъплението, това е недопустимо. Аз се връщам към вашия въпрос и наистина поставям въпрос, който по-скоро е риторичен – откъде накъде българският министър-председател ще прави срещи при себе си в своя кабинет с чужди посланици, като при това вика представители не само на изпълнителната власт, а вика представители на съдебната власт? Откъде накъде? На какво основание? Дело ли има, разследване ли има, нещо, което да е разкрило шокиращи факти и обстоятелства? Как представя това България в света? Оставете в света, какво си мислят българските граждани за своите институции? Те много критики към институциите могат и трябва да отправят, но това по-скоро звучи като отвличане на вниманието.

- А от какво може да се отвлича вниманието?

- Ами толкова ли малко проблеми има всеки ден в държавата?

- Е, та да се прави чак такава излагация като шоу спектакъл с българска следа от миналия петък насам?

- Не знам. Да ви кажа, за нормално мислещия човек това е немислимо. Да забъркаш държавата си в такъв скандал…

- И те са два скандала, два различни поредни скандала.

- Може до края на седмицата да станат и три. Кой знае, какво ще измислят. Да забъркаш такъв скандал, за да отклониш внимание от някакви свои грешки или далавери, това е недопустимо. Това е като да изгориш юргана, за да убиеш бълхата. Наистина става все по-трудно да разсъждаваме логично и да търсим рационални обяснения на това, което се случва.

- И още един въпрос, проф. Маринов. Всички останали политически сили са обхванати от тишина. Гледаме само институциите. Ревю на институциите по шпионска тематика. Всички други мълчат и все едно, че това не се случва. Защо?

- Ами да. И тук констатацията ви е вярна. Това в определен смисъл е абдикиране на отговорност. Защото опозицията, независимо че е опозиция, тя има своята отговорност. Как е възможно да се случват такива неща и основната опозиционна партия мълчи, все едно, че не съществува? Да, това са все въпроси, които очевидно не могат да се обяснят с някакви случайни фактори и някакви други конюнктурни сметки. Права сте. Самият факт, че се води война на версии между различни субекти, от които вероятно различните версии са противоположни, но също едва ли са и напълно верни, липсва сериозната дума на факторите, които са отговорни за това, какво се случва в държавата. Но самият факт, че се хвърляме в такива сензационни световни конспирации, вместо да се занимаваме със собствените си проблеми, които са много и тежки, навява подозрението, че може би просто някой иска по този начин, ако не да отвлече вниманието какво се случва в България, да насочи определени процеси в България в една или друга посока.

- Или да си създаде алиби?

- Да.

източник: focus-news.net

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар