Събота, 08 Август 2020

Четвъртък, 14 Февруари 2019 17:31

Проф. Александър Маринов: Със случаите „Гебрев“ и „Венецуела“ се хвърляме в сензационни световни конспирации, което навява подозрението, че някой иска да насочи определени процеси в България

Защо, откъде накъде ще викаме посланиците на Великобритания или на САЩ преди нещата да са изяснени? Защо? Какво показваме? Не сме ли суверенна държава? Тези неща трябва да си ги решават българските институции. Защо трябва да се отчитат пред чуждите посланици? Това за мен е непонятно.

Самият факт, че се води война на версии между различни субекти, от които вероятно различните версии са противоположни, но също едва ли са и напълно верни, липсва сериозната дума на факторите, които са отговорни за това какво се случва в държавата, казва проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на радио "Фокус".

***

- И като заваляха едни скандали с шпионски привкус – валят, валят, та втора неделя. Тихо, кротко ден и нощ вали, вали, вали. Така можем да перифразираме началото на разказа от Елин Пелин „На браздата“. В петък миналата седмица разкритията на международната разследваща група „Белингкат“ и нейният руски партньор „Инсайдър“ хвърлиха бомбата, че третият заподозрян по случая „Скрипал“ е свързан с отравянето три години по-рано на българския оръжеен бос Емилиян Гебрев. Бомбата щеше да гръмне и замине, ако по темата премиерът не събра в понеделник в Министерския съвет британския посланик Ема Хопкинс, главния прокурор Сотир Цацаров, вътрешни министър Младен Маринов и председателя на ДАНС Димитър Георгиев. В сряда парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност изслуша компетентните по случая органи и институции. И още нещо, което ни се случи в сряда – премиерът отново покани в Министерския съвет същия състав: главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на ДАНС Димитър Георгиев, вътрешния министър Младен Маринов и пак посланик, този път американския – Ерик Рубин. Поводът – парични преводи на голяма стойност от държавната компания “Петролеос де Венесуела“ (PDVSA) на Венецуела са минавали през български банкови сметки и част от средствата са напускали страната ни с вероятно неистински основания. Научихме, че ДАНС проверява българска банка заради пране на пари от Венецуела. От „Гебрев“ до „Венецуела“ България пак се озова в епицентъра на световните новини. Ще предизвикат ли скандалите с шпионски привкус правителствена криза? Любопитно е да разберем те на какво изпитание поставят България, правителството и политическия елит? Следва анализът на проф. Александър Маринов.

- Първо трябва да се изясни фактическата страна на въпроса. Аз смятам, че бързината и ентусиазма, с които бяха раздухани тези истории, за да се превърнат в скандали, сами по себе си са интересни. Просто трябва да се види, да се изясни, да се установи истината, тъй като много от твърденията, които са свързани с тези случаи, са странни, необосновани и т.н. Разбира се, големият въпрос е: каква е целта, какво искат да внушат на обществото – че българските служби не си вършат работата, или че вършат работа в полза на други държави, или на някакви частни интереси? Защото тук се навързва голяма конспирация. Оказва се, че България е в епицентъра на всички зли и пъклени замисли на всички империи на злото на земното кълбо. Аз смятам, че тук голяма част от органите и лицата, които споменахте, тичат пред вятъра. Нека първо да се разбере за какво става въпрос. Между другото има определени становища на прокуратурата, на които никой не обръща внимание. Прокуратурата заяви, че Гебрев не е отровен с някакъв специален препарат, а с инсектицид. Излязоха други интересни подробности във връзка с други взаимоотношения и така нататък. Тоест хвърля се една информационна мъгла. Днес са много модерни термини като „фалшиви новини“, като „постистини“. Може би това е някаква хибридна война също по своята разцветка. Как да коментираме нещо, което не знаем какво е? Единственото, което предизвиква изненада за мен, което е факт, тези припрени и хаотични действия на държавни институции и хора, които ги ръководят. Това е странното.

Въпросът е: защо? Дали защото те самите по някаква причина са притеснени, искат нещо някому да покажат или докажат, или просто защото са обект на натиск? Между другото не са само тези два случая. През последните седмици доста странни неща направиха българските институции, които създадоха впечатление, че те по-скоро се грижат да угодят някому извън България, отколкото да изработят и защитят обоснована, отговаряща на нашите интереси позиция. В този хаос въпросът е, кой какво преследва и какви ще са последиците, защото нищо чудно да се окаже, че България е най-лошото, най-несигурното място на света, където се случват всякакви чудесии. Те много чудесии се случват в България, но те не са в жанра на шпионските скандали. Ние с вас много пъти сме говорили, знаем колко дертове има и управлението на държавата, и начинът, по който живее българинът и така нататък. Но сега да ни намъкват в тези скандали световни и шпионски, да ни поставят като една косвена жертва, както се нарича, на големи други опасни игри. Аз мисля, че трябва да внимаваме и не трябва да бързаме с това да си късаме ризата на гърдите.

- Обръщаме внимание на тези скандали, проф. Маринов, именно защото на практика върхът на държавата в сигурността е ангажиран – премиер, главен прокурор, шефове на служби, ресорна парламентарна комисия плюс двама посланици.

- Да.

- Това е изключително нова сюжетна линия, не много позната в нашата действителност.

- За мен е странно, признавам си, за мен е странно това бързо и светкавично привличане и общуване с посланиците. Това създава впечатление, че някой е гузен и иска някому нещо да показва, доказва и да се оневинява. Защо, откъде накъде ще викаме посланиците на Великобритания или на САЩ преди нещата да са изяснени? Защо? Какво показваме? Не сме ли суверенна държава? Тези неща трябва да си ги решават българските институции. Защо трябва да се отчитат пред чуждите посланици? Това за мен е непонятно. Наистина поведението, и аз тук говоря не толкова на прокуратурата или на специализираните служби, тук за мен е непонятно поведението на ръководството на изпълнителната и законодателната власт. Вземете за пример как беше свикано заседанието на Комисията за контрол на специалните служби в парламента. Цветан Цветанов обяви дневния ред и проблемите, които ще се обсъждат, преди да са уведомени членовете на комисията.

- В телевизионно интервю дни преди това – в неделя.

- Да. Разбира се. Това какво означава? Че някой предварително е взел решение, че трябва да има такова заседание, да се обсъжда този въпрос? Защо министър-председателят, ръководителят на парламентарната група на мнозинството помпат този въпрос? На какво се дължи това?

- Какви биха могли да бъдат отговорите?

- Вие поставяте един интересен въпрос, лансирахте една интересна хипотеза, дали това няма да доведе до правителствена криза. Ако, вие знаете, аз не съм почитател на това управление, смятам, че то отдавна трябваше да си отиде, но точно това с какво би предизвикало правителствена криза, а оттам вече и всички други последици при положение, че нещата за единия случай са доста забравени, а за другия са в предстоящо развитие? Това, че има някакъв подозрителен превод през България, все пак да не забравяме, че Венецуела и Венецуелската държавна компания са част от все още, формално поне, легитимното ръководство на държавата. Или най-малкото ръководството, което е признато все още от 83% от страните-членки на ООН. Така че там, ако има някакви злоупотреби, ако има някакво пране на пари, това е технически въпрос, който трябва да се изясни, да се разследва. И не е ясно, защо се превръща в международен политически и дипломатически въпрос, по който трябва да се отчитаме пред чужди посланици.

Защо се помпа тази изкуствена криза? Гебрев – това е случай отпреди 4 години. Защо сега се вади от нафталина? Това са все интересни въпроси. Какво се случва или какъв е този някакъв друг план, който би трябвало да бъде легитимиран или по-точно да бъде замаскиран с тези скандали.

- Какво се крие зад тях? Прави още нещо впечатление, проф. Маринов, и след двете срещи премиерът не говори, но негов говорител се оказва главният прокурор и всеки от поканените посланици. Тоест те обясняват, какво е станало на срещата, а домакинът го няма. На какво се дължи?

- Да. Това е странно, защото те са при него по негова покана. Никой не може да се самопокани при министър-председателя, поне формално. Защо той организира тези срещи? Какво иска да покаже? Виждате, на вашите въпроси аз отговарям с въпроси, което не обичам да правя и рядко правя, но наистина в тази ситуация мисля, че българските институции и хората, които ги ръководят, дължат обяснение на обществото. Дължат много ясна, убедителна позиция, становище, какво се случва и защо е цялата тази какафония, защото това е някакъв хаос в момента, някаква въртележка, която се върти без никакъв разум, ни обяснения. В ролята на обяснители, даже на обвинители се явяват лица, които нямат никакви легитимни правомощия. Откъде-накъде ще говорят хора, които имат някакви близки връзки с Гебрев или с този или онзи, ще дават обяснения за ролята на държавата и за пропуските на държавата? Разбира се, знаем, че има там други конфликти, други сблъсъци на интереси. Но откъде накъде ще се намесва българската държава, ще бъде поставена едва ли не под съмнение. Тук кълбото продължава да се разплита. По-точно не се разплита кълбото, ами се търкаля снежната топка. Има вече твърдения, че чужда държава – Русия – има силно влияние в българските служби.

- И силно присъствие в България, на територията на България.

- Как могат да се хвърлят такива голословни твърдения? Защото, ако това е вярно, това означава, че има инфилтрирани агенти на руските служби в българските служби или че има действащи агенти в България, по които службите умишлено не работят. Как могат така да бъдат хвърляни подобни обвинения? И то като знаем много добре, че българските служби много отдавна са афилирани към други служби, не към руските. Другаде дават отчет, другаде се формират стандартите и т.н. Как е възможно за някакви политически по-скоро бих казал дори не български, а други, чужди политически цели, да се хвърлят такива обвинения? Защото то е ясно, че няколко души сега, или групи от хора, искат да наберат точки пред някакви свои чуждестранни покровители със сензационни разобличения. Ако тези разобличения почиват на истината, нека да се извадят фактите. Но така да се хвърлят обвинения към българските институции, и което е по-лошото, български длъжностни висши лица да се държат гузно, все едно, че са ни хванали на местопрестъплението, това е недопустимо. Аз се връщам към вашия въпрос и наистина поставям въпрос, който по-скоро е риторичен – откъде накъде българският министър-председател ще прави срещи при себе си в своя кабинет с чужди посланици, като при това вика представители не само на изпълнителната власт, а вика представители на съдебната власт? Откъде накъде? На какво основание? Дело ли има, разследване ли има, нещо, което да е разкрило шокиращи факти и обстоятелства? Как представя това България в света? Оставете в света, какво си мислят българските граждани за своите институции? Те много критики към институциите могат и трябва да отправят, но това по-скоро звучи като отвличане на вниманието.

- А от какво може да се отвлича вниманието?

- Ами толкова ли малко проблеми има всеки ден в държавата?

- Е, та да се прави чак такава излагация като шоу спектакъл с българска следа от миналия петък насам?

- Не знам. Да ви кажа, за нормално мислещия човек това е немислимо. Да забъркаш държавата си в такъв скандал…

- И те са два скандала, два различни поредни скандала.

- Може до края на седмицата да станат и три. Кой знае, какво ще измислят. Да забъркаш такъв скандал, за да отклониш внимание от някакви свои грешки или далавери, това е недопустимо. Това е като да изгориш юргана, за да убиеш бълхата. Наистина става все по-трудно да разсъждаваме логично и да търсим рационални обяснения на това, което се случва.

- И още един въпрос, проф. Маринов. Всички останали политически сили са обхванати от тишина. Гледаме само институциите. Ревю на институциите по шпионска тематика. Всички други мълчат и все едно, че това не се случва. Защо?

- Ами да. И тук констатацията ви е вярна. Това в определен смисъл е абдикиране на отговорност. Защото опозицията, независимо че е опозиция, тя има своята отговорност. Как е възможно да се случват такива неща и основната опозиционна партия мълчи, все едно, че не съществува? Да, това са все въпроси, които очевидно не могат да се обяснят с някакви случайни фактори и някакви други конюнктурни сметки. Права сте. Самият факт, че се води война на версии между различни субекти, от които вероятно различните версии са противоположни, но също едва ли са и напълно верни, липсва сериозната дума на факторите, които са отговорни за това, какво се случва в държавата. Но самият факт, че се хвърляме в такива сензационни световни конспирации, вместо да се занимаваме със собствените си проблеми, които са много и тежки, навява подозрението, че може би просто някой иска по този начин, ако не да отвлече вниманието какво се случва в България, да насочи определени процеси в България в една или друга посока.

- Или да си създаде алиби?

- Да.

източник: focus-news.net

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 14 Февруари 2019 17:31
    Проф. Александър Маринов: Управляващите ще слязат от правителството като илюстрация на приказката „Дядо вади ряпа“

    В малките населени места хората са под страхотна преса, бих казал това е наистина терор. Защото те са изцяло в ръцете на властта. В момента, в който нещата се поразчупят и хората се понадигнат и преодолеят страха, както на много места го преодоляват вече и в по-малките градове, ще стане една лавина, която няма спиране, коментира проф. Александър Маринов -  председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

    - Ще успокоят ли протестиращите промени в правителството? Наш гост проф. Александър Маринов – председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Проф. Маринов, печелят ли време управляващите с играта на ремонти в кабинета? За какво ще им послужи то?
    Да, може би има такава идея да се печели време с надеждата протестите да паднат. Може би има даже и някаква идея, че в новия си състав правителството ще бъде по-приемливо, така ще успокои протестиращите или част от тях. Но според мен, ако въобще има такива надежди, те са нереалистични, тъй като има няколко обстоятелства, които не просто говорят за това, че тези промени, каквито и да са те, защото ние не знаем какви ще бъдат, и това също е много показателно – не е имало досега такъв случай да се съберат лидерите на коалицията, да не могат нищо да кажат, което подлежи на обявяване, след това да се оттеглят за консултация в своите групи. Тук вероятно те печелят време, но имат нужда отвътре от по-нататъшни договорки, а не време пред обществото. Така че каквито и промени да предприемат, чудеса не могат да очакват, някакви свръхпопулярни хора от някъде няма как да си внесат.

    Целта на протестиращите е абсолютно ясна – те не искат отделни промени, персонални, те искат оставка на правителството, оставка на министър-председателя, на главния прокурор, разпускане на парламента и предсрочни избори – то това е съвсем ясно. Но очевидно има някакви опити да се маневрира. Друг е въпросът, тези опити подсказват, че има вече много сериозни вътрешни различия, поне в партия ГЕРБ. Аз много внимателно изслушах във вторник изказването на г-н Дончев, то ми направи силно впечатление с две неща. Първо, г-н Дончев на практика призна всички основни обвинения към ГЕРБ, обещавайки, че повече няма да правият така. И второ, говореше за бъдещи намерения по начина, по който говори министър-председател, лидер на партия. А в същото време, в същия ден малко след него се появиха други членове на кабинета, които напоследък много често се появяват пред медиите, и защитиха съвършено различна позиция: че е добре кабинетът да изкара мандата си без никакви промени, тоест, с този състав. Следователно, има някакви много сериозни напрежения вътре.

    - Можем ли да очакваме оставка на министър-председателя и как би изглеждал кабинетът без Борисов? Дали това на някакъв етап би било приемливо за протестиращите?
    Вие поставяте интересен въпрос. Аз доколкото имам информация не просто се разглеждат такива варианти, а има борба на различни мнения по този въпрос. Те се аргументират с различни доказателства, в това число и от гледна точка на отношението на външните фактори. Така че има, независимо от всички опити на някои членове на кабинета да твърдят днес, че без Борисов светът, Земята спира да се върти, очевидно в кабинета има хора, които мислят иначе. И не само в кабинета, но и в други среди, които са свързани или партнират на ГЕРБ. Често казано, тази подобна маневра, първо, е много рискована, защото според мен няма да удовлетвори протестиращите, второ, е много рискована заради това, че ГЕРБ без Борисов фактически няма стойност. Борисов е ГЕРБ, ГЕРБ е Борисов за добро през известен период от време на ГЕРБ, и за много лошо сега. Отиде ли си Борисов, аз лично не виждам, какво ще остане от ГЕРБ – много бързо ще се разпадне, ще се разпарчатоса. Има, знаете, и други претенденти за поне част от електората на ГЕРБ. Така че лично за мен този сценарий изглежда доста, как да ви кажа, рискован, и в същото време малко вероятен, тъй като аз много трудно си представям, каква ще е тази сили, която ще убеди Борисов да се оттегли.

    - Защо обаче се разиграват такива Тодор Живковски маньоври?
    По някакви причини, за които ние можем да се досетим, управляващите изпитват ужас от това да слязат от властта. Ужас. Това не е нормално. В нормалната политика в демократичните държави излизането от властта, дори да не ти харесва, е естествена промяна. Тя се прилага за това да съхрани тези, които се оттеглят от властта, да не позволи да се нажежи напрежението в обществото до опасна степен, до опасна температура. Тест, аз смятам, че това запъване е крайно неразумно. Няма никакво значение, че то може да спечели някакво време. Аз не изключвам развръзката да се отложи с 2-3 седмици, с месец, но има принципен въпрос – това правителство не е легитимно.

    Аз искам специално да обърна внимание на тези твърдения. Когато ги произнасят полуграмотни политици, хайде, горе-долу ще го преглътнем, но явяват се хора, които претендират, че са експерти, включително и хора с научни титли, които говорят очевидни несъстоятелни неща, да не използвам по-силен израз. За това правителство може да се твърди, аз лично бих приел такова твърдение с много съмнение, че то е избрано законно. Като знаем как се правиха последните избори в България, много съмнения има, но да приемем, че то е законно избрано, формално законно, легитимността не се определя от гледна точка на представяните резултати от управлението. Легитимността означава обществото или голяма част от него да те признае, че управляваш добре. Не ти да си дадеш оценката сам на себе си, че управляваш добре, а да ти даде оценка обществото на основата на изпълнението на поетите ангажименти. А ние всички много добре знаем, че ако някой се захване, и аз смятам, че това време ще дойде скоро, да направи сериозен анализи на изпълнението на правителствената програма, ще видим, че всички хвалби са смокиново листо на голям провал. Защото вижте с какво се хвалят непрекъснато, тези дни пак имаше някаква такава хвалба, колко повече пари щели да дадат за еди какво си.

    Оценката, отчета на едно правителство не се извършва на базата на изхарчените пари, а на постигнатите резултати. Защото ние знаем, как се харчат парите и къде отиват. И това е причината хората да са на улицата. Не защото се отделят малко пари, а защото тези пари се крадат, отиват в корупционни схеми, отиват в определени фаворизирани кръгове и реално не стигат до основния си потребител, да обществото, независимо дали става дума за качествена инфраструктура, дали става дума за здравеопазване, образование, дали става дума за работни места, дали става дума за действени мерки за подпомагане на най-засегнатите от Ковид-19 бизнеси и слоеве от населението. Защото непрекъснато това чувате: вие харчете много пари, но до мен не стигат. До никого не стигат. До кого стигат – до една шепа избрани приближени. Така че това правителство е нелегитимно. То колкото и ще да иска да остане и да се запъва, това няма да повиши легитимността му, това няма да промени оценката на хората за него. И аз съм много вече да ви кажа изненадан от тази степен на несхватливост. Политиката, както всички други сфери на човешкия живот, има свои закони. Аз се чудя тези хора видни политолози, някои от тях дори станали професори кой знае как, аз се чудя, как те могат да си позволят да говорят такива неща, един път пред обществото, където има немалко образовани хора, по-образовани и по-умни от тях, а от друга страна, защо така заблуждават тези, които са им поверили функцията да извършват тази пропагандна дейност. Защо ги заблуждават – те ги вкарват във все по-задънена улица. Аз разбирам, че мотивите не са безкористни, но все пак дори и когато взимаш пари за една работа, върши я като хората, по-добре посъветвай управляващите какво да направят така, че да избегнем катастрофата, защото задълбочаването на напрежението, съчетано с навлизането в криза при ръководството на нелегитимно правителство, на непризнато правителство, ще го доведе до изключително трудна ситуация.

    - Проф. Маринов, как управляващите ще слязат от управлението?
    Александър Маринов: 
    Знаем тази приказка „Дядо вади ряпа“. В случая става дума за друг кореноплоден, не е кореноплоден, а някакво друго растение.

    - Кръстоцветно?
    А, извинявайте, все ги бъркам. Вие ме коригирате. И започва точно едно дърпане и теглене, тези, които досега са се наредили на опашката, не могат, сега ще дойде кучето, котката, накрая мишлето и накрая ряпата ще излезе или там другото, което вадим. Вероятно ще има и спазъм на земята, която ще иска да се отърве от това нещо. Защото вижте, основата е следната: тук не става въпрос за желание, дори да приемем, че то е добро, дори да приемем, че са решили да се поправят, в което аз дълбоко не вярвам, но вече това не е достатъчно. Обществото е решило да сменя моделът. И когато говорят, че няма искания ясни, напротив, исканията са съвършено ясни: върховенство на правото, конституционна съобразност на управлението, стриктно изпълнение на правомощията на институциите, отказ от злоупотребата с власт за користни политически, икономически цели, нормализиране на държавата, една държава, която уважава, зачита гражданите си, а не ги граби чрез корупция и злоупотреби. Това са много ясни искания. Аз се чудя, как е възможно това нещо да се пренебрегва и да се извърта. При наличието на такива искания, на такава масова енергия, при това в голяма част от обществото, имайте предвид, че засега нещата са видими в София и в големите градове поради една много проста причина: в малките населени места хората са под страхотна преса, бих казал това е наистина терор. Защото те са изцяло в ръцете на властта. В момента, в който нещата се поразчупят и хората се понадигнат и преодолеят страха, както на много места го преодоляват вече и в по-малките градове, ще стане една лавина, която няма спиране. Тук няма никакво значение, какво искат управляващите, какво искат, как ще ни убеждават с милиарди, с нови лица, с това, онова, това няма значение. Има логика житейска, която не може да бъде обърната наопаки с хастара. Както и ще да го наричате, това е така. И нормализацията ще започне. Аз разбирам от какво ги е страх тези хора – тях ги е страх, не че ще последват някакви незабавни репресии при едно служебно правителство, защото служебното правителство няма такива възможности. Вероятно и промените в съдебната система, дори да се случи оставката на главния прокурор, изискват много повече време и изискват законови промени, тук съвсем не е задължение на първия етап да са конституционни, за да се нормализира. Така че не става дума за репресии, страхът е от нещо друго, г-жо Събчева.

    - От какво?
    Страхът е от това, че ще бъдат проведени най-после едни честни, свободни, демократични избори без контролиран вот, без купуване, без мачкане, без принуждения, и тогава ще стане наистина ясно, какво иска народът, и тогава вече при едни наистина честни и свободни избори няма да имаме основания да кажем: това не е добре, онова не е добре – никой не ни е попречил да гласуваме наистина според волята си. Тогава вече ще почне, както ние с вас много пъти сме говорили, ще почне да се очертават някакви нови възможности, не казвам алтернативи, нови възможности, и тогава ще се избира, но според мен, ако използваме „алтернатива“ в точния смисъл на думата – едно нещо и коренно различното от него – хората искат наистина алтернатива, не на този модел и на хората, разбира се, които го олицетворяват. Забележете, не просто на хората, тук не става въпрос да се смени Бойко Борисов, Горанов, още трима-четирима, или Гешев и още двама-трима от Висшия съдебен съвет и т.н., тук става дума да се промени моделът, за да не се възпроизвежда. Не ни трябва някакъв нов Бойко Борисов, дори в по-образован и по-изискан вариант. Искаме съвършено друго нещо, и това го искат огромната част от българите. Е, сега, аз признавам, че има хора, на които този модел страшно им харесва, много добре обслужва интересите им. Добре, ама те са 5% с всички там свои присъдружни кръгове. Те от една страна са 5%, от другата страна са 95% - кой има право да избере алтернативата, ако наистина сме демокрация? Естествено, че огромното мнозинство. И тук забелязвате, че по този въпрос няма съществени разлики, въпреки че се опитват да разединят протестите, да ги конфронтират и т.н.

    Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

    Разлики със сигурност ще има, и те са нормални, когато трябва да решаваме по-нататък какво да правим, за вземаме определени стратегически, икономически, социални и други решения. Но първо трябва да си нормализираме държавата, защото без една нормална, действаща в услуга на обществото, на гражданите държава, ние не можем да постигнем нито една значима цел. И ако обърнете внимание на доклада на самото правителство, в който отбелязва резултатите от изпълнението на националната си програма за развитие „България 2020“, ще видите, че това са плачевни резултати. Ще видите, как е формулирана визията за България през 2020 година. И човек като чете, какво е написано преди 10 години, как би трябвало ние днес да изглеждаме като общество и страна, просто се чуди да се смее или да плаче, но по-скоро да плаче и бих казал дори да псува, защото това е пълен провал. Значи, ние не успели да постигнем нито една от сериозните си цели. Причината е именно в това, че държавата не играе ролята на локомотив на развитието, не осигурява една нормална здравословна публична среда, в която да има свободна или нормална конкуренция, да има състезания, да има един недеформиран пазар, да има пълноценни социални дейности, които са извън пазара, здравеопазване, образование. Тоест, там, където хората вече ще могат да разчитат на своите сили и на своите способности, и вече кой колкото постигне, не всички по равно. Но за тази цел трябва да има нормална държава, без нормална държава нищо няма да стане.

    - Проф. Маринов, как ще се стигне до тази нормална държава? Оставането на площадите ли е пътят за свалянето на правителството?
    Няма друг път.

    - Това може да се проточи във времето.
    Нали знаете, тя приказката поради съображения за четивност не е безкрайно дълга, но ряпата може да излиза много трудно. Освен това, обикновено тези ситуации приключват бързо заради наличието на някакъв здрав разум, но понякога се получава запъване. Но ясно е едно: на площадите в буквалния или в преносния смисъл обществената енергия е тази, която ще изтласка статуквото и ще постави на негово място някаква нова ситуация, тоест, ще имаме реална промяна. Няма друг начин. За съжаление, няма друг начин. Ако беше нормална държавата, с нормална демокрация, с политици с чувство за отговорност, които представляват избирателите си, отдавна щеше да бъде извършена такава промяна. Но в нашия случай единственото решение обществото, което вече се е надигнало, ние с вас сме говорили, ако си спомняте…

    - Ние предвиждахме тези събития в интервютата преди година и половина-две години.
    Да.

    - От 2 години ние говорим точно за това, че ще се случи, и предупреждаваме. По-скоро вие предупреждавате.
    - Да, и ето то се случи – изригна вулканът, и няма спиране на тази енергия. Той може да позатихне, но няма да спре. И това е начинът: натиск, след като от дума не разбират, след като от аргументи не разбират, тогава натиск, борба. Това е. Напредъкът се постига с борба. Така е било винаги. И в живота е така, и в политиката е така.

    - Колко разлома в българското общество се очертават?
    Знаете ли, за пръв път от много години насам състоянието на българското общество се бележи не от разломи, а от центростремителни тенденции, от някакво обединяване. Защото хора от най-различни категории, възрасти, с най-различни възгледи, всъщност говорят за едно и също: говорят за 4-5 неща, макар понякога да ги обозначават с някакви нюанси. Тоест, имаме едно сплотяване, едно обществено обединение около определени ценности, цели и първите стъпки те да бъдат постигнати. Първите стъпки са ясни, затова обединението е съвсем очевидно. А вече оттам нататък вероятно ще трябва да се мисли за преодоляването на разломите, защото с началото на смяната на модела тези разломи, тези неравенства, тези дисбаланси няма да бъдат преодолени изведнъж.

    - Да, те ще зейнат, те ще зейнат като ями, гнойни ями.
    Да. Вероятно това ще бъде тезата на някой именно защото е извършена промяна: ето, ако ние бяхме, нямаше да е така. Аз смятам обаче, че трябва да се върви към това, трябва да се очертае истинската картина, да се видят реалните проблеми, да се разбере, че нашето единство трябва да бъде укрепено, да бъде още по-добре подплатено особено за диалог и съвместни усилия вече за реализиране на бъдещите градивни задачи. Тъй като отстраняването на този модел, на неговите носители е първата задача. След това трябва да видим как да решим някои други въпроси, които изискват по-сложен баланс. Да кажем, огромните регионални различия. Ние всички трябва да разберем, че наличието на ужасяващо бедни райони – най-бедните региони в Европа са в България – наличието на такива пустини практически е лошо за всички, не само за хората, които живеят в Северозападен или Централен район, или в Югоизточен район голямата му част, то е лошо и за всички нас. И затова трябва да използваме по най-добрия начин всички ресурси, не говоря само за природни и материални, а и човешки ресурси на страната ни. Това означава, че по-богатите трябва да помогнат на по-бедните, и в много други отношения е така.

    - Къде в тези процеси е фигурата на президента? Защо върху него се хвърля подозрението, че той прави на практика държавен преврат?
    Президентът могат да го обвиняват в различни неща, но чак пък в преврат, това е доста тежко. Президентът просто зае страна и според мен той зае правилната страна. Ако той е, както се казва в Конституцията – олицетворение на единството на нацията, за всеки нормален човек е ясно, че единството на нацията е около няколко ценности: около върховенството на правото, около Конституцията ни и най-вече около основните права, която би трябвало тя да гарантира. И президентът избра на чия страна да застане. Мразят го, нападат го, защото разбраха отдавна, той вече премина към действия, разбраха, че не могат нито да го уплашат, нито да го купят. Че той не е от известния тип български президенти, които бяха готови на различни комбинации, на игри или просто бяха ужасяващо безлични персони. Така че какъв преврат? Той иска, застава на страната на гражданите, подкрепя техните искания и смята, че тази промяна трябва да се състои. Толкова. Какъв преврат? Вижте, за преврат може да се говори от гледна точка на други лица и институции, които нарушават Конституцията, например. Това системно нарушаване на Конституцията и законите, и то от институциите, които са призвани да бдят за тяхното спазване, може би в един момент ще бъде квалифицирано именно като опит за държавен преврат.

    „Фокус“,  Цоня Събчева

     

  • Четвъртък, 14 Февруари 2019 17:31
    Хeрo Муcтaфa заедно с посланиците на Румъния и Грузия пoceтихa нoвooткрития Вoeннoмoрcки кooрдинaциoнeн eлeмeнт зa Чeрнo мoрe

    Нямa зaбaвянe нa рaбoтaтa пo прoeктa зa нoвитe бoйни caмoлeти Ф-16, уверява Каракачанов

     

  • Четвъртък, 14 Февруари 2019 17:31
    Румен Радев пред посланиците от ЕС: Прозрачността и отчетността следва да са неотменими принципи на управлението, независимо кой е на власт

    Протестиращите граждани са гарант за бъдещето на демокрацията в България, заявиха дипломатическите представители

Оставете коментар