Понеделник, 19 Август 2019
Понеделник, 22 Април 2019 09:26

Виолета Гиндева: Шоуто трябва да продължи!

Голямата ни актриса с откровения в едно от редките си интервюта, три години преди да си отиде от този свят на връх имения си ден вчера

Една от емблемите на родния театър и кино голямата актриса Виолета Гиндева, която след уволнението ѝ от народния театър през 1993 г., не се беше качвала на неговата сцена, ще играе в „Лунатици“ на Кен Лудвиг под режисурата на Росица Обрешкова. Ще си партнира и с още звезди – Аня Пенчева, Михаил Петров и Христо Чешмеджиев. Премиерата е насрочена за 30 септември, а в театъра текат усилени репетиции. Завръщането на Гиндева в постановка в Народния театър е и голямата новина в афиша му през този сезон.

- През последните години следихте ли репертоара на Народния театър и има ли постановка, която особено да Ви е харесала?

- Следих го много отдалече и много отстрани, умишлено не съм го правила, защото исках да си спестя излишни емоционални състояния. Така че не съм много в течение на проблемите на Народния театър, а всяка една постановка е част от живота на един театър.

- Има ли талантливи млади актьори, според Вас, и какво бихте ги посъветвали?

- Много талантливи млади хора има! Но първо, искам да пожелая на всички талантливи люде да имат шанс да работят. Защото в момента възможностите за работа на актьорите са много минимализирани. Докато нашето поколение имаше огромно поле за изява и за работа навсякъде – кино, телевизия, театър, радио, концерти, малки форми, малки трупи… А сега освен в България, трябва да търсят възможности и на Запад. Затова пожелавам на младите хора да получат шанса от живота за по-големи възможности за работа.

- Лунатик ли е българинът?

- Не! Българинът е много, много прагматичен. В някои чужди страни дори ни наричат „баварците на Балканите“.

- Каква роля играете в „Лунатици“?

- Играя една възрастна актриса, която е толкова влюбена в театъра, че е готова да поеме всяка една функция в театъра, за да помогне този театър да може да просъществува. Моята героиня е еманация на девиза на Фреди Меркюри, който той претвори и в песен: „Шоуто трябва да продължи!“ Героинята ми е влюбена в изкуството, наречено театър, и целият й живот е минал в него, тя олицетворява тази всеотдайност, която трябва да има всеки един актьор, занимаващ се с театър.

- Кой Ви покани да играете в „Лунатици“?

- Поканиха ме лично моите колеги Михаил Петров и Аня Пенчева, разбира се те са го изговорили с режисьора Росица Обрешкова. Но трябва да ви кажа, че този факт изключително ме впечатли. Защото обикновено в нашата професия режисьорът кани актьорите или пък директорът на театъра. Т.е. много рядко актьорите от състава имат думата по отношение на комплектоване на състава. Но тук очевидно по друг начин е било подходено и аз бях страшно впечатлена, че МОИ КОЛЕГИ идват и казват: “Искаме да работим заедно!“ А това, колкото и да е радостно за един актьор, толкова е и задължаващо, а изисква и адекватен отговор. Имаме заедно много сцени и макар, че моята роля е малка, но е много смешна и ефектна като драматургия.

- Има ли роля, която бихте искали да изиграете, а не сте успели?

- В момента не си спомням за такава, но в миналото съм имала разминавания с роли. Два са случаите и са свързани с две емблематични роли. Едната беше на Офелия - вече бях бременна в 9-и месец с дъщеря ми, вървях по Руски и ме настигна Апостол Карамитев: „Много хубаво, че те виждам, кога можеш да се върнеш на сцената, след като родиш? Колко дни ти трябват?“ Отговорих, че това никой не може да каже. „Добре, искам те в края на март обратно, започваме „Хамлет“ и искам ти да бъдеш Офелия." Бях толкова щастлива! Веднага започнах да преглеждам текста, да се подготвям. Постановката трябваше да е на Боян Дановски, но в началото на март той почина и проектът не можа да се осъществи. И съжалявам не толкова, че аз не изиграх Офелия, колкото че Апостол не изигра Хамлет! Той просто беше роден за тази роля! Впоследствие нито един режисьор не направи с него „Хамлет“. Още едно разминаване с роля имам. Въло Радев искаше да заснеме филм „Поручик Бенц“ с мен, разговаряхме по темата… Но не можа да го направи, защото и той си тръгна по-рано от този свят.

- Има ли култура в политиката и политика в културата?

- Няма как да няма политика в културата, защото нормалната култура е част от културата на обществото. Но култура в политиката в момента е дефицит.

- Има ли личност от която и да е област, която бихте подкрепили като лидер, който да поведе нацията към по-добро?

- Към момента не виждам такава, въпреки че не следя много отблизо политическите процеси. Ако не се бяха случили тези неща с Царя, може би бих подкрепила него. Макар че не съм нито симпатизант, нито член на неговата партия и съм много далече от неговите политически ангажименти. Но когато той беше министър-председател, това противопоставяне, което и в момента го виждаме как хората са един срещу друг, беше туширано, беше даден един нормален тон в общуването между различните партии, беше дадено едно спокойствие на бизнеса и България, просто имаше една положително насока.

9 септември 2015 г.

Интервю на Ани Романова, NBOX.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар