Сряда, 24 Юли 2019
Събота, 27 Април 2019 11:28

Христо Стоянов пред BIG5: Некролозите са многоточие...

 Писателят дарява безценната си колекция предмети на изкуството от български творци на родния си град Габрово

Преди дни се състоя премиерата на поредната книга на писателя Христо Стоянов „Некролози и други многоточия… по българия”. Освен това той обяви, че дарява съкровищницата си от картини, графики и скулптури от известни български творци на родния си град Габрово. А на 7 май Христо Стоянов открива едномесечна изложба с предметите на изкуството, които завещава на града.

- Преди няколко дни написахте гневен пост срещу журналистическат гилдия. С какво бе предизвикана реакцията Ви?

 - С какво ли не. С какво ли не… Просто такова нещо май престана да съществува. Огледайте се в публичното пространство – отвсякъде те гледат очичките на Калин Терзийски и неговият медиен близнак Митьо Пищова. Съжалявам, че трябва да го кажа. По един и същи начин умират или не умират през ден, през два. Алкохолът като повод за поява в медиите – или го спираш, или го почваш заплашително. Ами Божана Апостолова, ами Стефан Цанев… Които заплашват с мълчание. Или пък, че няма да издадат някого… През същото това време… Те непрекъснато са взимали от България, но я пишат с главна буква. А какво дадоха на България – клетви за вярност пред Партията, графомански текстове, непознаване на българския език – не граматиката, езика не знаят… Ама аз съм ги писал тези неща в „Некролози и други многоточия по българия“… Защо трябва да се повтарям. Просто в България все по-често се посяга на медийни продукти, не на литературни текстове. Разликата е като тази между сиренето и млечния продукт… Просто медиите, поради литературна неграмотност произведоха в писатели удобни продукти. Такова им е нивото, такова налагат. Не може вчерашни пикли, които се чудят все още по коя жица точно е дофтасала една българка да накърми бялата лястовица, да разберат кое е литература и кое не е. Няма я вече литературната критика – има няколко пиара, които получават някакви жълти стотинки от няколко издателства. Не може единственият, осъществил аутодафе на книга – Едвин Сугарев и изгарянето, публично при това на „Фашизмът“ пред Президентството – да определя с цялата си клакьорска клика кое е литература, и кое не е… Но медиите вървят след тях. Защото медийният продукт е като млечния продукт – по-евтиничък е и не се налага да му четеш „Е“тата, нали… Безграмтни медии – много…

- Скоро представихте най-новата си книга „Некролози и други многоточия… по българия”. Не е ли точка некрологът?

- В случая некрологът е многоточие. Защото и смъртта е нещо продължаващо. Вътре има един текст. Човек не умира за Родината, човек живее за нея. Смъртта просто е естествен край на живота. Но човек не остава в паметта на хората със смъртта си – тя винаги е унизителна. Човек остава в паметта на хората с това, което е направил приживе. С живота си остава в паметта на хората. Смъртта просто е онази линия, която прекрачваш, за да станеш безсмъртен. Да влезеш в безсмъртието. Заради това трябва да си даваме сметка как живеем, а не как ще умрем. Всеки може да влезе в безсмъртието. Без героически пози и изхвърляния. Ботев влиза не с онзи куршум на връх Вола, а с живота си, който го довежда до този връх. И аз правя своите малки безсмъртия – децата си, книгите си, колекцията…

HRISTO1

- Защо сте изписали „България“ с малка буква?

- Само в заглавието… Ами, защото я превърнаха в нарицателно. България не е граматика, а начин на живот. Не може тези, които я напуснаха да ме учат как да я пиша, как да я живея тази България. Баба ми бе неграмотна, но заряза с дядо ми имоти, родно място в Западните покрайнини и влязоха в голямата си Родина. Баба ми не знаеше не само с каква голяма, или малка буква се пише България. Тя дори не знаеше как се изписва, защото бе неграмотна. Но живя за България. Знаете ли колко граматици са убивали България, и колко неграмотни са я спасявали…

- Дарявате безценна своя колекция от предмети на изкуството на родния си град Габрово. Защо и какво включва дарението Ви?

 - Точната дума е „Завещавам“… С идеята тази колекция да не се превърне в даденост, а да се развива. Да расте и след смъртта ми. Искам тя да даде началото на една сериозна галерия, на музей на съвременното изкуство в България. А защо на Габрово. Първо Габрово е родният ми град. Второ, тук минава и географският център на България. Трето – по-голяма част от авторите в колекцията са родени и живеят в провинцията. Провинцията е това, което захранва с дух столицата. Време е да покажем именно в провинцията това, което България има. Знаем как са създадени и Третяковската галерия, и Ермитажа, и Лувъра… Всъщност, големите музеи са създадени от частни дарения. За съжаление, частните дарения в България не са дали основа на един сериозен музей, за разлика от чужбина. Светлин Русев навремето дари на Плевен голяма част от колекцията си. Някой да е чувал в нея да има попълнения, да се развива по някакъв начин. Ето, това не искам да се случва. И се радвам, че Габрово сега има кмет като Таня Христова, която има отношение към изкуството – все пак е филолог по образование.

HRISTO2

А колекцията за Габрово са картини, графика, скулптура. Майстора, Светлин Русев, Златю Бояджиев, Сули Сеферов, Владимир Киров, Бойко Колев, Ивайло Мирчев, Свилен Блажев, Валентин Узунов, Чавдар Петров, Гиколай Ангелов- Гари, Ели Ангелова, Вихра Григорова, Никола Манев, Валентин Старчев, Теофан Сокеров, Стоян Стоянов-Течи, Стоимен Стоилов, Веселин Дамянов-Вес, Димитър Каратонев… Десетки още… Най-хубавото обаче е това, че от по-голямата част от авторите в колекцията се обхващат периоди от тяхното творчество. Така е примерно със Сули Сеферов – от ученически работи до най-новите… Това вече е сериозно нещо. Реално погледнато, в колекцията влизат отделни колекции на авторите…

- Не Ви ли е мъчно да се разделяте със скъпи спомени и емоции?

 - Аз не се разделям. Защото още няма отредено пространство за тях. В момента им търсим дом в Габрово. При това те трябва да бъдат гледани, а не забити в някакъв склад или депо. Тяхното място е на стената. В живо пространство. Ако ги натикам в депо и ги гледам само аз не е ли по-цинично. Както и след смъртта ми да бъдат разделени и разпродадени. Защото такава е съдбата на частните колекции в България – разпродават се. И то обикновено става от наследници, които не знаят какво продават. Пък и има ли значение дали знаят или не знаят какво разпродават, след като не го обичат. Това, което правя, е отговорност пред авторите. Тези картини са ми подарявани и нямат парично измерение. Би било цинизъм ако някой ги разпродаде.

HRISTO3

- Смятате ли, че най-качествените българи са напуснали страната? Какво бихте казали на милионите ни емигранти по света?

- Бих им казал да не се връщат. Да не ми цапат нацията. Тук остана генетично най-здравото. Не най-интелигентното, но най-здравото. Хората, които искат да променят нещата. Навън замина слабият генетичен код на България. Те не са способни да променят – освен собствения си живот. И то само в среда, създала свои регламенти. Навън излязоха слаби хора. Те са добри наемни работници. Нищо повече. Да реализираш знанията си по физика и химия, математика и литература в правене на пица не е реализация. Колко български писатели се реализираха навън – а имаме от нашето поколения десетки. Ами нито един. Нито един. Георги Марков е реализиран писател в България. Работейки в българска радиостанция, той не се реализира като писател и публицист в Англия. Там той е известен с това, че е убит, а не с литературните си текстове.

BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар