Понеделник, 16 Септември 2019
Петък, 21 Юни 2019 09:54

Първият заместник-генерален директор на ТАСС Михаил Гусман пред BIG5.BG: В наше време, хората трябва да се отнасят много внимателно към този важен, сложен и доста токсичен продукт, наречен новини

Михаил Гусман: Крайно важно е максимално обективно и максимално точно да стигаме до истината

"Напоследък потребителите прецизно гледат кой завод е произвел дадени продукти, какво съдържат, какви са енгридиентите. Хората станаха много внимателни към продуктите, които употребяват. Информацията е също продукт. По същия начин потребителите трябва много внимателно да се вглеждат и да се интересуват кой е произвел този продукт, тази информация откъде е минала за да стигне до нас, има ли съответната информация надежден източник".

Точно преди седмица в София се проведе най-голямото медийно събитие у нас - 6-ия Световен конгрес на информационните агенции с домакин БТА. "Бъдещето на новините" бе основната тема дискутирана на форума в София, който се състоя от 13-15 юни. Във фокуса на дискусиите бяха темите за фалшивите новини, изкуствения интелект, новите модели на собственост на информационните агенции и новите източници на информация. Над 200 делегати от 100 държави участваха в конгреса - лидери на водещи новинарски агенции от 5 континента, изтъкнати журналисти от най-влиятелните световни издания, знакови имена от социалните медии. За първи път конгресът на информационните агенции се проведе през 2004 г. в Москва по инициатива на ТАСС, в която участваха 115 информационни служби от 100 страни по света. След това конгресите се проведоха в Естепона (Испания, 2007), Буенос Айрес (Аржентина, 2010), Рияд (Саудитска Арабия, 2013), Баку (Азербайджан, 2016).

На заседанията на агенциите в българската столица най-голям отзвук имаха темите за фалшивите новини и изкуствения интелект. Модератор по последната темата бе Михаил Гусман - вицепрезидент на Световния съвет на информационните агенции и първи заместник-генерален директор на Информационната агенция на Русия - ТАСС.

Михаил Гусман e Първият заместник-генерален директор на Руска информационна агенция TASS, автор и водещ на телевизионния формат "Формула Власти". Той е един от най-известните и влиятелни медийни ръководители и телевизионни личности в Русия. Като заместник-генерален директор в ТАСС от 1999 г. той ръководи бизнес операциите, правителствените отношения и връзките с обществеността и международното присъствие на най-старата, най-голямата и най-известна руска агенция, призната от ЮНЕСКО за един от световните лидери в своята област. На срещата на върха на хилядолетието на ООН през 2000 г. Гусман излезе с идеята да създаде серия от телевизионни профили на световни лидери за руско-говорящата публика по света. Към днешна дата над 400 програми за лидери от 170 страни бяха издадени под логото на "Формула на властта". Пренесени по основните канали на руската телевизия, те достигат до около 230 милиона души. Интервютата са широко използвани и от печатните медии, а селекция е публикувана като книга в два тома.

През 2003 г. Михаил Гусман е удостоен с Руската държавна награда - най-високото признание за професионалните постижения - за поредицата. От 2019 г. е почетен журналист на Русия. Гусман е рицар на италианския орден, лауреат на медала "Пет континента" на ЮНЕСКО. Има награди от Казахстан и Азербайджан, носител на наградата "Ернст Мюлеман" (Швейцария) и много други награди в журналистиката. Въз основа на успеха на "Формула на властта" Гусман стартира новата серия "Институции на властта" през 2011 г., представяйки ключовите институции на правителството на САЩ и техните лидери пред руската телевизионна аудитория. Между другото, държавният секретар Клинтън даде интервю за поредицата. Гусман има редица ръководни позиции в местни и международни професионални организации. Той е член на управителния съвет на Московския съюз на журналистите. Той също така изпълнява длъжността заместник-председател на Световния съвет по информационни агенции (NACO), изпълнителен секретар на Световната асоциация на руската преса (WARP) и представлява Русия в Междуправителствената програма на ЮНЕСКО за развитие на комуникацията (IPDC). Гусман е член на Международната академия за информация в Москва, професор и доктор по политически науки. Ето какво сподели той в интервю за BIG5.BG пред журналистката Оля Ал-Ахмед.

-    Г-н Гусман, по време на 6-ия Световен Конгрес на Агенциите неведнъж се засегна темата за изкуствения интелект. Вие самият бяхте модератор по тази тема. Какво по темата за изкуствения интелект е най-важно за вас, най-приоритетно?
-    Въпросът за изкуствения интелект е много интересен и затова той бе включен в отделен панел по време на 6-ия Световен Конгрес на Агенциите. Това е една нова тема, към която имат интерес най-различни области и отрасли. Всички вече говорят за изкуствения интелект, но далеч не всички разбират достатъчно задълбочено какво е това, как работи, как взаимодейства със заобикалящата среда и как това напълно ново явление се внедрява в ежедневния ни живот. От собствен опит ще споделя, че в Русия тази тема е изключително актуална. Неслучайно има и предложение на нашия президент Владимир Владимирович Путин да се създадат специални програми свързани с изкуствения интелект. Що се касае до информационните агенции, които бяха на форума от около 100 страни, тази тема бе изключително актуална по простата причина, че в най-различните аспекти същият този изкуствен интелект, роботизацията - всичко това вече става част от живота на практика. В тази връзка ще подчертая, че беше изключително интересно изказването и презентацията на китайската агенция Xinhua News Agency - Синхуа, които представиха първата в света цифрова телевизионна водеща по образ и подобие на реална жена. Те дори презентираха тези изкуствени модели, които блестящо говориха и на китайски, и на английски и дори на руски език. Нашият пък рускоговорящ водещ ние показахме на Икономическия форум в Санкт-Петербург. И това са едва първите стъпки, които всички ние правим към разработване и усъвършенстване на изкуствения интелект. На конгреса имаше много интересни изказвания по повод изкуствения интелект, дори тази тема премина в активна дискусия. Много интересни изказвания имаше по темата, едно от които бе на нашия сънародник Александър Ведяхин, който е първи заместник-председател на Управителния съвет на Сбербанк. В тази банка отдавна се занимават с тази тема и инвестират  внушителни средства за развитието и усъвършенстването на изкуствения интелект и неговото използване в банковото дело. Има, обаче, доста неща, свързани с изкуствения интелект, които са пряко свързани с нашия медиен цех. Дискусията по тази тема беше много интересна, колегите показаха заинтересованост, въпреки че всичко, свързано с изкуствения интелект, приложим в медиите, се намира в най-ранен стадий.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

-    Кога се очертава да е следващият конгрес на агенциите и къде планирате да се проведе?
-    Следващият конгрес на информационните агенции ще се проведе след три години. Много от темите и тогава ще са актуални, както тази за фалшивите новини, така и темата за изкуствения интелект. Сигурен съм, че и тогава ще се върнем към тази тема. По въпроса къде ще се проведе следващият конгрес на агенциите не мога да дам все още точен отговор, тъй като кандидатите за домакинство са няколко. Водещ претендент за домакин е Мароко - мароканската информационна агенция - MAP /MOROCCAN NEWS AGENCY/, която освен себе си представлява една голяма група от агенциите на африканските страни. Те освен това оглавяват регионалните африкански асоциации на информационните агенции. Ние сме доста заинтересовани да привлечем колкото се може повече африкански информационни агенции в нашите конгреси. Друг кандидат, който подаде официална заявка за домакинство са ОАЕ. Възможно е да постъпят и други предложения. Окончателното решение за мястото на провеждане на следващия 7-и Световен конгрес на Информационните Агенции през 2022 година ще бъде взето в началото на декември тази година в Лондон на заседанието на президиума на Световния Съвет на Информационните Агенции.

-    Г-н Гусман, зад гърба ви са вече шест конгреса на агенциите. С какви впечатления сте точно от този, който се проведе в София?
-    Да, аз съм участвал във всичките шест конгреса, предвид, че ТАСС бе агенцията, която инициира и създаде този конгрес. Първият конгрес на агенциите през 2004 г. в Москва се организира по инициатива на ТАСС и по случай 100-годишнината на агенцията. Безспорно, имам база за сравнение. Проблемите, които днес бяха на дневен ред пред информационните агенции в световен мащаб са много сходни и са свързани с развитието на новите технологии. Обща проблематика, която касае всички, е взаимодействието на медиите със социалните мрежи, борбата с фалшивите новини и как да им се противопоставим и други. Голяма част от обсъжданите проблематики възникна съвсем наскоро. Консолидацията на нашето информационно общество, на нашето т.н. информационно семейство, е от изключителна важност. Този конгрес бе доказателство за това. Шестият световен конгрес на информационните агенции в София заслужи високата оценка на професионалистите, както със своята организация така и с качеството на проведените дискусии. Ще споделя не само своето, но общото изказано мнение, че Българската Телеграфна Агенция - БТА, в лицето на генералния директор Максим Минчев и целият му екип, работещ по конгреса, положиха максимални усилия, за да се проведе този конгрес на най-високо равнище, което и стана. Ние високо оценяваме и сме признателни, че конгресът бе открит от президента на България Румен Радев, който освен че откри първата заседателна сесия и взе участие в нея с един изключително интересен и съдържателен доклад. Това бе оказване на голямо внимание към нашия конгрес. А освен това и говори за авторитета на БТА в страната.

-    Много се изговори за борбата с фалшивите новини. Каква е вашата рецепта? Какво бихте посъветвали колегите журналисти и читателската аудитория?
-    Знаете ли, това май се оказа най-болезнената тема, обсъждана на форума, а и не само. В цялата създала се ситуация в света, това е много актуална и болезнена тема. По тази тема имам дори много лекции, които чета пред различни аудитории в света. Няма определена рецепта! Към днешния ден бих казал, че няма определена, конкретна рецепта за борба с фалшивите новини. Не можем да сложим бариера или сенник и по този начин да се избавим от фалшивите новини. Ние всички сме много притеснени и обезпокоени от този факт. Въведоха се дори редица технически опити за решаване на този проблем. Бих искал да използвам сега тази възможност и да се обърна към хората, към  потребителите на продукта, наречен новини. Ще дам един простичък пример. Преди тридесет години хората отиваха в бакалията и купуваха салам, хляб и кашкавал. След едно определено време хората започнаха да обръщат вече внимание на името на тези продукти, къде са произведени. Сега вече потребителите прецизно гледат кой завод е произвел тези продукти, какво съдържат, какви са енгридиентите. Хората станаха много внимателни към продуктите, които употребяват. Информацията е също продукт. По същия начин потребителите трябва много внимателно да се вглеждат и да се интересуват кой е произвел тази информация, откъде е минала, за да стигне до нас, има ли съответната информация надежден източник. И без да снемаме отговорността от информационните агенции, които са производители на новините и носят отговорност за тяхното производство, изключително важно е хората да разберат и да осъзнаят, че в наше време, трябва да се отнасят много внимателно към този важен, сложен и доста токсичен продукт, наречен новини.
         Отново ще повторя, че темата "фейк нюз" - фалшивите новини, достатъчно обстойно и задълбочено се обсъди на световния конгрес на агенциите в София, и бих казал, че тази тема още доста дълго време ще заема ключово място в нашите дискусии, тъй като това е общ проблем, това дори, за съжаление, е обективен проблем, тъй като съвременните технологии предоставят прекалено голяма възможност за различен вид инсинуация и дезинформация, и в рамките на тези съвременни технологии трябва да сме наясно какви решения да се приемат, за да може пред фалшивите новини да се постави стабилна бариера и филтър. Но в съвременните условия трябва да имаме предвид и нещо друго: много е важно самите хора да осъзнават, че живеем в различно време и не всички информационни продукти, които са в ръцете на потребителите, трябва неразумно да се ползват. В днешни дни хората трябва да се самоограничават от приемането на информация. Потребителите, повтарям, трябва задължително да се интересуват откъде е тази информация, кой е първоизточникът, кой стои зад тази информация и едва тогава да преценят дали да я възприемат или не. Да, преди време това, за което говорим сега, не беше така актуално. Но днес това е задължителното изискване на деня!

-    И последен въпрос - какво ще споделите за цензурата?  Съществува ли и къде?
-    Ако говорим за цензурата, то в Русия тя е забранена от Конституцията на Руската Федерация и не смятам, че ще се намери смелчак, който да наруши тази забрана. Друг е въпросът, че в журналистиката има ситуации и въпроси, които изискват определени корекции. В определени ситуации медиите работят в определени условия, от които зависи сигурността на страната, на самите журналисти, на хората, но това касае определени ситуации, които изискват самоконтрол и самоограничения, а не цензура. Това са ситуации, изискващи особено внимание. От моя гледна точка, крайно важно е максимално обективно и максимално точно да стигаме до истината.

Едно интервю на Оля Ал Ахмед

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар