Неделя, 20 Септември 2020

Четвъртък, 04 Юли 2019 15:36

Любомир Кючуков: Не малките страни, а тандемът Франция-Германия спечели при преговорите

В Европа не се очертава по-динамична перспектива и промяна след определяне на водещите позиции в институциите. Печеливш е тандемът Франция-Германия, но не и по-малките страни. Действително, като че ли най-сериозният проблем при тези номинации беше точно отстъплението от опита да се доближат изборите до гражданите. Урсула фон дер Лайен има профила на немски секторен политик и няма засега яснота как би изглеждала в един по-широк контекст. Отказът на Сергей Станишев да приеме номинацията на председател на ЕП бе логичен, ПЕС се нуждае от него, заяви в интервю за Дир.бг директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

 

- Г-н Кючуков, Източна Европа остава без представители на високите постове в ЕС, какъв знак е това?

- Действително няма представители не просто на Югоизточна Европа, а на Източна Европа като цяло. Аз бих поставил в този въпрос в съотношението печеливши и губещи при избора на ръководни постове на европейските институции. Източна Европа е една от губещите при тези избори, но има и по-съществени загуби - на първо място това е промяната. Това, което се случи на практика, до голяма степен не очертава добри перспективи за една по-динамична промяна и реформа в рамките на ЕС. Вторият губещ - това е опитът за доближаване на процесите до гражданите. Това, което беше идеята чрез предлагане на водещи кандидати на отделните политически семейства, на практика беше дискредитирано и отхвърлено.

От друга страна определено имаме печеливши и това на първо място е статуквото, защото най-вече през призмата на избора на кандидат за председател на Европейската комисия, нещата изглеждат точно по този начин. Сред печелившите безспорно са либералите под новото си име "Обнови Европа", те получиха поста председател на Съвета на ЕС. Сред печелившите е също тандемът Германия-Франция. Именно като тандем, защото в крайна сметка се оказа, че френско-немския консенсус, който по принцип е задължителен, за да може ЕС действително да върви напред, се оказа и самодостатъчен, което пък от друга страна означава, че в много по-малка степен са отчетени мненията на други страни.

Аз бих отделил и още две групи: тази на неспечелилите, като на първо място сред тях безспорно са "Зелените", защото не бе отразено нарасналото им влияние на изборите за Европейски парламент - те не получиха позиции в европейските институции. На второ място сред неспечелилите бих поставил и Партията на европейските социалисти, защото те не можаха да отстоят видимо най-добрата кандидатура за председател на ЕК, говоря за тази на Франс Тимерманс.

Има и незагубили. Сред тях е ЕНП, въпреки че тя има значително по-малко депутати в ЕП, въпреки че на практика се раздели с позицията председател на Съвета на ЕС, тя запази доминиращите си позиции в европейските институции като цяло.

Така че, връщайки се обратно на Източна Европа, в лицето на Вишеград и Прибалтика, те успяха да блокират кандидатурата на Франс Тимерманс, но не успяха да предложат алтернативи.

- Българските евродепутати изразиха мнение, че като че ли е бил подменен вотът на избирателите. Отделно от това бе завъртяно и името на Сергей Станишев за председател на ЕП, но той отказа поста в името на ПЕС. Партията също не е особено съгласна с пакета, който бе наложен. Как ще коментирате?

- Резултатите определено не са вдъхновяващи и това между другото със сигурност ще се отрази при гласуване на кандидатурата на г-жа Урсула фон дер Лайен. Аз въпреки всичко очаквам тя да бъде гласувана в ЕП, да получи необходимото мнозинство, но при гласуването едва ли ще има особен възторг сред евродепутатите. Относно номинацията на Сергей Станишев трябва да се има предвид, че той я получи в качеството му на председател на Партията на европейските социалисти, а не в качеството му на български депутат - въпреки че чрез тази номинация се търсеше баланса по отношение на Източна Европа. За мен отказът на Станишев да се кандидатира е не просто логичен, той в известна степен е дори задължителен именно от позицията му на председател на ПЕС. Защото определено за ПЕС резултатите не носят удовлетворение, има много работа, която ПЕС трябва да извърши както в рамките на собствените си редици, така и в Европейския парламент и съчетаването в една фигура на ръководител на ПЕС и ръководител на ЕП би затруднило много преосмислянето на ситуацията в момента.

Действително, като че ли най-сериозният проблем при тези номинации беше точно отстъплението от опита да се доближат изборите до гражданите, те да гласуват на база на заявени личности, така наречените шпиценкандидати. И още по-важно - след дебат по политики. Защото в крайна сметка заемането на тези позиции е преди всичко въпрос на политики, а сега е изключително важна посоката, в която ще тръгне ЕС. А това, което отсъства в момента, е именно яснотата по този въпрос. Докато и Манфред Вебер, кандидат на ЕНП, и Франс Тимерманс, като кандидат на ПЕС, и всички останали водещи кандидати защитаваха политики, сега остава голямата въпросителна какви политики ще води оттук-нататък Урсула фон дер Лайен. Логично е да се очаква тя да се съобразява с позициите на ЕНП и на Германия, но тя няма достатъчно ясен общоевропейски профил. Фон Лайен има облика на немски секторен политик и няма яснота как би изглеждала в един по-широк контекст: общоевропейски като обхват и многопрофилен като съдържание, включително през призмата на понятие като визия за Европа и лидерство - качества, които са необходими за тази позиция.

- Накъде тръгва все пак Европа и какви са основните изводи от тези избори?

- След този избор остават въпросителните накъде ще тръгне Европа. Остава до голяма степен неяснотата. Най-близко като че ли до ума е, че ще има една висока степен на приемственост, т.е. на съхраняване както на досегашните подходи и в не по-малка степен и на сегашните проблеми. Този избор прехвърли на практика решението от полето на политическите партии и на политическите идеи, в полето на държавните ръководители и националните интереси. В този смисъл самият механизъм на избор е крачка встрани от утвърждаване на общоевропейски подходи, не обещава съществени реформи в Съюза и до голяма степен ще потвърди обвиненията в отдалечаване на европейските институции от европейските граждани.

източник: Дир.бг

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 04 Юли 2019 15:36
    Чернева: Отношението на ЕС към българското правителство ще бъде променено

    Коментарът направи пред БНР Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика

    “Отношението към българското правителство и към българския премиер, към начина на правене на политика в България ще бъде променено на следващия съвет на европейските лидери идния четвъртък. Това ще бъде и видимо. Това идва в момент, в който ще се говори за детайли по бюджетната рамка, по възстановителния фонд, по зелената сделка, момент, в който Гърция и Турция са в напрегнат конфликт. В този момент България влиза като проблемна страна, отколкото като страна, която може да допринесе за намиране на решения“.

    „С речта си Урсула фон дер Лайен оправда очакванията за поглед напред. Европейците искат много повече наднационални действия по отношение на външния свят, по отношение на трети страни, но тези действия да бъдат в смисъла на защита, а не толкова Европейският съюз да излиза напред и да се опитва да променя други региони. От това до каква степен ЕС може да защити гражданите си през здравеопазване, през нови икономически политики и през нови климатични политики ще зависи успехът на геополитическият дневен ред“, допълни Чернева.

    Според нея проблемът на ЕС с недемократичните режими вътре в него ще трябва да бъде оправен.

    „Дори това да не стане през фонда за справяне с коронакризата, това ще стане през многогодишната бюджетна рамка“.

    Чернева допълни: „Европейският бюджет е механизъм за преодоляване на различията. Правителствата трябва да намерят общия модус и подпечатвайки това съгласие с един много голям бюджет, е възможно Европа да направи голяма крачка напред по отношение на икономиките си и социалните си политики. Бюджетът е по-скоро лечението. В момента диагнозата за разделението е по отношение на върховенството на закона и по отношение на лидерството на Европа – кой ще поеме лидерството след Ангела Меркел. И до каква степен то може да продължи да укрепва интеграцията в рамките на Съюза или ще задълбочи разделителната линия“.

    Според Весела Чернева премиерът Бойко Борисов е централизирал външнополитическите решения в себе си и разчита силно на персонализиране на отношенията си с другите страни.

    „Това, че Ангела Меркел си отива, ще покаже защо външна политика така не може да се прави и защо никой не прави такава външна политика… В момента, в който Меркел си тръгне, отношенията с другите страни в ЕС ще продължат да вървят по една сравнително стабилна линия“, каза тя.

  • Четвъртък, 04 Юли 2019 15:36
    Над 13 000 нови случаи на коронавирус са регистрирани за последното денонощие във Франция

    Броят на заразените с коронавирус във Франция през последното денонощие се увеличи с 13 215 души, което е рекорд за периода след отмяна на карантината, предаде Франс прес като се позова на мониторинговата агенция "Санте пюблик Франс" към министерството на здравеопазването

  • Четвъртък, 04 Юли 2019 15:36
    Европарламентът настоя за прекратяване на антициганизма

    Отчита се, че през последните години положението на ромите в ЕС не се е подобрило, отчасти поради “липсата на политическа воля”

Оставете коментар