– Г-жо Шапкарева, на 20 юли отбелязваме 116 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Помним ли днес въстанието и отдаваме ли му значимото?

– Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е вдигнато с цел постигане на политическа свобода и автономия на Македония и Одринска Тракия, които тогава са все още под османско робство. То избухва първо в Битолския революционен окръг на Илинден – 20 юли, по-късно в Тракия и Източна Македония и е второто най-голямо българско въстание срещу турския поробител след Априлското въстание от 1876 г. Съвременните българи все още са му длъжници. Навремето то е описано най-добре от хрониста на събитията Христо Силянов в двутомния му труд „Освободителните борби на Македония“. Той определя въстанието като „зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят“.

– По какъв начин Сдружението на родовете от Македония ще отбележите 116-ата годишнина от въстанието?

– Българското сдружение на родовете от Македония вече от няколко години отбелязва годишнината от въстанието на паметника на Даме Груев в село Смилево, Република Северна Македония. Над селото се е намирал Главният щаб на въстаниците в Битолски окръг. Когато четох спомените на Христо Силянов ми направи силно впечатление основанията за избор на Смилево за място на конгреса: „Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите неговижители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг“. Както виждате, в основата са хората.

– Като представител на Сдружението на родовете от Македония как гледате на опитите на нашите събратя от Северна Македония да разделят въстанието, което е едно цяло?

– Всички документи сочат, че въстанието е българско и никъде не се споменава думата македонско. Меко казано е странна позицията, че Илинденското е македонско, а Преображенското – българско. Академик Георги Марков изрично подчертава, че това е фалшификация след Втората световна война. Тя няма място и не трябва да бъде премълчавана.

– Разделя ли ни днес това въстание с македонските ни събратя? По какъв начин Илинденско-Преображенското въстание може да ни обедини?

– За съжаление да. Тази фалшификация се насажда от години в съзнанието на поколения македонски българи. Нека не забравяме, че Република България е най-добрият застъпник на Република Северна Македония в Европейския съюз. Берлинският конгрес раздели народа ни, но Договорът за добросъседство е ново начало в отношенията между двете страни. Българското сдружение на родовете от Македония упорито работи за тази кауза. Нас ни обединява общото минало.

източник: focus-news.net