Петък, 24 Януари 2020
Събота, 19 Октомври 2019 13:12

Кенет Рогоф: Не бих препоръчал на България да въведе еврото за валута

България не трябва да се присъединява към еврозоната, заяви пред БНР проф. Кенет Рогоф - преподавател в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ)

Според Рогоф създаването на еврото е „най-голямата грешка в академичната история“. 

„Еврото беше създадено, защото много хора вярваха, че по този начин ще контролират инфлацията в Европа. Те сгрешиха! Възможността централната банка на всяка държава да води независима политика е много добра и работи навсякъде по света. Не бих препоръчал да въвеждате тази валута!“, каза той в интервю за предаването ни „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„Българската икономика се подобрява през последните години, но все още има какво да се направи, за да може страната да достигне средното жизнено равнище в еврозоната. Надявам се, че добрият развой ще продължи и в следващите години“, добави проф. Рогоф.

Той предупреди, че МВФ няма достатъчно ресурс, за да посрещне нова финансова криза Като главен икономист на фонда в периода 2001-2003 г. Рогоф редовно участва в срещите във Вашингтон, на които ръководителите на Световната банка и на Международния валутен фонд дискутират състоянието на глобалната икономика.

По думите на новия управляващ директор на МВФ Кристалина Георгиева световната икономика се намира в „синхронно забавяне“. Сред топ приоритетите на българката са борбата с неравенството, крайната бедност и климатичните промени. Най-вероятно обаче Георгиева ще се изправи пред скептицизма на акционерите във фонда, а именно това не трябва да се случва, за да се осигури свеж ресурс за институцията, категоричен бе световноизвестният икономист, според когото най-важната задача на Георгиева е да върне доверието към фонда.

Марта Младенова разговаря със световноизвестния икономист Кенет Рогоф в първото му интервю за БНР.

- Проф. Рогоф, каква е оценката Ви за състоянието на глобалната икономика и колко голяма е опасността от рецесия?

- Глобалната икономика е в най-слабото си състояние от 2008 г., когато беше голямата рецесия. Сега тя е доста уязвима и е възможно да има рецесия, макар и да не сме достигнали до този момент. По отношение на финансова криза в световен мащаб - мисля, че е малко вероятно да се случи. Разбира се, всички са много нервни по темата заради опита, който натрупахме от предишната криза. Принципно рецесията не е задължително да води до финансова криза. Но - кой знае?

- Какви мерки трябва да бъдат взети, за да спрем „синхронното забавяне“ на икономиката, както го нарече Кристалина Георгиева?

- Мисля, че няма никакво съмнение, че основният проблем е търговската война, водена от Тръмп - с Китай, с Европейския съюз и в известна степен с Мексико и Канада. Ако американският президент прекрати тази война, ще има много сериозен стимул за световната икономика. Това показват и изчисленията на Международния валутен фонд, според които една от основните причини за забавянето е именно в търговската война.

Не става въпрос дори за незабавния ефект от митата, а за това, че никой не може да прогнозира какво ще се случи в бъдеще. Политиката стана непредвидима и бизнесът не знае какво да прави. Също така е честно да отбележим, че китайската икономика се забавя. Това не е само заради търговската война. 40 години икономическият ръст в Китай беше грандиозен и подпомагаше глобалния растеж. Донякъде заради икономическия цикъл, донякъде заради търговската война, растежът от 8-10% годишно вече е 6 %, а в следващите години ще се забави до може би 3 процента. Това ще бъде изцяло нов момент за световната икономика.

- Притеснително ли е високото ниво на задлъжнялост в световен мащаб, а и при отделни държави?

- Именно сега лихвите са толкова ниски, че е разумно да се задлъжнява повече, стига заемът да бъде използван ефективно. В същото време, когато лихвите започнат да се покачват, въпреки че никой не знае кога ще настъпи този момент, някои държави, особено с развиващи се икономики, ще станат уязвими.

- Каква е ролята на централните банки?

- Монетарната политика е наистина предизвикателство при тези ниски лихви. По този начин те вече не са инструмент за контрол върху инфлацията и ние го виждаме особено в Европа и Япония. Знаете, че там лихвите вече са отрицателни. Централните банки обаче се страхуват да ги понижат още, за да не предизвикат паника и масово теглене на пари кеш. Ето защо те прибягнаха до друг вид политика, която аз не бих нарекъл точно монетарна, а именно - количествените улеснения. Те започнаха да купуват правителствен и корпоративен дълг.

Това компрометира независимостта на централните банки. Разбира се, няма нищо лошо в подобно действие, но това е сякаш да използваш сухопътната армия да управлява самолети, въпреки че военновъздушните сили се справят много по-добре с тази задача и дори имат много повече налични самолети. Казано по друг начин - правителствата имат много повече средства, за да стимулират икономиката чрез фискални мерки. Понякога обаче те са неприемливи от политическа гледна точка в отделните държави и не се прибягва до тях.

Winbet - победата е емоция! (18+)

- Прави впечатление, че Кристалина Георгиева поставя като основни приоритети пред Международния валутен фонд борбата с крайната бедност, неравенството и климатичните промени. Никой не би оспорил изключителната важност на тези въпроси, но това ли е основната мисия на фонда, който е призван да бъде кредитор?

- Мисля, че това са проблеми, на които фондът трябва да обръща внимание, но те не могат да бъдат сред водещите в неговия собствен дневен ред, с изключение на въпроса - защо нищо не се променя. Международният валутен фонд трябва да оказва техническа помощ на страните, включително и за посочените теми като климата и бедността. В същото време споделям вашия скептицизъм, че фондът не е агенция за подпомагане. Това не е Световната банка.

И ако тя (Кристалина Георгиева) смята да променя фонда по този начин, ще открие, че той всъщност не работи така. Фондът отдава ресурси, но и трябва да получава такива. Ако старите заеми не се връщат, няма да има пари за нови.

- Също така докато тези проблеми се задълбочават, несигурността - расте, фондът може да загуби близо половината от своите ресурси през следващите години. Двустранните заеми и договорите за покупки ще изтекат до края на 2020 г, нали така?

- МВФ е изключително разтревожен от факта, че няма достатъчно ресурси, а може да се наложи да се намеси. Следващата финансова криза може да бъде в Китай. Овладяването на криза в Азия би струвало много повече от тази в Европа. Освен това има временни споразумения със страни като Саудитска Арабия, но те ще изтекат. В същото време Съединените щати не възнамеряват да бъдат особено щедри. 

Мисля, че е трудно за фонда да намери повече ресурси, докато има мир. Разбира се, те могат да говорят за неравенство и климатични промени, но както казах - не са агенция за подпомагане и на дали някой ще им даде още пари. Ако се стигне до криза обаче, Съединените щати ще съжаляват, че не са мислили по друг начин.

- Сега казусът с Аржентина е може би най-спешната задача пред фонда. Как виждате решението му?

- МВФ е под голям натиск да бъде „мек“ с Аржентина. Причината е, че има определени обвързаности между президентите на Съединените щати и Аржентина. В по-широк план мисля, че всеки обвинява фонда заради наложени програми за лишения. Истината е, че програмите на фонда всъщност „облекчават“, а не налагат лишенията. Ситуацията с Гърция беше направо бедствена, защото фондът не беше достатъчно твърд. И то не само със страната, а и с останалите ѝ кредитори, които получиха всичките си пари.

Това не трябва да се повтаря и с Аржентина. Фондът трябва да настоява част от кредиторите ѝ да отпишат дълга и да е сигурен, че там, където той влага пари, ще се изпълни програма за възстановяване. Какво се случи досега - парите, които фондът даде на Аржентина, не останаха в страната, а отидоха при хора, на които може би не трябваше да им се плаща.

- В края на нашия разговор искам да ви попитам и за България. Какво мислите за нашата икономика?

- Българската икономика се подобрява през последните години, но все още има какво да се направи, за да може страната да достигне средното жизнено равнище в еврозоната. Надявам се, че добрият развой ще продължи и в следващите години.

- Трябва ли България да продължи да настоява да се присъедини към еврозоната?

- Не трябва да се присъединявате към еврозоната. Европейският съюз е добро решение, но еврото беше най-голямата грешка в академичната история.

Еврото беше създадено, защото много хора вярваха, че по този начин ще контролират инфлацията в Европа. Те сгрешиха. Възможността централата банка на всяка държава да води независима политика е много добра и работи навсякъде по света. Не бих препоръчал да въвеждате тази валута.

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 19 Октомври 2019 13:12
    Методи Андреев: Битката на Борисов с “олигарси” най-вероятно обслужва интересите на трети лица

    С промените за хазарта управляващите правят гигантски слалом между различни корпоративни интереси, коментира в интервю по радио "Фокус" бившият депутат от гражданската квота на ГЕРБ и бивш председател на Комисията по досиетата

    - Тези дни усилено се заговори за закони, създадени в услуга на конкретна фирма и конкретно лице. Така разбрахме, че Комисията по хазарта е пробита и работи в полза на един човек, че държавата е дала право на хазартния бизнес да избира по каква схема да плаща на бюджета, че всички сектори плащат корпоративен или патентен данък, но за игри на „Национална лотария“ и лотария „България“ е въведена такса. Двойният аршин съществува от години, но сега го научихме и комай сега го научи и държавата, или поне се направи. И така се оказа, че ако минат внесените от Валери Симеонов и колегите му от НФСБ нови текстове, лотарийните игри ще се организират само от държавния Български спортен тотализатор, което мажоритарният акционер в двете частни лотарии у нас – Национална лотария и Лотария „България“, Васил Божков видя като национализация, докато финансовият министър Владислав Горанов обясни, че всъщност се прави монополизация. Други изчислиха приходите, които ще събере г-н Божков, като осъди България на 500 милиона лева. Междувременно стана ясно пък, че в бюджета се очакват да влязат почти толкова от монополизацията. Между временно се разбра още, че антикорупционната комисия иска отнемане на имущество за 380 милиона лева от Ветко и Маринела Арабаджиеви, включващо 5 хотела, апартаменти, автомобили, дори ролс-ройс. Какво реално се случва? Въздаване на закъсняла справедливост или изземване на бизнес? Задавам въпроса на Методи Андреев, бивш депутат от гражданската квота на ГЕРБ. С какво си обясняването втурването към въздаване на закъсняла справедливост?

    - Ами аз много не съм сигурен, че стремежът е да се въздава закъсняла справедливост. Поне много избирателно е подходът на съответните органи. Само към тези, за които говорихте във вашата презентация, е закъсняла справедливостта. Има страшно много други незасегнати сектори от националното стопанство, от българския бизнес, за които през години управляващите, като казвам управляващите, разбирам ГЕРБ, се погрижиха различните монополи да се чувстват по-добре в България. Сега монополизацията е голям проблем на държавата, особено тя се засили след десетте години управление на ГЕРБ. Аз многократно съм говорил и съм твърдял, че ГЕРБ е партия, която работи за монополите, тя не работи за дребния и средния бизнес. Това, че в момента са тръгнали да правят промени в Закона за хазарта, не означава, че те в предишните си управления, в предишните си политики не са дондуркали този бизнес. Като казвам дондуркали, разбирам да създават условия, при които този бизнес да се чувства най-силен от всички останали в тази сфера. В този случай, специално за прословутия Закон за хазарта, аз смятам, че отново проблемът не е добруване на българските граждани, поне така си обяснявам. По-скоро тук управляващите правят гигантски слалом между различни корпоративни интереси. Тук се засягат претенциите на един корпулентен бизнесмен да навлезе в тази сфера, интересите на друг бизнесмен, известен ъс своя анатомичен прякор, и на трети бизнесмен, който пък стана голям собственик на телевизия, нов собственик на телевизия. Ясно е, че законът всъщност търси да урегулира в полза на по-силните от тези трима заинтересовани бизнесмени да урегулира политиката на държавата по отношение на хазарта. По никой начин не смятам, че това, което се прави, е в полза на гражданите. Тъй като в крайна сметка законът, който предлага Валери Симеонов, не беше приет миналата година, когато за пръв път той беше предложен. Сега изведнъж предложиха този закон. Говорим за някакви 250 милиона лева, които липсвали от хазартния бизнес. Въпросът е: за колко време са се натрупали и защо държавата си е държала затворени очите срещу този феномен. Но проблемът с монополизацията на бизнес е не само тук, монопол се създава и във винаро-лозарския сектор, монопол се създава и в горивата. Монополът е създаден и при цигареното производство. Тоест България е страна на монополите. Ние действително станахме бананова република в условията на ЕС. Защото именно характеристиката на една република да бъде наречена бананова е властта на големите корпорации върху политиците и задължаването на политиката да служи на големите корпорации, а не на хората и на гражданите, не на средния и дребния бизнес. Средният и дребният бизнес е зачертан с две дебели черти и много малки дребни бизнеси фалират. Между другото Васил Божков казва една истина в своето интервю. Питат го: държавата взема ли бизнеси. Той казва: от момента, до който те забележат. Тоест един момент минаваш някаква граница, ставаш забележим и някой предявява, аз така го разбирам, предявява претенции към твоя бизнес, използвайки държавната машина. И аз по-скоро смятам, че тези битки с олигарси, в кавички слагам битки с олигарси, по-скоро обслужват други, нови претенденти за монополи в държавата, които са близки до властта. Примерно „той“.

    - Г-н Андреев, това означава ли, че с хазарта, с хотелите на Арабаджиеви се дава старт за процес на подмяна на крупната собственост?

    - След като беше разрешено от държавата пред очите на всички ни да бъдат извършени много престъпления в областта на приватизацията и след това, сега държавата симулира някаква дейност на закъсняла справедливост. Но аз все си мисля, че това е процес, който да убеди нашите партньори в ЕС и НАТО, че България не е толкова корумпирана и че прокуратурата не е толкова зависима от мафията. Тези действия, които извършва и българската прокуратура, са прекалено показни, за да бъдат автентични и искрени. Само преди около месец, мисля, че не повече, в Италия беше извършен един от най-големите удари срещу мафията. Бяха арестувани над 300 мафиоти, без да има такава показност, без да има такава пищност по време на арестите. Само че тамошната прокуратура, знаете, има прокурори, които са убити от мафията, а не самоубили се като действащи прокурори. България е страната в ЕС, поне за това можем да претендираме, която води първенството по най-много самоубили се действащи прокурори. България има един убит прокурор, Николай Колев, което стана по времето на прокурора Филчев. Но иначе има няколко случая на самоубили се прокурори. Ето виждате ли коя е разликата? В държава, в която има истинска битка с мафията, Италия, прокурорите ги гърмят мафиотите, в България прокурорите се самоубиват. Това показва всъщност, колко различна е прокуратурата там, където тя действително е такава, и тази, която е в България.

    - Може ли да се направи прогноза, как ще се развие процесът, ще има ли разплитане на чорапи, ще виждаме ли още лица, които ще дават знакови интервюта и ще предупреждават, че бизнесът им се изземва в полза на други?

    - Вижте, проблемът с хазартния бизнес не е в това, той дали развращава хората или не развращава хората. Всеки човек решава сам за себе си дали да вярва в хазарта и да ползва неговите услуги. Проблемът е, че държавата, която трябва да е регулатор на всички бизнесмени, допуска монополизация. Със своето бездействие, а може би със своето съдействие, е създала този бизнес модел в хазарта. И сега, използвайки интерес най-вероятно на друг голям играч, иска да симулира справедливост, а всъщност ще обслужи интересите на следващия играч. Аз дълбоко не вярвам в добрите помисли на министър Горанов и добрите помисли на мнозинството в това Народно събрание. Разбира се, последна ще бъде думата на вожда на ГЕРБ – Бойко Борисов. Бойко Борисов, ако не се поддаде на натиска, ще е интересно. Но той е показал, че е много гъвкав политик, гъвкав почти колкото своя кумир Тодор Живков, и в такива тежки моменти той бързо се съгласява с протестиращите, стига те да са достатъчно аргументирани. Ще видим сега кое ще надделее: дали претендентът за нов монопол в този бизнес или страхът на Борисов от протести.

    - Господин Андреев, Вие все пак бяхте депутат от ГЕРБ. Не можахте ли да въздействате на тези процеси? Не ги ли видяхте?

    - Аз на тези процеси не съм могъл да въздействам, не за друго… А, това, че ги видях – видях ги. И затова овреме създадохме групата за натиск, която беше в състав Мартин Димитров, Петър Славов и аз. Затова и не пожелах, и не желаех повече да бъда член на тази парламентарна група, и го казвах ясно и категорично в своите изяви. Винаги съм говорил от свое име и никога не съм говорил от името на политиките на ГЕРБ, както правят сега някои други мои приятели от близкото минало на СДС. Винаги съм си казвал моето мнение. Основният проблем на ГЕРБ е, аз пак казвам, това е неизживеният тоталитарен комплекс. Всички те се кланят на своя вожд и казват, че той е единственият и неповторим и че те съществуват само за това той да се чувства комфортно. И другият комплекс е влечението към монополи. Тъй като все пак в България е капитализъм, не е социализъм, повечето от монополите не са в ръцете на държавата, но те са в ръцете на близки до властта олигарси, които получават законодателни бонуси щом пожелаят. Така че манталитетът на тези хора не е променен.

    - Господин Андреев, добре, да приемем, че имаме олигархичен модел, обаче това не може да издържи дълго. Монополите не могат да издържат икономически една държава. Това не го ли вижда премиерът, не го ли виждат в ГЕРБ?

    - Аз също смятам, че го виждат, но зависимостите са вече такива, че е трудно човек да се откачи от това, което вижда.

    - Е, какво значи да се откачи? В тях е властта, казват: спираме до тук, баста, грешка, продължаваме на чисто.

    - Така е. Това може да стане срещу някои олигархични субекти, но не срещу всичките. Има олигархични субекти, които бяха създадени, изцяло дундуркани и продължават да бъдат дундуркани от правителството на ГЕРБ. Това са т.нар. наши момчета – котараци и не знам какви други, както ги наричат. Но има един много интересен момент – тази активност и на прокуратурата, и на КПКОМПИ, съвпада с идването на съветника по юридическите въпроси на Херо Мустафа – госпожица Ким. Много хора виждат в тази мярка от страна на САЩ желание България да бъде взета на пряко управление. Защото корупцията в България стана всеизвестен факт. Той срами не само нашата държава, срами и Европейския съюз, срами и всички общности, в които България участва. И хората просто са решили тази огромна корупция в България да бъде сведена до нормалното, до търпимото. Защото корупция има в цял свят, само че в другите държави корупцията не е на такива нива и не е в такива размери. Ето, примерно последното, което мога да ви кажа, как ви се струва, моят колега доцент Якимов, в много скоро време ще го видите, в своите сравнения той твърди, че магистралата, която е строена сега, новата магистрала в Сърбия – от Ниш до Цариброд е седем пъти по-евтина от магистралата в участъка на Кресненското дефиле. Ето, има факти. И то не е само тук. Това не може да се обясни по друг начин, освен с огромни корупционни практики. Да не говорим, че силно монополизиран е и строителният отрасъл със съществуващата там форма на управление на строителството, която се нарича „български инженеринг“ – когато строителят се превръща в олигарха, който плаща на всички участници в строителството и той е човекът, от който зависи, какъв ще е проектът. Това е дълбоко неправилно. В целия разумен свят държавата, частните инвеститори, търсят да има независимост между проектант и строител. Защото проектантът е този, който създава идеята, който превръща идеята в чертежи, в работни строежи. Строителят е обикновен изпълнител. Но правителството на Бойко Борисов направи от строителя пълен господар на строителния процес. И затова виждаме толкова много грешки, толкова много некачествено строителство, такива огромни цени. Аз не казвам, че и проектантите нямат своите грешки. Но в случая водещият, строителят, който разполага с властта и с икономически възможности, видяхме тази форма на монополизация на строителния бизнес до какво довежда в България – огромни цени, ниско строителство и поправки – ремонти на ремонтите на ремонтите.

  • Събота, 19 Октомври 2019 13:12
  • Събота, 19 Октомври 2019 13:12
    Емил Кало: Настъпил е моментът за смяна на модела на управление

    Блиц интервю с председателя на АБВ-София д-р Емил Кало

Оставете коментар