Петък, 24 Януари 2020
Вторник, 10 Декември 2019 18:09

Посланикът на Турция Н.Пр. д-р Хасан Улусой пред BIG5: Борисов и Ердоган действително са добри приятели

Имаме една турска мъдрост, че „човек най-добре го познава неговият съсед”. Като резултат на това разбиране се формират и нашите взаимоотношения. Чувствам се наистина късметлия, че мандатът ми в България се случи точно в период на възход на тези добри взаимоотношения, подчерта пред BIG5 посланикът на Турция у нас. Той коментира свободата на медиите в Турция, както и възможностите за съвместното производство на отбранителна техника, военни машини и боеприпаси. „Тази сфера може да бъде много добре разработена. Бихме могли да засилим съвместното производство на военната техника и да продаваме на трети страни. Това е много перспективно и смятам, че бихме могли да развием тази ниша. Това са тенденции, които за в бъдеще биха могли да се реализират”, подчерта в интервюто си за BIG5 пред журналистката Оля Ал-Ахмед посланикът на Турция у нас Н.Пр. д-р Хасан Улусой.

 

Господин посланик, в края на мандата Ви как ще определите настоящите отношения между България и Турция?

– Бих искал да започна с това, че става въпрос за две съседни приятелски и съюзнически страни – България и Турция, които от край време са в много добри отношения. Моето идване в страната ви съвпадна с констатирането на факта, че двете страни са в изключително добри отношения. Направихме статистика на двугодишния ми мандат в България и констатирахме, че през този период са проведени над 100 двустранни визити между държавните органи на двете страни. Това са срещи на различно ниво, като започнем от ниво президенти и стигнем до срещи на експертно ниво. Спокойно мога да заявя, че от гледна точка на Турция, а предполагам и на България, това е един наистина рекорден брой двустранни визити между двете страни. Според мен, броят на тези срещи по един открит и доста  прозрачен начин показва нивото на отношенията между нашите две страни. Дори не мога да ви изброя всичките сфери, опасявам се да не изпусна някоя, но като цяло, във всяка една сфера на нашето взаимно сътрудничество добрите взаимоотношения са на лице, те са абсолютен факт. Всяка една сфера сама по себе си се развива изключително благоприятно и проспериращо. Основният принцип тук е да се съблюдават тенденциите на взаимно изгодното сътрудничество и да продължава нашият двустранен диалог. С цел да бъдем правилно разбрани от читателите, трябва да подчертая, че ние сме две съседни страни. Ние отдаваме много голямо значение на културата на добросъседството. Имаме една турска мъдрост, че „човек най-добре го познава неговият съсед”. Като резултат на това разбиране се формират и нашите взаимоотношения. Чувствам се наистина късметлия, че мандатът ми в България се случи точно в период на възход на тези добри взаимоотношения.

– Какво бе свършено за периода на мандата Ви? И какво не успяхте?

– Предвид това, че мандатът бе двугодишен, не успяхме да завършим някои набелязани проекти, въпреки че реализирахме една огромна част от тях. Причината за краткия ми престой и приключване на мандата ми тук е, че съм назначен на длъжност в Брюксел, иначе с огромно удоволствие работих тук, в България, бях посрещнат много топло и добросъседски. В условията на тези всеобхватни отношения между страните ни, смятам, че би било от голяма полза, ако по-активно се работи за развитието на културата на съжителство и добросъседство между нашите две страни. Всъщност, това би могло да се реализира много успешно в три области: икономика, култура и туризъм. С удоволствие ще отбележа, че за две години посолството на Република Турция в София успешно реализира над 20 културни прояви. Смятам също така, че в областта на икономиката положихме началото на изключително богата гама от инициативи. Успяхме да съберем представителите на бизнеса на двете страни, те се срещнаха и обсъдиха много важни проекти и перспективи. Проведени бяха срещи и на министрите на икономиката също на двустранно ниво. Проведохме и няколко важни бизнес форума. Средно на всеки шест месеца провеждахме по един бизнес форум, полезен за икономиките и бизнеса на двете страни. Тези икономически прояви са от изключителен интерес и полза и за двете страни. Турция е третият най-голям търговски партньор на България, заемаме много добра позиция в сферата на инвестициите и това е напълно разбираемо, естествено и нормално. Миналата година, горе-долу по това време, се проведе бизнес форум с участието на министрите на икономиките на двете страни. На срещата българският министър на икономиката тогава подчерта, че това е форумът с най-голямо участие – над 400 бизнесмени взеха участие в тази съвместна проява. Убеден съм, че събития от този род ще продължат и занапред.

В областта на туризма също има добро развитие и напредък. С цел развитие на отношенията в областта на туризма, учредихме съвмести комитети – това са съвместни инициативи в тази сферата, които се реализираха за първи път. Със задоволство бих искал да отбележа и факта, че за първи път България се придвижи в класацията на трето място сред чуждестранните туристи, най-много посещаващи Турция, а именно: Германия, Русия и България. Това са топ три страни, предпочитащи Турция като туристическа дестинация. Предвид населението на България, броят е значителен, а именно: 2,5 милиона туристи. Започнахме един проект, който се надявам да бъде продължен. С този проект целим да увеличим и броят на туристите от Турция към България, увеличавайки посещаемостта както на Черноморските райони по крайбрежието, така и на планинските, тези в Родопите и другите зимни курорти, с които България е известна. Също така бихме искали да увеличим капацитета на хотелите. Напоследък наблюдаваме в известен смисъл облекчаване на визовия режим за турските туристи към България. Това от само себе си ще е принос, който ще нараства с увеличаване броя на туристите.

Бих искал да споделя за два проекта, които не бих казал, че не съм успял да реализирам по време на мандата си, а по-скоро не остана време и се надявам те да бъдат успешно реализирани. На основата на двустранно споразумение между нашите две страни бе сформиран Съвет за икономически отношения. В първата половина на следващата година ще бъде организирана и първата среща на Съветите на двете страни. Сътрудничеството в тази сфера ще ни спомогне да съставим една карта, която ще спомогне за развитието на отношенията в най-различните сфери, като започнем от енергетиката до туризма, от земеделието и до търговията. Смятам, че това ще е от голяма полза за народите на двете страни.

Вторият проект е сътрудничеството в областта на военната индустрия. От 15 години ние сме съюзници в НАТО. След като застъпих мандата си в България, установих, че всъщност първият конкретен пример на съюзническите отношения в тази област между двете страни датира още от Първата световна война. През 1916 година османските турски войници се сражават рамо до рамо с българските войници, защитавайки територията от врага. Двете военни сили заемат общ фронт. Имах възможността да посетя могилите в Добруджа, където заедно са положени за вечни времена останките на българските и турските войници. Това е много важен исторически факт, който не е за пренебрегване, тъй като само няколко години преди тези събития българските и турските войници са заемали противоположни фронтове по време на Балканската война. И щом в онези години, в такъв кратък срок сме успели да постигнем формиране на добросъседските отношения и при положение, че сега официално сме съюзници, смятам, че сътрудничеството ни в областта на отбраната трябва да е безпрепятствено и лесно най-вече във военната индустрия. По отношение на съвместното производство на отбранителна техника, военни машини и боеприпаси, то тази сфера може да бъде много добре разработена. Бихме могли да засилим съвместното производство на военната техника и да продаваме на трети страни. Това е много перспективно и смятам, че бихме могли да развием тази ниша. Това са тенденции, които за в бъдеще биха могли да се реализират.

– В кои други области бихте искали да се засили сътрудничеството между страните ни?

– Най-краткият отговор на този въпрос е: във всяка една сфера. Когато отношенията между страните се засилват и развиват, така и хората се опознават по-добре. Така се развиват и отношенията между народите на съответните страни. Под отношения между народите имам предвид засилване на диалога между хората, активното общуване помежду им и по-доброто им взаимно разбиране. Не бих искал да се спирам на определени сфери. Смятам, че ако отношенията ни се развиват успоредно във всяка една сфера, то това ще доведе до един цялостен общ принос и за двете страни.

– Тази година се проведе срещата на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Какви бяха акцентите в тази среща и какви са ползите за двете страни от нея?

– Черноморско икономическо сътрудничество бе сформирано по инициатива на Турция след края на Студената война. Целта бе да превърнем Черноморския регион в едно море на мира, където страните да развиват активно помежду си културните, икономически и търговски взаимоотношения. Броят на страните, заемащи място в тази организация, постепенно нараства. В това число се присъединяват вече и други страни от Балканите и от Кавказкия регион.  Тази година ротационният председател беше България. Като домакин се справи изключително добре с организацията на това грандиозно и значимо събитие. Първо България беше ротационен председател на Черноморското икономическо сътрудничество, а след това и на Парламентарната Асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Бих искал да използвам възможността в това интервю да поздравя специално българската страна за председателството на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество, тъй като България успя да събере заедно всичките 12 членки на организацията. За съжаление, някои политически проблеми, които съществуват на двустранно ниво между някои от страните членки на организацията, не ѝ дават възможност да развие своя потенциал. Но бих искал да подчертая, че има огромен потенциал, особено в областта на екологията, на икономиката, на туризма – по-специално на круизния туризъм. Във връзка с казаното до тук, смятам, че организацията за Черноморско икономическо сътрудничество реализира изключително добри резултати в споменатите сфери. Аз лично, като човек, който е от Черноморския край, разбира се, съм изключително доволен от този факт!

– Какво е бъдещето на такива срещи между  страните от Черноморския регион?

– Разбира се, безспорно и за в бъдеще тези срещи ще са много полезни и увенчани с успех в развитието на различните отрасли. България има едно много добро стратегическо положение в това отношение, тъй като тя е член на Европейския Съюз. Много от членовете на ЧИС са страни, които желаят да се присъединят към ЕС. Според мен България в качеството си на Черноморска страна и като член на ЕС има значим потенциал и може да допринася с добавена стойност дори.

 

– В България се твърди, премиерът Борисов и президентът Ердоган са приятели. Какви са материалните измерения и ползи за двете държави от това приятелство?

– Настина е така. Сътрудничеството, което съществува между премиера Борисов и президента Ердоган, е много силно. Това е факт. Според мен е напълно естествено и нормално лидерите на две приятелски страни да бъдат приятели! Лично аз отдавам голямо значение на това. Естествено, ние – турците, познаваме добре турския президент, но доколкото виждам - и  премиерът Борисов също. И двамата лидери са много близки до народа, имат близко общуване с хората. Както ви е известно, ние вече преминахме към президентска система на управление, така че начело на турското правителство е президентът. Поради тази причина, смятам, че е от полза и за двете страни лидерите на двете правителства да са приятели, тъй като тези лидери знаят народите им какво искат.

Относно ползите от това приятелство, то е безспорно и за двете страни. Тяхното приятелско сътрудничество укрепва отношенията между двете страни. То има голям принос и за икономическото сътрудничество. Към настоящия момент търговският ни стокообмен надхвърли 5 милиарда долара. Беше анонсирана и целта за намерение – постигане на търговски стокообмен от 10 милиарда долара. Броят на турските инвестиции в България постепенно и постоянно се увеличава. Близо 2,5 милиарда евро са инвестициите в момента – става въпрос както за директни инвестиции от Турция, така и за индиректни – турски инвестиции чрез европейски страни, т.е. – турски капитал. В България към настоящия момент развиват дейност над 3 000 български дружества с турски капитал. Ако отношенията не бяха добри, то това би могло да се отрази негативно и на икономическите отношения.

– В Турция през последните 2 години бяха задържани много журналисти. Може ли да твърдите, че в Турция има свобода на словото?

– Много интересен въпрос. Сблъсквал съм се с него често по време на предходната ми работа, когато се занимавах активно с правата на човека. Бих искал да подчертая преди всичко проблема с възприятието на този казус. Да, в Турция има журналисти, срещу които се водят дела и има образувано съдебно производство. Те са задържани. Има и такива журналисти, които вече са с присъди. Трябва да се направи ясна дефиниция в това за какво са задържани тези журналисти. По-конкретно: те не са подведени под съдебна отговорност за това, че са журналисти, а за това, че докато изпълняват служебните си задължения, упражнявайки журналистическата си професия, са извършили престъпления. Ще подредя престъпленията им по следния начин: възхвала на тероризма, подстрекаване към тероризъм и насилие, подкрепа на организирана престъпност, проповядване на тероризъм. И както е известно, преди три години в Турция имаше опит за преврат. И от тук следва още един вид престъпление, а именно подкрепа на организацията, извършила опита за преврат, структурата ФЕТО. Съгласно Европейската конвенция за правата на човека включително, когато един журналист, независимо дали е от вестник, агенция или телевизия, подкрепя терористична организация, която е призната за такава, то това означава насърчаване на тероризма и подстрекаване към тероризъм. В случай, че такъв журналист прави опити да се покрие или да заличи следите, доказващи вината му, то в тези случаи той може да бъде задържан със съдебно решение. Непрекъснато давам един много елементарен и ясен пример относно това, за което говорим. Да си представим един обикновен учител, който преподава на учениците в училище, на децата ни. Той упражнява своята учителска професия. Представете си този учител, на който ние разчитаме да възпита децата ни, изведнъж започне да възхвалява тероризма, да насърчава към насилие, към престъпни деяния и агресия, то какъв учител е той тогава. Това е престъпление. На какво би научил поколенията, които го гледат в очите и му вярват. Така че, задържаните журналисти не са задържани заради това, че са журналисти или заради това, че упражняват професията си в съответствие с журналистическите принципи, а заради това, че са замесени в престъпни деяния, злоупотребявайки със своята професия. Това е в основата на проблема. Ако някой е несправедливо обвинен или задържан, естествено съдът ще реши този казус. Независимият съд е този, който винаги раздава справедливост. Съществуват и много възможности за обжалване. Вероятно не успяваме правилно да обясним тази проблематика. Затова ще продължаваме да я разясняваме. За което ви благодаря за въпроса!

– С какво ще запомните България? Кои са любимите Ви пет неща от нашата страна?

– Сред основните неща, за които с радост ще си спомням, е това, че съм бил тук, в София на мандат в тази историческа сграда, където в момента провеждаме този разговор – в резиденцията на Турското посолство. Както ви е известно, основателят на Турската Република – Мустафа Кемал Ататюрк е бил тук, в България на длъжност военен аташе, работил е в тази сграда. Той е подчертавал не веднъж в свои интервюта за българските медии, че е едни истински приятел на България. Негово е изказването, че „който е против България, е и против Турция!”. Такова убеждение за мен, като турски посланик, е основополагащо. На второ място: това са хората, българският народ. На улицата винаги съм се срещал с позитивни, приятни и усмихнати хора. Независимо къде се срещам и общувам с хората – било то в някой ресторант, или в търговски център, няма значение – винаги срещу мен са били усмихнати и добронамерени лица. Знаете, че думата „комшия” се използва както у нас, така и при вас и смятам, че тази дума е много показателна в отношенията ни и общуването ни. „Комши” е една магическа дума! На трето място бих посочил град Пловдив, който заема специално място в сърцето ми, тъй като предците на моята съпруга са от този град. Освен това Пловдив е един изключително привлекателен, красив исторически град. На четвърто място бих сложил планините, природата и зеленината на България. Преди време съм работил в Швейцария и България по нищо не ѝ отстъпва откъм планините и зелената природа. Ако се направят необходимите инвестиции в туризма, то България има огромен потенциал с тази природа. На пето място ще поставя вашето Черноморско крайбрежие. Аз също съм от черноморския край. Вашето Черноморие също има своя колорит и чар, който ще си спомням. Ще ви споделя нещо: обожавам да купувам от вашата риба – хамсия и калкан. Това са ми любимите риби, а калканът от Черно море в България е невероятно вкусен и смятам, че най-вкусният калкан е точно българският. За съжаление, рядко се предлага и намира, но го предпочитам.

– Какво бихте пожелали на приемника Ви – новия посланик на Турция у нас?

– За първи път в историята от Турция в България е назначена жена за посланик. Не се съмнявам, че тя ще доразвие още повече съществуващите добри отношения между страните ни. Познавам я добре, с нея едновременно постъпихме на работа в Министерството на външните работи. Първото нещо, което тя ще трябва да стори, е да опознае хората, народа. За двугодишния си мандат успях да посетя 25 области от общо 28. Ако тя бързо опознае българския народ, неговия манталитет, обикновените хора, смятам, че  ще успее бързо да даде своя принос в по-нататъшното развитие на отношенията. Три са магическите ми съвета, които всъщност са основите на добрата дипломация: диалог, спокойствие, търпение!

– Вашето пожелание към българските читатели и към българския народ за предстоящите празници Коледа и Нова Година?

– На всички наши български приятели, партньори, читатели – на целия български народ бих искал преди всичко да пожелая здраве! Няма нищо по-ценно от здравето. Пожелавам на всички българи една година, пълна с просперитет и щастие. Въпреки краткия си престой тук, мога да заявя, че една част от моето сърце остава в България! Не забравяйте, че имате комшии, една страна с 82 милиона население, което винаги иска просперитета на двете страни и двустранно развиване на добрите ни взаимоотношения, на добрия „комшулук” – това ще е от полза за идните поколения, за нашите деца!

интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5; снимки: архив на посолството на Турция в София

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 10 Декември 2019 18:09
    "Нове Холдинг" към Борисов: Отнемането на лиценз = обезщетения за милиарди

    От "Нове АД Холдинг" изпратиха официална позиция на частните компании, организиращи лотарийни игри в България.

  • Вторник, 10 Декември 2019 18:09
    Методи Андреев: Битката на Борисов с “олигарси” най-вероятно обслужва интересите на трети лица

    С промените за хазарта управляващите правят гигантски слалом между различни корпоративни интереси, коментира в интервю по радио "Фокус" бившият депутат от гражданската квота на ГЕРБ и бивш председател на Комисията по досиетата

    - Тези дни усилено се заговори за закони, създадени в услуга на конкретна фирма и конкретно лице. Така разбрахме, че Комисията по хазарта е пробита и работи в полза на един човек, че държавата е дала право на хазартния бизнес да избира по каква схема да плаща на бюджета, че всички сектори плащат корпоративен или патентен данък, но за игри на „Национална лотария“ и лотария „България“ е въведена такса. Двойният аршин съществува от години, но сега го научихме и комай сега го научи и държавата, или поне се направи. И така се оказа, че ако минат внесените от Валери Симеонов и колегите му от НФСБ нови текстове, лотарийните игри ще се организират само от държавния Български спортен тотализатор, което мажоритарният акционер в двете частни лотарии у нас – Национална лотария и Лотария „България“, Васил Божков видя като национализация, докато финансовият министър Владислав Горанов обясни, че всъщност се прави монополизация. Други изчислиха приходите, които ще събере г-н Божков, като осъди България на 500 милиона лева. Междувременно стана ясно пък, че в бюджета се очакват да влязат почти толкова от монополизацията. Между временно се разбра още, че антикорупционната комисия иска отнемане на имущество за 380 милиона лева от Ветко и Маринела Арабаджиеви, включващо 5 хотела, апартаменти, автомобили, дори ролс-ройс. Какво реално се случва? Въздаване на закъсняла справедливост или изземване на бизнес? Задавам въпроса на Методи Андреев, бивш депутат от гражданската квота на ГЕРБ. С какво си обясняването втурването към въздаване на закъсняла справедливост?

    - Ами аз много не съм сигурен, че стремежът е да се въздава закъсняла справедливост. Поне много избирателно е подходът на съответните органи. Само към тези, за които говорихте във вашата презентация, е закъсняла справедливостта. Има страшно много други незасегнати сектори от националното стопанство, от българския бизнес, за които през години управляващите, като казвам управляващите, разбирам ГЕРБ, се погрижиха различните монополи да се чувстват по-добре в България. Сега монополизацията е голям проблем на държавата, особено тя се засили след десетте години управление на ГЕРБ. Аз многократно съм говорил и съм твърдял, че ГЕРБ е партия, която работи за монополите, тя не работи за дребния и средния бизнес. Това, че в момента са тръгнали да правят промени в Закона за хазарта, не означава, че те в предишните си управления, в предишните си политики не са дондуркали този бизнес. Като казвам дондуркали, разбирам да създават условия, при които този бизнес да се чувства най-силен от всички останали в тази сфера. В този случай, специално за прословутия Закон за хазарта, аз смятам, че отново проблемът не е добруване на българските граждани, поне така си обяснявам. По-скоро тук управляващите правят гигантски слалом между различни корпоративни интереси. Тук се засягат претенциите на един корпулентен бизнесмен да навлезе в тази сфера, интересите на друг бизнесмен, известен ъс своя анатомичен прякор, и на трети бизнесмен, който пък стана голям собственик на телевизия, нов собственик на телевизия. Ясно е, че законът всъщност търси да урегулира в полза на по-силните от тези трима заинтересовани бизнесмени да урегулира политиката на държавата по отношение на хазарта. По никой начин не смятам, че това, което се прави, е в полза на гражданите. Тъй като в крайна сметка законът, който предлага Валери Симеонов, не беше приет миналата година, когато за пръв път той беше предложен. Сега изведнъж предложиха този закон. Говорим за някакви 250 милиона лева, които липсвали от хазартния бизнес. Въпросът е: за колко време са се натрупали и защо държавата си е държала затворени очите срещу този феномен. Но проблемът с монополизацията на бизнес е не само тук, монопол се създава и във винаро-лозарския сектор, монопол се създава и в горивата. Монополът е създаден и при цигареното производство. Тоест България е страна на монополите. Ние действително станахме бананова република в условията на ЕС. Защото именно характеристиката на една република да бъде наречена бананова е властта на големите корпорации върху политиците и задължаването на политиката да служи на големите корпорации, а не на хората и на гражданите, не на средния и дребния бизнес. Средният и дребният бизнес е зачертан с две дебели черти и много малки дребни бизнеси фалират. Между другото Васил Божков казва една истина в своето интервю. Питат го: държавата взема ли бизнеси. Той казва: от момента, до който те забележат. Тоест един момент минаваш някаква граница, ставаш забележим и някой предявява, аз така го разбирам, предявява претенции към твоя бизнес, използвайки държавната машина. И аз по-скоро смятам, че тези битки с олигарси, в кавички слагам битки с олигарси, по-скоро обслужват други, нови претенденти за монополи в държавата, които са близки до властта. Примерно „той“.

    - Г-н Андреев, това означава ли, че с хазарта, с хотелите на Арабаджиеви се дава старт за процес на подмяна на крупната собственост?

    - След като беше разрешено от държавата пред очите на всички ни да бъдат извършени много престъпления в областта на приватизацията и след това, сега държавата симулира някаква дейност на закъсняла справедливост. Но аз все си мисля, че това е процес, който да убеди нашите партньори в ЕС и НАТО, че България не е толкова корумпирана и че прокуратурата не е толкова зависима от мафията. Тези действия, които извършва и българската прокуратура, са прекалено показни, за да бъдат автентични и искрени. Само преди около месец, мисля, че не повече, в Италия беше извършен един от най-големите удари срещу мафията. Бяха арестувани над 300 мафиоти, без да има такава показност, без да има такава пищност по време на арестите. Само че тамошната прокуратура, знаете, има прокурори, които са убити от мафията, а не самоубили се като действащи прокурори. България е страната в ЕС, поне за това можем да претендираме, която води първенството по най-много самоубили се действащи прокурори. България има един убит прокурор, Николай Колев, което стана по времето на прокурора Филчев. Но иначе има няколко случая на самоубили се прокурори. Ето виждате ли коя е разликата? В държава, в която има истинска битка с мафията, Италия, прокурорите ги гърмят мафиотите, в България прокурорите се самоубиват. Това показва всъщност, колко различна е прокуратурата там, където тя действително е такава, и тази, която е в България.

    - Може ли да се направи прогноза, как ще се развие процесът, ще има ли разплитане на чорапи, ще виждаме ли още лица, които ще дават знакови интервюта и ще предупреждават, че бизнесът им се изземва в полза на други?

    - Вижте, проблемът с хазартния бизнес не е в това, той дали развращава хората или не развращава хората. Всеки човек решава сам за себе си дали да вярва в хазарта и да ползва неговите услуги. Проблемът е, че държавата, която трябва да е регулатор на всички бизнесмени, допуска монополизация. Със своето бездействие, а може би със своето съдействие, е създала този бизнес модел в хазарта. И сега, използвайки интерес най-вероятно на друг голям играч, иска да симулира справедливост, а всъщност ще обслужи интересите на следващия играч. Аз дълбоко не вярвам в добрите помисли на министър Горанов и добрите помисли на мнозинството в това Народно събрание. Разбира се, последна ще бъде думата на вожда на ГЕРБ – Бойко Борисов. Бойко Борисов, ако не се поддаде на натиска, ще е интересно. Но той е показал, че е много гъвкав политик, гъвкав почти колкото своя кумир Тодор Живков, и в такива тежки моменти той бързо се съгласява с протестиращите, стига те да са достатъчно аргументирани. Ще видим сега кое ще надделее: дали претендентът за нов монопол в този бизнес или страхът на Борисов от протести.

    - Господин Андреев, Вие все пак бяхте депутат от ГЕРБ. Не можахте ли да въздействате на тези процеси? Не ги ли видяхте?

    - Аз на тези процеси не съм могъл да въздействам, не за друго… А, това, че ги видях – видях ги. И затова овреме създадохме групата за натиск, която беше в състав Мартин Димитров, Петър Славов и аз. Затова и не пожелах, и не желаех повече да бъда член на тази парламентарна група, и го казвах ясно и категорично в своите изяви. Винаги съм говорил от свое име и никога не съм говорил от името на политиките на ГЕРБ, както правят сега някои други мои приятели от близкото минало на СДС. Винаги съм си казвал моето мнение. Основният проблем на ГЕРБ е, аз пак казвам, това е неизживеният тоталитарен комплекс. Всички те се кланят на своя вожд и казват, че той е единственият и неповторим и че те съществуват само за това той да се чувства комфортно. И другият комплекс е влечението към монополи. Тъй като все пак в България е капитализъм, не е социализъм, повечето от монополите не са в ръцете на държавата, но те са в ръцете на близки до властта олигарси, които получават законодателни бонуси щом пожелаят. Така че манталитетът на тези хора не е променен.

    - Господин Андреев, добре, да приемем, че имаме олигархичен модел, обаче това не може да издържи дълго. Монополите не могат да издържат икономически една държава. Това не го ли вижда премиерът, не го ли виждат в ГЕРБ?

    - Аз също смятам, че го виждат, но зависимостите са вече такива, че е трудно човек да се откачи от това, което вижда.

    - Е, какво значи да се откачи? В тях е властта, казват: спираме до тук, баста, грешка, продължаваме на чисто.

    - Така е. Това може да стане срещу някои олигархични субекти, но не срещу всичките. Има олигархични субекти, които бяха създадени, изцяло дундуркани и продължават да бъдат дундуркани от правителството на ГЕРБ. Това са т.нар. наши момчета – котараци и не знам какви други, както ги наричат. Но има един много интересен момент – тази активност и на прокуратурата, и на КПКОМПИ, съвпада с идването на съветника по юридическите въпроси на Херо Мустафа – госпожица Ким. Много хора виждат в тази мярка от страна на САЩ желание България да бъде взета на пряко управление. Защото корупцията в България стана всеизвестен факт. Той срами не само нашата държава, срами и Европейския съюз, срами и всички общности, в които България участва. И хората просто са решили тази огромна корупция в България да бъде сведена до нормалното, до търпимото. Защото корупция има в цял свят, само че в другите държави корупцията не е на такива нива и не е в такива размери. Ето, примерно последното, което мога да ви кажа, как ви се струва, моят колега доцент Якимов, в много скоро време ще го видите, в своите сравнения той твърди, че магистралата, която е строена сега, новата магистрала в Сърбия – от Ниш до Цариброд е седем пъти по-евтина от магистралата в участъка на Кресненското дефиле. Ето, има факти. И то не е само тук. Това не може да се обясни по друг начин, освен с огромни корупционни практики. Да не говорим, че силно монополизиран е и строителният отрасъл със съществуващата там форма на управление на строителството, която се нарича „български инженеринг“ – когато строителят се превръща в олигарха, който плаща на всички участници в строителството и той е човекът, от който зависи, какъв ще е проектът. Това е дълбоко неправилно. В целия разумен свят държавата, частните инвеститори, търсят да има независимост между проектант и строител. Защото проектантът е този, който създава идеята, който превръща идеята в чертежи, в работни строежи. Строителят е обикновен изпълнител. Но правителството на Бойко Борисов направи от строителя пълен господар на строителния процес. И затова виждаме толкова много грешки, толкова много некачествено строителство, такива огромни цени. Аз не казвам, че и проектантите нямат своите грешки. Но в случая водещият, строителят, който разполага с властта и с икономически възможности, видяхме тази форма на монополизация на строителния бизнес до какво довежда в България – огромни цени, ниско строителство и поправки – ремонти на ремонтите на ремонтите.

  • Вторник, 10 Декември 2019 18:09
    Нищо не национализирам, твърди Борисов, докато национализира “Национална лотария”

    „За каква национализация и одържавяване става въпрос? Ако е вярно това, значи не са платени стотици милиона лева такса от различни дружества. Дали е виновна Комисията и дали хора оттам ще бъдат осъдени? Ще видим. В момента всички работят на пълни обороти“, посочи Борисов

Оставете коментар