Сряда, 12 Август 2020

Вторник, 10 Декември 2019 18:09

Посланикът на Турция Н.Пр. д-р Хасан Улусой пред BIG5: Борисов и Ердоган действително са добри приятели

Имаме една турска мъдрост, че „човек най-добре го познава неговият съсед”. Като резултат на това разбиране се формират и нашите взаимоотношения. Чувствам се наистина късметлия, че мандатът ми в България се случи точно в период на възход на тези добри взаимоотношения, подчерта пред BIG5 посланикът на Турция у нас. Той коментира свободата на медиите в Турция, както и възможностите за съвместното производство на отбранителна техника, военни машини и боеприпаси. „Тази сфера може да бъде много добре разработена. Бихме могли да засилим съвместното производство на военната техника и да продаваме на трети страни. Това е много перспективно и смятам, че бихме могли да развием тази ниша. Това са тенденции, които за в бъдеще биха могли да се реализират”, подчерта в интервюто си за BIG5 пред журналистката Оля Ал-Ахмед посланикът на Турция у нас Н.Пр. д-р Хасан Улусой.

 

Господин посланик, в края на мандата Ви как ще определите настоящите отношения между България и Турция?

– Бих искал да започна с това, че става въпрос за две съседни приятелски и съюзнически страни – България и Турция, които от край време са в много добри отношения. Моето идване в страната ви съвпадна с констатирането на факта, че двете страни са в изключително добри отношения. Направихме статистика на двугодишния ми мандат в България и констатирахме, че през този период са проведени над 100 двустранни визити между държавните органи на двете страни. Това са срещи на различно ниво, като започнем от ниво президенти и стигнем до срещи на експертно ниво. Спокойно мога да заявя, че от гледна точка на Турция, а предполагам и на България, това е един наистина рекорден брой двустранни визити между двете страни. Според мен, броят на тези срещи по един открит и доста  прозрачен начин показва нивото на отношенията между нашите две страни. Дори не мога да ви изброя всичките сфери, опасявам се да не изпусна някоя, но като цяло, във всяка една сфера на нашето взаимно сътрудничество добрите взаимоотношения са на лице, те са абсолютен факт. Всяка една сфера сама по себе си се развива изключително благоприятно и проспериращо. Основният принцип тук е да се съблюдават тенденциите на взаимно изгодното сътрудничество и да продължава нашият двустранен диалог. С цел да бъдем правилно разбрани от читателите, трябва да подчертая, че ние сме две съседни страни. Ние отдаваме много голямо значение на културата на добросъседството. Имаме една турска мъдрост, че „човек най-добре го познава неговият съсед”. Като резултат на това разбиране се формират и нашите взаимоотношения. Чувствам се наистина късметлия, че мандатът ми в България се случи точно в период на възход на тези добри взаимоотношения.

– Какво бе свършено за периода на мандата Ви? И какво не успяхте?

– Предвид това, че мандатът бе двугодишен, не успяхме да завършим някои набелязани проекти, въпреки че реализирахме една огромна част от тях. Причината за краткия ми престой и приключване на мандата ми тук е, че съм назначен на длъжност в Брюксел, иначе с огромно удоволствие работих тук, в България, бях посрещнат много топло и добросъседски. В условията на тези всеобхватни отношения между страните ни, смятам, че би било от голяма полза, ако по-активно се работи за развитието на културата на съжителство и добросъседство между нашите две страни. Всъщност, това би могло да се реализира много успешно в три области: икономика, култура и туризъм. С удоволствие ще отбележа, че за две години посолството на Република Турция в София успешно реализира над 20 културни прояви. Смятам също така, че в областта на икономиката положихме началото на изключително богата гама от инициативи. Успяхме да съберем представителите на бизнеса на двете страни, те се срещнаха и обсъдиха много важни проекти и перспективи. Проведени бяха срещи и на министрите на икономиката също на двустранно ниво. Проведохме и няколко важни бизнес форума. Средно на всеки шест месеца провеждахме по един бизнес форум, полезен за икономиките и бизнеса на двете страни. Тези икономически прояви са от изключителен интерес и полза и за двете страни. Турция е третият най-голям търговски партньор на България, заемаме много добра позиция в сферата на инвестициите и това е напълно разбираемо, естествено и нормално. Миналата година, горе-долу по това време, се проведе бизнес форум с участието на министрите на икономиките на двете страни. На срещата българският министър на икономиката тогава подчерта, че това е форумът с най-голямо участие – над 400 бизнесмени взеха участие в тази съвместна проява. Убеден съм, че събития от този род ще продължат и занапред.

В областта на туризма също има добро развитие и напредък. С цел развитие на отношенията в областта на туризма, учредихме съвмести комитети – това са съвместни инициативи в тази сферата, които се реализираха за първи път. Със задоволство бих искал да отбележа и факта, че за първи път България се придвижи в класацията на трето място сред чуждестранните туристи, най-много посещаващи Турция, а именно: Германия, Русия и България. Това са топ три страни, предпочитащи Турция като туристическа дестинация. Предвид населението на България, броят е значителен, а именно: 2,5 милиона туристи. Започнахме един проект, който се надявам да бъде продължен. С този проект целим да увеличим и броят на туристите от Турция към България, увеличавайки посещаемостта както на Черноморските райони по крайбрежието, така и на планинските, тези в Родопите и другите зимни курорти, с които България е известна. Също така бихме искали да увеличим капацитета на хотелите. Напоследък наблюдаваме в известен смисъл облекчаване на визовия режим за турските туристи към България. Това от само себе си ще е принос, който ще нараства с увеличаване броя на туристите.

Бих искал да споделя за два проекта, които не бих казал, че не съм успял да реализирам по време на мандата си, а по-скоро не остана време и се надявам те да бъдат успешно реализирани. На основата на двустранно споразумение между нашите две страни бе сформиран Съвет за икономически отношения. В първата половина на следващата година ще бъде организирана и първата среща на Съветите на двете страни. Сътрудничеството в тази сфера ще ни спомогне да съставим една карта, която ще спомогне за развитието на отношенията в най-различните сфери, като започнем от енергетиката до туризма, от земеделието и до търговията. Смятам, че това ще е от голяма полза за народите на двете страни.

Вторият проект е сътрудничеството в областта на военната индустрия. От 15 години ние сме съюзници в НАТО. След като застъпих мандата си в България, установих, че всъщност първият конкретен пример на съюзническите отношения в тази област между двете страни датира още от Първата световна война. През 1916 година османските турски войници се сражават рамо до рамо с българските войници, защитавайки територията от врага. Двете военни сили заемат общ фронт. Имах възможността да посетя могилите в Добруджа, където заедно са положени за вечни времена останките на българските и турските войници. Това е много важен исторически факт, който не е за пренебрегване, тъй като само няколко години преди тези събития българските и турските войници са заемали противоположни фронтове по време на Балканската война. И щом в онези години, в такъв кратък срок сме успели да постигнем формиране на добросъседските отношения и при положение, че сега официално сме съюзници, смятам, че сътрудничеството ни в областта на отбраната трябва да е безпрепятствено и лесно най-вече във военната индустрия. По отношение на съвместното производство на отбранителна техника, военни машини и боеприпаси, то тази сфера може да бъде много добре разработена. Бихме могли да засилим съвместното производство на военната техника и да продаваме на трети страни. Това е много перспективно и смятам, че бихме могли да развием тази ниша. Това са тенденции, които за в бъдеще биха могли да се реализират.

– В кои други области бихте искали да се засили сътрудничеството между страните ни?

– Най-краткият отговор на този въпрос е: във всяка една сфера. Когато отношенията между страните се засилват и развиват, така и хората се опознават по-добре. Така се развиват и отношенията между народите на съответните страни. Под отношения между народите имам предвид засилване на диалога между хората, активното общуване помежду им и по-доброто им взаимно разбиране. Не бих искал да се спирам на определени сфери. Смятам, че ако отношенията ни се развиват успоредно във всяка една сфера, то това ще доведе до един цялостен общ принос и за двете страни.

– Тази година се проведе срещата на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Какви бяха акцентите в тази среща и какви са ползите за двете страни от нея?

– Черноморско икономическо сътрудничество бе сформирано по инициатива на Турция след края на Студената война. Целта бе да превърнем Черноморския регион в едно море на мира, където страните да развиват активно помежду си културните, икономически и търговски взаимоотношения. Броят на страните, заемащи място в тази организация, постепенно нараства. В това число се присъединяват вече и други страни от Балканите и от Кавказкия регион.  Тази година ротационният председател беше България. Като домакин се справи изключително добре с организацията на това грандиозно и значимо събитие. Първо България беше ротационен председател на Черноморското икономическо сътрудничество, а след това и на Парламентарната Асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Бих искал да използвам възможността в това интервю да поздравя специално българската страна за председателството на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество, тъй като България успя да събере заедно всичките 12 членки на организацията. За съжаление, някои политически проблеми, които съществуват на двустранно ниво между някои от страните членки на организацията, не ѝ дават възможност да развие своя потенциал. Но бих искал да подчертая, че има огромен потенциал, особено в областта на екологията, на икономиката, на туризма – по-специално на круизния туризъм. Във връзка с казаното до тук, смятам, че организацията за Черноморско икономическо сътрудничество реализира изключително добри резултати в споменатите сфери. Аз лично, като човек, който е от Черноморския край, разбира се, съм изключително доволен от този факт!

– Какво е бъдещето на такива срещи между  страните от Черноморския регион?

– Разбира се, безспорно и за в бъдеще тези срещи ще са много полезни и увенчани с успех в развитието на различните отрасли. България има едно много добро стратегическо положение в това отношение, тъй като тя е член на Европейския Съюз. Много от членовете на ЧИС са страни, които желаят да се присъединят към ЕС. Според мен България в качеството си на Черноморска страна и като член на ЕС има значим потенциал и може да допринася с добавена стойност дори.

 

– В България се твърди, премиерът Борисов и президентът Ердоган са приятели. Какви са материалните измерения и ползи за двете държави от това приятелство?

– Настина е така. Сътрудничеството, което съществува между премиера Борисов и президента Ердоган, е много силно. Това е факт. Според мен е напълно естествено и нормално лидерите на две приятелски страни да бъдат приятели! Лично аз отдавам голямо значение на това. Естествено, ние – турците, познаваме добре турския президент, но доколкото виждам - и  премиерът Борисов също. И двамата лидери са много близки до народа, имат близко общуване с хората. Както ви е известно, ние вече преминахме към президентска система на управление, така че начело на турското правителство е президентът. Поради тази причина, смятам, че е от полза и за двете страни лидерите на двете правителства да са приятели, тъй като тези лидери знаят народите им какво искат.

Относно ползите от това приятелство, то е безспорно и за двете страни. Тяхното приятелско сътрудничество укрепва отношенията между двете страни. То има голям принос и за икономическото сътрудничество. Към настоящия момент търговският ни стокообмен надхвърли 5 милиарда долара. Беше анонсирана и целта за намерение – постигане на търговски стокообмен от 10 милиарда долара. Броят на турските инвестиции в България постепенно и постоянно се увеличава. Близо 2,5 милиарда евро са инвестициите в момента – става въпрос както за директни инвестиции от Турция, така и за индиректни – турски инвестиции чрез европейски страни, т.е. – турски капитал. В България към настоящия момент развиват дейност над 3 000 български дружества с турски капитал. Ако отношенията не бяха добри, то това би могло да се отрази негативно и на икономическите отношения.

– В Турция през последните 2 години бяха задържани много журналисти. Може ли да твърдите, че в Турция има свобода на словото?

– Много интересен въпрос. Сблъсквал съм се с него често по време на предходната ми работа, когато се занимавах активно с правата на човека. Бих искал да подчертая преди всичко проблема с възприятието на този казус. Да, в Турция има журналисти, срещу които се водят дела и има образувано съдебно производство. Те са задържани. Има и такива журналисти, които вече са с присъди. Трябва да се направи ясна дефиниция в това за какво са задържани тези журналисти. По-конкретно: те не са подведени под съдебна отговорност за това, че са журналисти, а за това, че докато изпълняват служебните си задължения, упражнявайки журналистическата си професия, са извършили престъпления. Ще подредя престъпленията им по следния начин: възхвала на тероризма, подстрекаване към тероризъм и насилие, подкрепа на организирана престъпност, проповядване на тероризъм. И както е известно, преди три години в Турция имаше опит за преврат. И от тук следва още един вид престъпление, а именно подкрепа на организацията, извършила опита за преврат, структурата ФЕТО. Съгласно Европейската конвенция за правата на човека включително, когато един журналист, независимо дали е от вестник, агенция или телевизия, подкрепя терористична организация, която е призната за такава, то това означава насърчаване на тероризма и подстрекаване към тероризъм. В случай, че такъв журналист прави опити да се покрие или да заличи следите, доказващи вината му, то в тези случаи той може да бъде задържан със съдебно решение. Непрекъснато давам един много елементарен и ясен пример относно това, за което говорим. Да си представим един обикновен учител, който преподава на учениците в училище, на децата ни. Той упражнява своята учителска професия. Представете си този учител, на който ние разчитаме да възпита децата ни, изведнъж започне да възхвалява тероризма, да насърчава към насилие, към престъпни деяния и агресия, то какъв учител е той тогава. Това е престъпление. На какво би научил поколенията, които го гледат в очите и му вярват. Така че, задържаните журналисти не са задържани заради това, че са журналисти или заради това, че упражняват професията си в съответствие с журналистическите принципи, а заради това, че са замесени в престъпни деяния, злоупотребявайки със своята професия. Това е в основата на проблема. Ако някой е несправедливо обвинен или задържан, естествено съдът ще реши този казус. Независимият съд е този, който винаги раздава справедливост. Съществуват и много възможности за обжалване. Вероятно не успяваме правилно да обясним тази проблематика. Затова ще продължаваме да я разясняваме. За което ви благодаря за въпроса!

– С какво ще запомните България? Кои са любимите Ви пет неща от нашата страна?

– Сред основните неща, за които с радост ще си спомням, е това, че съм бил тук, в София на мандат в тази историческа сграда, където в момента провеждаме този разговор – в резиденцията на Турското посолство. Както ви е известно, основателят на Турската Република – Мустафа Кемал Ататюрк е бил тук, в България на длъжност военен аташе, работил е в тази сграда. Той е подчертавал не веднъж в свои интервюта за българските медии, че е едни истински приятел на България. Негово е изказването, че „който е против България, е и против Турция!”. Такова убеждение за мен, като турски посланик, е основополагащо. На второ място: това са хората, българският народ. На улицата винаги съм се срещал с позитивни, приятни и усмихнати хора. Независимо къде се срещам и общувам с хората – било то в някой ресторант, или в търговски център, няма значение – винаги срещу мен са били усмихнати и добронамерени лица. Знаете, че думата „комшия” се използва както у нас, така и при вас и смятам, че тази дума е много показателна в отношенията ни и общуването ни. „Комши” е една магическа дума! На трето място бих посочил град Пловдив, който заема специално място в сърцето ми, тъй като предците на моята съпруга са от този град. Освен това Пловдив е един изключително привлекателен, красив исторически град. На четвърто място бих сложил планините, природата и зеленината на България. Преди време съм работил в Швейцария и България по нищо не ѝ отстъпва откъм планините и зелената природа. Ако се направят необходимите инвестиции в туризма, то България има огромен потенциал с тази природа. На пето място ще поставя вашето Черноморско крайбрежие. Аз също съм от черноморския край. Вашето Черноморие също има своя колорит и чар, който ще си спомням. Ще ви споделя нещо: обожавам да купувам от вашата риба – хамсия и калкан. Това са ми любимите риби, а калканът от Черно море в България е невероятно вкусен и смятам, че най-вкусният калкан е точно българският. За съжаление, рядко се предлага и намира, но го предпочитам.

– Какво бихте пожелали на приемника Ви – новия посланик на Турция у нас?

– За първи път в историята от Турция в България е назначена жена за посланик. Не се съмнявам, че тя ще доразвие още повече съществуващите добри отношения между страните ни. Познавам я добре, с нея едновременно постъпихме на работа в Министерството на външните работи. Първото нещо, което тя ще трябва да стори, е да опознае хората, народа. За двугодишния си мандат успях да посетя 25 области от общо 28. Ако тя бързо опознае българския народ, неговия манталитет, обикновените хора, смятам, че  ще успее бързо да даде своя принос в по-нататъшното развитие на отношенията. Три са магическите ми съвета, които всъщност са основите на добрата дипломация: диалог, спокойствие, търпение!

– Вашето пожелание към българските читатели и към българския народ за предстоящите празници Коледа и Нова Година?

– На всички наши български приятели, партньори, читатели – на целия български народ бих искал преди всичко да пожелая здраве! Няма нищо по-ценно от здравето. Пожелавам на всички българи една година, пълна с просперитет и щастие. Въпреки краткия си престой тук, мога да заявя, че една част от моето сърце остава в България! Не забравяйте, че имате комшии, една страна с 82 милиона население, което винаги иска просперитета на двете страни и двустранно развиване на добрите ни взаимоотношения, на добрия „комшулук” – това ще е от полза за идните поколения, за нашите деца!

интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5; снимки: архив на посолството на Турция в София

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар