Понеделник, 17 Февруари 2020

Вторник, 28 Януари 2020 17:11

Проф. Христина Вучева: Няма риск пред монетарната стабилност на България

Този режим на валутния борд, на фиксирания курс, който е гаранция за нашата стабилност, ще бъде запазен, коментира проф. Вучева – вицепремиер и министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за радио „Фокус“

– Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова и други депутати от ГЕРБ внесоха промени в закона за Българската народна банка засягащи официалния валутен курс. Чрез тях се гарантира прилагането на европейските актове при процеса по присъединяването на страната ни към валутно-обменния механизъм, по-известен като ERM II. Какво се случва с валутният борд в резултат на тези промени и готова ли е България за плаващия курс на лева? Питаме проф. Христина Вучева – вицепремиер и министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова. Проф. Вучева, моля ви за кратко отклонение от темата. Гост преди вас бе Бойко Ноев, министър в същия кабинет като вас, и той си спомни как през 1994 г. в правителството на Ренета Инджова сте решили кризата с водата в София. Тогава е било доста сериозно положението, има много паралели с днешната криза в Перник. Питам ви и вас: трябва ли населението в Перник да се подготви за форсмажорна ситуация?

–  Мисля, че тук трябва да се доверяваме на институциите, които са добре информирани. Аз си позволих да припомня, какво е сторило служебното правителство 94 г. в едно свое писание, и че е било в първите дни на заемането на тези позиции, събитието, източването на яз. „Искър“ и безводието в София със цел именно да се извлече някаква поука, някакъв опит. Като моя акцент беше, че трябва да се търсят инженери, специалисти ВиК и хидро, на които ние тогава разчитахме, но тогава беше по-добро за нас, че имаше отделна структура, наричаше се Национален съвет по водите, която беше пълна с инженери и то много добри, Бог да прости – повечето от тях ги няма. Но се надявам, че сега има нова смяна, много активна и запозната, въпреки, че е малко вероятно, тъй като тази дейност у нас през последните 30 год., изразяваща се в строеж на язовири, не е така активна, както е била в онези години. Сега, това минало събитие допускам, че изконсумирахме всичко горчивини на тези страхове, но отговора на въпроса ви е, че според мен не е лесна ситуацията, никак. Защото, без да съм някакъв специалист в техническо отношение, въпросът е много сложен, да се докара вода по този начин и да се реши в кратки срокове, защото твърде много време е загубено. Тъй че не съм в групата на хората, които могат да дадат някакъв лесен отговор на този въпрос – дали е нужно или не е нужно.

–  По-скоро вие клоните към скептичният отговор – хората трябва да бъдат подготвени за най-лошото, пък като дойде най-доброто ще му се радваме, така ли?

–  Вижте, не е толкова важно ние хората какво си мислим, по-важното е друго – да се направи максимално необходимото и възможното, за да се смекчат вредите. Това е моят апел в това отношение към тези, които са компетентни, които могат да го сторят. Нашите страхове, на обикновените хора са винаги много, колкото по-малко познаваш проблема, толкова повече си податлив на всякакви внушения, това е известно. Значи, всички виждаме, че е много страшно и много сериозно, и има и нещо друго – застрашени сме от подобни събития вече много повече от бедата си. Защото всички ни засяга необходимостта от вода, засяга въздухът и други неща, но обикновено казват – хайде да не плашим хората и с това се приключва историята, а тя не трябва да приключва с това, а с много по-активна дейност от страна на тези, които са запознати.

–  Сега, проф. Вучева, да се върнем към темата, за която ви поканих: означават ли предложените от председателя на Парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова в закона за БНБ промени и отмяна на валутния борд?

–  Не, според мен не. Тук аз се доверявам напълно и споделям тази част от съобщението на Министерството на финансите, която подчертава много ясно, че всъщност текста, кой както и да го разбира – ще говорим отделно за текста, в никой случай не поставя под въпрос действащият режим – чета дословно на финансите съобщението, действащия режим на фиксирания валутен курс, това е сърцевината, това е вече моя добавка, на валутния борд. Както и многократно е подчертавано от правителството и Българската народна банка – този режим ще бъде запазен, ето това е главното, което трябва да успокои хората. Този режим, значи на валутния борд, на фиксирания курс, който е гаранция за нашата стабилност, по думите на съобщението на Министерство на финансите, следователно на г-н министъра, този механизъм ще бъде запазен до присъединяването на страната към еврозоната и приемането на еврото. Това е твърде далечна, все още, перспектива за нас, но обещанието, което се дава тук – аз вярвам на него, това е именно запазване на валутния борд и сегашния фиксиран курс до този момент. Повтарям, който е гаранцията за тази устойчивост, която имаме през последните години. Сега, вече друг въпрос е, дали беше необходимо да се избере точно тази форма, която са избрали тази група народни представители.

–  Необходими ли са били тези промени? Наложителни ли са? Кое ги наложи?

–  По моето скромно мнение не са въобще необходими. Не знам с кого са общували, вероятно и Централната банка има такова съобщение, че това било част, както и финансите в първата си част на съобщението от задължителни изисквания за приобщаването ни към ERM II. Това твърдя вече отговорно, занимавам се с този въпрос от 2007 г. откакто сме членове на Европейския съюз, дори от тези първи години, когато аз говорих насам натам по тези теми нямаше почти никой интерес, нямаше запознати хора. Но последните години вече се предполагаше, че повече хора разбраха за какво става дума и въпреки това аз съм малко смутена и от коментарите на експертите и от шумотевицата, която се вдигна вместо да се премине към същината. Същината е следната: първо, приобщаването към така наречения ERM II, или ще използвам народното название „чакалнята за еврото“, става автоматично по договора за членство, това е записано в самият договор за членство, че всички страни, това са последните уточнения на този договор, което не засяга първите страни, които са образували съюза. Всички ние, които бяхме приети, тези от 2004 г. – групата на 10-те и ние после с Румъния, и после след над Словения, за нас със самото подписване на договора влизането в еврозоната става задължително, не е въпрос на избор, и следващата клауза е, че с подписването на договора ние се приобщаваме към така наречената „чакалня“ да си чакаме поне 2 год., за да влезем в задължителната за всички нас еврозона. Няма описана някаква процедура нито в резолюции, нито някъде има изисквания, че за да се осъществи приобщаването към ERM II трябва да се прави 1,2,3,4,5,6 или еди какво си да се изменя в Закона – такова нещо няма. От тази клауза на договорите, обаче, се възползваха умно трите Балтийски страни още през 2004 г., когато бяха приети, те автоматично с подписването на договора станаха част от ERM II. Тези резолюции, които се цитират сега във въпросния текст, който коментираме на групата депутати, както и споразумението, което се цитира там от 2006 г., са свързани със следващата крачка – когато трябва да излезем от това „чакане“.

–  Тоест от чакалнята отиваме в еврозоната?

–  Балтийските страни чакаха повече от 10 год. някои от тях, когато вече трябва да влезете в еврозоната, да – тогава тези съдържания в едната резолюция 97 г. и другото се нарича „споразумение на Централна банка с банките на страните, които не са членове на еврозоната“ – тогава те имат смисъл. И всичкото това нещо, което споменавам, и което е част от съдържанието на цитираният текст, е свързано с общия принцип, че за всички страни тогава, които са образували Европейския съюз и по-късно влезлите са с плаващи валутни курсове и смисъла на чакалнята – тя не е договор на условие, тя е създадена по-късно от ЕЦБ именно, за да се успокоят валутните курсове преди влизането в еврозоната със съответни процедури, има си такава резолюция. Специално е бил коментиран въпросът в тези години – 97-98-99 г., когато се е коментирало усилено 1999 г. и тогава е началото на използването на общата валута като разчет, а след това 2001 г. вече като платежно средство, това се е коментирало – какво да правим, ако има страни с фиксирани валути? Първата идея е била, че тези страни трябва излязат от фиксираните, пък след това да премина към плаващи, след това, обаче, банката има резолюция ЕЦБ от 2000 г., която казва –ако има такива страни с фиксирани валутни курсове – те влизат с фиксирания курс и обещават да не девалвират този курс по времето на престоя си в „чакалнята“. Такива страни са трите Балтийски страни, но за разлика от нас, повтарям, те нямат, никой не ги принуждавал да чакат, както ние чакаме 10 години, нали, за да влезем в така наречената чакалня. Те са станали 2004 г. автоматично с подписването на договора и цялата им енергия е отишла в това да се преместят после и да станат членове на еврозоната, както си е пак по договор. И те станаха такива – Естония малко по-рано, последната Литва 2014 г.

Тъй че, тук има някакво объркване, което много често се цитира, между валутен съюз, каквато е еврозоната и каквито са тези документи, които се цитират в текста, и валутен механизъм, какъвто е ERM II. Има много литература в специалните издания за това смесване, дори и от експерти на Брюксел и на банката, когато са говорили. Допускам, че и този път при това съгласуване е станало това, защото текста, може би, е необходим, когато ние ще престоим нужните поне 2 год. в ERM II и някой ще ни покани за еврозоната. Тогава, може би има нужда от такъв текст в българския закон за БНБ. Докато сега няма нужда от никаква поправка в законодателството, а от едно писмо на правителството официално, в което да заяви, че ние сме изпълнили този план за действие, който подписахме средата на 2018 г. и беше ни обещана, че до средата на 2019 ще се присъединим към ERM II, после се отложи за по-късно, после г-н министъра на финансите, каза – не, това ще стане на 30 април, на моя рожден ден, нали, тоест на неговия рожден ден, 2019 г. Ние извървяхме дълъг път, който нито една страна от всичките, които са членове на еврозоната и съответно на механизма ERM II, не е извървяла, ние го приехме, ние изпълнихме плана за действие, изчакахме и сега ни казват – добре, наближава времето. И сега някой пък казал – оправете си законодателството. Според мен, няма никаква нужда да оправяме сега законодателството, а да получим уверенията, че те са приели изпълненията на, защото бяхме обещали този план за действие да го изпълним и се затвърди от нашите – министър на финансите и от Централната ни банка, че ние сме го изпълнили. Като сме го изпълнили да ни отговорят, че сме го сторили, ние да напишем писмото, че искаме да се присъединим. След като най-напред трябва да ни приемат в Банковия съюз, защото това беше условието на този план за действие, след това да декларираме този курс 1.9555. И да кажем, че запазваме този фиксиран курс и няма да го девалвираме, нищо друго не е необходимо. Но след като са го сторили вече, ако не могат да оттеглят този текст, като че ли всички подозрения дойдоха от това, че се прави по такъв странен начин.

–  Проф. Вучева, да разбираме ли, че няма риск пред монетарната стабилност?

–  Никакъв. Няма такъв, защото смятам, че всичко е нормално. Всичко е една шумотевица от недостатъчно добър подход и най-вече от тази стъпка на тези народни представители. Дори някой да е поискал от тях, те трябваше да обяснят това, което аз обяснявам, да отложат тази поправка за времето, когато кандидатстваме вече за еврозоната.

източник: ИА "Фокус"

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар