Четвъртък, 01 Октомври 2020

Сряда, 27 Май 2020 10:21

Петър Кънев: Защо само у нас държавата е лош стопанин?

Българският политически елит и бизнес структурите вече режат клона, на който всички седим. В надзорите на важни компании трябва да доминира опозицията, казва председателят на икономическата комисия в парламента в интервю за „24 часа“

 

- Води ли кризата държавата обратно там, откъдето тя си е тръгнала, г-н Кънев? Днес това се случва навсякъде по света. Някои го намират за лошо, защото ни връщало в социализма или при нов вид държавен капитализъм.

- Държавата наистина се връща и в това няма нищо изненадващо. Кризата показа, че и бизнесът, и хората се обръщат към нея в критични моменти. Това се случва не само у нас, виждаме го в Германия, Франция, Холандия и много европейски държави. И това не е социализъм по никакъв начин. Разбира се, това трябва да става бавно, внимателно, защото пазарът има свои правила. В последните години балансът между държавните и корпоративните интереси се загуби.

- Нито едно държавно предприятие у нас обаче не е в добро състояние, това не е ли достатъчна илюстрация на тезата за лошия стопанин? И аргумент в подкрепа на “по-малко държава”.

- Чували сме я тази мантра. Защо обаче тя важи само за България? Същото далеч не може да се каже за държави с изключително голям държавен сектор, каквито са например Австрия, Франция, Германия. Това не означава ли, че проблемът не е в собствеността, а е в начина на управление.

Резултатите, които у нас се изродиха в един краен като резултат извод - че държавният монопол е нещо лошо. В този вид може би. Още по-лошо от него обаче може да бъде само частният монопол. Примери за това - бол.

- Кризата разбърка картите и бизнесът ще трябва да приеме държавата като свой съдружник.

- В последните месеци покрай пандемията държавата влиза като временен акционер навсякъде. Виждате - в “Ал Италия”, в “Ер Франс”, в “Луфтханза”, у нас - създаването на Държавна петролна компания. Така темата за държавата и частният бизнес отново излезе на дневен ред и разпали стари спорове. Помните, че покрай молбата ни за членство в ЕРМ- 2 бяхме притиснати от ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ), като едно от условията беше приемане на закона за публичните предприятия. Години наред не само аз, но и доста колеги сме повдигали темата за бордовете. В езика ни трайно се настани думата “бордовак” и бързо стана обвеяна със слава на поредните партийни активисти, които трябва да бъдат на хранилка. Това беше една от причините ЕЦБ да поиска да приемем консултации за държавния мениджмънт. Законът е факт. Друг е въпросът, че наредбата, която преди десетина дни мина на обществени консултации, има неща, които ме карат да съм умерен песимист за прилагането на закона.

- Защо, какви дефекти видяхте в нея?

- Начинът, по който в нея са предложени комисиите, които извършват избора на мениджъри, отново предполага, че решенията ще бъдат субективни. Което често означава грешни. Тук възниква една друга тема, която също поставям отдавна. За участието на опозицията, независимо коя е тя, като коректив на управлението в държавни предприятия. В интерес на истината в много държави по закон специализираните комисии за контрол над бюджета например се дават на опозицията. Аз не виждам нищо лошо в това надзорните съвети в големи държавни конгломерати да бъдат доминирани от опозицията, за да може всяка управляваща партия да има контрол.

- Прощавайте, но управляващи и опозиция, като седнат на една маса, биха могли лесно да се разберат помежду си, каквито примери има.

- Най-малкото трябва да се пробва. Защото това, че сега само управляващите са на масата, а опозицията е част от менюто, няма как да продължи. Икономиката става по-неефективна. Моделът, по който вървим вече 10 години, е изчерпан - тук цитирам и вицепремиера Томислав Дончев, и финансовия министър Владислав Горанов, и икономическия Емил Караниколов. Политическата класа трябва да прояви ум и разум, за да може в следващия парламент да има промяна. Този парламент вече съм го отписал.

- Защо? До изборите има време и доста работа за вършене?

- По много причини съм го отписал. С крехко политическо мнозинство е абсурдно да приемеш закони и решения за важни структурни реформи, без да ходиш по свирката на малки партньори с големи претенции, които ти осигуряват мнозинството. Затова очаквам следващият парламент да се заеме с важни реформи като данъчна, административна, здравна, образователна. Макар че пандемията показа, че имаме доста здрави сили в последните две.

Winbet - победата е емоция! (18+)

Българският политически елит и бизнес структурите трябва да не продължават така, защото вече режат клона, на който всички седим. Страната ни продължава да е с най-големите неравенства сред останалите държави в ЕС. Нещо, което ни казаха и в последния доклад от ЕК. Това може да доведе до сериозни икономически, социални и политически трусове в близките години.

- Може ли данъчната система да се яви инструмент за преодоляване на неравенствата? Може ли прогресивното подоходно облагане да се окаже един от спасителните изходи?

- Аз съм горещ привърженик на пропорционалното облагане. Разбира се, трябва много балансирано да се направят всички изчисления, тъй че да не срутим фиска. Мисля, предложеното от кабинета Орешарски т.нар. правило Обама за освобождаване от облагане на минималната заплата, което се отнасяше не за 3 милиона и половина работещи, а само за онези 300 хил., които получават най-ниската заплата, работеше добре. За съжаление, веднага след като си отиде Орешарски и финансов министър стана Симеон Дянков, то бе ликвидирано. Като стана дума за Дянков, знаете, че не съм му почитател, но анализите като икономист, в това число и във вашия вестник, бяха добри.

- Казвате обаче да оставим данъчната реформа на следващия парламент. Ами, ако сега му зададем диференцирани ставки по ДДС и широко отворена врата за данъчни измами, какъв ще е стартът?

- Трудно ще излезем от затлаченото положение, в което е цялата държава. Проблемът не е само тази реформа. Тепърва ще излизат социални теми. Тоя парламент, с това крехко мнозинство и непрекъснат пазарлък е изчерпал себе си. Разчитам на здравия разум да вземе връх над здравите сили, както гласи една поговорка. Говоренето по ДДС трябва да спре. Трябва да се направи обществен дебат, за да знаят хората какви решения могат да се вземат и какви ще се вземат.

- Пак ви питам - този парламент ще вземе решение за ресторантите например, и така ще сложи начало, може би погрешно, на данъчна реформа. Да го прави, ли?

- Аз не знам ресторантьорите, които непрекъснато седяха около управляващите - един ден при министър Ангелкова, един ден при министър Караниколов, на третия при премиера Борисов, дали са си направили добре сметката. Дали накрая ще са на плюс от предложението за ставка от 9%. Първо, защото те проспаха искането на финансовия министър за осигурителния праг, който да стане 800 лв. Дори да приемем, че не са заети 300 000 души, а само 100 000 души, сама пресметнете, че увеличените вноски носят допълнително 100 млн. лв. за хазната. Освен това, може да се окаже, че ако бъде приета тази отстъпка, ще предизвика обществена и държавна реакция. Аз отсега виждам какво стълпотворение на НАП, пожарна, ХЕИ и който още се сетите ще мине през ресторантите. Струва ми се, мярката ще им излезе солено.

- В пакет ли очаквате да върви предложението за по-нисък ДДС за двата вида храни - ресторантите и духовната (книги, вестници, списания), както се изрази премиерът?

- Отсега мога да кажа, че много малка част от ефекта ще отиде при издателите. По-голямата част ще отиде в книжарниците, т.е. при търговците, в което няма лошо. Лошото е, че не се включиха вестниците и списанията, периодиката. Не виждам какво толкова ще стане, ако вместо 13 млн. лв. загубата за фиска е 15 млн. Но, както се казва: “Дръжка, на инат”!

- Може ли проблемът със скъпите лекарства да се разреши другояче, а не непременно с диференцирани ставки? Защо държавата да се върне в бензиностанциите, а да не се върне при лекарствата?

- Първата стъпка за бензиностанциите е многопластово решение с икономически, политически и пиар ефект. Тя има и много полезен ефект - покрай нея започнаха да излизат добри идеи. Например за създаване на държавно аптечно предприятие, което да се грижи за лекарствата за деца и пенсионери, т.е. там, където държавата така или иначе присъства като финансиращ орган. Така ще могат да се създадат малки, мобилни аптеки, които да достигнат до далечните села. Проблемът с лекарствата е много голям. Да вземаш 200 лв. пенсия и да дават половината за лекарства, е и реален проблем, който чака решение.

- Забелязвате ли как през цялото време говорим само за държавата, а имаме и общинска собственост, и общински отговорности. Те къде са?

- Груба грешка беше изхвърлянето на общините от целия ютилити сектор, от сектора на битовите услуги за населението. Време е да се помисли за връщането им като концесионери на водата, на боклука, на охраната, т.е. неща, които в цял свят са общинска структура. Същото е и с концесионирането на плажовете. Прехласваме се по гръцките плажове, но те в по-голямата си част са общински. Защо да не се помисли и за създаването на държавно издателство за учебници, което да държи авторските права, защото, който държи правата, определя и цените. Изобщо има много теми, по които, вместо да се въртим в кръг, е време да вземем решения. Разчитам на чувството за самосъхранение на политическия и бизнес елита ни.

източник: 24chasa.bg

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар