Петък, 14 Август 2020

Вторник, 07 Юли 2020 18:00

Истината за Ковид-19 от първо лице: Подполк. д-р Дончо Дончев пред BIG5 за превръщането от лекар в пациент

Ковид-19 не е грип, това е световна война, казва в интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5 специалистът по УНГ-заболяванията

 

Д-р Дончо Дончев e военен лекар - оториноларинголог, отоневролог, аудиолог. Има богат опит в УНГ-заболяванията. Преминал е през редица квалификационни курсове по аудиология в Прага, Виена, Будапеща, Загреб. Като военен лекар има натрупан опит от няколко задгранични мисии в Грузия, Ирак, Косово, Босна и Херцеговина, Словения, Румъния, Македония. Работил е в оперативната щабквартира на НАТО в Неапол, Италия 2007 – 2010 година . Д-р Дончо Дончев работеше като доброволец в Ковид-зоната на ВМА, където от лекар се превърна в пациент в борбата срещу пандемията.

 

- Д-р Дончев, в началото на пандемията  ми споделихте, че „сме имали много по-страшни пандемии, с които светът се е сблъсквал, ще се справим и с тази“. Сега все още ли сте на същото мнение?

- Вирусът продължава да вирее и е все още непознат. Краят на януари месец беше обяснимо, че не сме много запознати с този вирус. Първо, защото го смятахме за нещо екзотично далечно от нас. Разчитахме на информацията, която идваше от една единствена дотогава пострадала страна – Китай. Сега вече мога да кажа, че загадъчността и неяснотите около коронавируса, обема на всичко това, което не знаем за него, е много повече, тъй като всички ние и съседните страни, и вече целият свят е завладян от тази напаст, наречена Ковид-19. Въпреки големия практически и клинически опит, който се натрупа, като цяло познанията ни са все още изключително недостатъчни и далечни от необходимите, за да се справим с него. Факт е, че исторически сме имали много пандемии, някои от тях са унищожили огромни части от населението. Това, което е типично за повечето пандемии, както вирусните, така и бактериалните, каквато е чумата, е, че тези зарази минават като някаква вълна. Завземат определена територия, опустошават я и продължават нататък, освобождавайки територията, която е опустошена, като я оставят да се възстанови. Горе-долу така  са протичали досега пандемиите.  

Докато този вирус, без да твърдя, че е най-смъртоносен, но е изключително силно заразен, той настъпва, завзема територия и не си тръгва! И това се наблюдава в целия свят без изключения. Наблюдаваме как Ковид-19 бавно завзема все повече и повече нови територии, без да намалява във вече завзетите.

- Това значи ли, че Ковид-19 никога няма да си тръгне и че ще живеем от тук нататък с маски, ръкавици, шлемове и дезинфектанти в ръка?

- Всички тези неща, които изброихте – шлемовете, ръкавиците, предпазните очила, маските и дезинфектантите си остават като обезателни стриктни мерки на съблюдаване на хигиена. Но те са за превенция, те се включват в борбата за предотвратяване на разпространението на Ковид-19. Те трябва да се спазват, тъй като до момента ние нямаме нито лекарство, нито ваксина срещу този вирус. Ваксината е специфичната профилактика и с нея всичко гореизброено може да отпадне, но ние нямаме все още ваксина, затова разчитаме на общо профилактичните превантивни мерки за защита от заразяване. Това са общо предпазни мерки, с които ограничаваме заразата.

За мен Ковид-19 е една световна война! Обичам да казвам нещата с имената им, каквото и да си мислят другите. За мен сегашната борба срещу Ковид-19 е една истинска Световна Война! Човечеството е преживяло Първата световна война, Втората Световна война, сега сме във фазата на следващата световна война, която е асиметрична. Какво ще рече това – асиметрична световна война? От една страна са налице сили с огромни материални и технически ресурси, както и човешки ресурс, а от друга страна – някакви малобройни миниатюрни невидими врагове, ама толкова малки врагове, които обаче си ходят където си искат по цялото земно кълбо, разрушават си на воля, убиват, унищожават и тези огромни ресурси, с които човечеството разполага, изобщо не вършат работа! Това не е ли според вас една истинска асиметрична война?! Ние в момента се намираме в позицията на абсолютна отбрана! Нямаме оръжие, с което конкретно да се противопоставим на вируса, освен най-общите мерки, когато се разболеят хората.

Някои от заболелите са в много тежка форма, при други протича по-леко, но и в двата случая болестта е много продължителна, което изобщо не е характерно за други болести, с които сравняваха тази инфекция. Многократно съм повтарял, ще се повторя и сега, че Ковид-19 няма нищо общо с грипа! Това не е грип, искам хората да разберат веднъж завинаги! Това, с което разполагаме като лекарства и ресурси, е за отбрана и нищо повече. Това са отбранителните действия. Ние не можем да атакуваме, нямаме необходимите средства и познания за атака. Вирусът ще бъде сразен само когато от отбрана преминем в настъпление, т.е., когато бъде открито лекарството и ваксината.

Ако някой не вярва, че това е световна война, ще дам сравнителен пример – олимпийските игри са били спирани само по време на война. По време на тази асиметрична пандемична война бяха спрени национални футболни първенства, национални първенства по различни видове спортове и, както всички знаем, беше отменена и пренесена олимпиадата, което се е случвало само по време на война. И не само спортните събития бяха прекратени, но и всички културни такива, които никога не са били спирани - като Евровизия, например.

Това е най-характерно за една световна война – пълната икономическа разруха. А такава икономическа разруха последва Ковид-19 и то в световен мащаб. Тепърва ще усетим икономическата разруха, загуби и щети. Колкото и да се обединява ЕС за преодоляване на икономическата криза и преодоляване на последствията от пандемията, пак няма да стане лесно и бързо  възстановяването. И други страни се обединяват в преодоляване на кризата, но това ще е един изключително бавен и продължителен процес. Истинската разруха дори още не е започнала! Тепърва ще видим разрушените мостове. Най-развитите в света икономики бяха засегнати, та какво остава за по-малките. Така че, ще минем в настъпление само когато имаме с какво. Вирусът ще бъде сразен само когато имаме противовирусно лекарство и ваксина. Във всички случаи ще победим! Работи се много, аз съм склонен да приема най-песимистичния срок за ваксината и противовирусните препарати и той е догодина. Дай, Боже, световните производители и научните колективи да ни изненадат по-рано, независимо коя страна ще е първа, важното е да се стигне до желания и дългоочакван резултат.

- Какви поуки си извлякохме от борбата срещу вируса?

- Поуките са много. Има дори полза от тази борба с вируса – и това е изпитът как да се справи здравеопазването. Как да се справи в такава ситуация образованието, как да се справи в такава ситуация финансовата система. Как да се справи транспортът, полицията и системата на реда. И най-вече как хората да се научат да се предпазват и да съблюдават елементарна хигиена, която да стане част от ежедневието им. Засега няма на какво друго да разчитаме, освен на профилактичните ограничителни мерки.

- Твърдите, че заболяването няма никаква прилика с грипа. Защо?

- Нищо общо няма с протичането на грипа нито като тежест на заболяването, нито като симптоматика. Нормално грипът минава за няколко дни, независимо кой тип грип е, освен ако  не се развият усложнения. Както вече знаем, на една голяма част от заразените с коронавируса боледуването им протича без симптоми, при тях протича по-леко, но много продължително. При онези, при които боледуването протича в тежката му форма, също е много продължително. Ето това е интересното при Ковид-19, че е много продължително, което изобщо не е характерно за грипа. Когато заболяването е в изявена клинична форма, остават трайни последствия. Ние – медиците, мислихме, че тези последствия са временни и ще отшумят за два-три месеца. Но се оказа, че не е така, уви... Трайното последствие е увреждане на белите дробове. С една дума – човек остава с по-малко бял дроб. И говоря за хора, които са супер здрави и до момента не са боледували от нищо, не говоря за хора, които имат придружаващи заболявания...

Да, Ковид-19 е вид атипична пневмония, но при другите пневмонии се наблюдава все пак възстановяване на белите дробове, докато при Ковид-19 ние виждаме едно трайно увреждане, което остава... Засега сме изправени пред неизвестност. Дай, Боже, да видим възстановяване след повече месеци, но засега такова не се наблюдава. Дори, съдейки по себе си, виждам, че възстановяване на белия ми дроб засега няма.

- Бихте ли обяснили, какво значи да боледуваш безсимптомно?

- Това означава, че болният няма никакви симптоми, но само фактът, че е бил контактен с друг болен и при направено изследване се установява, че е позитивен на вируса. Тогава лицето вече има вирус в себе си и го носи – самият той боледува безсимптомно и е заразен за околните.

- Това значи ли, че сред нас може да се разхождат много безсимптомно болни и позитивни на вируса?

- Да, това е факт. Всеки поотделно трябва да си дава сметка какво става около него, с кого контактува, какво става с неговите близки, роднини и познати. Но от друга страна, това не означава да изпаднем в параноя и да гледаме всеки около нас под лупа. Така или иначе, един от факторите за разпространението на това коварно заболяване е, че половината от заразените са безсимптомни. Не трябва да омаловажаваме този вирус, защото 20% са със средна и тежка протичаща форма. Заболяването е много страшно, продължително и тежко! Клиничните изяви не са типични. Тук не може да става дума за изречението „типичните за това заболяване прояви“. Няма такива! Доста са различни.

В параклиничните изследвания, което означава в лабораторните, има много характерни съчетания на специфични показатели, които ние, лекарите, ги наричаме „консталации“ – това са съчетания на признаци, които говорят за едно определено заболяване. В параклиниката при Ковид-19 това го има. Освен това, лечението на Ковид-19 е доста по-различно от това на грипа. При грипа, дори да дойде вълна, ние имаме специфични лекарства, които въздействат на грипа и го стопираме до дни. Тези лекарства не действат при Ковид-19. Имаме и ваксина.

Тук е уместно да кажа, че съветвам всички да се ваксинират октомври месец против грип. Тези, които са върли противници на ваксината – да са живи и здрави, с тях не можем да се борим. В интерес на истината, тези хора разчитат на онези, които се ваксинират и така да се предпазят и те. Третата голяма разлика между грипа и Ковид-19 е в разспространението на двете заболявания. Грипът тръгва като една вълна, обикновено от Източна Азия, минава през Централна Азия, Европа, Америка и приключва. А Ковид-19 както вече казах, настъпва, завзема територии и не си тръгва. За пръв път в нашите модерни времена се сблъскваме с такъв тип заразно заболяване. Навремето така е било с чумата, с вариолата, която е ликвидирана с ваксината, чумата е ликвидирана с антибиотик и строгите профилактични мерки и изолация. Затова и в този случай ще трябва да разчитаме както на защитната профилактика, така и на лекарство и ваксина. Смисълът на профилактиката е да се защитим максимално. За сега трябва да се концентрираме върху факта, че пандемията съществува и никъде не е отишла. Тя е тук , сега и сред нас! Вирусът е много коварен.

- А Вие как не успяхте да се предпазите? Как се заразихте?

- Не успях да се предпазя, защото работих във възможно най-заразната среда. В цял свят страшно много медици се заразиха, въпреки спазването на всички мерки, защитни облекла и инструкции. Дрехите се свалят по специален начин, всичко се минава със спирт и се обработва. Лекарите и доброволците сме изолирани в отделни квартири, далеч от семействата си. Всеки си наема индивидуална квартира.

Основен фактор, поради който се заразяват масово лекарите и медицинския персонал – това е преумората! Преумората води до елементарни грешки и пробив за секунда. Миг от секундата да не обърнеш внимание на някоя дреболия – и това е достатъчно. В Ковид-зоната всички сме денонощно и човешкият организъм не издържа, има предел. Въпреки че хората, работещи на първа линия са много мобилизирани и отдадени на работата, чисто физически има един предел, който не може да бъде преодолян. Затова толкова много инфекционисти, медицински сестри и санитари в цял свят са заразени и се разболяват, и продължават да се разболяват – това е резултат от преумората!

- С Вас в Ковид-зоната работиха много доброволци. Разкажете ни по-подробно за тях?

- Доброволците са едни прекрасни девойки и младежи. В цял свят, включително и в България, има много доброволци, които се борят с тази напаст на първа линия. Прекрасни девойки и младежи, току-що завършили медицина, стажант-лекари, студенти – петокурсници, дори и от по-малките курсове на медицина имаше студенти. Включваха се като асистенти на лекарите, като медицински сестри и помощен персонал, трети – като санитари. Така или иначе тези хора работят денонощно и съвсем безкористно. Работиха добросъвестно и всеотдайно с пълното съзнание, че рискуват. Някои от тях се заразиха и разболяха. Доброволците дадоха и продължават да дават всичко от себе си в тази неравностойна борба! При нас, в инфекциозното отделение на ВМА, имаше една доброволка, току-що завършила лекарка от Италия, от Неапол. Похвално е, че тази млада италианка беше дошла доброволно да помага на българския народ!

На някои младежи и девойки последната грижа им беше кога най-после ще могат да изпият едно кафе в заведенията, а на тези девойки и младежи единствената грижа в момента е как да помогнат на болните от Ковид-19 и кога ще е следващият ден по график, когато ще ги повикат на помощ.

Лекарите от Бърза помощ, от инфекциозните отделения, от спешна помощ и от РЗИ-тата продължават да се борят денонощно и продължават да се разболяват. Там винаги ще има нужда от помощта на доброволците. Лекарите в тези отделения са на предала си... Там преумората не може да бъде овладяна и те имат нужда от помощта на доброволците. Но доброволци не бяха само млади медици и стажант-лекари, имаше и хора със съвсем други професии, убедени, че трябва да помогнат и от тях има нужда. Например, да стоят на входа и да измерват температурата – да не мислите, че е лесна работа да стоиш часове наред прав и да си отговорен да не пропуснеш някого с температура. Отговорността и при тази дейност е голяма – предпазваш всички останали хора от заразяване по този начин.

Много хора са изнервени от ограничителните мерки, но те са всеобщи за целия свят и техният смисъл се състои в това да се ограничи разпространението на тази напаст Ковид-19! Засега сме с вързани ръце, в отбранителна позиция и нищо друго не можем да сторим, освен да се пазим. Ако някой се разболее, трябва да лекуваме последствията, тъй като самото заболяване все още не можем да го лекуваме ефективно. Ще дойде времето и на настъплението.

- Как протече самото заболяване при Вас?

- Моето заболяване беше в много тежка форма, протече изключително тежко с т.н. „цитокинова буря“ – това е имунна свръх реакция, непродуктивна, при която веществата, които организмът изработва, за да се справи със заразата, всъщност действа неефективно и даже увреждат собствените тъканите. Непрекъснато висока температура. Недостиг на въздух. Нечовешки болки в гръдния кош. Болката започна откъм плаващите ребра в гръдния кош и постепенно и силно го обхвана целия. Тя става нетърпима, температурата се покачва, а болките стават нечовешки и в цялото тяло. Тогава от високата температура цялото тяло се тресе, както съм си представял, че се случва при малария. Някои пациенти ми бяха описали това състояние, но е друго да го изживееш. Температурата следваше денонощния си цикъл с  т.нар. циркадни фази, а покачването й усещаш като гореща вълна и силно дразнене в очите, лютене и болки. 

В началото е само затруднение в дишането. Защото вирусът се възпроизвежда, размножава се в клетките, тук спестявам медицинското обяснение. Но мислех, че с по-дълбоки вдишвания ще компенсирам и ще държа алвеолите отворени. Тогава стойностите на кислорода още не падаха. Но това се случи рязко към 4–5-ия ден и тогава минах на кислород. А температурата си остана над 38,5 докъм 13-ия ден, вечер – над 39 градуса. Не си давах сметка и за склонността при заболяването на образуване на тромби във вътрешните органи. Но на която и вена да ми сложеха игла, за да ми вземат кръв, първите дни едвам изтичаше гъста, подобна на каша маса. Албуминът много пада като част от острия възпалителен процес. С една дума, останах непрекъснато на кислород. Прилагаха ми се най-различни противовъзпалителни лекарства, които предполагам облекчаваха задуха. А моето заболяване мина без нито едно изкашляне – нито тогава, нито сега. Непрекъснато „плувах във вода”, пулсът се забави докъм 30 удара.

Бях виждал хора и в това отделение, които си отидоха по време на сън заради спрялото сърце. И докато пулсът не се нормализира, не спрях лекарството. Две денонощия изобщо не спях, страхувах се да заспя. А като правех някакви движения или се изправях, пулсът се покачваше и аз някак упражнявах контрол върху честотата му. Истината е, че в този момент всъщност нямаш контрол върху живота… Докато на третата нощ се почувствах по-добре. И последва дълбок сън от 10-ина часа, докато колегите са ме наблюдавали непрекъснато. 

Истинското оздравяване беше, когато температурата падна. Минаха дни, за да се изчисти заразата и PCR-тестът да е отрицателен. Още в началото, на третия ден, ми вляха кръвна плазма с антитела от преболедувал вируса пациент. И това имаше леко освежаващ ефект, краткотрайно, но ти дава глътка въздух. Защото вече при самата цитокинова буря това няма полезен ефект в борбата на организма с вируса. При мен нямаше болки в гърлото, промяна на вкуса и загуба на обоняние, както при някои пациенти. Всички хора, които прекарват заболяването тежко и минават през т.н. „цитокинова буря“ отслабват. Аз не бях изключение. Отслабнах 20 кг за 19 дни. При това измерени на един и същ кантар. Веднъж, като излизах от Ковид-зоната, се премерих, и сега като изписан пациент се премерих на същия този кантар от любопитство. Усетих, че съм отслабнал, но не очаквах чак толкова.

Държа да споделя, че никога не съм боледувал през живота си! Нямам никакви придружаващи заболявания. Хората с придружаващи заболявания страшно много се влошават. Това трябва да се знае и да се има предвид. Основните жизнени функции – дишането и сърдечната дейност, се повлияват много от това коварно заболяване. Хората над 50 години, дори и хората над 40 години, които имат придружаващи заболявания, трябва много се пазят. Много хора загубиха битката... Уместно е да кажа, че всеки който е преболедувал Ковид-19 и има достатъчно антитела, е добре да даде плазма в съответните кръвни центрове.

- Как се чувствате сега?

- Възстановявам се, но живея с по-малко бял дроб. Една част от белия ми дроб вече не е бял дроб. Това е!

- Какво ще кажете на тези Тома Неверни, които не вярват в съществуването на Ковид-19?

- Не бих си хабил времето да споря с тях. С никого не бих спорил. Радвам се, че има такива хора, което означава, че те не са се сблъскали очи в очи с проблема и дори не познават хора, които са се сблъскали с това заболяване! Което от друга страна значи, че ефективно сме предпазили хората. Радвам се, че съм бил една малка частичка в тази огромна машина, която се включи в борбата срещу предотвратяване и ограничаване на разпространението на Ковид-19. Направихме всичко възможно със своевременната профилактика. В нашата страна, въпреки че напоследък по-интензивно се покачва броят на заразените, все още сме с малко разпространение и с много малко жертви в тази война.

- Какво ще пожелаете на читателите на BIG5 и на всички хора?

- Ще пожелая на колегите си да имат сили, чисто физически, да продължат борбата и да изпълняват нелеката си работа! Пожелавам истинско щастие в живота на прекрасните девойки и младежи – доброволците! Пожелавам им много успешен професионален път като лекари, защото те го заслужават. Показаха, че са мотивирани да работят тази професия. На останалите пожелавам да се пазят, да спазват превантивните мерки и на всички пожелавам здраве!

BIG5, интервю на Оля Ал-Ахмед

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар