Вторник, 22 Октомври 2019
Четвъртък, 20 Октомври 2016 17:53

Татяна Дончева: Не може олигарси да защитават интересите на социално слаби

Кандидатът за президент на коалиция "Движение 21 - НДСВ" се срещна с граждани в Стара Загора и представи визията си за работата на президентската институция

- Г-жо Дончева, как се чувствате като конкурентен на БСП кандидат за президент, издигнат от "Движение 21", след като до 2011 година бяхте в редиците на червената партия?

- Излизането ни от партията беше коректно и възпитано, след сериозни разногласия между тези, които си тръгнахме и впоследствие основахме "Движение 21", и ръководството на социалистическата партия в тогавашния й вид. В тези години, в които "Движение 21" съществува и се явява на местни и парламентарни избори, смятам, че сме запазили отношения в рамките на добрия тон и сме дали възможност хората да възприемат разграничителните линии помежду ни.

- Кои са разграничителните линии?

- Има ги в няколко посоки. Преди всичко в разбирането, че политиката е дейност, която трябва да води до реални резултати, а не е рецитиране на лозунги. Второ, че трябва да се формулират и защитават интереси на реални хора. А не олигарси да защитават интереси на крайно социално слаби, а същевременно да въртят гешефти на техен гръб. Смятам, че в момента социалистическата партия се ръководи от олигархичното си крило, което създава сериозни проблеми на истинските й симпатизанти и членове, които вярват в социалистическите идеи. Те, разбира се, са дисциплинирани, чак прекалено бих казала. Докато "Движение 21" е млада формация, с млади хора. Ние през тези 5 години и половина не сме влизали в структурите на БСП, не сме манипулирали нейни членове, не сме дърпали организации, не сме работили деструктивно. Когато това лято се проведоха преговорите помежду ни, имаше едно сериозно скърцане от страна на нашите симпатизанти, които не бяха особено склонни към подобни преговори, но смятам, че това беше бързо преодоляно.

- Тоест срещнахте се, но не се харесахте...

- Аз смятам, че ръководството на БСП нямаше изобщо намерение да се харесва, нито намерение да води сериозни преговори, нито да постига съгласие по някои въпроси. Те си бяха харесали човека, който Корнелия Нинова беше избрала. Ние бяхме в течение през цялото време, че тя обяснява на структурите, че с нас не може да постигне съгласие, без всъщност да има видими причини за това. Ако е вярно, че аз съм й поставяла условия, тя не би трябвало да идва на срещата в парламента, на която всъщност нищо не се обсъди. Те си представяха как "Движение 21" и АБВ просто им се залепят като кръпки, защото няма къде да ходят. Както се оказа, това не бе така.

- Сред всичките тези кандидати вляво, които гледат към президентския стол - Румен Радев, Ивайло Калфин, Пламен Орешарски, да не забравяме и Александър Томов - закърмен в БСП, Вие сте с извоювано свое уникално място в българската политика. Атрактивна сте, хората Ви харесват. Как оценявате шансовете си за успех?

- Ние с кандидата за вицепрезидент Минчо Спасов сме най-големият прицел на черния пиар. Това говори от кого ги е страх нашите опоненти. Пуснали са в играта Радо Шишарката, Марешки, Митьо Пищова и не знам си кои други, само и само те да ронят протестен вот, за да не го събере друг. Но за себе си аз смятам, че съм човекът, който най-лесно ще събере въпросния протестен вот. Така че, нямам причина за ниско самочувствие.

- А как оценявате шансовете на преките Ви конкуренти?

- БСП има 380 хиляди гласа на местните избори. При положение, че тогава залогът беше личен за всеки участник. Каква е възможността на Румен Радев? Какъв резултат да извади? На каква база? Като твърдят, че БСП е най-вероятният балотьор? Да, те разполагат с ресурс да напомпат няколко социологически агенции, да им платят, за да твърдят това, но те не могат да ги изкарат реално гласовете. Намерете ми един десен човек, който да е готов да гласува за Румен Радев! Няма да намерите такъв. Няма да намерите такъв и от лявото крило на социалистическата партия. Погледнете в салоните кои се събират. Там са само БСП-ортодокси. Но те са ограничен брой. Те могат да напълнят залите, но не могат да дадат марж, който им трябва. Не могат да гонят 800-900 хиляди гласа. Трябва да е ясно отсега, че ако Румен Радев отиде на балотаж, той не може да вземе нищо извън БСП. Нищо отдясно. Ивайло Калфин също не може да вземе нищо отдясно, по причина, че негов патрон е Георги Първанов. А за един десен, да му кажете, че ще гласува за Гоце, е кощунствено. От БСП Ивайло също не може да вземе особено, защото лявото крило мрази АБВ, а олигархичното крило си има кандидат. Затова смятам, че ние, влизайки в нашата ниша, стигайки до момента 200 хиляди гласа към 15 септември, трябва да вземем още 200 хиляди гласа от протестния вот, за да стигнем балотажа. Това е нашият разчет. И ще играем по този разчет, правейки срещи лице в лице, активизирайки целия си корпус, използвайки максимално Интернет. В рамките, разбира се, на финансовия ни ресурс.

- Какво нагнетява недоволството на хората?

- В момента сме в една много особена кампания, в която народът е назлобял към целия политически свят. Народът е обзет от чувството за несправедливост, независимо дали го отдава на битовите си проблеми, които има да решава и на които нe вижда решение, на това, че не му стигат парите, на това, че няма никаква перспектива, или на това, че трудът на няколко поколения българи, който 45 години беше материализиран в държавната собственост, беше разграбен от 40 фамилии, без някой да даде каквото и да било обяснение. Въпреки тази ситуация хората трябва да знаят едно: Ако искат да бъде избран този, който им харесва и когото одобряват, те трябва да гласуват за него. Независимо от това, кой какво им казва. Единствено ръководени от усещането си, от разбирането си и от мнението си, че това е техният човек, който смятат, че може да бъде срещу статуквото. Смятам, че последната седмица преди изборите ще има един дебат в БНТ, който е дефиниран по коректен начин, и там ще бъдат всички, включително и тези, които не искат да се явяват срещу мен на дебат.

- Ако станете президент, накъде ще водите България?

- България има вътрешен проблем, а не външен. Външните ни проблеми - тази несигурност във външната политика, това усещане, че се слагаме на всички, обещавайки им взаимно изключващи се неща, идва от вътрешнополитическата несигурност. Когато на ключови места в държавата са крайно неподходящи и неподготвени хора, те на практика могат да сложат динена кора на всеки управник. Така че трябва да има една институция в държавата, от която да започне разплитането на проблемите. Тя трябва да бъде контрапункт на правителството като морал, като поведение, като позиция и визия за развитие на страната. Не да влиза в самоцелни конфликти, не да се разправя излишно, не да създава у хората впечатление за нервност, а с авторитет и респект, за да може да парира определени неща. Междувременно трябва да започне спешна работа по конституционната и съдебна реформа, с ангажирането на народа за следващите избори да поиска Велико народно събрание. Образованието и науката трябва да бъдат абсолютен национален приоритет, който се изразява първо във финансирането на тези дейности. Опростачен народ се управлява по-лесно, но той не е способен да реши сериозни задачи, които да му дадат нови хоризонти. Говоря за финансиране, като бюджетът се удвои на първо време, като се преосмислят културните институти. Например - не може в България да има само на две места опера и филхармония. За съжаление след Белчо Белчев България няма нито един финансист, който да е правил държавен бюджет на бял лист. Всичкото е бюджетът на Белчо Белчев, умножаван по коефициенти в зависимост от сумата за разпределяне. Това така не може да продължава. Ресурсът на България трябва да се разпределя по друг начин, както човек го прави в собствения си бюджет. Но всички управляващи смятат, че едно правителство не може да бъде съборено от образованието и културата. А може да бъде съборено от армията и МВР.

- Много високи геополитически вълни се надигат около България. Какво трябва да е поведението на страната ни, която е на границата между Запада и Русия?

- Поведението на една малка страна във външната политика трябва да бъде такова, че да й осигури най-доброто място - най-спокойното, най на завет. И същевременно България трябва да се постарае да получи от Великите сили определени неща, които да ускорят нейното развитие. Това означава да променим подхода в няколко посоки. Ние сме системно неподготвени вече близо 10 години за това, за какво да искаме пари и за какво да ги харчим. Изразходваме европари за глупости, а не за това, което ще ни трябва. Мантрата "балансирана външна политика" нищо не значи. Външната политика е като спускането по ски-трасе. Трябва да си премериш темпото. Да балансираш върху ските, да сменяш тежестта, да си прегледаш терена и да финишираш успешно. Всичко това изисква едни добри отношения с политиците на Изтока и на Запада. България има въпроси, които трябва да постави на света. Например 1918-1919 г. - за тракийските бежанци, във връзка с нашите споразумения с Турция, които изтичат. Някой работи ли по въпроса? Да сме русофили и русофоби, американофили и фоби, е вятър работа. Ние трябва да сме българофили. Но разшифровано се опасявам, че това е много сурово нещо. Както е казал Борис III, "Аз съм цар на страна, в която народът е русофил, армията е германофилска, а индустриалците - англофили. И сигурно аз съм единственият българофил." Бих ви казала и още една сентенция - на Рейгън: "В този суров свят големите държави винаги са се държали като разбойници, а малките - като леки жени." Много е важно да се продадем скъпо. Без рецитиране на лозунги, без кухи фрази. Ние трябва да влезем под кожата на част от Великите сили. Да можем много добре да съчетаем нашите интереси с техните. Да предлагаме решения, които могат да минат. Това е по отношение и на големите ни енергийни проекти. Вадим някой от пореден руски, който среща бариера. Значи би трябвало да не се спъваме няколко пъти в един и същ камък. Да се постараем този път да разберем, че както Шрьодер прокара Северен поток стъпка по стъпка, така трябва да го направим и ние. А не всеки път да говорим дали сме русофили, русофоби, американофили или някакви други.

- Направено ли беше досега всичко възможно по проблема с мигрантите у нас?

- Темата с мигрантите в тези избори се поставя абсолютно спекулативно. Слушам Каракачанов и Корнелия Нинова да вият по митинги фразата "Ние ще отвоюваме България!". От кого ще я отвоюват? Кое я е завоювало? Бежанците? Колко стотин? Колко хиляди? Ние колко сме? Какъв е нашият проблем? Защо все рецитират тази фраза? За да създават страхове дори на хората от Силистра и Добрич, от Видин и Плевен, които не са виждали жив мигрант?

- Каква е Вашата рецепта за действие?

- Темата с мигрантите на мен ми изглежда така: Ние трябва да се борим да задържим броя на мигрантите в България под 100 хиляди. Тия, които ще минават, имам предвид. Трябва да се помъчим да запазим позицията на България на не особено атрактивна страна за тях. Защото има съществена разлика между разбирането на западна Западна Европа, на средна Западна Европа, наречена Вишеградска четворка, и нашето. Западната Западна Европа смята, че 5 милиона бежанци от Третия свят са им добре дошли демографски и ще им решат определени производствени проблеми. Само че населението на Германия е 80 милиона, а ние тук сме 7 милиона. Ние сме за обща европейска политика и ще продължим да поддържаме това, защото сме членове на ЕС. Но с пълното съзнание, че такава обща европейска политика е трудно да бъде постигната и най-вероятно няма да бъде постигната. Ние трябва да се приближим към страните от Вишеградската четворка по отношение на пазенето на границите. Ще трябва да довършим оградата с пълното съзнание, че тази ограда няма да ни свърши кой знае каква работа. Защото нито Великата китайска стена е свършила работа на китайците срещу монголите, нито линията "Мажино" е свършила работа на Франция срещу Хитлер. Но трябва да я довършим - все пак това е първото препятствие. Трябва да подготвим Сухопътните войски, че ще трябва да бъдат на границата. Трябва да осигурим допълнителни военни сили в случай на необходимост и те трябва да дойдат от тези, които имат нашето разбиране - т.е. Вишеградската четворка, за което ние трябва да влезем в други отношения с тях и в други преговори. Четвърто, ние трябва да се постараем да направим една общност на Балканските страни - със Сърбия, Македония и Гърция особено. Нашият проблем е общ. С тези страни трябва да направим споразумения за обща отбрана. Това ми се струва много по-перспективно от това, което слушам от Каракачанов и Нинова. Те били, първо, за затваряне на границите. Какво значи "затваряне на границите"? Границите са КПП-тата. На тези КПП-та влизат нищожен брой мигранти, и то с редовни документи и с пари. Те могат да си наемат хотел, да си пратят децата на училище. Има Дъблинско споразумение, относно което ние като държава трябва да се присъединим към онези, които искат неговата ревизия. Ние не споделяме позицията на ВМРО, че България трябва да денонсира Дъблинското споразумение, което урежда връщането на мигрантите в тяхната първа приемаща страна. Защото ако го денонсираме, страните-членки на споразумението ще ни изоставят да се оправяме сами - нещо, което ние не можем да направим. И ако излезем от споразумението, няма да можем да искаме нищо от тях по това споразумение. Ние трябва да променим редакциите на текстовете - на дефиниции, на уредби, на начина, по който функционира това. Особено този за първата приемаща страна. Защото ако остане досегашната дефиниция, те ще ни връщат всичко на нас, което не отговаря на националния ни интерес. Плюс това България трябва да има име, не казвам статут, на недружелюбна страна. Това означава профилактика по цялото трасе от южната граница до Драгоман - превозни средства, фирми, които превозват. Непрекъснати проверки, докато им стане ясно, че не е безопасно да се движат по трасето и да прекарват мигранти в леки коли, в камиони, в автобуси. По същия начин - хотелите в центъра на София, Пловдив, Хасково. Погледнете карето в София между Лъвов мост, Женския пазар, ЦУМ, "Мария Луиза" - там има едни треторазредни хотели, които са пълни с такива хора. Това означава полицията, службите за сигурност непрекъснато да правят профилактика. Това са прости работи, но искат напрягане на държавната машина в тази посока.

Интервюто е на в. "Старозагорски новини". 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар