Петък, 25 Май 2018
Понеделник, 24 Октомври 2016 20:24

Ердоган пред руска телевизия: Путин ми е приятел

Ердоган подчерта че с президента Путин споделят и становището че трябва да се придаде ускорение на реализацията на проекта Турски поток.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган даде интервю за руския телевизионен канал Росия-1.

Той подчерта че в борбата с тероризма в Близкия Изток, се нуждае от подкрепата на своя приятел Путин и че Турция е готова да предприеме всяка необходима стъпка за установяването на сътрудничество по този въпрос с Русия.

Президентът Ердоган каза че проектът за ядрената централа в Аккую е един жизненоважен проект и целят да приключат във възможно най-кратък срок този проект.

Ердоган подчерта че с президента Путин споделят и становището че трябва да се придаде ускорение на реализацията на проекта Турски поток.

Ердоган посочи че туризмът е секторът който най-много допринася за турско-руските отношения и се надява че през 2017 година броят на руските туристи пристигащи в Туриця отново ще нарастне до рекордни равнища.

Президентът Ердоган каза че в туристическите райони в Турция няма никакви проблеми със сигурността и затова туристите могат спокойно да пристигат на почивка в Турция.

Ердоган подчерта че всички в Турция са равноправни граждани и че има министри с кюрдски произход в правителството, но че групи, твърдящи че са лидери на кюрдите, им създадоха само проблеми и злини и сеят терор в Турция, поради което силите за сигурност се борят с тях.

Президентът Ердоган разкритикува и позицията на ЕС към Турция обвнинявайки съюза в двуличие и в разиграване на Турция.

Той каза че Турция посреща нуждите на над 3 милиона бежанци и е похарчила над 20 милиарда долара но не е получила никаква помощ и подкрепа от Европа и са получили само от ООН финансова помощ от 53 милиона долара.

Президентът Ердоган се спря и на опита за преврат на терористичната организация ФЕТО и каза че президентът Путин го е потърсил след потушаването на преврата и му е предал своята подкрепа, поради което иска да му благодари за тази принципна позиция.



Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 24 Октомври 2016 20:24
    Ердоган благодари на Борисов за срещата с ЕС преди 3 седмици във Варна

    Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган изрази благодарност към министър-председателя Бойко Борисов за провеждането на срещата на върха между ЕС и Турция във Варна на 26 март, съобщиха от правителствената пресслужба. В писмо до премиера Борисов Ердоган определя срещата като „важен етап от взаимните усилия за преодоляване на трудния и неспокоен период в отношенията между Турция и ЕС“.

    „Активната позиция и далновидното лидерство, което показахте в рамките на Българското председателство, са достойни за уважение“, посочва той. Реджеп Ердоган изразява надежда, че и обстойните разговори, проведени преди Срещата на върха, също ще бъдат повод за положителни процеси в двустранните отношения, а близкото сътрудничество на регионално и международно ниво ще продължи да се задълбочава.

  • Понеделник, 24 Октомври 2016 20:24
    Лоши новини за Ердоган: Турската икономика прегрявагa

    Typcĸaтa иĸoнoмиĸa пpeгpявa и тoвa мoжe дa ce пpeвъpнe в cepиoзeн пpoблeм зa пpeзидeнтa Peджeп Epдoгaн дo тaĸaвa cтeпeн, дo ĸaĸвaтo e и зa ĸpeдитopитe нa дъpжaвaтa. B южнaтa ни cъceдĸa вaлyтaтa e пpитиcнaтa пo тeжecттa нa дeфицитът пo тeĸyщaтa cмeтĸa и двyцифpeнaтa инфлaция. И вcичĸo тoвa нa фoнa нa pъcт нa бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) oт 7.4% дo 851 милиapдa дoлapa зa минaлaтa гoдинa, ĸoeтo e нaй-гoлeмият pacтeж cpeд ocнoвнитe cвeтoвни иĸoнoмиĸи. Уcпopeднo c тoвa дъpжaвният глaвa ce oпитвa дa зaтвъpди yпpaвлeниeтo cи пo вpeмe нa избopитe пpeз cлeдвaщaтa гoдинa и зa нeгo e ocoбeнo вaжнo дa нe ce cтигa дo ĸaĸвитo и дa билo тypбyлeнции. Ho индиĸaциитe зa тaĸивa pacтaт вce пoвeчe.

    Eдин oт cигнaлитe e нapacнaлият дълг нa тypcĸитe ĸoмпaнии, ĸoйтo вeчe възлизa нa 40% oт БBΠ нa cтpaнaтa. Зa пpoблeмитe нa чacтния ceĸтop гoвopят oпититe нa пpoизвoдитeля нa cлaдĸи издeлия Yіldіz Ноldіng зa пpeдoгoвapянe нa зaдължeния oт 7 милиapдa дoлapa, ĸaĸтo и нeплaтeни 4,75 милиapдa дoлapa зa пoĸyпĸaтa нa вoдeщa тeлeĸoмyниĸaциoннa ĸoмпaния в cтpaнaтa. Bcичĸo тoвa пoдвигa въпpoca зa тoвa, ĸoлĸo здpaв e ĸopпopaтивният ceĸтop, пишe Вlооmbеrg.

    Дoĸaтo инвecтитopитe в Typция нacтoявaт зa пo-пpeдпaзливa иĸoнoмичecĸa пoлитиĸa, пpaвитeлcтвoтo изглeждa нямa нaмepeния дa oгpaничaвa pacтeжa, чийтo нaй-гoлям двигaтeл e пoтpeблeниeтo. Toвa oт cвoя cтpaнa вoди дo вce пo-гoлeми пpитecнeния oт cтpaнa нa ĸpeдитopитe нa cтpaнaтa. "Πocтигaнeтo нa ocмиcлeнo зaбaвянe нa иĸoнoмиĸaтa нe e в cтилa нa Epдoгaн. Инвecтитopитe ce питaт oбaчe ĸoлĸo дългo тoвa щe пpoдължи бeз нaмeca и бeз дa дoвeдe дo ĸopeĸции в ĸypca нa лиpaтa", ĸaзвa Heйджъл Peндeл, ĸoйтo e aнaлизaтop в лoндoнcĸaтa Маdlеу Glоbаl Аdvіѕоrѕ.

    Baлyтaтa пpeминa пpeз нaй-тeжĸoтo cи тpимeceчиe зa пocлeднaтa пoчти eднa гoдинa и дocтигнa peĸopднo ниcĸo нивo мaлĸo cлeд ĸaтo aгeнция Мооdу'ѕ пoнижи ĸpeдитния peйтинг нa Typция дo нивo "бoĸлyĸ". Bъпpeĸи вcичĸи тeзи пpитecнитeлни cигнaли oт дъpжaвaтa пpoдължaвaт дa твъpдят, чe pиcĸoвeтe вeчe ca зaд гъpбa им.

    Иĸoнoмичecĸият cъвeтниĸ нa Eвpoгaн Ceмил Epтeм зaяви в ĸpaя нa мapт, чe pacтeжът нa тypcĸaтa иĸoнoмиĸa e cтaбилeн и инфлaциятa щe ce зaбaви пpeз втopaтa пoлoвинa нa гoдинaтa. Bицeпpeмиepът Mexмeт Шимшeĸпъĸ ĸoмeнтиpa, чe пpeгpявaнeтo нa иĸoнoмиĸaтa e ocтaнaлo в пpeдxoднaтa гoдинa и cтpaнaтa имa мнoгo пo-здpaвocлoвeн pacтeж в мoмeнтa.

  • Понеделник, 24 Октомври 2016 20:24
    Трите превъплъщения на Борисов. Дотук.

    Снишаване: България не гони дипломати, само може би; спазва санкциите срещу Русия, ама е за вдигането им; обижда се от някои руски изказвания, но развява руски байраци.

    Ще развия една реплика на Арман Бабикян. В трите си мандата Бойко Борисов ни се явява в три различни роли. В първия той беше вътрешен министър, ловеше престъпници и наказваше. Във втория го играеше министър на строителството, скромно сравняван със строителя хан Омуртаг. В сегашния трети той е преди всичко външен министър, загрижен за световните дела и леко дистанциран от дребнавите ни местни проблеми.

    Този трети ипостас на лидера непрекъснато се обсъжда и - ако трябва да сложим ръка на сърцето - буди одобрение и отляво и отдясно, и от власт и от опозиция. То и предишните два бяха така измислени, че да се харесват, но се чуваха все пак едни писъци тук-таме - къде заради несправедливо притиснати опоненти, къде заради отклонени по някакъв начин европари. За външната политика обаче консенсусът е максимален в нашенските реалности, където обичайно доминира караницата.

    Церемониални жестове

    Вземете акцента върху присъединяването на Западните Балкани, от които пиарите умело насочваха вниманието върху скъпата на сърцата ни Македония. Има ли нещо по-умилително от това да помогнеш на малкото братче, преглъщайки обидите? Ясно ни е, че България не може да направи много, за да убързи приемането на Скопие в ЕС. Затова пък успешно множи жестовете на церемониалната политика, като съвместно поклонение пред паметници и подписване на договор за добросъседство. Церемониите са за това - да произвеждат консенсус.

    Защо така малко говорим за много по-напредналата в преговорите Сърбия? Дали е защото тя ни е традиционен съперник в този регион? Как ще реагираме например на съвсем прясната заплаха от страна на Русия, че щяла да прелети със самолетите си нашата територия да помага на православните братя в Косово? („Ще свали ли самолетите ни България?“, подиграват се от Кремъл) Трудна тема, неподходяща за външната ни политика.

    Ротационният дюшеш

    Ротационното председателство на ЕС поднесе прекрасна възможност да станем важни без да правим нищо особено. Е, като изключим смяната на плочките и измитането пред НДК, разбира се. Ротационен дюшеш: идва ти редът да си важен, да покажеш рози, кукери и туристически рекламни клипове. Повече от година ни обработваха с това какви точно политики сме намислили и колко важни за България проблеми ще поставяме, после лека полека стана ясно, че тази работа с председателството е техническа и е нямало защо да очакваме нещо особено - даже било неприлично тъкмо домакинът да преследва свои интереси на такава среща, трябвало да умее да дава думата на другите, те да изразят позициите си. Хватката се състои в незабележима подмяна във времето на ТВ-говорителите – едните пламенно мислят, че трябва да имаме политики, другите са чели книги, където пишат какво точно прави ротационният председател.

    Нещо подобно беше срещата във Варна между Ердоган и европейските лидери, домакинствана от г-н Борисов. Значението ѝ е, разбира се, голямо, защото хвърли мост между партньори, които се бяха докарали до там да не могат да си говорят. И, разбира се, консенсусно браво за г-н Борисов, успял да я организира – заговори се даже за влизане в историята. И все пак дайте да се замислим какво точно направи възможно това тъкмо ние да сме в ролята на неутралния терен? Дали не е това, че нямаме своя ясна и принципна политика по отношение на проблемите с Турция? Връщаме предполагаеми гюленисти, нямаме мнение за военната операция на Анкара в Сирия, не се изказваме по теми като човешки права, задържаме с години взаимосвързаните проблеми на тракийските бежанци и на прогонените при Възродителния процес. Да, националпопулистите традиционно разгарят омразата към всичко турско, но тя си остава за вътрешна употреба дори сега, когато са в правителството. От друга страна обаче не сме и истински поддръжник на Турция – не подкрепяме нейното присъединяване към ЕС, каквито позиции обикновено имат съседни страни, стремящи се да не бъдат външна граница на Съюза, не се чува практически нищо за нашето съюзничество в НАТО. Нито на единия стол, нито на другия.

    "Приземяване..., снишаване"

    В този ред на мисли ще си дадете сметка защо външната политика се превърна в новия, най-успешен ресурс на управлението ни: просто ние особена външна политика нямаме - нито имаме ресурса за това, нито волята. И понеже всички добре съзнаваме реалностите, радваме се, че в международен план България гледа да не шава много-много, според неувяхващата мъдрост на човека от народа Тодор Живков, подложен на натиск от Горбачов: "Приземяване, приземяване... Другари, ние решихме да изчакаме да видим и най-накрая, ако трябва, ще се преустройваме...Ето така ще се огледаме, ще се поснижиме да мине тая буря, после ще видим какво ще правиме."

    Какво правим по случая Скрипал? Ами поснижаваме се. Трябва да сме солидарни със Запада, от който зависим. От друга страна зависим и от руски капитали, притискат ни електорално наши вътрешни проруски партии. Вижте дилемата: в едната посока имаме серията от руски агресии, които Москва цинично отрича – анексията на Крим, убийството на Литвиненко, свалянето на малайзийския пътнически самолет, обявеното от Путин предизборно ядрено превъоръжаване; от другата страна контрират с аргумента „а вие защо биете негрите“ - изтъкват измамния повод за иракската война, нападението срещу Либия, мистериозно свързано с финансирането на президентската кампания на Саркози, липсата на доказателства по атентата срещу папата.

    Всичко това са политически съображения, а не юридически. Въпросът е на кого вярваш и на чия страна заставаш, не какво точно казва някакъв съдия (впрочем не съществува глобално правосъдие, нали сме наясно).

    Западните лъжи предизвикват разследвания на журналисти и опозиция, в последна сметка истината почти винаги излиза наяве и това струва кариерата на политици като Блеър, например. Руската е монументално мълчание, антизападно единство, отричане докрай, за да не стигаме до неразгадани убийства, като това на журналистката Политковская или опозиционера Немцов. На света остава да реши кое е по-убедително.

    "Преклонена главица сабя не я сече"

    Нашата позиция е да поизчакаме, да се поогледаме, да видим кое повече ни изнася. Не гоним дипломати, ама може би ще изгоним. Спазваме санкциите, наложени над Русия, ама ще работим за тяхното вдигане. Обиждаме се от разни руски изказвания, ама същевременно развяваме руски байряци. Министър Захариева казва едно, проруският коалиционен партньор – съвсем друго... Ето откъде идва популярността на г-н Борисов в ролята на външен министър: уловил е българските очаквания в сферата на външната политика. Ако се може да не взимаме страна, да минимизираме позицията си до някои ритуални жестове и да си караме по старому. Защото живковото „приземяване“ е вариант на поговорката „преклонена главица сабя не я сече“.

    Най-доброто на международната сцена е това, че е далеч - въздига естетически лидера, като същевременно отклонява вниманието от прозаичните проблеми на политическото всекидневие.

    Ивайло Дичев, Дойче Веле

Оставете коментар