Неделя, 19 Ноември 2017
Петък, 04 Ноември 2016 09:48

Бойко Коцев в интервю за РИА Новости: Готови сме да обсъждаме участието на Русия в хъб „Балкан”

Българският посланик в Москва: От 12-те компресорни станции  на юго-източна Европа 10 се намират в България. На "Газпром" е предоставена цялата информация по проекта и в случай на интерес, представителите на ЕК и България в работната група са готови да стартират тристранните преговори.

Посланикът на България в Русия Бойко Коцев в интервю за РИА Новости говори за активирането на двустранните контакти между Русия и България за последната година и как България планира да повиши интереса на руските туристи.

— Господин посланик, как оценявате неотдавнашната визита на министъра на енергетиката на България Теменужка Петкова в Москва?

— Министър Петкова участва във второто заседание на работната група на представителите на българските компании "Български енергиен холдинг" и "Националната електрическа компания" и руските "Росатом" и  "Атомстройекспорт". Обсъждаше се въпросът за изплащане на задълженията на НЕК за АЕЦ "Белене" в отговор на решението на Международния арбитражен съд в Женева.

Благодарение на конструктивния диалог между двете страни на 26 октомври 2016 г. в София беше подписано споразумение между НЕК и "Атомстройекспорт" за изплащане на дълга към руската страна. Както вече стана известно, условията на споразумението предвиждат отказ на руската страна от лихвите начислени след решението на съда, в случай че НЕК извърши плащането на целия дълг до 15 декември тази година. Българската компания вече направи първото плащане в размер на 5 милиона евро.

Както отбелязаха министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова  и заместник генералният директор на "Росатом" Кирил Комаров след подписването на йфлд споразумениетоя двустранното сътрудничество в областта на енергетиката, което продължава вече 50 години, има вече съвсем нов потенциал за развитие. Двете страни още веднаж потвърдиха отличното съвместно сътрудничество в работата за удължаване на есплоатацията на двата блока на АЕЦ "Козлодуй". С удовлетворение може да се отбележи, че страните завършиха проекта за рехабилитация  на пети блок на АЕЦ "Козлодуй", което ще удължи времето на експлоатация до 2047 г.

— Как бихте харатеризирали отношенията на нашите страни в настоящия момент?

— По отношение на контактите между двете страни трябва да се отбележи, че след застоя, тази година се наблюдава положителна динамика. След 5-годишно прекъсване през януари 2016 г. в София се проведе 15-то заседание на българо-руската междуправителствена комисия по икономическото и научно-техническото сътрудничество. През септември се проведе среща на съпредседателите на междуправителствената комисия във Варна. През годината бяха осъществени визити в Русия на министрите на земеделието, икономиката, енергетиката. Беше проведена и двустранна среща на министрите на външните работи в Сочи. Като цяло, може да се отбележи активиране на двустранните контакти.

— Планират ли се големи културни мероприятия, например „Година на Русия в България”?

— През май тази година министърът на културата на България Вежди Рашидов посети Москва, за да се обсъдят възможностите за провеждане на големи културни мероприятия както в Русия, така и в България.

Както знаете, в началото на 2018 г. България поема председателството на ЕС. А когато говорим за европейска култура, не може да се отмине руската култура, която има огромен принос не само в европейското, но и в световното културно наследство. Ние бихме искали да отбележим нашето първо председателство на ЕС с мащабни културни проекти, сред които бих отбелязал гастроли на българската Национална опера  на сцената на Болшой театър, изложби на български художници в Третяковската галерия. Бихне искали да покажем и най-добрите образци на руската култура в България — спектакли на Малий театър, Мариинския театър на българските сцени. Идеи има много и се надявам, че болшинството ще се реализират.

Активно културно взаимодействие протича и във връзка със 140-та годишнина от Руско-турската война от 1877-1878 г., в резултат на която България възстанови своята държавност. Планират се мероприятия както през 2017, така и през 2018 г.

— Какви сфери на сътрудничество, освен енергетиката, са обсъждани на срещата на междуправителствената комисия във Варна на 15-16 септември? Има ли положителни тенденции за възстановяването на сътрудничеството между двете страни? Определени ли са точни дати и място за следващата среща?

— Определено може да се каже, че срещата във Варна беше позитивна. Подготвиха се ред въпроси за обсъждане на предстоящата сесия на междуправителствената комисия в Москва в началото на 2017 г. Разговорите бяха дружески и конструктивни, благодарение основно на доброто взаиморазбиране и степента на доверие между съпредседателите на комисията — министрите на икономиката и енергетиката на България Божидар Лукарски и Теменужка Петкова и първия заместник министър на правосъдието на РФ Сергей Герасимов.

Активно се разглеждаха въпросите на сътрудничеството в областта на търговията, селското стопанство, стимулирането на съвместни производства, активиране на сътрудничеството и обмена в областта на науката (например космическите разработки), технологиите. Подготвя се проект на програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, като допълнителен тласък на сътрудничеството в хуманитарните области.

— Руската страна беше заявила, че е готова да разгледа връщането към проекта "Южен поток", но само при твърди юридически гаранции от България. Готова ли е София да даде такива гаранции? Заинтересована ли е въобще България от този проект? Или цялото внимание сега е насочено към проекта на хъба "Балкан"?

— За реализацията на всеки газов проект е необходимо да се съчетаят интересите на страните-доставчици с интересите на страните-потребители на енергийните ресурси. По отношение на ЕС, трябва напълно да бъдат отчетени и изискванията на европейското законодателство в тази област.

Българската страна е разработила концепция за създаване на газоразпределителен хъб "Балкан" до Варна. Това е съвсем нов европейски проект, който на този етап е най-реалистичният енергиен проект. Той има категоричната подрепа на Европейската комисия, тъй като изцяло отговаря на изисванията на европейското законодателство и е в пълно съответствие с плановете за развитие на Южния газов коридор и газовата инфраструктура на Европа. Освен това, хъбът "Балкан" отговаря на интересите на страните от Централна и Юго-Източна Европа и те го поддържат.

Стратегическото географско положение на България, съществуващата развита газова инфраструктура, а също и проектите за строителство на междусистемни интерконектори с Румъния, Турция, Гърция и Сърбия, са фактори, които благоприятстват реализацията на хъба "Балкан". Българската страна вече е инвестирала значителни средства за модернизацията и рехабилитацията на своята газопреносна система и за строителството на най-съвременни компресорни станции. Трябва да се отбележи, че от 12-те компресорни станции  на Юго-Източна Европа десет се намират именно в България.

— Каква е основная идея на този проект? На какъв стадий на развитие се намира?

— Главната идея  на реализацията на хъба е възможността за постъпване на значително количество газ от различни източници за по-нататъшно транспортиране. Такива източници могат да бъдат русият газ (който ще постъпва по новия морски газопровод или по вече существуващия маршрут), природен газ от шелфа на Черно море (български и румънски), природният газ от източниците на Южния газов коридор (Каспийският регион, Близият Изток и Източното Средиземноморие) и от терминалите на течния газ в Гърция и Турция. Разнообразното количество на източници за доставка ще осигури и енергийната безопасност на региона. Освен това, в хъба ще има възможност за търговия с газ на пазарен принип.

На този етап, с техническата помощ и при финансовата поддръжка от страна на ЕК, предстои разработката на технико-икономическата обосновка на проекта.

— Кои страни и компании се разглеждат като основни доставчици за този хъб? Русия в това число ли е?

— В периода 4-6 септември 2016 г. във Варна се проведе инвестиционна кръгла маса за реализацията на хъб "Балкан", на която беше представена концепцията на проекта. На кръглата маса присъстваха повече от 60 международни инвестори, сред които големи световни компании като Shell, OMV и други, а също и европейски инвестиционни фондове. Присъстваха генералният директор на дирекция "Енергетика" на ЕК Доминик Ристори и директорът на дирекция "Вътрешен енергиен пазар" Клаус-Дитер Борхард, а също и руски представители.

Смятаме, че хъб "Балкан" е интересен и иономически обоснован проект. Именно този проект ние представихме на руската страна и сме готови занапред да обсъждаме желанието и възможностите на Русия да участва в него. България се отнася с разбиране към чувствителността на руската страна по въпроса с юридическите гаранции на руското участие в проекта. Смятам, че на предложената от ЕК тристранна среща в Брюксел между България, Русия и Европейската комисия, руската страна ще получи цялата необходима информация, в това число и юридическа, за реализацията на проекта.

— Има ли информация кой ще представлява страната на срещата ЕК-РФ-България по проекта за газоразпределителния център "Балкан", която трябва да се състои в Брюксел до края на ноември?

— Ръководител на работната група от българска страна е вице-премиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, а сред членовете ще отбележа ръководителите на държавните компании "Български енергиен холдинг" и "Булгартрансгаз". На руския "Газпром" е предоставена цялата информация по проекта и в случай на интерес, представителите на ЕК и България в работната група са готови да стартират тристранните преговори.

— Ще настоява ли България за намаляване на цената на руския газ? Каква цена София смята за справедлива? Вървят ли по този повод преговори?

— Между Република България и Руската Федерация е сключен дългосрочен договор по отношение на цената, която се определя с формула. Разбира се, ние следим пазарните отношения на Русия с европейските контрагенти и прилагането на режима на най-облагодетелствана нация по отношение на нашата страна.

— Съществува ли възможност България да облекчи визовия режим за руснаците, за да привлече повече туристи?

— Българската страна досега е направила много и продължава да облекчава условията за визово обслужване на руските граждани. Практически визите се издават за три-четири дни, като при подаването на документите човек губи не повече от пет минути.

В съответствие със споразумението за облекчаване на издаването на визи  на гражданите на РФ и ЕС е намалена цената, стана по-лесно да се получи многократна виза, намален е списъкът от документи, утвърдени са категориите за безплатни визи. Руснаците могат също да посещават България със шенгенски, кипърски, румънски и хърватски визи. Бихме искали руската страна да отговори по същия начин на българските граждани, желаещи да посетят Русия.

— Как се измени потокът руски туристи в България тази година в сравнение с предишните?

— С удовлетворение отбелязваме, че по количество туристи, посетили България, Русия само за трите летни месеца заема втора позиция. За първите осем месеца на 2016 г., според данни от Националната статистика на България, Русия заема четвърто място сред държавите, чиито туристи посещават България. С цел "отдих и ваканция" 465 276 руски граждани са посетили нашата страна, което надвишава данните за същия период на 2015 г, с 24,9%.

— Съществува ли възможност след президентските избори София да се обърне към Русия не само като към партньор в областта на енергетиката и туризма, но и като партньор в областта на политическото сътрудничество?

— Преди всичко искам да отбележа, че отношенията между българския и руския народ се развиват в продължение на 14 века. Това са отношения на дружба, партньорство, взаимоизгодно сътрудничество, духовно и културно взаимообогатяване. Много неща ни обединяват - славянските корени, общата православна религия, историята. Смятам, че за равноправното, взаимоизгодно сътрудничество не е задължително съвпадението на възгледите и позициите по всички въпроси на международната политика. Трябва да концентрираме усилията си върху тези направления, където реално можем да постигнем положителен резултат.

Що се отнася до президентските избори, които ще се проведат на 6 ноември 2016 г., аз съм сигурен, че мъдрият български народ ще избере най-достойния кандидат. Мисля, че не трябва да има съмнения, че и при новия български президент България ще провежда последователна политика за развитие на отношенията с Руската Федерация на основата на взаимоизгодното и равноправно сътрудничество. Разбира се, не трябва да се забравя, че сътрудничеството между две държави е двустранен път. Ние сме готови да извървим своята част от пътя.

— Някои от европейските страни говорят за излизане от Еврозоната и връщане към националната валута. Властите на България обратно, се стремят да станат част от Еврозоната. Не съществуват ли опасения, че при приемането на еврото България ще попадне в още по-голяма зависимост от ЕС?

— България ще стане част от Еврозоната, тъй като това е задължение, което нашата страна е приела при встъпването си в Евросъюза. Кога и при какви условия това ще стане е въпрос на допълнително споразумение между българската страна и Еврокомисията. Във всеки случай, в близко бъдеще не се предвижда такова встъпване. А за зависимостта от ЕС, мисля, не си струва да се говори. Политиката на България, както и на всяка страна-членка на ЕС, не е функция на този съюз. Ние сме равноправен участник в процеса на взимане на решения.

Интервюто е публикувано със съкращения.

Източник: ria.ru

Превод: NBOX

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар