Петък, 17 Август 2018
Четвъртък, 29 Декември 2016 12:23

Проф. Никола Янев: Прекроихме страната на 231 едномандатни района за две седмици

„Венецианската комисия препоръчва броят на избирателите в два различни ЕИР да не се различава с повече от пожелателните минимум 10% и максимум 15%. Ние го спазихме Вероятно деветте мандата за българите в чужбина, умножени по средната тежест на едномандатен район, отговарят на броя на гласувалите там българи - около 270 000“.


- Проф. Янев, вие сте от екипа математици, работили по най-“тънката” част от мажоритарния вот, пожелан на референдума от 2,5 милиона българи - прекрояването на страната в 231 едномандатни района. Колко време ви отне?
- Две седмици. Задачата стигна до мен чрез деканското ръководство на Факултета по математика и информатика на СУ “Св. Климент Охридски”. Към него за съдействие се беше обърнал омбудсманът Мая Манолова, а те ме помолиха да помогна в спешното решаване на задачата за прерайониране на страната за мажоритарни избори. Срокът беше една седмица Вероятно тази спешност е отблъснала всякакви други мераклии да се заемат с това. В крайна сметка го направихме за 14 дни.
- Възможно ли е за такъв кратък срок да изработите качествено райониране?
- Напълно. И единствената възможност това да се осъществи е работата да се раздели, т.е. да не я решава един човек, а повече хора. Затова трима души от факултета си избрахме още 5 помощници с компютърни умения от висок клас, защото голяма част от работата бе свързана с “ровене” в големи масиви с данни.
- Каква точно беше задачата, която получихте?
- Задачата беше да се направи допълнително разцепване на досегашните многомандатни райони при спазване на условието за почти еднакъв брой избиратели, независимо по каква система е генериран този брой - средната тежест на едномандатен район е 30 000.
- С какви бази данни работихте?
- Част от данните са предоставени от ГРАО, част - от ЦИК, работихме и с данни на НСИ от последното преброяване. Нито една от тези бази данни не е апокрифна, т.е. скрита. На нас ни бяха спешно предоставени, за да свършим в срок задачата.
- Но нито един от масивите - било то на НСИ, на ЦИК или на ГРАО, не е съвсем “чист” - има много напуснали страната завинаги, с променен адрес, фантоми и т.н.
- “Духовете” и фантомите не изкривяват разпределението на броя на ЕИР по МИР при предположение за равномерната им разпределеност (на фантомите). Естествено, може да има изключения - например, ако за 2-3 г. броят на избирателите драстично се е променил. Тогава можем да очакваме изкривяване на резултатите. Но същите тези изкривявания са били валидни за всеки избор досега. Но за да схванете влиянието на тези неточности, за които говорите, трябва да ви обясня аксиомите, според които ще бъдат дефинирани едномандатните избирателни райони.
- Какви са?
- Две основни. Първата, да има приблизително еднакъв брой избиратели в различните едномандатни избирателни райони (ЕИР). И втората, всеки едномандатен избирателен район като обединение на обхвата на включените секции да не съдържа анклави. При това условие един избирателен район е обединение на целочислен брой секции, дефинирани с постановление. Можем да си представим едномандатен избирателен район и като държава, изобразена върху географска карта, но без анклави. Допълнително ограничение е групирането на едномандатните райони по съществуващите многомандатни избирателни райони. Т.е., ако МИР Велико Търново е с 8 мандата, значи в този район трябва да бъдат създадени 8 едномандатни района. И точно тук изниква въпросът какво да се прави с неточностите в избирателните списъци, фантомите, неточност на данните. Венецианската комисия, която се занимава с изборни практики, препоръчва броят на избирателите в два различни ЕИР да не се различава с повече от пожелателните минимум 10% и максимум 15%. Ние го спазихме. В някои екстремни случаи обаче е допустимо да се наруши и границата от 15%.
- В София например живеещите на една улица попадат в различни едномандатни райони. Живеещите на четни номера - в един ЕИР, тези на нечетни - в друг. Защо?
- Всеки един от досегашните 31 многомандатни района трябва да се раздели на зададен брой ЕИР. Всеки ЕИР е обединение на целочислен брой секции с предварително дефиниран обхват. При условието за приблизителна еднаквост на броя на избирателите в редки случаи може да се случи горното. Освен това дали агрегирането на избирателите по географска близост е еквивалентно на еднаквост на предпочитанията? Като екстремен контраст - пример в Северна Франция. Там границата с Белгия минава през много населени места и е чисто имагинерна. И се оказва така, че на една и съща улица едната къща гласува във Франция, а отсрещната въобще не гласува, защото е в Белгия. Географски селото е едно, но е разделено.
- Българите в чужбина ще имат 9 свои депутати. Тези 9 мандата обаче се отнемат от 9 района в страната. По какъв критерий?
- Какво значи “отнема” се мандат? Никой не отнема мандати, алгоритъмът ги разпределя. Той е същият, по който по-рано се е определяла бройката народни представители в даден многомандатен район, приложен върху 240 депутати в 31 района. Сега със същия алгоритъм разпределяме 231 мандата в 31 района и се получава друг резултат. Т.е. няма отнемане, толкова ти се падат според алгоритъма. И точка. Пак казвам - дефинират се 231 ЕИР, разделени на подмножества по съществуващите МИР, като броят им е пропорционален на съответния брой избиратели. Тъй като пропорционалността в повечето случаи води до нецелочисленост на броя на ЕИР, окончателното разпределение се осъществява по избран метод - в случая на Хеър-Ниймайер. За да избегнем отегчителни подробности, по този метод например, ако на един МИР се падат 3,7 ЕИР, а на друг - 6,3, разпределението е 4,6.
- Как тогава е определена бройката на мандатите за чужбина - 9?
- Не знам. Задачата ни беше да прекроим досегашните избирателни райони на 231 едномандатни, без да се занимаваме с чужбина. Но вероятно тези 9 мандата, умножени по средната тежест на едномандатен район, отговарят на броя на гласувалите от чужбина българи - т.е., около 270 000. Не съм сигурен обаче в точната бройка.
- Наистина ли тежестта на гласовете от Турция съответства на цели 3 мандата?
- Нямам никаква представа.
- Да си представим, че от 30 000 души над 18 г. в едномандатен избирателен район до урните отиват примерно половината, или 15 хиляди. Но от тях половината плюс един определят победителя, който получава мандата. Или една четвърт от всички. Адекватно ли е това?
- Примерите могат да бъдат и по-драматични - един депутат може да се окаже избран и с един-единствен глас. А не е ли същото и сега? Представете си, че в 24 МИР в София отидат да гласуват 5-има души, а във Варна - 200 хил.. Еднаква ли е тежестта на избора? Ами не е еднаква! Априори е дадена възможност да е еднаква, но кой взема решение да отиде до урните - с тояга не могат да го накарат...
- Мнозина се пазят от бързото въвеждане на мажоритарния вот - проблем ли е?
- Технически не. Единият от членовете на внесения в деловодството на Народното събрание проект за изменение и допълнение на Изборния закон гласи, че неразделна част от този закон е дефиницията на 231 едномандатни избирателни района. Внесеното с известно закъснение от сценаристите на Слави прерайониране на страната в едномандатни избирателни райони “залепи” и тази неразделна част. Остава Народното събрание да се произнесе приема ли мажоритарната система, или я отхвърля.

Мила Гешакова

24chasa

Оставете коментар