Неделя, 19 Ноември 2017
Четвъртък, 16 Февруари 2017 16:52

Искам децата да казват: "Аз съм наследник на Симеон Велики"

Всеки разгром води до мизерия и оскотяване. На това разчитат враговете, мисли д-р Милен Врабевски

„Ще повярваме, когато знаем истината за себе си и миналото си“

В навечерието на 18 февруари, говорим с д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет, за опазване на историческото ни минало, издигането на паметници и обединението във време на разделение.

Настоящата година е 10-та юбилейна за Фондация Българска Памет, какво се промени в обществото ни през това време и какъв е приносът на фондацията?

Oбществото придоби нeобходимостта да има организация като нашата. Повечето от нас искаме добри примери за родолюбиво възпитание, гордост от произхода и европейската ни принадлежност. Искаме примери за успели в държавата си хора, които инвестират в обществото си. Това предлага фондацията ми. Целенасочено работим за най-важната част от българското общество. Това са младите хора на възраст между 16 и 24 години, които имат нужда от подкрепа за развитие и реализация. Помагаме на млади семейства, както многодетни, така и с репродуктивни проблеми и сме част от кампаниите „Голямото семейство“ и ‚‚Направи го за България“ от стартирането им. Инвестираме в млади таланти и деца в неравностойно положение. Работим много за европейска реинтеграция на българите от историческата ни диаспора в Сърбия, Македония, Украйна и Молдова и др. Страната ни все още има нереализиран иновативен потенциал, който с радост задвижваме. Резултатите от дейността ни са в полза на обществото: борим се с демографската криза, образоваме младите по европейски модел, инвестираме в кариерното им развитие, увеличаваме броя на учещите у нас българи от диаспората, превръщайки ги в посланици на европейската идея, алтернатива сме на чалгизацията с музиката, която създаваме, лекуваме, изучаваме, достигаме световни стандарти в науката, която е основното ни препитание и мн. др.

Какви ще са акцентите в работата на фондацията през 2017-та година?

Фондацията ще постави акцент в две направления - инвестиция в образователната и професионална реализация на младите, чрез проекти в сферата на предприемачеството, европейското измерение в образованието, кариерното развитие и иновациите и родолюбие, свързано с приноса на България към европейското културно-историческо развитие.

Предвиждаме и съвместни европроекти с ученици от България и Македония, честване исторически годишнини, образователни програми. Обединяваме усилия с нови организации, които доказано мислят за прогреса на България като „ДНК“ на Андрей Арнаудов сайтовете „Лентата“ на Мартин Карбовски и „Татковина“ на Ани Кочева. Целим на базата на двустранните ни споразумения за сътрудничество да работим по евроинтеграционни проекти с Румъния и Гърция, съответно с регионите Банат/Търговище и Комотини/Ксанти/Флорина. Продължаваме да надграждаме и вече утвърдени, успешни инициативи: През тази учебна година постигнахме рекорд в един от знаковите ни проекти „Път към университета“ – 580 ученици от общо 16 населени места се възползваха от финансираните от нас кандидатстудентски курсове, а над 85% се класират за следване във ВУЗ. Очакваме нов ръст на желаещите да се възползват от тази възможност. И през настоящата година ще продължим да организираме емблематичните семинари на фондацията под надслов „Силна национална идентичност –силна европейска идентичност“, с над 350 младежи от диаспората и България. За десетте години дейност на нашата организация над 5000 деца са участвали в тези семинари, а голяма част от тях са избрали България за реализация.

След като през изминалата година успешно организирахме и реализирахме четири проекта съфинансирани по програма „Еразъм+“, тази година продължаваме с нови. Спазваме традицията и отново ще организираме чествания на 6 май на военния мемориал в Ново село, Македония. Продължаваме с подкрепата на социално слаби семейства и деца в неравностойно положение от Югозападна България, Западните покрайнини, Берковица.

Две години след финансирането на паметник на цар Самуил в центъра на София, предстои откриването на паметник на цар Симеон Велики. Какво разбрахте за отношението на обществото ни към паметниците и почитта към великите личности на България?

В дейността си се ръководим от потребностите на българите за съхраняване на културно-историческото наследство за поколения след нас. Социологическите проучвания, които правим преди и след издигането на паметник, показват силна необходимост и одобрение от над 80% от българското общество от изграждането на паметници. За съжаление, обаче в публичното пространство все още трибуна има едно пренебрежимо малко антибългарско съсловие, с което вярвам, ще се справим.

2017 година не е случайно избрана като повод за издигането на паметник на този велик български владетел. Предстои да отбележим няколко много важно дати - на 27 май 2017 година се навършват 1090 години от кончината на цар Симеон Велики. На 2 май 2017 година - 1110 години от смъртта на княз Борис I. На 20 август 2017 година имаме 1100 години от битката при Ахелой между българи и византийци и пълната победа на българската армия предвождана от цар Симеон. Считана е за най-мащабната битка в цялото Средновековие и най-голям разгром на Източната римска империя (Византия) в историята, както и най-голямата военна победа на българската армия в средновековната й история (917г.). И най-важното: по онова време е Златният век на българската култура, просвета, книжнина. Това са емблематични събития, които са ни изградили като нация, държавност и цивилизационен модел, неразделна част са от приноса ни към Европейската култура и трябва да са част от настоящето ни.

Паметникът ще бъде поставен в двора на едноименното училище, чийто собственик сте. Какво искате да си мислят/спомнят учениците, когато застават пред него?

„Аз съм наследник на Симеон Велики“. Това искам да си казват децата минавайки всеки ден покрай него. Да, скромно чествам този набор от събития, но на този етап ми е трудно да си позволя повече. Заради системата. Появиха се още паметници в центъра на София, за които никой не каза, че натоварват градската среда. Не стана ясно и дали имат целия набор от документи по закон, както ги имам аз, например. Нямаше и кампания срещу тях. Ще видите сега и втората статуя на граф Игнатиев колко бързо ще поставят...

Трябваше да видите коментарите на Експертно-художествения съвет, относно Симеон Велики. Оплюха инициативата. Надявам се да ги публикуват един ден. Още нямаме информационна табела на Самуил, независимо от големия интерес. Имам 3 отказа дотук. И 83% обществено одобрение... Паметникът на цар Симеон Велики ще бъде открит със специална церемония, през месец май. Той също е част от цялостната стратегия свързана с образование и възпитание на децата. В общуването с нашите ученици винаги залагаме на индивидуалния подход и точните примери. Работим в посока всяко дете да познава и да се гордее с произхода си. Това възпитава желание след време то да инвестира таланта и уменията си в Родината. Така ще ни има като нация. Всеки ден включваме в работата си множество нагледни материали: постоянни експозиции, кът „Родолюбие“, не забравяме традициите с националните символи (химн, знаме, герб). Аз и екипът, с който работя сме твърдо убедени, че в България има изключителни млади хора и е редно всекидневно да отделяме от времето си за тях. А какъв по-подходящ начин от личния пример? Лична отговорност, с лична инвестиция – това гради обществото.

Какво предстои в тази посока и кои са останалите исторически личности, които би трябвало да имат свой паметник?

Работим по създаването на монументален комплекс „Св. цар Борис-Покръстител и неговата епоха“. Той ще включва не само Св.цар Борис I, но и Св. Седмочисленици“, скрипториите, строежа на църкви, манастири, обучението на ученици, войската на Средновековна България, други велики българи от епохата... Много искам и по-скоро да се възстанови паметника пред НДК на загиналите във Войните за Национално обединение. И на този фронт нищо не се случва, обаче. Относно Борис, от поредното писмо за намерение от март 2016 г. до Общината, отговор имам едва миналата седмица от зам. кмета по култура. В него се вижда, че нищо не е придвижено за близо година. От писмата до другите институции като Парламента, например, дори нямам отговор. Това на фона на 94% одобрение на инициативата. Кому е нужно това неуважение? Инициативният комитет включва над 60 учени от България и редица други страни и е под егидата на Патриарха. Подчертавам, че средствата са осигурени. Не молим за пари, а за разрешение да славим собствените си цивилизационни ценности. И чужденците ни напомнят, че имаме немалко да славим. Имаме 1150 години Българска християнска цивилизация, знакова за цяла Европа. Всяка една нация откровено би се гордяла с такива годшнини. Така се ражда вярата в себе си, в собствените ти възможности. Така започва формулата на успеха за нас като народ. Затова и отпорът е толкова силен.

Работите и по създаването на Учебно помагало по Родинознание, с екип от специалисти, какво ще съдържа и как ще стига до учениците и учителите?

Има сформиран екип от изявени български историци, които от няколко месеца работят по създаването на допълнено и преработено Учебно помагало по Родинознание. Това са – проф. Евелина Келбечева, проф. Пламен Павлов, проф. Пламен Митев, доц. д-р Лизбет Любенова, доц. д-р Веселина Вачкова. Все безспорни авторитети в своята област, такива хора трябва да „четат“ и пишат за нашата история. Давам си сметка, колко много неща трябва да се променят в българското образование. Нашият принос е в посока учебници и активно участие в опитите за реформи. Искам децата ни да растат с любов към Родината и възхищение от големите имена в българската история. Това в момента не се случва, затова работим усилиено и по този въпрос.

Вие финансирате и издаването на две книги - за дейността и живота на Васил Левски и за Априлското въстание. Какво по-различно ще съдържат те?

2017 е и Година на Левски. Книгите са на база нов прочит на неиздавани и непубликувани материали върху, които в момента се работи и предстои да бъдат издадени скоро. Книгата за Васил Левски, по която работи проф. Пламен Павлов мога да определя като историко-публицистична, съдържаща преоценка на биографията и делото на големия българин. Въпреки, че има толкова много публикации, много се е писало и говорило за Апостола все още съществуват непроучени детайли и събития от живота му, които са много важни. Втората книга с работно заглавие „Пътят към свободата“ е съвместна работа на проф. Пламен Павлов и проф. Пламен Митев. Това е антология включваща текстове, исторически портрети, анализи които да очертаят мащаба и саможертвата в борбите народа ни за освобождение от отоманско владичество.

Тази година е десета от членството на България в Европейския съюз. През този период вашата фондация усилено работи под мотото „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“. Готови ли сме да бъдем истински граждани на страната си, а след това и на Европа?

Повечето от нас – да, готови са. Планираме да отбележим годишнината от членството ни в ЕС като организираме пролетният семинар на фондацията под мотото - „България 2017 – 10 години част от Европейския съюз, период на предизвикателства, възможности, научени уроци“. Семинарът ще се проведе от 10 до 14 април във Варна и отново ще съберем на едно място младежи от България и диапсората: Сърбия, Македония, Украйна и Молдова. Винаги има теми, които ни обединяват, но най-важното е, че учим тези деца да живеят заедно в мир, разбирателство и любов към България и Европа, споделяйки европейските ценности и допринасяйки за европейската интеграция. За 4-та поредна година това е наша съвместна инициатива с Община Варна, Представителство на Европейската комисия в България и Фондация Ханс Зайдел. Стремим се да бъдем и неразделна част от програмата ‚Варна – Европейска младежка столица 2017‘. Веднага след това ще заведем 100 от тези наши деца до Европарламента в Брюксел, с домакини евродепутатите Андрей Ковачев и Владимир Уручев. Използвам случая да благодаря от сърце на всички наши партньори!

Защо позволяваме на разни самозвани пророци да продължават да ни убеждават, че сме малка страна, извън интересите на Великите сили, някъде между Европа и Азия? Кога ще повярваме в собствената си значимост?

Защото всеки разгром води до мизерия и оскотяване. На това разчитат враговете. След изгубени войни и комунизъм, размазани от „прехода“ ние трудно отказваме финансова помощ, която ни се предлага непрекъснато под маската на филантропията. Ще повярваме, когато знаем истината за себе си, миналото си и финансовите потоци, определящи историческите превратности. Ако обаче свикнем да се вглеждаме в хората около нас и се научим да правим по нещо за тях, ей така, просто от човещина, идва магията на решенията свише.

Как четем собствената си история и учим ли се от миналото си?

В момента много „месии“ я четат като дявола евангелието, снимат се и се качват в социалните мрежи. Намесват се грубо, включително и отвън в образователната система на страната ни. На този фон, ние предлагаме делата си, собствените си средства и време на ползу роду. Виждаме всекидневно хора, готови да работят за държавата си и да извличат поуки от грешките на миналото. Обединяваме усилия с тях в полза на общочовешките ценности.

Източник: offnews.bg

Оставете коментар