Неделя, 17 Декември 2017
Неделя, 23 Юли 2017 15:21

Акад. Георги Марков: Никола Вапцаров е вярвал, че е възможно в България да се установи социално справедливо общество

Историкът в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 75-годишнината от разстрела на поета Никола Вапцаров.

Акад. Марков, на 23 юли се навършват 75 години, откакто през 1942 г. на гарнизонното стрелбище в София е разстрелян Никола Вапцаров, какъв е съвременният прочит на това събитие?

Вапцаров е жертва на гражданската война в България, която се разгоря още преди 100 години. През септември 1918 г. по време на Първата световна война след злополучния край на бойните действия на Южния фронт избухва метеж. При Владая българите започват да убиват българи. Това продължава твърде дълго. Продължава след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание, след атентата в „Св. Неделя“, движението на съпротива 1941-1944 г и при отмъщението на комунистите. Вапцаров е безспорно изключителен поет, който е изпреварил времето си. Неговата партия не го е оценила тогава, защото когато става въпрос дали да спасят Никола Вапцаров или Младен Исаев, те смятат, че Исаев е поетът на партията. Толкова млади и талантливи поети стават жертва на една война. Това са изключително надарени личности, които е трябвало да бъдат запазени. Димчо Дебелянов загива през 1916 г. в Македония на Южния фронт, Гео Милев също в Гражданската война след атентата в „Св. Неделя“. Поуката е да се съхраняват талантите, защото те представят нацията и пред света.

В какво се състои обвинителният акт на поета?

Обвиняват го, че участва в Централната военна комисия на БКП, която снабдява партизаните и бойните групи с оръжие и взривни материали. Обвиняват го, че е поддържал връзки с чужди централи. Всъщност от Коминтерна, централата в Москва, изпращат подводничари, парашутисти и голяма част от тях са заловени. Тогава става едно голямо разкритие в Централния комитет и маса хора са арестувани. Арестуван е и Вапцаров и е изтезаван жестоко. Дълго време се спестяваше мъчението, на което го подлагат в ареста, при което той признава своето участие в съпротивата. Някои писатели злословят след 1989 г., че Вапцаров си е признал всичко и питат какъв герой е. Разбира се, при онези мъчения как човек да не си признае. Освен това Вапцаров не е член на БКП, той е комунист по убеждение. Да не забравяме и чий син е той. Вапцаров е син на известния воевода от българското национално освободително движение в Македония – Йонко Вапцаров от Банско. В този смисъл трябва да отхвърляме посегателствата на скопските фалшификатори върху поетичното творчество на Вапцаров и твърдението им, че той е бил убит като македонец. Това е пълна фалшификация. Той е осъден и разстрелян като участник в движение на противодържавния елемент. Това са хора, които са искали да разрушат съществуващия по Търновската конституция държавен строй.

Как изглежда присъдата за тероризъм на Софийския военнополеви съд на фона на Вапцаровите стихове за любовта, родината, простора на морето и романтиката?

Цяло чудо е как Вапцаров е намерил в сили в себе си да напише стихотворението „Предсмъртно“. Искам да кажа, че неговите стихове са преведени на много езици. В началото на 80-те години специализирах във Федералната република Германия и като събрахме стипендианти от цял свят, един англичанин попита за един поет, убит през Втората световна война. Веднага се сетих кой е. Те искаха да чуят как звучи едно стихотворение на българск. Тогава казах в компанията стихотворението „Предсмъртно“. Вапцаров е изключителен, той не е терорист. Участва за една идея, за една по-справедлива кауза. Тогава са се надявали, че са борци за социална справедливост в защита на бедните срещу богатите. Така Вапцаров възприема и класовата борба. Не е трябвало да бъде толкова сурово наказан, но бързо му изпълняват присъдата.

Хубаво, че спасихме стрелбището. Когато кмет на София беше Стефан Софиянски и строяха хотел, искаха да съборят гарнизонното стрелбище, където Вапцаров и други са разстреляни. Предложих да бъде съхранен поне единият тунел, като свидетелство за Гражданската война в България. Тогава музеят на София направи една експозиция и сложихме стихотворението на Вапцаров „Родина“, което е силно въздействащо и това е една поука на поколенията. Там и след 9 септември продължават да разстрелват – българи убиват българи.

Какво е участието на Вапцаров в Соболевата акция и смятате ли, че тази акция допринася за временно отлагане на войната на Балканите и предпазва България от война с Турция?

Тази акция е задвижена от Москва. Тогава Вячеслав Молотов посещава Хитлер през ноември 1940 г. и му предлага да разширят дележа на Балканите, както делиха Полша, Прибалтика и Бесарабия. Искат България да мине в Съветската зона. Хитлер пита Молотов дали са попитали българите и отказва да прави дележ на Балканите. Тук идва Аркадий Соболев с предложение, което Цар Борис Трети не е бил могъл да приеме. Съветската делегация пуска това предложение на някои точки и партията разпространява. Спестено е предложението да бъде възвърнат излазът на море на България през Западна Тракия. Македонският въпрос там не се засяга. Спестен е, понеже засяга трета страна. Ясно е, че Вапцаров пише стихотворение. Той за мен е един идеалист комунист, не е член на партията, нито е терорист. Вярвал е, че е възможно в България да се установи социално справедливо общество. След 1989 г . някои се увлякоха да рушат паметници на загинали млади партизани, на бойни групи, но не трябва, защото това са младежи, които са вярвали в една идея. Друг е въпросът, че след войната те не са виновни за това, което се случи. В историята трябва да има палитра. Трябва да отхвърлим черно-бялото мислене и загрозяване на историята. Вапцаров трябва да си остане, да не се преименуват училища. На Слатинския Редут имаше гимназия „Никола Вапцаров“, сега вече мисля, че не се казва така. Това е пак един отклик на омразата от Гражданската война в България.

Автор: Деница Китанова

Оставете коментар