Петък, 20 Октомври 2017
Петък, 28 Юли 2017 12:00

Проф. Михаил Константинов: Трябва да има компромис и от двете страни при изчистване на спорните моменти в историята и двустранните отношения между България и Македония

Това заяви в интервю за "Фокус" анализаторът

- Както многократно ви съобщихме, депутатите гласуваха декларация, с която дава подкрепата на правителството за подписване на договор за добросъседство с Македония. Това трябва да стане на 1 август. Срещу договора не бяха обявени резерви от различните парламентарни групи и се очаква след подписването му да бъде безпроблемно ратифициран от парламента. Защо е важен този договор? Въпросът е към проф. Михаил Константинов.

- Този договор е важен преди всичко за държавата Македония, защото по този начин започва да я изкарва от изолацията, в която тя сама се вкара през последните години. Както знаете, там вече има съгласие по това, че страната трябва да стане член на ЕС, но затова е необходимо да се преодолеят редица проблеми. Този договор с България ще помогне в тази посока и ще гарантира по-активно съдействие на българската държава, за да постигне Македония това свое искане. Така че пак повтарям, договорът е важен за Македония. Разбира се, ние сме силно заинтересувани да сме в добри отношения с всичките си съседи, особено с Македония, където според преобладаващото мнение в България живеят българи. Аз лично прочетох договора на македонски диалект първо, защото не знам защо на български не можах да го намеря веднага, и елементарният превод с Гугъл транслейт показа едно перфектно съответствие, което показва, че на Гугъла му е съвсем лесно, условно казано, да превежда на чужди езици, тъй като става дума за различни диалекти. Иначе Гугъл доста често произвежда смехотворни резултати, когато езиците са далечни, но когато са всъщност толкова близки, че става дума за един език, Гугъл произведе, пак ви повтарям, че става дума за един много точен резултат. Това просто потвърждава факта наистина, че става дума за диалекти на българския език. Но това всъщност не е толкова важно в момента, важно е, че е направена стъпка към окончателно, така бих казал, подобряване на отношенията между нашите държави.

- Гласовете, които са противници на този договор в България, проф. Константинов, обръщат вниманието специално на това, че договорът ще бъде подписан и на македонски език. Има ли някакво нарушение в протокола?

- Не, в протокола няма нарушение. Вижте, щом македонците искат да си наричат това, на което говорят, типично македонски език, ние не можем да ги спрем. Става дума за самоопределение. Специалистите и специално добрите от тях са единодушни, че става дума за един и същи език, а това, че те ще го наричат македонски, си е очевидно тяхно право. Този въпрос, както знаем, няма да бъде решен с междудържавни договори, а в крайна сметка историята и учените, които работят в тази област, ще кажат своето мнение. А те вече са го казали.

- Проф. Константинов, договорът предвижда обща комисия да разгледа общата ни история, за да се избегнат спекулации и езика на омразата. Въпросът е тази обща комисия няма ли да се препъне в самото начало още, когато се прави преглед на историческите събития и на личностите, които кой знае защо, за Македония са спорни, те са македонски, а не са български. Говоря ви за цар Самуил, за Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, забележете, Никола Вапцаров.

- Да, действително, създаването на тази комисия и нейната бъдеща работа са една от най-важните компоненти на този договор. Защото те касаят нещо конкретно, другото са общи приказки от типа дайте да дадем. Нека да живеем в мир и добросъседство, да, това е хубаво, но въпросът е какво конкретно ще правим. Договорът в тази му част има точно тази цел, да започне изчистването на спорните места в нашите взаимоотношения. Надявам се тази комисия да не се препъне в началото, а и изобщо да не се препъва, да свърши някаква разумна работа. Ясно е, че компромиси трябва да се направят и от двете страни. Ако някой си мисли, че едната или другата гледна точка ще бъдат приети едно към едно, няма как да се случи това нещо. Трябва много внимателно, разумно да се действа в тия неща и мисля, че в крайна сметка нещата ще се оправят в тази област. Но няма да бъдат бавни и лесни. На тази македонска върхушка, която току-що падна от власт, хората на Груевски, им е необходимо нещата да не вървят добре. На тях им е необходимо скандал, разправии и т.н., за да се отклони общественото внимание от престъпленията, които те извършиха през последните няколко години. За тях това е просто жизненоважно. Ние не трябва да допускаме това да се случи. Не трябва да жертваме нашите междудържавни отношения с личните интереси на група бивши управници на Македония.

- Да, но как трябва да изглежда компромисът по-нататък между двете държави? И то особено за „спорните“ исторически личности. На какъв принцип? Може би един за нас, един за тях? Нещо като роднина-милиционер, както беше едно време в един филм.

- Малко ми се струва странен този подход. Аз бих се радвал, ако тази междуправителствена комисия успее да изработи принципи, на базата на които ще се работи. Защото ако ще се работи на парче, дайте този за нас, онзи за вас, няма да е сериозна работа.

- А как трябва да изглежда компромисът?

- Трябва да има принципи на тази бъдеща работа. Ако знаех как така изглежда, щях отдавна да направя предложение. Ясно е, че и българите малко си лъскаме собствената история в известен смисъл. Не става дума за фактите, фактите са ясни. Но например не трябва да забравяме, че Българската армия е била армия окупатор през Втората световна война, и за гръцката територия, и за македонската, хайде, македонската не можем да кажем, че е окупирана, защото тя си е в някакъв смисъл българска, но ние не сме оставили най-добрите възможни впечатления у нашите съседи. Това е факт.

- Е, построили сме в Македония училища и църкви, как да не сме им оставили добро впечатление?

- Много неща, много неща са направили, а и освен това и някои неща, които не са съвсем хубави. Война и е било в крайна сметка, а и на война нещата са по-груби. В този смисъл ние също имаме в някакъв смисъл, хайде да не казваме да се извиняваме, това е глупаво, но има какво да уточним в тази област. Ние не можем, пак ви повтарям, изцяло нашата гледна точка да я наложим на другата страна, защото това не е никакъв договор. Трябва да се направи наистина, колкото и да е банално, компромис, а какъв точно, ще се види как. Не трябва да се бърза. Вижте, България не е пресирана в тази ситуация, ние можем да си позволим да преговаряме дълго и защитавайки нашите национални интереси. Македонците са под преса. Те са под демографската преса на албанското население, те стоят пред вътрешна нестабилност, само преди 15 години там имаше гражданска война с използване на тежко оръжие, включително предоставено на македонската държава от България, тия неща не се забравят толкова лесно. В Македония има области, където изобщо не действа, така да се каже, македонската държава. Там са си тотални анклави албански, където си има вътрешен ред, вътрешни закони. Това са всъщност парчета територия, които са откъснати от държавата Македония. Те трябва да си решават този проблем. И би могло да стане съответно със съдействие и с такт от наша страна. Защото пък от друга страна, България има добри отношения и с Албания и това не трябва се забрави и това е правилно. Изобщо там нещата са страшно деликатни, Балканите са много особена зона, с много емоция е натоварено всичко там. Но трябва да бъдат леко притъпени тези емоции и да се действа с разум. Не мога да кажа какво трябва да бъде. Трябва да пожелаем успех на тези хора, такт, мъдрост и, дай Боже, да се свърши работа.

- Договорът ще помогне за членството в ЕС и НАТО на Македония, и доколко, след като знаем, че проблемите и за двете членства е името на страната, а то зависи от Гърция.

- Това е един от сериозните проблеми, но там, доколкото знам, движение има. Самата македонска държава е склонна да направи съответно някакви отстъпки за името. Това е един основен проблем, но и в този проблем нашата държава може да бъде един полезен посредник. Напоследък България е много активна дипломатически и не само на Балканския полуостров. Вие знаете, че премиерът посещава западни страни, най-важните европейски държави, посети Турция, там действа и за изглаждане на конфликта, който е между Брюксел и Анкара.

- И между Берлин и Анкара.

- И между Берлин и Анкара пък още повече конкретно. Така че България определено има какво да направи и сега е моментът. Още повече че този въпрос може да бъде включен в председателството, което ни предстои догодина. Тоест ние там можем да поставим на дискусия въпроса как и при какви условия Македония да бъде присъединена към ЕС. Така че има много неща, които могат да се направят. Пак повтарям, разчитам на това, че и ние от тази страна на границата, българите като по-стари и по-мъдри в някакъв смисъл ще се справим с тази задача. Надявам се и нашите македонски приятели също да бъдат на висотата на положението. На тях им е необходим този договор, на тях, не на нас.

- Какви конкретни стъпки трябва да предприеме в политиката си с Македония и на Балканите България?

- Общият принцип, който е тук, е за интеграция на балканските държави към европейските и атлантическите структури. Защото оставени сами на себе си, ние показахме, че общо взето, не можем да се оправим като хората. Но встъпили в тези два съюза, военния съюз НАТО и политико-икономическия съюз, наречен ЕС, ние почваме да се държим по друг начин. Като казвам ние, имам предвид балканските страни, още повече Западните Балкани. Това влизане в ЕС е важно за нас, защото то стабилизира нашата западна граница, западния ни фланг. Освен това нещо много важно, което се развива като процес, това е постепенното отдръпване на Турция от ЕС от европейските структури и НАТО. Турция в момента е ненадежден съюзник на НАТО. Вие виждате скандалите с базите, които има там, не допускат германски депутати на турска територия, германците се изтеглят оттам. САЩ поддържат кюрдите, а пък за Турция това е много страшно. Така че в момента Турция, пак повтарям, става ненадежден фланг. Това има два аспекта. От една страна, то е опасно за България, но от друга страна, е огромна възможност за България. България изведнъж става много по-важна, отколкото е била досега. Ние заедно с гърците оставаме като основният южен фланг, ако предположим, разбира се, че не дай си Боже, Турция започне да се оттегля от своите задължения в НАТО. Така че опасност и възможност, това е, което виждам аз за България. Дай Боже, да се развият нещата добре.

- Руските интереси трябва ли да ги включваме в сметката?

- Руските интереси, щем не щем, съществуват. Руското влияние е особено силно в съседна Сърбия. Искаме или не искаме, настроенията в България в голяма степен са в подкрепа на едни други отношения с Русия. И аз мисля, че конфликтът, който съществува между Русия и ЕС и между Русия и САЩ, трябва да бъде изгладен. Това в крайна сметка са християнски цивилизации. Ние като че ли не разбираме, че опасността е на съвсем от друго място. Нашите цивилизации са заплашени, те са заплашени знаем от какво, от опасността, която идва…

- От исляма.

- … от войнствения и радикален ислям. А той май че не може да бъде и друг. И на този фон ние да се бием помежду си, е просто предателство, това е бих казал, цивилизационно предателство. Ние предаваме цивилизациите. Така че, дай Боже, да ни дойде акъла и в тази насока.

- Малко екстравагантно като идея, но не мога да не ви попитам – отношенията ЕС-Русия и САЩ-Русия могат ли да минат през Балканите?

- Малко е претенциозно такова едно твърдение, но във връзка с повишаването на значението на България за стабилизацията на южния фронт на НАТО, както казах, и двете страни биха могли да използват в някакъв смисъл нашата държава, за да си оправят отношенията. Междувпрочем историята познава подобни случаи. През Втората световна война са се развивали някои изключително интересни процеси, в които е участвала България. Български дипломати са участвали в непреки преговори между Германия и Съветския съюз тогава. Преговаряно е и със западните сили.

- Ролята на цар Борис в тези процеси.

- България, която е била в едно особено положение. Точно. България хем е участник във войната, хем не е пратила войски на Източния фронт. Ние сме били в някакъв смисъл наполовина участник.

- Хем си връща и Южна Добруджа, без изстрел да гръмне.

- Точно така, това също. Това е със съдействието на всички, и на западни сили, и на Русия. България има исторически традиции, и възможност да действа позитивно, използвайки своето важно геополитическо значение.

Оставете коментар