Събота, 19 Август 2017
Сряда, 02 Август 2017 14:20

Славчо Велков: Мит е, че Сесилия Саркози освободи сестрите в Либия

Участвал съм в мисии по освобождаване на хора заедно с екипа на президента Първанов

Славчо Велков е депутат от групата "БСП за България". Биографията му е свързана с армията, МВР и службите. Полковник. Има дълги години дипломатическа работа зад граница. Пряко е участието му по разрешаването на случая с българските медици в Либия, както и с други кризи. Университетски преподавател е. Женен. Има дъщеря и син.

- Може ли да има истинско лице човек, който е свързан със службите и с националната сигурност, г-н Велков?

- Ако визирате мен, разбира се, че имам истинско лице. Да, аз съм работил в службите само и единствено по направление "Национална сигурност". И въпреки разпространеното мнение, че в тази област се отрича докрай, няма нещо, което да ме притеснява.

- Каква е вашата легенда?

- Може би имате предвид онзи термин, който се нарича „прикритие“. Моята биография е достатъчно богата. Част от нея е формирана извън България.

- Каквото и да е прикритието, началото е в детството. Какво беше вашето?

- Детските години, както и на повечето българчета, са преминали в родния ми край - Велинград. Родопчанин съм. Бяха нормални детски години, на игри, на учене, на приятелства. Вероятно съм бил по-буен. Имало е много лудории, в които съм участвал. От приятелския ми кръг в махалата е вратарят на "Славия" Георги Гугалов. Той ми е млечен брат. Във Велинград повечето деца израстват на басейна. Лятото е плуването, а през зимата - ските.

- Какви бяха родителите ви?

- Бяха най-обикновени хора. Баща ми Георги беше работник, после служещ в дървообработващия завод "Георги Димитров". Беше почтен и доста образован за времето си човек. Майка ми Елена работеше в цех за детски играчки.

- Къде завършихте средното си образование?

- Завърших техникума в Септември. Като всички останали съм ходил на бригади. Там се запознах със съпругата ми Елена.

- Едва на 24 години, след военното училище във Велико Търново, сте командир на батальон. Как израснахте в кариерата, откъде дойде този летящ старт?

- След завършването на военното училище започнах службата си като офицер в 78-и мотострелкови полк на българо-гръцката граница. В Крумовград. Старото му име е Кошу кавак. Там отначало се развивах като командир на взвод, на рота, началник-щаб на батальон. След това дойде тази атестация. И на 24-годишна възраст бях назначен за командир на батальон в 31-ви полк от същата 17-а дивизия, само че в Хасково. Това беше огромно признание за онова време - преди военната академия със звание „лейтенант“ да бъдеш командир на батальон. Еквивалентът като звание на тази длъжност е подполковник.

- В екипа на президента Първанов работите по освобождаването на сестрите от режима на Кадафи в Либия. Как попаднахте там и какво свършихте?

- Междувременно бях завършил Военната академия "Раковски" с червена диплома за отличие и името ми е записано за вечни времена в регистрите. Отново служих в поделение на армията и след това се озовах в София. Бях преподавател по оперативно изкуство и тактика към сегашната Военномедицинска академия. Имаше такава катедра. Чак след завръщането ми от мисиите в Западна Африка - Гвинея, от Близкия изток - Ливан, след като тук бях съветник и старши оперативен помощник на главния секретар на МВР, се озовах на мисия в Тунис. Всъщност там, в края на 90-те години, започнаха да се долавят първите признаци за либийския случай. Той се разви след 2000 година. Тогава аз вече съм в България.

- Как стана освобождаването, чия беше основната роля?

- По този въпрос аз предпочитам да не говоря, защото е още много рано. Написаха се много неща, бяха обвинени и упрекнати много хора. Други бяха похвалени. Лично аз смятам, че за това може да се говори след 15-20 години. И не бих искал да развалям оная магия, която самите жертви, нашите медицински сестри и палестинският лекар Ашраф, имат в представите си. Те смятат, че ги е освободила Сесилия Саркози, което е дълбоко невярно.  

- А как стана, какво се случи, активна ли беше ролята на българските служби?

- Сесилия участва, разбира се, но през цялото време българското външно разузнаване работеше по случая съвместно с други служби. Техните усилия бяха насочени за добиването на достатъчна по обем информация, която да бъде използвана от ръководството на държавата за взимане на целесъобразни политически решения. Затова споменавам Сесилия Саркози, защото това не е случай на френското разузнаване. В този случай основна роля имаше британското разузнаване съвместно с българското. Мога да го твърдя, защото в един момент на масата вече беше сложен въпросът за размяна на един от извършителите на атентата над Локърби - Ал Меграхи. Той лежеше с присъда, но не в Англия, а в Шотландия. И без намесата, включително и на кралицата и ръководството на държавата Великобритания, този въпрос не можеше да бъде решен. Той така се и реши. Меграхи беше освободен и по-късно почина от рак. Има обаче и недоизяснени напълно неща. Например ролята на емира на Катар и стотиците милиони долари, които отидоха във фнда за подпомагане на либийските деца, а Кадафи отрече даже да ги е получавал. Сега излезе версия, че от сумите се е възползвал тогавашният кандидат, а после и президент - Саркози. Затова казвам, че не е време да се разказва. Аз съм участвал в не една и две мисии по спасяване на хора в екипа на президента Първанов. Най-важната е може би тази по освобождаването на петимата български компютърни специалисти в Обединените арабски емирства. Тя продължи 17 месеца. Впоследствие го нарекоха случая "Дубай". Той приключи с пълен успех.

- Не тъкъв е резултатът обаче с Ивайло Кепов и Георги Лазов - шофьорите, чиито глави бяха отсечени след отвличане в Ирак. Те бяха ли виновни?

- Това е другият случай. Тогава пак имаше група към президента Първанов. За Кепов и Лазов имам да разказвам много - неща, които не се знаят и досега, но също смятам, че още не му е времето. Тогава бяха положени огромни усилия да се случи нещо, което да доведе до решаване на този казус. Включително бяха установени контакти с най-висшия духовен орган - Съвета на големите в Ирак, които имаха влияние дори и над радикалните организации, каквато беше тази на Абу Мусаб ал Заркауи. Нашата група разви една идея, която тогава се считаше за екзотична, но тя щеше да проработи с процент на успех може би над 50. Мислехме да използваме контактите на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски с йорданския кралски двор и да се предложи замяна на нашите хора с втория човек в организацията на Заркауи – Ал Макдиси, който излежаваше доживотна присъда в йордански затвор. Това не можа да се осъществи на практика, защото се случи намеса - няма да кажа чия. От българска страна беше повлияно на иракските сили за сигурност, проведена беше неуспешна операция, а това мотивира терористите и те обезглавиха Лазов и Кепов. Аз говоря с болка за това, защото се познавах добре и с двете жени - приятелката на Лазов и съпругата на Ивайло - Нели Кепова. Аз съм този, който заведе г-жа Кепова да разпознае глвата на мъжа си.

- Работили сте и по случая на Иван Костов и Георги Бакалов от Нова Загора, които бяха задържани през 2011 г. по обвинение за трафик на наркотици в Малайзия и осъдени на смърт.

- Този случай приключи успешно само преди две години. Работихме много успешно съвместно с палестинците. Така присъдата бе намалена на 15 години и 15 удара с тояги.

- Бяха ли платени 2 милиона за Данка Панчова в Сомалия и какво е участието на Елена Йончева по случая? Тя ли е права, или премиерът Борисов?

- Вижте, всяка държава отрича, че плаща подкупи в заложнически кризи. И това е нормално, защото ако някоя държава признае, другите веднага ще я упрекнат, че тя финансира тероризма. По Данка Панчова и френските хуманитарни работници работи основно френското разузнаване. Но този случай се бърка с българските моряци, които бяха отвлечени почти по същото време. Работи и българското разузнаване. Истината е, че се работи чрез посредничеството на един много влиятелен човек - арабин, няма да му кажа името, който гостува тук и бе помолен да окаже влияние. Той е с много богат опит от Афганистан и Пакистан, сега живее в Лондон. 20 дни след молбата той се обади и каза, че по случая работят французи, но откупът, който се иска, е по 1 милион евро на човек. Т.е. двата милиона, за които говореше премиерът. И така, предполагам, не го твърдя, за да не се разсърдят френските ни приятели, французите са платили за общо шестимата похитени. Т.е. платили са и за Панчова. И миналата година са си поискали парите. И когато премиерът каза: "Абе, там имаше едни пари, които платихме за едни безобразия във Франция..." - той визира сигурно това, но е бил подведен.

- А Елена Йончева има ли роля в този случай, тя получавала ли е някакви пари?

- Не, Елена Йончева в този случай няма никаква роля. Тя снима по случая с българските моряци. Така че, ако тя не оттегли съдебния си иск, ще спечели делото.

- От това, което разказвате, може ли да се каже за вас, че сте Джеймс Бонд - така ви нарече колегата ви Тома Томов, а се твърди, че имате и официален псевдоним "Пеев"?

- Не, Тома Томов е проявил достатъчно чувство за хумор. Не се изживявам като такъв, още повече че Джеймс Бонд е филмов герой, изигран от Шон Конъри и Даниел Крейг. Този псевдоним, за който говорите, е цитиран във връзка с предполагаемо мое досие много години назад в ДС. Аз казвам, че такова досие няма.

- Експерт сте и по сигурността на полетите. Можеше ли да не се случи атентатът в Сарафово?

- Имаше момент, когато съм се занимавал със сигурността на българската линия в Ливан. Случая в Сарафово обаче аз не го отнасям към сигурността на полетите, защото там мишената не беше самолет, а автобуси извън охраняемата зона на летището. И там знам много, но казусът е сложен и заплетен.

- Работите ли още активно в разузнаването, как влязохте в политиката, кой ви покани?

- В разузнаването се отрича, но не бих казал, че съм активен. Е, доколкото съм в политиката, да, наистина, покани ме Корнелия Нинова, с която се познаваме дълги години.

- Откъде?

- От Северна Африка. Тя тогава изпълняваше съвсем други функции и имаше периодично присъствие в района. Но не това е причината да приема поканата ѝ. Не приех веднага. Предупредих я честно и открито, че може да има проблеми покрай името ми.

- Бизнес ли бяха тогава нейните ангажименти, или нещо свързано със службите?

- Не мога да кажа дали е било нещо, свързано със службите. По-вероятно - не. Тя тогава ръководеше една много сериозна организация, която изнасяше инженери и преподаватели в различни страни от региона.

- "Техноимпекс"?

- Да, "Техноимпекс".

- Колко е вярно, че бракът ви е по сметка, защото дядото на съпругата ви е бил богаташ цанковист от района на Саранбей - днешния Септември?

- Този дядо, проверих, е починал през 1937 г. Нито тя го знае, нито аз го знам. С жена ми се познаваме от деца буквално - 15-годишни. Тя учеше в гимназията, аз - в техникума. Беше от много бедно семейство. Заедно сме 52 години, от които 49 в брак. Имаме дъщеря и син, внук и внучка. Внукът ми също се казва Славчо, а внучката е Елена. Ако историята за дядото цанковист беше вярна, никой нямаше да ми позволи да бъда офицер от МВР и ДС. Тогава цедката беше жестока. Аз съм полковник и не обръщам внимание на слухове, които се разпространяват от редници от Строителни войски.

- Не е ли парадокс, че синът ви Борислав е в борда на НДК, когато там се вихри скандалът "Боршош", а вие сте депутат от левицата?

- Няма как да имам лична колизия с него. Той е председател на борда на директорите. Беше назначен от Лиляна Павлова за изпълнителен директор на мястото на въпросния Боршош, но премиерът го върна, преди той отново да си тръгне. Със сина ми сме в перфектни отношения. Той е добро момче. Там няма нищо случайно, защото той повече от 10 години се занимава с менижирането на обекти като "Арена Армеец", "Арена Русе". Специализирал е подобна дейност във Великобритания. С него никога не говорим по политически въпроси.  

- Как си почивате, имате ли време за хобита, книги?

- Не съм преставал да чета. Риболовец съм. Спортувам - плувам или съм във фитнеса. Тренирал съм ски бягане и специализиран ръкопашен бой. Член съм на клуб "Традиция" и участвам във въстановки с оригинални воеводски униформи. Не ползвам обаче парламентарен автомобил, даже не знам как се прави заявка за това. Управлявам личния си автомобил. Имам жилище в София, но за да ми е по-удобно и да съм по-близо до Народното събрание, си наех квартира на свободен наем.

- Имате ли домашен любимец?

- Имах куче - Ринго, императорски хин. Почина на 17 години. Обиколи половината свят с мен. Вадех му бордна карта и билет и пътуваше на седалка до мен в самолета. Сега имам куче в една селска къща в Северна България. Казва се Борчак, защото е много борбен. Породата му е австралийски мини вълкодав (смее се), но е пазач.

- Внуците?

- Сега чакам внучката ми Елена да се върне от Франция, завърши магистратура там по биология и създаване на ваксини, а внукът ми Славчо е в Американския колеж. Дъщеря ми е столичен адвокат вече повече от 20 години.

Източник: retro.bg

Оставете коментар

bella