Понеделник, 20 Ноември 2017
Сряда, 23 Август 2017 14:40

Емил Кало: Тъжно и жалко е, че личност, като Валери Симеонов заема отговорен държавен пост!

"Двата основни политически играчи умело си прехвърлят основните теми на дневния ред на обществото, които по правило са забавни, но несъществени: суджуци, язовири, тишина в куротите", смята Кало. И още: "На фона на предшественика си Президентът изглежда като изполин!"

- Г-н Кало, днес светът изглежда по-ядосан отвсякога. Растящ тероризъм, Европа е под обсада, Азия покрай Северна Корея, също. Какво очаквате от бъдещето?

- Ако ядосването е някакво състояне на временно „изпускане“ на нервите, то това би било една оптимистична диагноза за всичко, което се случва. Това е едно прогресиращо заболяване, предопределено от доминиращата парадигма на цивилизацията, изразяваща се, най-елементарно казано, в безмерното господство на материалното. Именно върху това господство се надгражда и изглеждащото като духовно (религиозно) противоречие, раждащо тероризма на ХХI век. На този фон единствената оптимистична прогноза, доколкото такава е възможна, е промяната на господстващата парадигма и колкото да изглежда тревожно и драматично, като че ли единственото възможно решение съдържа огромен потенциал за хаос в смисъла на Пригожин, като обективно състояние при преминаването от един порядък към друг.

- За последните 30 години конфликтите в Близкия доказаха, че са глобални, а не локални. Политика ли е това или просто част от по-голям проблем?

- Малко или повече генезисът на конфликтите в Близкия изток е заложен в края на Първата световна война, когато победителите – най-вече Великобритания и Франция с молив в ръка и с геоложки познания формират една нова карта на региона върху трупа на Османската империя. В този смисъл, именно този генезис, в който са заложени глобални интереси, резултира в конфликти, само изглеждащи локално, но винаги скрито или явно съдържат глобалното не само като наследство, но и като израз на онази парадигма, за която вече стана дума.

- Русия, Китай и САЩ. Какво Вие виждате в неизказаните движения във външната политика на тези 3 държави?

- В интерес на истината, не виждам “неизказани движения“ просто защото в поведението на никоя империя няма такива. Да, сигурно има някакви дълбоки конспирации, периферни стратегии, дипломатически интриги, но в края на краищата доминиращ белег на всяка империя е ненаситния стремеж към господство – политическо, икономическо, военно, териториално... Казано простичко тази мръсна и почти забранена у нас думичка „империализъм“ характеризира и поведението на тези три държави, а именно империализмът е основния инструмент на господстващата парадигма.

- Какво мислите за политическата обстановка у нас. Стабилно ли Ви изглежда настоящото правителство?

- Тъжна е политическата картина у нас. Двата основни политически играчи умело си прехвърлят основните теми на дневния ред на обществото, които по правило са забавни, но несъществени: суджуци, язовири, тишина в куротите. Така на политическата сцена, за широката публика, която някои наричт „общество“ възможните опции за избор практически се свеждат именно до тях двете. Поддържащата роля в този спектакъл са медиите, чиято основна задача е мизансцена – убийствата, касовите бонове, катастрофите.

- Какво се случва по Ваше мнение с „лявото“ у нас?

- Първо, трябва да сме наясно що е това „ляво“. За целта се налага отново да употребим някои забравени или казано направо - забранени думи като експлоатация, солидарност, равенство. Замяната на принципите с възможностите или казано иначе – опортюнизмът превръща лявото в центристко, либерализира го, разводнява го до пълното му изчезване от реалната политика. В края на краищата „леви“ остават само слоганите и предизборните обещания. Уникална страна сме – наемен работник с мизерна заплата, с ужасни условия на труд, с невъзможност да задоволява елементарните си нужди от образование и здраве гордо заклеймява социализма и се обябява за десен! Разбира се, „ляво“ у нас има и ще има. Е, днес го няма в Парламента, но случването му е неизбежно, колкото и да изглежда невъзможно. Така, както изглеждаше и във Великобритания до появата на Корбин или дори в САЩ до Сандърс.

- Логичен партньор на левите ли е ДПС, например?

- Отговорът на този въпрос е продължение на предишния. Преобладаващата част от населението на България по социален статус е територия на „лявото“. Това в най-голяма степен се отнася до електората на тази партия. С малки изключения това се отнася и до електората на редица други партии.

- Как ще коментирате последните действия на вицепремиера Валери Симеонов? Одобрявате ли подхода му?

- Тъжно и жалко е, че въпросната личност заема отговорен държавен пост.

- Вие, освен всичко друго, сте и журналист. Как ще коментирате кандидатите за шеф на БНТ. Имахте ли си фаворит?

- Нямам претенции за такава дейност, още повече, че и не бих и желал да бъда причисляван към тази гилдия. В този смисъл не само измежду кандидатите, но и измежду болшинството от познатите ми журналисти трудно бих направил избор, който да ме радва.

- Съдебната реформа, прокуратурата и съд. Голяма битка. Какво Вие виждате зад официалните новини по темата?

- Правото е основа на държавността. Трудно е да се очаква, че при почти пълна липса на държавност може да се произведе съдържателна правна реформа. При липса на държавност на преден план излизат не интересите на обществото, а на отделни негови сегменти - политически и/или икономически. При това положение едно очакване за бърза, същностна и ефективна съдебна реформа изглежда твърде оптимистично.

- Как ще определите работата на президента Румен Радев до момента. Някой твърдят, че позициите му са хаотични, други, че търси еманципация от БСП, трети пък твърдят, че с поведенеито си днес той полага невидимите основи на нова, своя политическа сила. Какво мислите Вие?

При цялата конституционна лимитираност на действията му, на фона на предшественика си Президентът изглежда като изполин. Стремежът му да бъде президент на всички българи в едно с политически опит, изграден единствено в строгата субординираност на армията водят до демонстрация на периодична загуба на ориентация.

Интервю: Васил Петев

Оставете коментар