Четвъртък, 23 Ноември 2017
Сряда, 13 Септември 2017 16:34

Георги Димов: Турция разбира само от икономически натиск и санкции

Това заяви в интервю по радио"Фокус", бившият генерален консул на България в Одрин

- ООН призова Турция да прекрати въведеното извънредно положение, което беше въведено на 20 юли миналата година в страната след неуспешния опит за преврат на 15 юли, където загинаха над 240 души. Около 150 000 души бяха уволнени от работа в публичния и частния сектор. Закрити са и над 550 институции, благотворителни организации, както и над 150 медии. Какъв се очаква да бъде развоят на тези събития? Ще се изострят или стоплят отношенията Европа – Турция? Темата ще коментираме с Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Бих искала да започнем с това влияят ли тези процеси в южната ни съседка по някакъв начин и на България?

- Със сигурност влияят. Но ми позволете да се съглася с това, което вие анонсирахте, а именно една от водещите външни новини по отношение на югоизточната ни съседка, понеже не кой да е, а лично върховният комисар на ООН по правата на човека отправи апел към Турция да не се удължава повече срокът на извънредното положение. Този апел има пряко отношение и към нашата страна и в хода на разговора може би ще стане още по-ясно. Ако Анкара не се съобрази с този призив, това би означавало петото поредно удължаване, за да станат общо година и половина запазване на ненормалната обстановка в страната – дори от чисто формална гледна точка. Иначе, както и вие казахте в началото, безкрайните задържания, арести, прокурорски разследвания, съдебни процеси, тези масови уволнения и т.н., могат да продължат и без извънредно положение. Обаче без тази пропагандна логика и „железни аргумент“. На първо място, това са т.нар. „наредби“ или „декрети“ със силата на закон. Но наистина, веднага да преминем към основния въпрос – нас какво ни засяга и къде се намираме ние. И веднага отговарям: в Европейския съюз и в НАТО, редом до нашите съюзници, партньори и приятели, които също са против ненормалната обстановка в днешна Турция. И веднага се пита защо, като отговорът идва от само себе си. Понеже ние – казвам ние с главно „Н“ – имам предвид и София, и Брюксел, и Вашингтон, а вече и Ню Йорк, в лицето на най-влиятелната и универсална световна организация, каквато е ООН – всички сме изключително чувствителни на тема „Съобразяване със съвременните ценности на ХХІ век и възприетите ориентири и постулати на днешната демокрация“. И без претенции за изчерпателност, нека да ги изброим телеграфно: това е правовата държава, разделението на властите, върховенството на закона, гарантирането на справедлив съдебен процес, правото на свободни волеизявления, както и на независими медии, също така и зачитане на индивидуалните етнически, религиозни и лични предпочитания, включително и като стил и начин на живот, и т.н. Има два подхода. Първият е за незабавно прекратяване на преговорите с югоизточната ни съседка, а вторият е за запазване на диалога. И трябва да си го кажем още един път, съвсем открито – ние сме за втория подход. Анонсирали сме го и ще продължаваме да го казваме, това е нашата позиция. Това не е от някакви сантименти, криворазбрано съседство и комшийство, а именно от принципни и съображения. И нека моментално да ги изброим: на първо място, ако Брюксел се позове на някакви основания за прекратяване на преговорния процес, това само ще налее вода в мелницата на Ердоган. Той само това очаква. Тези поводи може и да са реални, но на практика те са насочени против държавата Турция, а не към сегашния режим, който не е и няма как да е вечен. И между другото, самият Ердоган непрекъснато се кълнеше преди този референдум, че няма да векува. Иначе държавата Турция е изключително важна за нас, за Европейския съюз, за НАТО, за целия свят и за глобалния мир. Изключително много неща са свързани и ще продължат да зависят от поведението на нашата югоизточна съседка. Добри или лоши – това е отделен въпрос и тема на други разговори, а и те няма как да ни се разминат. На второ място, в хода на преговорния процес все пак има механизми за оказване на въздействие върху Турция – имам предвид натиск и помощ на югоизточната ни съседка да се демократизира. Ефектът, за съжаление, не е впечатляващ, но все пак го има и ние не трябва да се лишаваме от тези лостове. На трето място, има едно изключително важно съображение, а то може да се възприеме и като отговорност и загриженост най-общо казано на Запада, а именно – да не се изоставят сами и незабелязани опонентите на Ердоган. А те са страшно много – над половината от Турция. Доказаха го реалните резултати от референдума на 16 април, не нагласените и подменените. Ние точно нямаме моралното право да изоставяме борците за една нова, свободна и демократична Турция. И на четвърто място, но не на последно, това е грижата и държавническата отговорност да не се изоставя на произвола на съдбата живота и сигурността в Турция на наши граждани, български и европейски. В рамките на Европейския съюз тази отговорност трябва да бъде и институционална. И за да стана по-ясен, аз ще ви дам два примера, всеки може да разбере за какво става въпрос – за днешните дертове в Турция на две държави. Едната е локомотивът на Европейския съюз – Германия, другата сме ние. От тук ние допълнително разбираме какво ни касае днешната ситуация в югоизточната ни съседка. За Германия, по различни данни, досега има около 55 нейни задържани граждани и поне 10 арестувани, именно по повод сегашната обстановка в Турция. За нас – двама задържани граждани, това са Мира и Веселина. В момента те са освободени от ареста, но Мира пък е със забрана да напуска Турция и има подписка, като мярка за неотклонение. И всъщност какво означава това? В момента ситуацията в Турция не ни позволява да гарантираме в пълен обем консулска защита на изпаднали в беда наши граждани. Просто това извънредно положение в югоизточната ни съседка ни връзва ръцете на нас, на Германия, на Европа и на САЩ, понеже в рамките на това извънредно положение Анкара не е длъжна да зачита клаузите на Виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения от 1961 г., както и двустранните визови и консулски спогодби. На двустранна основа официалното уведомление трябва да е във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 48 часа – както за задържани наши граждани в югоизточната ни съседка, така и за турски граждани тук, на наша територия. Именно в условията на извънредното положение официалните турски власти просто не са длъжни да го спазват. И в същност от това следва едно много важно уточнение към намиращи се по различни поводи наши граждани и сънародници в днешна Турция. Имам предвид и временно пребиваващи – на туризъм, на гости и т.н., а също така и постоянно устроили се да живеят там. Аз го казвам със съжаление, но те просто не могат да разчитат на адекватна и в пълен обем консулска защита – просто ние няма как да им я осигурим при тази ситуация.

- Във вашия отговор споменахте и за Германия. На 24 септември тази година в Германия предстоят избори. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган призова турците в Германия да не подкрепят нито канцлера Ангела Меркел, нито основният и опонент Мартин Шулц. Г-н Димов, в каква степен резултатите на предстоящите избори ще повлияят на отношенията между Турция и Германия?

- Наистина безспорен факт е, че отношенията между Берлин и Анкара никак не са цветущи. Разбира се, бяха разменени много реплики, но аз искам да ви обърна внимание на следното обстоятелство – според мен то е по-важното. Нали ви прави впечатление, че изострянето на отношенията не само между Турция и Германия, а и между Турция и България от гледна точка на днешна официална Анкара, то се върти все около изборите. При нас бяха последните парламентарни избори на 26 март. След това имаше една невероятна агресия от турска страна по време на референдума на 16 април за конституционните промени. Знаете, там исканията за агитация и в Германия, и в Нидерландия, Австрия и т.н. Сега пак идват избори, пак става въпрос за избори – сегашните, общите избори в Германия на 24-ти, в неделя. Това какво показва? Това показва, че сегашният режим, както всички други подобни авторитарни режими в историята, разчита единствено на изборите и благодарение на тях се държи на власт. Аз не казвам, че те не са важни. Разбира се, че е важна волята на суверена. Обаче при самите избори те могат да бъдат и манипулирани, и фалшифицирани, и купени или продадени и препродадени. И именно затова в днешните разбирания за демокрацията по-важни от изборите са другите показатели, които може да ги видите и да ги пипнете. Те не могат да се изкривят. Или имате върховенство на закона, или нямате. Същото се отнася и за правовата държава, и за независимия съдебен процес, и за спазването на човешките права, и за свободните волеизявления, независимите медии и т.н. Ето точно за това става въпрос и всъщност точно пък това вече показва каква е наистина разграничителната линия между днешна Турция. Пак искам да спомена, че половината Турция не се оприличава с Ердоган – и днешният е съвременният свят, в който е и Западът. За това става въпрос.

- И като един финален въпрос на нашия разговор – кое е по-вероятно според вас да се случи в близко бъдеще: изостряне или стопляне на отношенията Европа – Турция?

- Аз бих искал да ви отговоря малко по соломоновски. Може би ще се търси някакво средно положение. В смисъл такъв, аз продължавам да съм на мнение, че диалогът с Анкара, с Турция не трябва да се прекъсва. И всъщност той ще се води именно, според от тази гледна точка – да се покаже, че опозицията и несъгласните с Ердоган, на средите, които искат нова, свободна и демократична Турция, не са изоставени. В рамките на този диалог все пак има възможности за въздействие върху Анкара. И всъщност историята го е показала, а и сега ще го покаже още по-ясно – че Турция разбира само от икономически натиск и санкции, а пък в момента Турция е страшно зависима от Европа и от Европейския съюз, и конкретно от Германия. Бих искал да ви кажа само две цифри, които са много ясни и показателни. През юли външнотърговският дефицит на Турция се е увеличил с над 82%, в сравнение с юли миналата година. Значи това е годината и месецът на пуча. В момента е около 9 милиарда долара. Какво означава това? Ами, че ето това е резултат от неуспешния опит за преврат. Външната търговия със стоки на Турция с Европейския съюз е 140 милиарда евро, като това са данните за миналата година. Има 17 милиарда дефицит. Самият внос е близо 80 милиарда евро. Това са стоки, които Турция няма от друго място от къде да си ги достави – ето за това става въпрос.

Оставете коментар