Сряда, 13 Декември 2017
Сряда, 27 Септември 2017 13:27

Икономистът проф. Боян Дуранкев: За България влизането в Шенген и Еврозоната са мисия невъзможна на този етап

Според него причината за това е във факта, че привържениците за Европа на две и три скорости са повече, отколкото тези на идеята за обединена Европа

Икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

- България да стане част от Еврозоната в следващите няколко години. Оптимистичната прогноза направи заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. Възможно ли е обаче това? С този въпрос посрещам икономиста проф. Боян Дуранкев, с когото ще коментираме.

- Чудесен въпрос е дали действително за няколко години България може да се озове в Еврозоната.

- Три години, да кажем, беше конкретната прогноза, която даде заместник-председателят на Еврокомисията.

- Разбира се, до две-три, пет може би години. Още повече, че не зависи само от председателя на Еврокомисията или от някой от другите членове. Да припомня, че от 1987 г. пък Турция кандидатства към тогавашната Европейска икономическа общност и през 1997 г. беше обявено, че до една-две години ще бъде допусната за членство в Европейския съюз. От тогава са минали 30 години – това са 10 пъти повече по три години, и даже Турция се отдалечава от европейската интеграция. Така че да приемем с разбиране това изказване, че до три години ще се присъединим към Еврозоната, като преди това обаче трябва да се присъединим към „Шенген“, а пък това нещо не се очертава да се случи до една-две години, поне засега. Тези хубави, чудесни прогнози, които се дават, те действат донякъде като успокоително за болния пациент, но не гарантират неговото спасение. Има и нещо друго. Хубаво, ние желаем да се присъединим към Еврозоната, но какво става със самата Еврозона, защото от годините след кризата – 2007 до 2017 г., общо взето Еврозоната има нисък икономически растеж, висока безработица и задълбочаващо се социално разделение. Освен това, ако направим един анализ, в света кои са страните с най-високо съотношение на дълг спрямо брутния продукт, се оказва, че точно седем от десетте страни с най-големи дългове са от Еврозоната. Това са Гърция със 173%, Италия 140% близо, Испания, Ирландия, Франция. Т.е. докато ние влезем през тези три години, може да се допусне, в рамките на песимизма, че някои от страните може да напуснат Еврозоната, за да решат вътрешните си проблеми. Още повече, че след Брекзит две страни ще претендират за лидерство в тази Еврозона и въобще за лидерство в Европейския съюз. Tова са Германия и другата страна е Франция, докато

страните втора и трета категория, към които спада и България, трудно по някакъв начин могат да се придвижат нагоре и да претендират поне за партньори в участието в лидерството.

- Професоре, България в отношение финансова дисциплина се държи много по-добре от някои от страните, които вие отбелязахте, от Еврозоната. Така че в този случай не е ли по-добре и ние малко по-предпазливо да гледаме на това присъединяване? Най-малкото, защото често ни се спестява фактът, че ще трябва и да участваме в спасителните механизми, които се предвиждат в тази зона, а пък при толкова много задлъжнели държави, може би би било необходимо в един момент такъв механизъм да се активира и да трябва ние да платим за дълга на наш партньор.

- Много точно поставихте пръст в раната, както се казва. Дали обаче Европейският съюз ще отива към по-голяма степен на интеграция, или ще има фиктивен Европейския съюз, с повече граници, повече огради, с повече неразбории и с една какафония от 27 ли, 28 страни ли, защото до три години Великобритания ще бъде в Европейския съюз. Но забележете – ако се върнем в историята, понякога се налага хирургическа намеса. Например, ако си спомним, че Декларацията за независимост на САЩ беше през 1776 г., то през 1792 г. Конгресът на САЩ, 16 години след Декларацията за независимост, прие, че трябва да има единна обща валута на всички щати и постигнаха много по-голяма степен на интеграция, отколкото в момента т.нар. „Европейски съюз“, който всъщност е на две, три, четири, пет скорости. Вероятно, в контекста на това, което казвам, ще е необходимо политическо решение, а не толкова икономическо решение, тъй като за съжаление на всички слушатели трябва да кажа, че независимо от тези 4% на икономически растеж вероятно тази година на България, страната ще се отдалечава от брутен продукт на човек от населението спрямо тези, които имат 1-2% икономически растеж, защото зад 1% на прираста се крие много по-голям обем на брутния продукт, отколкото в България. Т.е. много правилно трябва да подходи, както и председателят на Европейската комисия каза, че този път интеграцията трябва да се извърши политически и по отношение на „Шенген“, и по отношение на общата валута. Иначе какво означава всеки сам да си пази границите и всеки сам да си има отделна валута? Няма интеграция при това положение. Интеграцията означава общност и общи действия, солидарност във всички беди, но и във всички успехи. Така че България едва ли ще плаща дълговете на Франция или на Гърция. Има по-голяма вероятност към България да се насочат капитали, отколкото България да реши проблемите на другите закъсали страни. И пак това е проблем и на политиката и на самата страна България – по какъв начин ще търси интеграция, защото интеграция все пак е необходима в Европейския съюз.

- За тази интеграция, за която говорим, добро предложение ли е, добра идея ли е абсолютно всички страни-членки на Европейския съюз да приемат еврото като валута и да станат част от Еврозоната – едно предложение, което дойде в началото на месеца именно от председателя на Европейската комисия? Възможно ли е това?

- В политически аспект изглежда невъзможно, най-вече поради сложната обстановка в Германия след изборите и това какво ще решипрезидентът на Франция Еманюел Макрон във Франция, дали би подкрепил подобно нещо. Той очевидно е против подобно решение. Иначе България би била с много по-голяма степен на заинтересованост и от „Шенген“, и от влизането в Еврозоната, както и Румъния. В това отношение трябва да водим обща политика. Но поне засега, независимо от тези светли перспективи, които се очертават за светлото, прекрасно бъдеще, обединено, изглежда, че засега пред България и „Шенген“, и Еврозоната са мисия невъзможна, поради факта, че винаги има някой, който в Европейския съюз играе ролята на „лошото ченге“, няма значение дали това ще бъде Холандия, Швеция в някои отношения за „Шенген“, или някоя друга страна. Изглежда, че идеята за Европа на две, три скорости засега има повече привърженици в центъра, отколкото идеята за една по-обединена и по-солидарна Европа.

- Със сигурност Европа на няколко скорости е факт, макар че много политици не искат да го признаят. Ако се абстрахираме от политическите решения, макар че те са ключови, особено когато говорим за Еврозона и Европейски съюз, да кажем страната ни на този етап справя ли се добре икономически? Наистина чисто икономически успяваме ли да покрием критериите за „Чакалнята“ на Еврозоната, а пък и след това наистина за самата Еврозона?

- Общо взето, когато си последният в Общността, а ние сме последните, 28-те в класа, общо взето, когато имаш 4% темп на икономически растеж и макар и мизерно, повишение на минималните доходи, може да кажеш, че си постигнал някакви успехи, но в това отношение не можем да си кривим душата и да кажем, че България през тази година, разбира се, с подкрепата на еврофондовете постигна един добър икономически растеж, макар и по-малък от 5-6%. Второто нещо, обаче, което също веднага, паралелно, успоредно трябва да се каже, е, че благата и разпределението на доходите не са равномерни – 4% за всичките, и че в някои отношения имаме развитие, задълбочаване на социалното разделение. И разбира се, се получава това, което в останалия т.нар. „Западен свят“ – 1- 2- 3% свръхбогати, които държат, разбира се, и т.нар. „трета, четвърта власт“ в много отношения, и една голяма група от около 40-45% от хора, които трудно могат да се измъкнат от дъното, освен ако не се случи чудо, или освен ако не ги приемат да работят в някоя от по-развитите европейски страни. Така че България трябва да търси пътя в общата Европа и то Европа от Урал до Лондон, а може би и по-натам, където чрез интеграцията да се постигне и по-висока степен на развитие на нашата страна, и разбира се, много по-добро благоденствие за гражданите. Между другото, „благоденствие“ не означава винаги по-високи доходи и по-висока консумация.

- Когато си говорим за доходи, професоре, каква трябва да бъде политиката на държавата в това отношение – да стимулира увеличението на доходите на най-бедните хора, за които и сега споменахме, или пък да се фокусира върху онези, които са със средни доходи?

- Ако погледнем например на един Китай, през 2019 г., по техния план в тяхната страна не трябва да има един страдалец, един, който да води мизерно съществуване. Ако Европейският съюз е по-добър модел, отколкото Китай, той трябва да докаже, че няма бедни хора, които не могат да се нахранят добре, да се облекат добре, да имат покрив над главата си, добро здравеопазване и образование. И тъй като такива няма – даже да се разходим по „Северозападнала“ България или където и да е другаде – тъй като няма такива условия за две години това България да го направи, това означава, че в България и в по-широк контекст – в Европейския съюз, нещата със солидарността и справедливостта не са добри. Най-неприятното, което обаче може да се каже, но все пак то е традиционно за десните партии, че тази коалиция, този политически картел не смее да мръдне данъчната система, да не се случи нещо.

Стабилността на този картел изглежда по-важна, отколкото солидарността и справедливостта. А иначе, ако погледнем другите европейски страни и САЩ също така, се забелязва, че действително имат в доста европейски страни по-добри практики – и данъчни, и разпределителни, и на крайно потребление, което нашите ученици, 28-мите в класа, не искат да се научат и затова оценката им, въпреки високия икономически растеж, не може в никакъв случай да бъде отлична или даже много добра.

Евелин ЦАНЕВА,Агенция "Фокус"

Оставете коментар