Петък, 15 Декември 2017
Неделя, 08 Октомври 2017 20:55

Проф. Васил Мръчков: Оставка на народен представител не се гласува

На 4 октомври т.г. Народното събрание обсъжда цял ден подадената в писмена форма оставка на народния представител Делян Добрев, а накрая с гласуване ”за” и „против”, я отхвърли.

Оставката на народен представител е както морален, така и важен юридически акт. Като юридически акт, тя е израз на свободно и доброволно изразена воля на народния представител за предсрочно прекратяване на неговите пълномощия „при подаване на оставка пред Народното събрание.” Разпоредбата на чл.72 имат имат непосредствено действие ( чл.5, ал.2 Конституцията) и се прилага, след като писмената оставка е редовно подадена пред Народното събрание. Народният представител многократно и публично потвърждаваше волята си да бъдат прекратени предсрочно пълномощията му.

Изложеното разбиране за характера на оставката се потвърждава от разпоредбите на Конституцията, практиката на Конституционния съд (КС) и от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).

Конституцията съдържа общо 6 случая на подаване на оставка от висши държавни органи . Освен в чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията, тези случаи са: при подадена оставка от: президента и вицепрезидента на Републиката ( чл.97, ал.1,т.1); Министерския съвет ( чл.111,т.2); съдиите, прокурорите и следователите ( чл.129, ал.3,т.1); изборни членове на ВСС ( чл.130, ал.8, т.1) и на конституционни съдии ( чл.148, ал.1,т.2).

От тези 6 случая само при подаване на оставка от Министерския съвет, Конституцията изрично изисква Народното събрание, поради изключително важните функции на правителството като централен орган на изпълнителната власт да остане без правителство. В останалите 5 случаи, включително и при оставката на народен представител такова изискване не е предвидено. Това дава основание да се направи изводът, че правилото за останалите случаи е: не се предвижда приемане или неприемане на оставката от органа, пред който тя е подадена. Разрешението, предвидено при подаване на оставка от Министерския съвет е изключение от правилото. А в правото от векове е възприето разбирането,че изключенията се установяват само изрично и когато са предвидени, те се тълкуват строго ограничително и се прилагат само за случаите, за които са установени. Ето защо, след като за подадената оставка от нареден представител „приемането” или „неприемането й”, не е изрично въведено, то не се прилага и не се изисква. Няма пречка Народното събрание да провежда дискусия по повод на подадената оставка, но не и да навлиза в преценка на мотивите и да преценява тяхната основателност, целесъоразност, да гласува „за” и „против” и т.н. Такова право на Народното събрание не е предвидено в чл.72 Конституцията. Това означава, че Конституцията не е желаела да го предостави на Парламента.

Конституционният съд е имал повод да се произнесе по подаване на оставка от вицепрезидент (покойната Блага Димитрова през 1993 г.). В р.№ 11 от 16 юли 1993 г. Съдът е приел, да се произнесе „само по въпроса, доколко решението за подаване на оставка е резултат от свободно формирана воля, а не е взето под въздействието на насилие, заплашване или измама” (Сборник „Решения и определения на КС-1993, с.113). Народният представител, по повод на чиято оставка е проведено гласуване и оставката отхвърлена, публично заявяваше и заяви, че ще продължи да настоява за „приемане” на оставката. Това е много лична територия на народния представител като свободен гражданин, която Конституцията защищава от всяка външна намеса.

И още един аргумент в подкрепа на изложеното до тук разбиране.

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) не определя реда за прекратяване на пълномощията на народните представители при подаване на оставка. Правилно или неправилно, чл.137 ПОДНС постановява: „За неуредените въпроси в този правилник се прилага Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това е несъвместимо с положението им на народни представители”. Кодексът на труда за тези случаи предвижда в чл.326 прекратяване на трудовия договор с 30-дневно писмено предизвестие на работника или служителя до работодателя, без каквито и да е мотиви, само въз основа на изразената воля. Трудовото правоотношение в тези случаи настъпва с изтичане на 30-дневното предизвестие, без да изисква каквото и да е мнение, одобрение или съгласие на работодателя. Това законодателно разрешение, което съществува от 1986 г.насам, е израз на свободата на труда и забраната на принудителния труд ( чл.48, ал.3 и 5 Конституцията).

И накрая един последен въпрос: дали решението на Народното събрание, с което се отхвърля подадената оставка, е конституционосъобразно и може ли да се оспорва пред КС по чл.149, ал.1, т.2 Конституцията. Тъй като Конституционният съд действа само по сезиране, този въпрос могат да решат единствено висшите държавни органи, които съгласно чл.150, ал.1 от Конституцията имат общата компетентност да сезират КС: най-малко 48 народни представители, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Източник: defakto

Оставете коментар