Петък, 15 Декември 2017
Неделя, 03 Декември 2017 18:01

Весела Лечева за случая с Манол Велев: Не трябва противоречията да се решават с куршум

Прочете едно любопитно интервю с червената активистка

Весела Лечева е родена на 20 май във Велико Търново. От 1976 до 2000 г. е състезател по спортна стрелба. През 2001 г. завършва националната спортна академия "Васил Левски", специалност "Треньор по спортна стрелба". Петкратна световна и 8 пъти европейска шампионка, носителка на световната купа и двукратна сребърна медалистка от Олимпийските игри в Сеул през 1988-а и в Барселона през 1992-ра. Притежава 17 световни рекорда в индивидуалните дисциплини. От 13 ноември 2000 г. е член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет, а от 11 ноември 2005 г. е заместник-председател на БОК, била е и генерален секретар на Българската федерация по спортна стрелба. От 2001 г. е народен представител в 39-ото Народно събрание, където е зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Бивш председател е на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). В момента е народен представител в 44-тото Народно събрание, зам.-председател на ПГ на БСП.

Омъжена е, има син.

- Г-жо Лечева, родена сте във Велико Търново. Какво беше семейството на родителите ви, как ви възпитаваха?

- Да, възпитанието в семейството предопределя в голяма степен и формира всеки човек. Бях щастливо дете. Ако съм имала трудно детство, то е защото баща ми - Николай Лечев, беше много строг. И той, и майка ми Маргарита бяха възпитани в това, че човек трябва непрестанно да се труди и да се доказва - да се учи всеки ден, да получава все повече знания. Така бях възпитана и аз. Майка ми беше работник в радиозавода. В същия завод баща ми отговаряше за свободното време и за физкултурната дейност. Имало е такава организация на колективите навремето в предприятията. Отделно от това той беше инструктор и тренираше спортна стрелба към Организацията за съдействие на отбраната. Дълги години беше и състезател към националния отбор с пистолет.

- Палаво дете ли бяхте, правехте ли бели, наказваха ли ви?

- Първите ми години в училище бяха по-скоро стремеж да имам най-добър успех и да съм примерен ученик.

- Имахте ли тогава лидерски амбиции?

- Исках от малка да бъда най-добрата. Исках да бъда най-добра в училище, във всички часове. Когато станах в пети клас, откриха спортното училище във Велико Търново. Баща ми стана треньор там. Аз през това време тренирах волейбол и лека атлетика. Тогава обикаляха инструктори и треньори. Подбираха децата според желанията им какво искат да спортуват и правеха селекция. Между другото, ходех на немски и на пиано, но баща ми каза, че съм много добра за спортната стрелба. Това беше доста неочаквано за мен, защото спортната стрелба тогава ми изглеждаше по-скоро като мъжки спорт. Доста скучноват, без всякакви емоции.

- Кога се запалихте истински по този "скучен" спорт?

- Оказа се, че този спорт само привидно е без емоции. Защото когато застанеш на огневата линия, винаги целта на всеки човек, който и да е той, независимо от нивото, което има, е да уцели по-близо до центъра. Това е смисълът. И всеки изстрел го мотивира да е още по-близо. Това е една непрекъсната игра. Така го възприемах като дете. В крайна сметка в следващите години стана сериозна амбиция да бъда най-добрата. Първо, най-добрата в града, имаше градски първенства. След това - в областта. Най-добрата на национално ниво. После амбициите и увереността ми пораснаха. Повярвах, че мога да бъда първа в Европа и в света.

- Как се удържа на жестоката конкуренция, при която битката е за милиметри, за едно трепване на окото, на ръката?

- Да, така е. Това се тренира, възпитава се всеки божи ден. Никой не може да остане равнодушен пред огромния стрес, на който е подложен един състезател, особено в спортната стрелба. От вътрешното психологическо състояние зависи всеки един изстрел. А той не е един, два или три. Те са много.

- Повече тренировка ли е, или е повече талант?

- Не бих казала талант. Аз самата не мога да кажа за себе си, че съм имала талант. Притеснявала съм се и съм се вълнувала преди всеки старт - независимо къде е. Без значение дали е на национално държавно първенство или на европейско, винаги съм имала огромни вълнения и притеснения, огромен стрес. Но в крайна сметка е въпрос на подход, на хладнокръвие в определен момент, на концентрация. Тренира се това нещо. Какво значи талант да можеш да стреляш? То е по-скоро тип нервна система. Да, аз съм спокоен и уравновесен човек. Имам огромното търпение да изработвам детайлите, независимо за какво става дума. Запазвам самообладание при шокови ситуации, което е много важно за такъв спорт - да проявиш нужното хладнокръвие.

- Не е ли ирония на съдбата, колко хладнокръвие се иска, вие, шампионката по стрелба, да понесете изстрела, който покоси съпруга ви Манол Велев? В този момент той оглавява съюз "Възраждане". Криминална история ли е това, или има мотивите си в процесите на приватизация от прехода?

- Той не беше част от популярния съюз "Възраждане" на Емил Кюлев и Илия Павлов. Имаше друг съюз "Възраждане" на Добри Гущеров, който обединяваше хората на бизнеса от малките и средни предприятия. Мога да кажа, че българските граждани понесоха един много тежък преход. Всички очакваха, когато дойде демокрацията и има свобода на словото, на придвижване, държавата да се управлява с таланта на нацията. Че ще се управлява по ред и закон. Всъщност върховенството на закона сякаш избяга встрани. Не се получи. Претърпяхме много тежък преход, който отне от възможността българските граждани наистина да почувстват силата на демокрацията.

- Как преживявате личната си драма, възможно ли е въобще тя да се преживее, как се справяте с тази ситуация? Съпругът ви от години е в кома въпреки вашите и на лекарите усилия.

- Да, така е. Човек не знае на какво може да бъде подложен. Имам силата и твърдостта. Опитът от живота ми ми дава възможност да преодолея това, което ми се случи, така че да мога да продължа напред. Разбира се, у мен остава болката, че не може по този начин да се отстраняват неудобните опоненти. Той явно е пречел на някого и на нещо, за да се постъпи така с него.

- Това критика ли е към правосъдието, получихте ли правосъдие?

- Сигурно е, че човек може да изясни своите противоречия в диалог, дори страните да останат на различни позиции. Не трябва противоречията да се решават с куршум. Живеем в 2017 г., XXI в. Не може различията да се решават с изстрели като в Дивия запад.

- Как влязохте в политиката, кой ви покани, провокация ли беше?

- Не. 2001 г., току-що бях приключила активната си състезателна дейност, имаше гражданска квота към БСП. Покани ме Георги Първанов, тогава председател на партията. Мисля, че той даде началото на гражданската квота в БСП. Това беше огромно предизвикателство пред мен, защото поне на пръв поглед няма връзка между спорта и политиката. Имах желание. По това време имаше голямо и много сериозно изостряне в отношенията между десни и леви - СДС и БСП. Много лесно се хвърляха квалификации върху комунистите с всевъзможните препратки към миналото. В крайна сметка и аз съм част от това минало. Това са 20 години от активния ми живот до 2000 г.

- Свързва ли ви нещо с левицата и с БСП, нещо родово може би?

- Не. Даже напротив. Бих казала, че и ние сме пострадали. Моят баща, дядо - родът им е от Арбанаси. Разбира се, народната власт им взима всички имоти. Баща ми е едното от шест деца във фамилията. Остават на една заплата. Баба ми е работила тогава в една текстилна фабрика, за да изхранва децата. Дядо ми се е занимавал със селскостопанска дейност. И не е участвал в колективизацията. Не влиза в ТКЗС, отказва. Затова децата не са имали възможност да учат във висши учебни заведения. Това са част от мерките, които взема тогава народната власт. Но никога не съм се оплаквала.

- Какво ви предложи Първанов?

- Предложи ми да бъда част от парламентарна дейност. Мислех, че не е време за замерване с квалификации и сенки от миналото. Мислех, че е време да вървим в бъдещето и да градим съвременна България. Няма как да успеем по този начин. Действително вярвах, че има сериозни хора, експерти, които могат да повлияят върху развитието на държавата. Мислех, че мога да бъда част от тях.

- Затова ли се съгласихте да сте министър на спорта, тогава беше държавна агенция?

- Да. Рангът на институцията беше агенция. Това не ми повлия да изляза от парламента. Защото министър може да се върне в Народното събрание, ако му поискат оставката или напусне, докато председател на агенцията не може. За мен нямаше значение дали се наричам министър, или председател на агенцията. Приех да оглавя агенцията за младежта и спорта с една-единствена цел - ако мога, да се даде възможност на всяко българско дете да има достъп до спорта. Просто е казано, но се изисква много труд за изпълнението. Защото говорим за елитен спорт и олимпиади, но за да го има това, трябва да има изградени трайни навици, възпитани у децата. Не може на 40 години, без навици, да търсиш спорта като възможност за активна почивка.

- Имате ли усещането за добре свършена работа в резултат от вашите инициативи?

- Зададох няколко програми, които се работят и днес. Предложих няколко законови промени. Поставих началото на зала "Армеец". Да, същата зала "Армеец", с която Бойко Борисов се хвали цял мандат. Преди да стане факт тази зала, имаше много подготвителна работа. Предпроектно проучване, одобрен проект, първа копка. ГЕРБ само изляха бетона. Тук обаче има нещо, което те не дооцениха. Факт е, че такава голяма зала е необходима на България. Това обаче не означава, че във всеки град трябва да направиш голяма спортна зала, защото няма толкова събития от такъв висок ранг, на които страната може да бъде домакин. Само спортните федерации могат да кандидатстват за домакинство. Няма как да бъде иначе.

- Какво е това - грандомания или начин за усвояване на средства?

- Усвояване на средства. Конкретен пример е колодрумът в Пловдив. 60 милиона за един колодрум. Нито сме Копенхаген, нито сме Амстердам. Колоезденето не ни е толкова присъщо. Тук имаме няколко колоездачи, които претендират да са професионалисти. А срещу това имаме въпиюща нужда от спортни съоръжения в кварталите. Това е безумно харчене на средства. Ефектът от тези зали ще стане виден след няколко години, когато общинските бюджети ще се задъхват от покриването на разходите им. Защо тези 60 милиона не се дадоха за стадион "Пловдив" например, където в чашата на стадиона има зали за почти всички спортове - гимнастика, джудо, бокс, борба.

- По-комфортно ли ви е сега в парламента, отколкото като министър? Как го усещате като емоция?

- Какво значи комфортно, навсякъде, и тук, всеки ден има сериозна работа - подготовка, отговорност, стрес. Така го усещам. Чувствам се на мястото си.

- Какви са домът ви, битът ви?

- Живея нелошо. Имам къща, роднини, приятели, познати, брат, семейство. Имам си своя тесен кръг.

- Казвали сте, че медалите ви са в кашони, там ли са все още?

- Продължават да са в кашоните. Само една от световните ми купи стои в Музея на спорта. Другите три са в личната ми библиотека. Само те заемат някакво централно място в дома ми.

- С какво се занимава синът ви Мартин?

- Той вече е на 27 години. Заедно с брат ми се занимават със строителен бизнес. Построиха няколко големи жилищни комплекса в очертанията на София. Има големи и сериозни възможности за развитие. София трябва да се обновява непрекъснато.

Синът й Мартин (в средата) се занимава със строителен бизнес

- Това подчинено ли е на тезата ви, че "уютът е там, където искаш да се върнеш"?

  

- Да. Вкъщи имам уют, създадена атмосфера, която приканва да се прибереш, да почувстваш спокойствието си, свободата си.

- Цветовете важни ли са? Вашите са бежово и екрю.

  

- Да, много е важно. Цветовете са тези, които могат да влияят върху настроението. Червеното е агресия, синьото и зеленото са спокойни, пастелните цветове - още повече. Това, което усещаш и харесваш, трябва да бъде част от заобикалящата среда, за да се чувстваш в пълна хармония със себе си.

- Твърди се, че сте добър кулинар, какъв е специалитетът ви?

- Нямам много време, но обичам да се занимавам с домашна работа - да готвя, да изненадвам моите близки. Аз съм човекът, който ги събира на рождени дни и семейни празници. В това отношение замених майка ми. Сега всички се събират вкъщи, защото знаят, че готвя вкусно. Нямам конкретен специалитет. Импровизирам непрекъснато. Те пък винаги са в очакване, защото винаги поднасям някаква изненада.

- В чудесна форма сте, как я поддържате?

- Трудно. Играя тенис. Всеки уикенд ходя да плувам или правя кросове. Често можете да ме видите да тичам по пътя от Арбанаси към Лясковец. Спортът е много важен човек да се чувства добре.

- Имате секвоя, която сте отгледали от 60-сантиметрова фиданка, що за дърво е тя, това някакъв стожер ли е?

- Сигурно е вече 15-20 метра. Зарежда ме. Нещо, което си отгледал. Положителна енергия.

- Той вече е на 27 години. Заедно с брат ми се занимават със строителен бизнес. Построиха няколко големи жилищни комплекса в очертанията на София. Има големи и сериозни възможности за развитие. София трябва да се обновява непрекъснато.

- Това подчинено ли е на тезата ви, че "уютът е там, където искаш да се върнеш"?

  

- Да. Вкъщи имам уют, създадена атмосфера, която приканва да се прибереш, да почувстваш спокойствието си, свободата си.

- Цветовете важни ли са? Вашите са бежово и екрю.

  

- Да, много е важно. Цветовете са тези, които могат да влияят върху настроението. Червеното е агресия, синьото и зеленото са спокойни, пастелните цветове - още повече. Това, което усещаш и харесваш, трябва да бъде част от заобикалящата среда, за да се чувстваш в пълна хармония със себе си.

- Твърди се, че сте добър кулинар, какъв е специалитетът ви?

- Нямам много време, но обичам да се занимавам с домашна работа - да готвя, да изненадвам моите близки. Аз съм човекът, който ги събира на рождени дни и семейни празници. В това отношение замених майка ми. Сега всички се събират вкъщи, защото знаят, че готвя вкусно. Нямам конкретен специалитет. Импровизирам непрекъснато. Те пък винаги са в очакване, защото винаги поднасям някаква изненада.

- В чудесна форма сте, как я поддържате?

- Трудно. Играя тенис. Всеки уикенд ходя да плувам или правя кросове. Често можете да ме видите да тичам по пътя от Арбанаси към Лясковец. Спортът е много важен човек да се чувства добре.

- Имате секвоя, която сте отгледали от 60-сантиметрова фиданка, що за дърво е тя, това някакъв стожер ли е?

- Сигурно е вече 15-20 метра. Зарежда ме. Нещо, което си отгледал. Положителна енергия.

Интервю на Симо Русев, ПИК

Оставете коментар