Сряда, 24 Януари 2018
Вторник, 02 Януари 2018 15:06

Мила Искренова пред BIG5: Пак ще сме известни в ЕС само със Стоичков и киселото мляко, културното министерство отново пренебрегна легенди като Райна Кабаиванска

При подготовката за Председателството ни нямаше добре изработена концепция. Можеше да покажем прекрасни спектакли. Проблемът ни е, че ние самите не знаем как да се покажем пред европейците.

Мила Искренова е български хореограф.Автор на балетни постановки и съвместни международни проекти предимно в областта на модерния танцов театър.  Работи по хореографските решения за драматични постановки: „Любовни булеварди“ – Стефан Цанев (реж. В. Панкин), „Мъжът си е мъж“ – Бертолт Брехт (реж. Крикор Азарян), „Йонадав“ – П. Шафър (реж. Здравко Митков), „Ритъм“ – авторски спектакъл на Андрей Баташов, „Синята стая“ – Д. Хеър (реж. Снежина Танковска), „Фигури при влюбен полет“ – И. Жюд – съвместно с Т. Соколова (реж. В. Петков) и др.

- Г-жо Искренова, кой трябва да понесе отговорност за гафа с културния фонд и заради странно отпуснатите средства за съмнителни културни дейци, които са в обкръжението на ГЕРБ?

- Аз не мисля, че става дума точно за гаф. Не намирам, че това, което се случва може да се нарече скандално, но изпитвам едно дълбоко съжаление, че резултатът от сесията и разпределените по този начин, не е никаква изненада, не съдържа нищо необичайно. Този резултат беше абсолютно предвидим. Аз очаквах точно това.

- Какво конкретно имате предвид?

- Когато за България се говори с чужбина, обикновено се говори за българското кисело мляко, за Христо Стоичков, за розата и за нашето Черноморие. Много малко се знае, че в България има едни невероятни културни традиции, както и че имаме страхотни постижения в съвременното изкуство, които са част от европейската класика. Ние имаме възможността да представим България пред ЕС като е да напълно равностойна в това отношение държава на останалите европейски страни. Много добре би било например да има един проект, който да включва 20, а дори и повече театрални, музикални и балетни спектакли. С тях можем да представим съвременното ни изкуство, тъй като имаме невероятни режисьори. Тези спектакли биха могли да бъдат преведени с титри. Водих приятели в галерията на „Шипка“ 6, където много интересна експозиция представя въпроса за реалността. По етажите нямаше нито проспект на изложбата, нито превод на чужди езици, нито гид, който да представя творбите. Да не говорим за нашите църкви. Някои от тях са първите християнски храмове в Европа. Да не говорим за нашите уникални оперни гласове, за съвременните спектакли, които прави например „Арабеск“. Мога да изброя поне 10 уникални спектакъла, които се въртят в София. Това можеше да бъде един много хубав акцент. За мен вече е симптоматично да се пренебрегват големи имена като Райна Кабаиванска, Любен Дилов и т.н., които каквото и да представят, ще бъде на европейско ниво. Става дума за хора с широк поглед, които са живели, врели и кипели. Процесът отива в очакваната посока, вместо да се опитаме да изненадаме и да зашеметим нашите гости с неща, които притежаваме. 

- Защо отново бяха пренебрегнати талантливите хора и на тяхно място бяха поощрени за пореден път фалшивите културтрегери?

- Не мога да изкажа никакво предположение. Според мен става дума по-скоро за едно непознаване на същността и на материята на това, с което се занимават тези хора. Липсва и основна концепция да покажем какви искаме да ни видят. Няма конкретна идея какво искаме да покажем пред Европа. Лично аз смятам, че България е една модерно мислеща в областта на изкуството страна. Така поне бих си я представила аз.

- Липсата на пари или на добра политика води до подобни парадокси и до там, че сме известни със Стоичков и пиянските купони по Черноморието сред чужденците?

- Христо Стоичков си е Христо Стоичков. Той е абсолютна звезда и ние можем само да му благодарим, че имаме такова име. Той няма нищо общо с представителите на културата, които се самооценяват. Това за мен е смущаващото, както и че чужденците имат право да се забавляват, както си разбират. Въпросът ми е – какво мислим за самите себе си и как се представяме?

- Трябва ли министър Боил Банов да бъде упрекван за фонда и дори да му се поиска оставката?

- Аз не мисля, че министърът на културата Боил Банов има вина и трябва да бъде упрекван. Доколкото видях комисията, той е избрал много добри експерти. Нямам представа какво се е случило и не искам да гадая. Според мен обаче би могло малко по-задълбочено да се случват нещата.

- Редно ли беше да бъде изгонена културата от Националния дворец на културата, където дори логично звучи да бъде нейното място?

- Този въпрос беше разискван доста шумно. Доколкото става дума за една голяма сграда с много възможности, няма нищо лошо там да се проведе форумът на председателството ни. Въпросът е какво ще се случи със сградата след това – дали ще бъде пак с културна насоченост, или ще се комерсиализира по някакъв начин, ще се бюрократизира и политизира.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 02 Януари 2018 15:06
    Борисов се изправи срещу църквата, увери ЕС, че ще положи усилия НС да ратифицира Истанбулската конвенция

    Министър-председателят Бойко Борисов разговаря със заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс. Основна тема на разговора бяха приоритетите, които България поставя по време на своето първо председателство на Съвета на ЕС, съобщиха от Министерския съвет.

    Дебатът в Европа, който породи Истанбулската конвенция, също беше обсъден по време на срещата, уточняват от Правителствената информационна служба.

    Премиерът Борисов е подчертал, че ще положи необходимите усилия документът да бъде ратифициран от българския парламент, така както е уверил пред трибуната на Европейския парламент при представянето на приоритетите на председателството.

    "Няма да допуснем насилие над жени и деца", заявил на срещата си с Тимерманс премиерът Бойко Борисов. Той е благодарил на Франс Тимерманс за отличното сътрудничество с Европейската комисия, съобщават още от МС. 

    По-рано днес от Светия Синод излязоха с позиция, че конвенцията не трябва да се ратифицира от депутатите. Клирът предупреди, че по този начин се отварят широко вратите към морален разпад, който води до "втора смърт" - духовната. 

  • Вторник, 02 Януари 2018 15:06
    Разберете: Умишлено ни подлудяват

    Нали не искате иракски бежанци от третия пол да изнасилват децата ви в тоалетните? Или утре жена ви, между фризьорката и шопинга, да мине през хирургията и да си смени пола? Или пък някой очарователен еврочиновник да разколебае сексуалната ориентация на гордите ви политици? В такъв случай бързо се подреждайте в редиците на българските популисти!

    Мислех си, че вече нищо не може да ме изненада, но идиотизмът около Истанбулската конвенция надхвърли всичко познато. Един мой студент преди време брилянтно преименува Патриотичния фронт на „Параноичен фронт“, но сега до тях се наредиха „автентично“ десни, та даже вкупом българските социалисти.

    Параноя.bg

    Параноя - това е психическо разстройство. При него болният развива крайна подозрителност, която го кара да открива следи от заговор срещу ценната си персона в наглед безобидни неща. Някой го погледнал особено, после чул шушукане зад гърба си, а след това мистериозно му спрял за две минути интернетът. Страдащият от параноя обикновено не е глупав - в сюжетите, които въображението му изгражда, има логични вериги, но те са толкова дълги и малко вероятни, че в един момент го отпращаме към психиатър.

    Да, възможно е някой ден иранец или иракчанин от третия пол да изнасили някого (впрочем, кого точно изнасилва човек от третия пол - може би такъв от четвърти, от пети?). Но как точно Истанбулската конвенция ще предизвика това крайно невероятно събитие? И започват логически връзки - има в текста една тайна думичка, която злонамерен еврочиновник ще преобърне наопаки, после Сорос ще подкупи някой управник, който пък ще се окаже от третия пол… И ето как неусетно стигаме до училищната тоалетна.

    Проблемът с параноята, както знаем, е в това, че всеки разумен аргумент срещу уж ужасния заговор се превръща в елемент от Плана. Значи ако министри опитват да обяснят, че в Конвенцията няма нищо различно от казаното (сиреч, борба срещу насилието над жени), те автоматично стават брънка от заговора и колкото повече отричат, толкова повече се самоизобличават (и ако аз тук пиша този текст, непременно се каня да предложа брак на Доналд Туск). Затова болният няма защо да се убеждава рационално: успокояват го с лекарства или каквото там знае медицината. 

    Работата е в това, че днес обществата ни все повече се управляват посредством целенасочено масово влудяване; както военните разработват биологически оръжия, така в политиката явно имат на въоръжение психиатрични такива. И това отдавна - поне от лова на вещици насам. Днес обаче - след рухването на авторитетите на църква, интелектуалци, наука, държава - работата е наистина неудържима. Наричат го „фалшиви новини", но може би трябва да преосмислим това понятие. Защото рядко става дума за фалшиви илюзии, фалшив оптимизъм, фалшив смисъл на живота. Не, заразяват ни със страхове, подозрения, истерии, омрази.

    Вижте например как кафявите медии посрещат протестите срещу продажбата на Пирин на офшорна компания - хората били платени от конкуриращи швейцарски ски-предприятия. До десет хиляди човека само в София! Добре са се охарчили явно. Възможно ли е изобщо? Ами вероятността е може би с няколко милионни по-голяма от това да ни изнасили иранец от третия пол. Нали криминалните сериали са ни научили на тази желязна логика: гледай кой има полза. Имат ли полза швейцарците от това да няма втори лифт? Имат. Пари имат ли? Имат. Върви, че опровергавай.

    "Лудост за 7 милиона"

    Ако продължа с психиатричните метафори, гражданите целенасочено се превръщат в социопати - агресивни, импулсивни, лишени от морална оценка и способност да разбират другия. Затова и така лесно се подменят обвиненията срещу онези, в чиито морални основания социопатът не може да вникне - ту им плаща Сорос, ту Юнкер, ту са комунисти, ту бизнесмени. Самото това прескачане на омразата от една на друга тема е част от медийното заболяване.

    Подобна социопатска реакция произведоха и около бежанската вълна. Такива фобии преживяхме навремето и при влизането в ЕС и в НАТО, а още по-преди - около „връщането“ на турските имена, когато Кърджалийски окръг аха да бъде окупиран от съседите. Но развитието на социалните мрежи направи технологията за поболяване на публиката далеч по-ефикасна. Ако получиш произвеждащо тревожност съобщение от близък, който вече е психясал, много вероятно е да психясаш и ти. Има един френски термин - „лудост за двама“. При нея става дума за психическо разстройство вътре в двойката, при което болестта на единия се усилва от тази на другия. При нас май ситуацията е „лудост за 7 милиона“.

    Простото обяснение на това, което става, е политическо. Обединени параноици опитаха бързо да отклонят вниманието от това, че бяха разкрити като лобисти на безработния Георгиус от Кипър. Мозъците на БСП пък май са опасно изложени на руските тролове. Въпросът е защо тази технология успява, защо ѝ се хващат иначе нормално изглеждащи, понякога дори образовани наши съграждани? Малко усилие трябва, за да прочетем споменатата Конвенция и да се убедим какво има и какво няма в нея; нищо не пречи да се информираме и за строителния балон в Банско, който очаквано се пукна - през последните десет години виждаме срив на цените на квадратен метър от 1300 на 350 евро; ако щете, отрезвяващ ефект би имало да се огледаме и да проверим дали наистина сме заляти от бежанци-нашественици, които са променили ДНК-то ни. Но като че ли нещо се е случило с обществото ни. Хората са се разбунтували не само срещу авторитетите, но и срещу самите факти. Гледайте си работата, ще мисля каквото ми е кеф!

    Не е само България

    Проблемът, впрочем, не е само български. Току-що излезе изследване на фондация „Жан Жорес" за вярата в конспиративни теории при една по-стара демокрация, каквато е тази във Франция. Резултатите потресоха изследователите. И допускам, че ако направим подобно изследване в България, ще се потресем и ние.

    55% от французите вярват, че Министерството на здравеопазването, в съучастие с фармакологичните компании, крие от гражданите истината за вредните последствия от ваксините. За 32% СПИН-ът е биологично оръжие, изплъзнало се от американските лаборатории. Една четвърт смятат, че тайни общества управляват планетата. Също толкова са убедени, че ни изпращат бежанците, за да бъде подменено населението на Европа. 20% вярват, че следите от самолетите са химикали, с които ни пръскат, за да намалят световното население. 18% са креационисти - тоест, отричат еволюцията и вярват, че Бог бил създал живите същества преди около 10 000 години. До 16% са намалели последователите на конспиративната теория, че американците не са стъпвали на Луната. И накрая - специалната награда за 9-те процента французи, които вярват, че Земята е плоска и че учените, които твърдят друго, ни лъжат и мамят.

    Ще кажете - наивни хора, трябва да бъдат образовани. Но работата е там, че информационната машина усилва тези потресаващи мнения. Медиите и особено дигиталните платформи печелят именно от това - от слухове, небивалици, яростни спорове. Дори когато разобличавате подобно твърдение, пак им правите трафик. Как се управлява общество, превърнато в лудница? - ще попита някой. Ами може би много лесно. Вероятно точно поради тази причина се извършва това подлудяване на гражданите - за да ги направят по-управляеми.

    Разпад. А след разпада?

    Не знам дали в тази разпадаща се публичност „демокрация" е дума, която все още има смисъл, но въпреки това ще упорствам. Главното при нея е доверието. Не абсолютно, безкритично, наивно, но все пак доверие, здравословно доверие. Онова доверие, което хората са имали помежду си хилядолетия наред и което им е помагало да оцелеят. Доверие в думите, във фактите, в първия план. Днес ние разобличаваме властта, тя разобличава гражданите, работниците подозират бизнесмените, пациентите не вярват на лекарите и накрая всички заедно подозират медиите. Така публичният живот се обезсмисля. Превръща се в подвеждащ декор. А от тук до диктатурата има само една стъпка. Е, тогава пък всички подозрения може би ще са се сбъднали и болният най-после ще намери покой.

    Коментар на Ивайло Дичев, BIG5

  • Вторник, 02 Януари 2018 15:06
    Плевнелиев окончателно в отбора на Симеон и Паси, бившият президент забрави царското хокане за Русия

    Представители на близо 60 европейски медии зададоха своите въпроси за България и приоритетите на председателството на среща със Симеон Сакскобургготски, бившия президент Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Тя се проведе в София Тех Парк. Модератор на пресконференцията беше Максим Бехар. Бившият премиер от НДСВ участва в срещата в качеството си на член на Висшия политически консултативен борд за Българското председателство.

    Сакскобуррготски започна встъпителните си думи със спомени как идвайки в България, основната цел на неговото правителство е да върне страната отново в Европа, първо чрез членството й в НАТО, а след това и в Европейския съюз. Той изтъкна, че това е станало в резултат на усилието на всички, на една всеобща национална мобилизация. Сега, когато вече 11-та година България е пълноправен член на ЕС и председателства за първи път Съвета на ЕС, основният приоритет на страната трябва да бъде – Западните Балкани да станат част от ЕС. Няма друг начин за Европа да остане обединена.

    На въпрос на журналисти коя е думата, с която може да опише българското председателство, той каза, че според него това е "шанс". Всяка държава членка сама за себе си няма шанс. На въпрос за неговото мнение за членството на България в Еврозоната, където не всички страни се радват за влязат, той отговори: “Действително страната се забави, но трябваше да се вземат предвид някои рискове, заради икономическата криза. Сега до година или две, смятам, че ще се присъединим, защото изпълнихме всички изисквания.”

    Журналистите се интересуваха още от живота на Сакскобургготски в чужбина и за отношенията България - Русия. Симеон отбеляза, че както винаги е твърдял, не бива да пренебрегваме връзките си с Русия. Фактът, че сме изцяло в ЕС ни позволява да гледаме на нея като на партньор, не от подчинена позиция, а като държава, пълноправен член на ЕС. Същото важи и за Турция, с която имаме интерес да намерим диалог. “Трябва да капитализираме историята, не да й обръщаме гръб”, завърши отговора си бившият министър-председател.

    На въпрос за конфликта изток-запад и дали има усещането, че България е по-ниска класа държава от западните държави-членки на ЕС, той отговори: “Най-доброто, което можем да направим е да постигнем стандартите, които се изискват от нас. Хубаво е по-богатите държави да проявят повече разбиране към другите. Преди всичко е нужно да гледаме позитивно какво е било преди 10 години и какво е сега. “Какво се е променило, откакто България е член на ЕС? Трябва да дадем шанс на младите поколения да се изкажат по темата.”, заключи Царят. След края на пресконференцията, Сакскобургготски проведе индивидуални разговори с журналисти от испански, френски и белгийски медии. 

    Бившият президент Росен Плевнелиев пък очевидно е преглътнал критиките на Царя, който го нахока за позицията му спрямо Русия и са си стиснали ръцете. Тримата със Соломон Паси са неразделни и са взели присърце европредседателството ни и ролята им в борда на събитието. Сакскобургготски нарече поведението на Плевнелиев спрямо Москва небалансирано и неразумно, но от старата вражда вече няма и помен. Влюбеният бивш държавен глава се присламчи радушно в компанията на доскорошните си критици, с които си стиснаха ръцете в "името на председателството". 

Оставете коментар