Неделя, 21 Октомври 2018
Вторник, 02 Януари 2018 15:06

Мила Искренова пред BIG5: Пак ще сме известни в ЕС само със Стоичков и киселото мляко, културното министерство отново пренебрегна легенди като Райна Кабаиванска

При подготовката за Председателството ни нямаше добре изработена концепция. Можеше да покажем прекрасни спектакли. Проблемът ни е, че ние самите не знаем как да се покажем пред европейците.

Мила Искренова е български хореограф.Автор на балетни постановки и съвместни международни проекти предимно в областта на модерния танцов театър.  Работи по хореографските решения за драматични постановки: „Любовни булеварди“ – Стефан Цанев (реж. В. Панкин), „Мъжът си е мъж“ – Бертолт Брехт (реж. Крикор Азарян), „Йонадав“ – П. Шафър (реж. Здравко Митков), „Ритъм“ – авторски спектакъл на Андрей Баташов, „Синята стая“ – Д. Хеър (реж. Снежина Танковска), „Фигури при влюбен полет“ – И. Жюд – съвместно с Т. Соколова (реж. В. Петков) и др.

- Г-жо Искренова, кой трябва да понесе отговорност за гафа с културния фонд и заради странно отпуснатите средства за съмнителни културни дейци, които са в обкръжението на ГЕРБ?

- Аз не мисля, че става дума точно за гаф. Не намирам, че това, което се случва може да се нарече скандално, но изпитвам едно дълбоко съжаление, че резултатът от сесията и разпределените по този начин, не е никаква изненада, не съдържа нищо необичайно. Този резултат беше абсолютно предвидим. Аз очаквах точно това.

- Какво конкретно имате предвид?

- Когато за България се говори с чужбина, обикновено се говори за българското кисело мляко, за Христо Стоичков, за розата и за нашето Черноморие. Много малко се знае, че в България има едни невероятни културни традиции, както и че имаме страхотни постижения в съвременното изкуство, които са част от европейската класика. Ние имаме възможността да представим България пред ЕС като е да напълно равностойна в това отношение държава на останалите европейски страни. Много добре би било например да има един проект, който да включва 20, а дори и повече театрални, музикални и балетни спектакли. С тях можем да представим съвременното ни изкуство, тъй като имаме невероятни режисьори. Тези спектакли биха могли да бъдат преведени с титри. Водих приятели в галерията на „Шипка“ 6, където много интересна експозиция представя въпроса за реалността. По етажите нямаше нито проспект на изложбата, нито превод на чужди езици, нито гид, който да представя творбите. Да не говорим за нашите църкви. Някои от тях са първите християнски храмове в Европа. Да не говорим за нашите уникални оперни гласове, за съвременните спектакли, които прави например „Арабеск“. Мога да изброя поне 10 уникални спектакъла, които се въртят в София. Това можеше да бъде един много хубав акцент. За мен вече е симптоматично да се пренебрегват големи имена като Райна Кабаиванска, Любен Дилов и т.н., които каквото и да представят, ще бъде на европейско ниво. Става дума за хора с широк поглед, които са живели, врели и кипели. Процесът отива в очакваната посока, вместо да се опитаме да изненадаме и да зашеметим нашите гости с неща, които притежаваме. 

- Защо отново бяха пренебрегнати талантливите хора и на тяхно място бяха поощрени за пореден път фалшивите културтрегери?

- Не мога да изкажа никакво предположение. Според мен става дума по-скоро за едно непознаване на същността и на материята на това, с което се занимават тези хора. Липсва и основна концепция да покажем какви искаме да ни видят. Няма конкретна идея какво искаме да покажем пред Европа. Лично аз смятам, че България е една модерно мислеща в областта на изкуството страна. Така поне бих си я представила аз.

- Липсата на пари или на добра политика води до подобни парадокси и до там, че сме известни със Стоичков и пиянските купони по Черноморието сред чужденците?

- Христо Стоичков си е Христо Стоичков. Той е абсолютна звезда и ние можем само да му благодарим, че имаме такова име. Той няма нищо общо с представителите на културата, които се самооценяват. Това за мен е смущаващото, както и че чужденците имат право да се забавляват, както си разбират. Въпросът ми е – какво мислим за самите себе си и как се представяме?

- Трябва ли министър Боил Банов да бъде упрекван за фонда и дори да му се поиска оставката?

- Аз не мисля, че министърът на културата Боил Банов има вина и трябва да бъде упрекван. Доколкото видях комисията, той е избрал много добри експерти. Нямам представа какво се е случило и не искам да гадая. Според мен обаче би могло малко по-задълбочено да се случват нещата.

- Редно ли беше да бъде изгонена културата от Националния дворец на културата, където дори логично звучи да бъде нейното място?

- Този въпрос беше разискван доста шумно. Доколкото става дума за една голяма сграда с много възможности, няма нищо лошо там да се проведе форумът на председателството ни. Въпросът е какво ще се случи със сградата след това – дали ще бъде пак с културна насоченост, или ще се комерсиализира по някакъв начин, ще се бюрократизира и политизира.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 02 Януари 2018 15:06
    България е лидер сред страните от ЕС по бедност

    Повече от една трета от гражданите на България живеят в риск от бедност или социално изключване.

    В тази графа през 2017-та година попадат 38,9% от населението, показват данни на „Евростат“ от материал, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври. Средно за Европейския съюз в тази графа попадат 22,5% от населението или почти два пъти по-малък дял.

    През 2017 г. само в три държави членки повече от една трета от населението е било в риск от бедност или социално изключване – България (38,9%), Румъния (35,7%) и Гърция (34,8%).

    Страната ни все пак показва прогрес спрямо данни от 2008 г. Тогава пред риск от бедност са били изправени 44,8% от българите. Този прогрес обаче е доста по-нисък от Румъния, с която България обичайно е сравнявана. През 2008 г. Латвия е била третата страна с най-голям дял на изправените пред риск от бедност с 34,2%, но през миналата година има спад до 28,2%.

    Данните на Евростат показват, че през 2017 г. с най-нисък процент хора в риск от бедност или социално изключване са Чехия (12,2%), Финландия (15,7%), Словакия (16,3%), Холандия (17%), Словения и Франция (и двете с по 17,1%) и Дания (17,2%).

    Показателят на Евростат е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.

    Най-голямо влияние върху водещата позиция на България имат материалните лишения, като през 2017-та година 30% от българите живеят в тежки материални лишения. За сравнение, средно за съюза през миналата година в тази графа попадат едва 6.9% от населението или над четири пъти по-малко. Най-близо до нас по този показател е Гърция с 21.1% и Румъния с 19.7%.

  • Вторник, 02 Януари 2018 15:06
    The Irish Times: Добре дошли в България, най-бързо свиващата се нация в света

    Най-бедната страна в Европейския съюз е разкъсана от неравенство в доходите и корупция, пише ирландското издание в остър материал, посветен на ситуацията у нас.

    Пред българите и посетителите на тяхната столица София по-рано през тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000-ната година в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.

    То включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.

    Основана през 2004-та година, фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.

    Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.

    Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС, големите надежди за просперитет, по-солидна демокрация и повече социална справедливост, са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).

    България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.

    Освен това, докато средно в Европейския съюз най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.

    „Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.

    „Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.

    Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.

    България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката, плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.

    Също толкова е притеснително е проучване на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митнически служители за смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.

    Европейският парламент оценява, че корупцията струна на България около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година, а разпространението ѝ обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийската бюрокрация.

    Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.

    Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.

    Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.

    Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страна, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.

    ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното и население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5,4 милиона до 2050 година и до 3,9 милиона до края на века.

    България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050-та година.

    Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.

    Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинациите, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.

    „Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 килиметра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.

    Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната. Около 17% от българските студенти са избрали чуждестранен университет, а водещите университети в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.

    Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина е, че ще намерят семейния си дом да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия.

    „Хората получават апартаментите, в които живеят (когато комунизмът се срива) и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.

    „Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отгледана на малък сеемен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“.

    Автор: Daniel McLaughlin, The Irish Times

    Превод и редакция: Барикада

  • Вторник, 02 Януари 2018 15:06
    Продават на търг къщата на Яворов заради финансови неуредици, Фандъкова иска да се одържави

    Предлагат на търг къщата на Яворов! С продажбата на паметника на културата се е заел частен съдебен изпълнител.

    Къщата на столичната улица "Г.С. Раковски"става музей през 1963 г. В този дом Яворов и Лора Каравелова са живели малко повече от година до фаталната нощ, в която тя се самоубива, а той се прострелва и ослепява.

    „Няма такова място в София, което да пази по този начин паметта на Яворов”, каза уредникът на къщата-музей Иво Милтенов пред bTV.

    Домът е паметник на културата, но в момента е частна собственост. 

    През 2015 г. я придобива Васил Панчев. Оказва се, че я наследява със задължения, защото имотът е ипотекиран няколко пъти от предишните собственици.

    „Ние нямахме представа, че има задължения по имота. Ние останахме с впечатлението, че имотът е изплатен напълно. В последвие се оказа, че не сме знаели всичко по отношение на този кредит”, посочи Васил Панчев – управител на фирмата-собственик.

    Вследствие на необлсужване на кредита, са се натрупали лихви.

Оставете коментар