Четвъртък, 24 Май 2018
Петък, 05 Януари 2018 10:06

Нидал Алгафари пред BIG5: Борисов продължава да е като Живков с каскета, който може да се пипне в кръчмата, избран е от БКП, за да довърши работата на Костов

Следващата надежда ще е в Слави Трифонов, но и той няма да се справи в държава без справедливост. Жан Виденов и Филип Димитров са единствените, които излязоха чисти от политиката. Виденов не позволи да се краде и затова беше сменен от кукловодите с Иван Костов. Светците са създадени от отчета, за да се нанесат като търговци в храмовете и да натирят духовното в ъгъла за сметка на материалното. Българските писатели не гарантират печалба и затова не са на първия ред в книжарниците, както не искаме да рискуваме със собствени ТВ формати, а предпочитаме да взимаме от чужбина, каза пред BIG5 писателят Нидал Алгафари.

 - Г-н Алгафари, защо казвате, че сме „Орисани да избираме“, както се казва и вашата книга? Подготвени ли сме да правим подобни важни решения след вече 28 г. на преход?

 

- Ние сами си правим изборите. За едни те са добри, за други са лоши, но са наше дело. Не съм чувал някой да ни е насилвал да ходим към урните. Тъй като това е нашата воля, всеки има право сам да избира орисията си.

 

- Защо сте нарекли избора „орисия“? Това не е ли по-скоро свобода?

 

- Всички наши баби и дядовци са вярвали едно време, че когато се роди човек, си има три орисници, които нарочват какъв ще бъде животът му. Аз вярвам, че по-скоро, когато човек има по-съзнателен живот, започва сам да прави своя избор, а не да има карма или съдба. Всеки Божи ден сме орисани да правим хиляди избори – да пием вода, или да не пием, дали да ядем, или не, дали да говорим с някого, или не. Всяко това нещо води до някакви последствия. И затова се надявам хората да правят правилния избор, за да подредят собствената си орисия.

 

- Вие направихте „турне“, за да представите книгата си. Това ли е вече съвременният начин да се разпространява българската литература?

 

- Това е един от начините. Проблемът е в малкия пазар за литература, който има в България. Едно време българите четяха повече, имаха по-голям интерес, тъй като може би нямаха толкова други забавления. Спомняте си, че тиражите на авторите бяха много по-големи бройки. Сега те се радват на 1000-1500 до 2000 книги, благодарение на разпространението и на книжарниците. Прави впечатление, че в книжарниците мястото на сериозните български автори не е на първия ред, защото се търси пазарна ниша, която да продава повече. Затова се показват повече западни издания, които са по-рекламирани и популяризирани в света. Мъката на всеки един български писател е, че не го предлагат в книжарниците, а читателят трябва да отиде и сам да го потърси. Затова всяка една купена наша книга е много мила, защото е целенасочено потърсена. Обиколих страната с книгите си, тъй като вече в България има много места, в които не съществуват книжарници. Много малко автори правят подобни обиколки, тъй като са обвързани с издателства, а и самите издателства нямат интерес да правят подобни срещи, тъй като гледат да имат по-малко разходи и съответно по-голяма печалба, тъй като и те се задъхват.

 

- Как си обяснявате тази тенденция? Подценяват ли се българските писатели от търговците?

 

- Не мисля, че има подобно подценяване. Ние не сме нито по-висши, нито по-слаби писатели. Нивото е едно и също, а въпросът е в маркетинга и рекламата. За да стигнат произведенията в Англия и във Франция до читателите, например се харчат безумно много пари, докато у нас това не се прави. В България сме свикнали да получаваме всичко на готово. Тук не става дума само за книжарниците и за книгите, а и за телевизиите. Виждате как взимаме предавания и формати, които са направени някъде отвън и които са се доказали, защото си гарантираме до някаква степен финансовия успех. Българският автор не гарантира. В него не се влагат средства, за него не говорят критиците, защото или не са високо ниво, а старите лъвове са уморени и предпочитат да стоят някъде на топлите скамейки около властта или около трапезите. По-младите пък няма къде да се изявяват, защото по-старите не им дават досег до вестници и списания. Голямата болка на българския автор днес е съвсем малкият и свит пазар.

 

- Друго ваше произведение е „Боже, защо Господ лъже“. Около празниците видяхме отново тълпи от хора в църквите. Защо се сещаме предимно на празници за вярата си? Лицемерни ли сме в християнството си? Лъжем ли и ние Бог?

 

- Това е първият ми том, в който зададох един въпрос, който се е дискутирал векове наред в най-различни среди. Преди векове е било доста по-трудно, защото тогава при подобен въпрос са измъчвали и изгаряли на клада хората. Аз съм силно вярващ и съм убеден, че всеки носи частица от Бога в себе си. Бог ни е вдъхнал душа по свой образ и подобие. Много често например около Коледа често се втълпяваше на хората да се влиза в храмовете със страх от Бога. Аз не влизам от страх, а от обич. Аз не мога да си представя, че Бог очаква от мен да се страхувам от него, защото той означава любов. Не сме лицемерни, но църквата е място, където са се настанили хора, които са нарушили всички Божи заповеди. Не съм съгласен например с това, че се казва да не си правим кумири и идоли. В същото време имената на почти всички храмове в света са на имената точно на кумири или на някакви празници, но не на Бога. Ние се молим на св. Георги, на св. Дева Мария, които да ни бъдат посредници с господ. Ще видим колко несправедливо са канонизирани например още първите светци – Петър и Павел. Единият се отрича три пъти от Бога, въпреки че по неговата воля е ходил по вода. Въпреки това му дава ключовете. Павел пък е гонел и убивал християни. Св. Георги пък е бил праведник, но на него не е дадена тази власт на т. нар. човек-бог. Тези кумири като светците са създадени от хора, които институционализираха вярата ни. Единствената цел за това е да превземат храмовете като едни търговци. Когато аз трябваше да получа кръщението си, отидох при отеца и му казах, че съм готов да приема християнството. Той ми каза, че няма никакъв проблем, но първо ми посочи касата и трябваше да си платя, въпреки че той като духовник е задължен да ме въведе във вярата. Когато със съпругата ми сключихме църковен брак, по същия начин отецът първо ми посочи касата. Т.е., дори за тайнството на венчавката аз пак трябваше да си платя. Ако не бях го направил, нямаше да съм християнин и да имам църковен брак. Това са едни хора, които са избутали в ъгъла духовното за сметка на материалното за собствената си изгода. Когато човек погледне, ще види, че най-големият собственик във всяка държава, освен самата държава, са храмовете, независимо от коя вяра.

 

- В същото време хората търсят месия и в политиката. Как си обяснявате тази психология на българите да си искат свои кумири?

 

- Не смятам, че българите търсят месии. Така те бяха определени от журналистите, за да изглеждат по-красиви писанията. Хората имаха надежди. Първата беше при падането на Тодор Живков. Хората се надяваха, че ще станем Швейцария, че всичко ще върви по мед и масло, но не усетиха, че този преврат беше подготвен много по-рано. Всъщност беше подготвено ограбването на цялата държава от висшата номенклатура на БКП, което се случи. След като се появи Иван Костов, всички се надяваха, че това е един човек, който има някакво демократично мислене и ще се опита да направи всичко по силите си, но малко хора предполагаха, че през неговия мандат ще се извърши най-голямото разграбване на България. Жан Виденов и Филип Димитров излязоха най-чисти от политиката. Виденов не разреши да се разграби България и затова трябваше да го свалят, за да дойде Иван Костов, който да помогне за разграбването и да го позволи. След като видяха, че и той не се справя добре, че нито от ляво, нито десницата може да се справи с плана, решиха да докарат Симеон Сакскобургготски. Царят може би имаше много красиви и хубави намерения, но не попадна на добра клика около себе си. Дойдоха едни млади момчета, които много бързо искаха да спечелят от властта. И го направиха – за негова сметка. Затова този човек, който направи един добър мандат, нямаше как да продължи да управлява заради безумните неправилни решения, които взеха негови министри. След това дойде Сергей Станишев. Много хора смятаха, че той е млад и ще разсъждава по съвсем различен нов начин, но се оказа, че енергията му не беше достатъчна да обедини хората около себе си. Затова се спряха на това, което е най-близко до нас, до нещо, което може да докоснеш в кръчмата, в пивницата, да ти изглежда като Тодор Живков с каскета. Намериха Бойко Борисов, който успя да прокара една политика на БКП от едно време, защото той е един от филиалите ѝ.

 

- Означава ли, че след толкова много време носталгията по Тато още не е изгаснала?

 

- Българите не си търсят Тодор Живков, но четейки какво се случва в останалите страни, виждаме, че в България има много липси. Най-голямата е липсата на справедливост в държавата. Тези, които взеха властта след 10-и ноември 1989 г., направиха всичко по силите си съдебната ни система да не работи и да не дава очакваната справедливост. Оказа се, че може да ограбиш цялата държава и в същото време няма да ти се случи нищо. Може да се убиваш и да биеш безнаказано, ако имаш добри адвокати и законодатели. Голямото ни куцане е, че не успяхме да направим далновидни решения и съдебна реформа. Затова хората си търсят своите месии. Сега може би се надяват да дойде Слави Трифонов, който да оправи държавата, но и това няма да се случи.

 

- Как си обяснявате огромния интерес на зрители и читатели, които обичат по-скоро да четат за шесторни убийства и да се ровят в чуждото нещастие, отколкото например да се интересуват от политиката, която им се предлага?

 

- Повечето от хората, които се занимават с медии, се опитват да наложат много низък вкус. Опитват се да продават новини, които са по-страхотни, по-невероятни, около мутрите. Част от медиите се опитаха да изградят образа на човека с бухалката и черното BMW като онзи, когото ще харесат красивите момичета, че той ще има парите и ще сбъдва американската мечта. Медиите направиха добрата новина да не е новина. Затова хората свикнаха и да гледат тези реалити предавания с хора, които сами се наричат випове. Там също се постигна много лош обрат. Затова по телевизиите се показват момченца и момиченца с много ниска култура и образование, с липсващи 7 години и с жажда за слава и дребни пари, които искат да си получат.

 

- Как ще коментирате и прословутия спор за третия пол?

 

- За себе си смятам, че човек трябва да е свободен да се чувства такъв, какъвто е вътре в душата си. Когато един човек е мъж и се чувства като жена, е въпрос от сферата на психологията, но той или тя трябва да живее свободно. Българите, както и много други общества са консервативни. Ние не можем да приемем, че това е нормално и да позволим на другия да изживее това, което е вътре. Гейове, травестити, транссексуални, тети пол и т.н. имат правото да живеят, както всички останали, а не в страх. Малко хора се замислят какво преживяват те, когато ги сочиш с пръст. Не се замислят колко е трудно на тези хора да признаят пред майка си и баща си, пред приятелите си, че са различни, защото рискуваш да си низвергнат и да те сочат с пръст. В същото време различието е и в това да си с една ръка, с едно око, да си дебел, да носиш очила. Но другото не искаме да го приемем, защото има едни хора, които се правят на псевдополитици и дори не мога да разбера какво бранят. Онези, които най-силно скачат срещу третия пол, забравят, че трябва да отидат на психолог или на психиатър, който да им обясни, че това, което подскача вътре в тях е онова латентно хомосексуално същество, което съществува във всеки един човек. Не мисля, че става въпрос за някаква пиар акция. Може би във ВМРО вярват в идеите си, но не дават решение как ттези хора ще живеят. Единият вариант е да ги признаем всички, а другият е да ги избием и да ги вкараме в концлагери. Тези хора съществуват, независимо дали го има ВМРО или Обединените патриоти. Не може да се тича заради едно ранено кученце и да се вдига олелия, а да не вижда тормоза на тези хора, който търпят цял живот. А сред тях имаме близки и роднини.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    Премиерът отива при папата, шегуват се с изказването му пред Камерън

    Премиерът Бойко Борисов ще бъде днес на посещение в Рим и на аудиенция при главата на Римокатолическата църква Негово Светейшество папа Франциск на 25 май. Поводът е отбелязването на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Българската делегация, ръководена от премиера, включва в състава си представители на вероизповеданията у нас, на академичната общност и дейци на културата. За първи път тази година традиционното поклонение пред гроба на Св. Кирил и посещението на базиликата "Санта Мария Маджоре", където папа Адриан II благославя славянската азбука и книги, ще бъде осъществено съвместно с делегацията на Република Македония, водена от премиера Зоран Заев.

    "Три папи са ме галѝли по главата!", похвали се с своя стил премиерът Бойко Борисов по време на посещението на британския му колега Дейвид Камерън през 2015 г. Във фейсбук започнаха залагания, дали пак премиерът ще бъде "гален", както и какво ще подари. Най-голямата изцепка досега е правил Росен Плевнелиев, който занесе огромно кичозно яйце във Ватикана. 

  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    Бойко Борисов: Ако няма да правим АЕЦ "Белене", да построим поне специален музей за реакторите. Те не са краставици и домати, а стока за милиарди

    Относно АЕЦ „Белене“ - какви ли не теории чух. Става въпрос за следното – в момента имаме стока и площадка, в която българския данъкоплатец е вложил над 3,5 млрд. лв. Това каза в началото на правителственото заседание министър-председателят Бойко Борисов.

  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    Куриоз: Спряха телевизиите в Сочи по време на срещата между Путин и Радев, жителите няма да видят и Борисов

    В Сочи временно прекратиха излъчването на телевизионни канали и радиостанции. Ограничението важи за следващите 10 дни. Според Интерфакс, това е необходимо за проектирането на местната телевизионна кула заради предстоящото Световно първенство по футбол. Заради ремонта, жителите в Сочи няма да могат да гледат телевизия или да слушат радио от девет сутринта до шест вечерта. По това време специалистите ще инсталират специална техника на 180-метровата телевизионна кула. 

    Очевидно, хората не са успели да видят президента си Владимир Путин, който днес именно в Сочи се срещна с Румен Радев. Предстои среща между руския държавен глава и Бойко Борисов на 30-и май, която жителите в района отново няма да видят или чуят. Остава им единствено да отидат и да видят на живо историческите събития или да си пуснат компютъра. Все още не се знае къде точно ще гостува на Владимир Путин премиерът ни. Той го покани, за да обсъдят бъдещи енергийни проекти. По-рано днес Румен Радев заяви, че подкрепя партньорство с федерацията за АЕЦ "Белене" и за проект "Български поток".

    Сочи е един от градовете, в които ще се проведат мачове от Световното първенство през 2018 г. Срещите в рамките на мундиала ще се проведат от 14 юни до 15 юли в 11 града в Русия.

Оставете коментар