Събота, 15 Декември 2018
Сряда, 17 Януари 2018 11:15

Акад. Георги Марков пред BIG5: Преди да вкарат комунизма в учебниците, подмазвачите на Борисов да четат история, а не да играят футбол и да политизират всичко

Трябва да минат поне 50 години, за да се прави оценка на социализма. Периодът от 1944-1989 г. трябва да се разглежда в няколко етапа, а не само като време на мракобесие. Добре е, че не разрушиха комунистичекия НДК, който сега обаче посреща гостите от ЕС. Като се обръща внимание на "червения терор", нека децата да знаят повече и за т. нар. "бял терор", коментира пред BIG5 акад. Георги Марков.

- Акад. Марков, има идея за поместване на епохата на социализма в учебниците за 10-и клас. Ще бъде ли представен обективно този период?

- Тази епоха е близо до живите поколения, дори техните родители и техните баби и дядовци са живели в нея. До голяма степен те имат и родов спомен от разкази на роднини. Тази епоха е предадена строго индивидуално. Винаги представянето на по-съвременната история крие своите рискове. Едни са видели по-добро, други – по-лошо. Този период трябва да се изучава, но стига да е написан обективно. Историците също сме доста разделени по тази тема. Пиша десети том от своята историческа поредица, който е посветен точно на тази епоха от 1944 до 1989 г. Има дори спорове около характеризирането на периода. Едните казват, че той е социализъм, а другите твърдят, че било комунизъм. Т.е., не виждам как бихме могли да го представят на децата, след като дори учените не са на едно мнение и имат своите политически пристрастия. При бившия президент Росен Плевнелиев също имаше собствено тълкуване на епохата. Държавният глава тогава наблягаше на лагера в Белене. Тази епоха обаче има не само политически, а и исторически, стопански и културен аспект. Бяха сложили на един плакат снимка на лагера „Белене“ за едно събитие. Контрирах и казах да се постави фотос на Националния дворец на културата. Стана голям спор, защото моите аргументи бяха, че през този период имаше и култура, и наука. Добре е, че не събориха НДК като паметник на комунизма, защото днес там е председателството ни в ЕС. Ако го нямаше НДК, нямаше да могат да направят един международен конгрес. Не знам кой е писал текстовете за учебниците, но се надявам колегите да са подходили съвестно и обективно.

- Проф. Искра Баева каза в телевизионно студио, че социализмът е представен само в негативна светлина докато преходът се носи на бял кон. Това не е ли подмяна на обективната история?

- Това не е в никакъв случай научен подход, защото в епохата от 1944-1989 г. имаше различен подход. Системата беше тоталитарна, но може да се разглежда и представи на учениците в развитие. Най-страшните години са след 1944 г. със Сталинизма, друг период е след прословутия Априлски пленум, а трето е България през 80-е години. Когато почина Людмила Живкова през 1981 г., бях на специализация във ФРГ. Като стипендиант една година по повод 1300-годишнината от създаването на България. Тогава усетихме, че интернационализмът отслабва и идва времето на патриотизма. През същата 1981 г. Тодор Живков възстанови паметника на Незнайния воин, който е разрушен през 1944 г. Епохата трябва да се изследва в развитие. За съжаление авторите на учебниците са живели в други епохи и имат своите политически пристрастия. Минаха 28 години, но може би трябваше да изтекат 50 години, за да се направи обективна оценка на тази епоха, защото още не са охладнели страстите, но да видим какво ще напишат колегите…

- Все още има хора, които си искат времето на социализма. По какъв начин трябва да се представи епохата на внуците им, за да не се стигне до обиди в семействата?

- Трябва да има помирение. Преди 100 години започва Гражданската война в България, в края на Първата световна война, когато българи убиват българи. Историята не трябва да се политизира и трябва да се пише обективно, защото има жертви и от двете страни. Преди 1989 г. се наблягаше най-вече на „белия терор“. 450 души са удушени, сред тях и Гео Милев, интелектуалци, които са писали срещу тогавашното управление. След 1989 г. някои казаха, че имало само „червен терор“ и дори искаха да правим музей за това при Росен Плевнелиев. Тогава аз му опонирах и казах, че са убивани хора след 1944 г., но и преди това също е имало жертви. Тогава ми се каза, че не било политически удобно да се пише и да се говори. Историята е политика с поглед към миналото. С приятели имаме идея да се направи единение на 6-и септември. На 1-ви февруари се плаче на НДК за жертвите на комунизма. Има една много мъдра българска поговорка – на чужд гроб не плачи, както се прави и на Братска могила. С мръсни ръце не трябва да се рови в историята. Крайно време е да се постигне национално съгласие с помощта на историците. Крайно време е да се спре да се злоупотребява с националната болка по политически причини, защото е недопустимо.

- Съгласен ли сте с въвеждането на термина „комунизъм“ в учебниците? Имало ли е подобна идеология на теория и на практика в България?

- Точно за това става дума. Че някои казват, че е имало комунизъм, други, че е било социализъм, но се оспорва, защото социализмът бил пример за Швеция. Трябва да се стъпи на фактите. Архивите се отвориха и има документални сборници, в които са публикувани изследвания, макар и противоречиви. През 1961 г. Хрушчов каза, че ще живеем с комунизма. Година по-късно Тодор Живков повтори думите му. След 1989 г. започна епохата на „декомунизация“, защото имаше т.нар. Българска комунистическа партия. Тя обаче не изпълни някои от документите и още тогава може да започне спорът дали е имало комунизъм или не. Той ще продължи между историците.

- Щом сте резервиран за прочита на по-далечната епоха от 1944-1989 г., как ще коментирате факта, че дори и Бойко Борисов вече влиза в учебниците по история?

- Още в първия си мандат на Бойко Борисов, образователният министър тогава Сергей Игнатов реши да се подмаже на своя началник и го вкара в историята. Мандатът на премиера тогава дори не беше завършил, за да го оценяваме исторически. Когато един човек е на власт обаче, той очевидно си има придворни партийни историци, които възхваляват и ласкаят. Това не е нищо ново, а практика от хронистите в Древен Рим. За историка обаче не е ценна официалната история на Цезар, а апокрифният му живот. Нека Бойко Борисов да завърши това управление, и тогава да му правим оценки. Да има хляб и за бъдещите историци. Има нещо много смущаващо. Политиците не четат история и все по-често ги хващаме, че не познават елементарни факти. Постоянно чуваме: "какво ще ви четем дебелите книги, нямаме време". Изключение например прави Симеон Сакскобургготски, който вече е част от историята като наследник на цар Борис III.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар