Неделя, 16 Декември 2018
Неделя, 18 Март 2018 18:50

Велислав Минеков пред BIG5: Рашидов строи музеи, за да си отмъщава. Най-известните му скулптури са кучето пред Мултигруп и фалическият символ до аерогарата в София

Ларгото ни прилича на битак или на някакъв лунапарк, в който липсват само детските влакчета. В социалистическия музей на Вежди Рашидов има копия и незаконни неща. В останалите, които построи, се излагат творби на негови приятели. Светлин Русев еднолично подреди квадратния Лувър, който е разширен вариант на музея на социализма, каза пред BIG5 скулпторът Велислав Минеков.

 - Проф. Минеков, защо към музеите на съвременното и на социалистическото изкуство, както и към Ларгото, за което се похарчиха 16 млн. лв. има нулев интерес? 

- Трябваше да се запази автентичността на археологията и на разкритията. Уви, това не се прави, а се строи бутафория. В Ларгото има изключително много архитектурни пластове. Винаги задавам въпроса – кой период се имитира – Византия, Гърция, Тракия… Или е просто един обект за забавление за хора, които няма какво да правят в неделния ден? Може би става за пазарище, за битак или за псевдо театър. Ларгото стои празно. Дори и чужденците не се впечатляват от бутафорията. Състоянието на музеите и съкровищниците, които бяха построени в последно време е отчайващо, защото бяха дадени милиони без никаква идея. Въпросът не е дори в похарчените пари. Защо съдбата на един паметник като Ларгото трябваше да бъде променена по един незнаен вкус. Това е абсолютен исторически кич, своеобразен исторически Дисниленд, в който прокарахме небивала традиция. Всичко се върши в противоречие с международни изисквания, които не спазваме. Колкото до квадратния Лувър и музеите на социалистическото и съвременното изкуство, те са също толкова непосещаеми. Може да се уверите по много елементарен начин, като отидете и преброите колко души, освен вас, ходят ходят на тези места. Положението е отчайващо. В квадратния Лувър бяха подредени неща, които са от социалистическия реализъм, от средно ниво антиквариат. В музея за съвременното изкуство не може да видите нищо съвременно. Той не работеше години наред. Всичко това е с една идея – пари. Ако срещнете някой, който се е замогнал от музеите ни, попитайте го как е успял.

- Видимо е изкуството на Чапкънов, например, но коя е най-известната скулптура на Рашидов?

- Пред сградата на Мултигруп има едно куче, което трябваше да е лъв по примера на Медичите. Вежди Рашидов е направил паметник на Илия Павлов като добър и почтен човек. Говори се, че Вежди Рашидов е получи $60 000 от бившия столичен кмет Стефан Софиянски за паметник, който трябваше да се казва „Ключът на София“. В момента има един фалически символ между Цариградско шосе и аерогарата. Рашидов си взе парите, но паметник няма. Името на този човек беше създадено от журналисти. Бил скулптор и ваятел… Този човек не е докосвал камък. Ако има нещо да прави, той използва колеги и студенти, които му помагат, защото е много зает с малки срещи и малки водки.

- В същото време Националната библиотека буквално се разпада и се руши. По какъв критерий се отпускат пари за нови сгради, докато в същото време старите се разпадат?

- Парите, които се харчат, идват от европейски фондове. Явно не е имал подобен фонд, който да бъде прищипан от почтен човек, за да се ремонтира Националната библиотека. Там трябва в най-скоро време да се случи нещо много важно – дигитализация на фонда. Не знам това как и кой ще го плати, но положението е трагично. Преди време имаше предложение от Европа за дигитализация на фонда в музеите, но не беше прието. Чрез подобна стъпка може да се вършат чудеса. Има и още една важна дигитализация – на паметниците на културата. Там също цари пожелан хаос, за да може бандити да разрушават нашето културно наследство и да си строят така, както им хрумне.

- Има ли контролен орган, който да проследи действията и бездействията на музеите?

- За съжаление, не съществува такъв интерес нито от журналисти, нито от парламентарната опозиция. Изкуствоведи определиха музея на социалистическото изкуство като несъществуващ термин. Идеята беше да се направи музей на тоталитарното изкуство, което е съществувало до 1960 г. Музеят беше направен без обсъждане, комисия и каквато и да е гражданска инициатива. Идеята беше на Вежди Рашидов и на няколко негови помагачи. Идеята беше да се сложат някои предизвикателни работи от социалистическия период, но и да се унижат автори, които нямат нищо общо с подобен тип определения. Подобен е примерът с моя колега и преподавател в академията проф. Иван Славов. Тук вече говорим за лично отмъщение. Нещата, които се местят в този музей и им се дава ново тълкуване, означава, че същевременно се нарушава и Законът за авторското право. Това прави присъствието на творбите в музея незаконно, защото първо е трябвало да се консултират с авторите или с техните наследници. Говорим за обект, който е направен, за да се харчат средства. Отидете, за да видите колко хора посещават социалистическия музей? Може да срещнете плъх или котка, което пак е положително явление. Още по-интересно е да отидете в квадратния български Лувър. Любопитно ми е пак колко хора ще преброите в събота и неделя? Това е по-разширен музей на социалистическото изкуство, но нищо повече от това. Колекцията обхваща един период от Възраждането до днес, но има особено внимание от 1960 г. насам. Тя е направена от един единствен човек – Светлин Русев. Не мога да разбера защо на него е предложена подобна отговорна задача и не е имало група от специалисти. Подборът на Русев е загадъчен, но той явно е достатъчно гениален, за да се справи сам.

- Срещу кого е насочено отмъщението на Вежди Рашидов, за което говорите?

- Отмъщението на Вежди Рашидов е насочено срещу автори, които познават историята на създателите на тези музеи и хора, които са били потискани по времето на социализма и на които не им е бил даван шансът да покажат своите качества. Историята очевидно трябва да бъде вечно потискана, дори и в епохата на демокрация. Същото важи и за музея за съвремнно изкуство. Когато се създава един музей, той трябва да има своя колекция. Досега аз не съм виждал такава. Освен това – кой е автор на съвременно изкуство? Разходете се и до Траянови врата, която също беше превърната в бутафория. Бяха налепени блокчета Итонг в крепостта Яйлата. Голямата базилика в Плиска също е един огромен кич. Всичко това е ужасяващо. Нямам нищо против да се правят възстановки, но не върху самите обекти. Нека да построят лунапарк с базилики и разпятия, между които минава детско влакче, но не и да се съсипват археологичните ни ценности.

- Вежди Рашидов, например, е атор на съвременно изкуство.

- Да, но той не направи изложбата си в този музей, а в частен. По-интересно е къде е колекцията, която трябва да има по закон и как съществува. Най-странното е една пластика пред сградата му, която не мога да си обясня. Кой я е предложил и е решил, че тези неща са съвършени, кой е решил кои са по-съвременни неща от другите? Въпроси, които са обвити в мъглата на създателите.

- Ако правилно ви разбирам, в страната се правят музеи за автори, които са близки до Министерството на културата?

- Не само това. Правят се музеи, за да се похарчат пари, а в същото време те не носят никаква печалба на държавата. Сумите са смущаващи, имайки пред вид отчайващата посещаемост. Трябва да се направи разследване. В социалистическия музей например има няколко неща, които са незаконни копия. Трябва да се провери по какъв начин са създадени. Неслучайно той беше направен като филиал към Националната художествена галерия, за да не може да протестирате за грешки. Това е изключително елементарно и е уловка за глупаци.

- Имаше идея Националният исторически музей да се премести от кв. Бояна в центъра. До къде стигна предложението?

- Тази идея не е нова и няма нищо общо с последните директори на НИМ. Беше я дал още арх. Богдан Томалевски – да се премести в сградата на ЦУМ. Истинската идея, която харесвам и аз, е да се вземе целият квадрат, включително и Министерският съвет, както и всичко, което принадлежи към този обект. Това разбира се никога няма да се случи, което е много тъжно. България обича малките идеи с много пари. Едва ли ще видим истински национален музей.

- Какво обаче ще се случи тогава със сградата на НИМ в „Бояна“?

- Този имот не е строен за музей, а е представителен във въображението на хората, които са го строили в конкретния период. Сградата е абсурдна като изложение и е непосещаема, защото е далеч. Туристите много рядко се организират. НИМ дори е трудно откриваем. В същото време сградата служи като складова база за показване на нашите съкровища пред света, което е пълна трагедия. Освен това ние показахме тракийски съкровища в Лувъра. Вместо да получим пари, държавата плати за това 7 млн. лв., което досега не се е случвало. Може да попитате предишни министри, които ще потвърдят, че още по времето на социализма от подобни изложби страната ни е печелила валута. За съжаление чувам, че сме поканени отново да покажем историческите си ценности за наша сметка.

- След като беше съборена Къщата с кулата в столичния кв. Лозенец, да очакваме ли подобна събда и за другите архитектурни емблеми в София като Къщата с ягодите, например?

- Тази тенденция не е само в София. Подобни разрушения се извършват в цяла България. Управляващата партия дори направи закон за културното наследство, с който по-скоро се облекчава разрухата на паметниците ни. Освен това се създадоха условия за изключителна корупция. Това означава, че заинтересовани и некомпетентни хора забогатяват от рушенето на културното ни наследство. Трагедията не е в тяхното забогатяване, а в унищожаването. Самите собственици често сами предизвикват рушенето – палят покриви, след което в сградата влиза вода, която през зимата замръзва и положението става неспасяемо. Министерството на културата има възможност да накара след това собствениците да възстановят за своя сметка сградата, но това не се случва. Никой не е задължаван да направи възстановка. Бившият министър Стоянович ни разказа, че са му давали 100 000 лв. подкуп, за да срути паметник на културата.

- Около посещението на патриарх Кирил отново беше засегната темата за премахването на Паметника на съветската армия на Орлов мост. Трябва ли да бъде преместен?

- Преди време дадох предложение, което на този етап ми се струва постижимо. За съжаление страхът обаче е по-силен от желанието. Можеше да се премести тази кула с човека с автомата. Другото, което може да се направи, е паметникът да бъде в името на загиналите през Втората световна война. Това е достатъчно и напълно възможно. Никой няма да бъде обиден.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 18 Март 2018 18:50
    Достъпът до Интернет да струва поне 50 лева на месец

    Новият партиен строител провидя угроза за културния елит в масовия достъп до Интернет

  • Неделя, 18 Март 2018 18:50
    Четат книги на тиквите и премиера пред Министерски съвет

    "Да почетем вместо премиера" е озаглавено протичащото в момента събитие пред сградата на министерския съвет, чиято цел е да образова премиера. Инициативата е вдъхновена от кабинета на министър-председателя, където на полиците вместо книги са наредени снимки.

    Поканени са всички български граждани, като със себе си трябва да носят книга, а по желание и тиква, съобщават организаторите.

    Ето какво гласи техният афиш:

    Арман Бабикян 
    Проф. Велислав Минеков
    Адв. Николай Хаджигенов

    Ви канят на протестно-образователно чтение пред Министерски съвет на 23.11.2018г., петък от 10.30ч. (събитието ще се повтори и в 16 ч.)

    Облечете се добре и си носете си книга, все едно каква.

    Премиерът не ги е чел.

    Доколкото сме в месеца на тиквите, можете да носите/вземете с себе си тиква в всякакъв вид, форма и приготовление.

    Проф. Минеков ще проведе мастър клас по скулптора от тикви, докато ние им четем…

    На тиквите и на премиера.

    След което ще му ги оставим… тиквите, не книгите, за да си ги подреди между снимките.

    п.с. Въпросното мероприятие е израз на всеобщото намерение да се освободим от присъствието на всякакви тикви и тиквеници в Народното събрание, Министерски съвет и прочие.

    Ще приемем с вълнение оставката на всички еднокнижни негови съмишленици и съпътстващи го театрални патриоти.

    С ясното съзнание за един напълно негоден парламент и откраднатата демокрация.

    подпис: БабХаМин

  • Неделя, 18 Март 2018 18:50
    Превърнаха София в кочина. По техния вкус, с нашите пари

    Превърнаха София в кочина. По техния вкус, с нашите пари.

    Откраднаха ми младостта и детството. Унищожиха столица в името на банална и ежедневна корупция.

    Авторът на този кич се съобразил с „хоризонтали и вертикали“, без да опише елипсата и перспективата на получените рушвети. „Длъжен съм да ми харесва“ – заявява без капка срам създателят на площад с цвят и форма на повърнат таратор с мастика.

    Зам.-кмет по транспорта има мнение – „Позитивната атмосфера ще помогне на всички“… И завършва своята успокоителна теза с мисъл достойна за Нобелов лауреат:

    „Няма идеални повърхности!“

    Да плача ли, да се смея ли …

    „Невежеството е сила“ – Джордж Оруел.

    проф. Велислав Минеков, фейсбук

Оставете коментар