Петък, 17 Август 2018
Петък, 06 Април 2018 11:33

Евгени Димитров пред BIG5: Евтим Костадинов чете 10% от информацията за агентите. Данните на службите бяха с фалшиви имена и ЕГН-та

Службите ни даваха на 99% погрешна информация. В Комисията по досиетата сгрешихме, като извадихме имената на Доньо Донев и на Божана Димитрова. Трябваше да покажем как са се изнасяли милиони от страната ни. През периода от 2003 г. до връщането на комисията никой не знае какво се е случвало с документите на агентите, каза пред BIG5 бившият зам.-председател на Комисията по досиетата Евгени Димитров. 

 - Г-н Димитров, появиха се предложения Комисията по досиетата да се превърне в институт. Изчерпа ли се интересът към агентите?

- Това, което ни различава от другите страни е, че подобна комисия има лустрационен принцип. При нас имаше голяма дискусия в Народното събрание. Самата философия на закона е да покаже всичко това, което е работило против обществото и личността. Т.е., този, който е клеветил и е злоупотребил с положението си и се е облагодетелствал, да бъде изкаран на преден план. Всеки има право да разбере кой е спирал развитието му по времето на социализма. В тази връзка ние започнахме да правим съответните доклади, но срещнахме голямо противопоставяне. Оказа се, че доста хора, които са били в изпълнителната власт, по една или друга степен са били част от Държавна сигурност. Ние изкарахме доста от документите, които показват генезиса на парите преди демократичните процеси. В същото време беше позволено да се изнасят капитали в чужбина от службите. Хората, които казват, че не е имало куфари, грешат. Друг е въпросът кой и как ги е взел. В тази връзка започнахме да гледаме и кредитните милионери. Тук вече стана страшно. След това излязоха някои книжки за кредитните милионери. 99% от информацията не отговаряше на истината и имената нямат нищо общо. Бяха сбъркани ЕГН-та и имена. Много бизнесмени са си взимали пари на воля, които не са връщали. Бяха създадени страхотни схеми. В този пъзел от комисията имахме много противници. Те започнаха да бавят или да не предоставят документи. Други бяха покрити.

- Такъв ли е случаят с досието на Георги Първанов?

- Аз лично разкрих досието на агент Гоце. Това е ангажиментът всеки лично да отговаря за моралния си облик. Бъди мъж, задават ти въпроси! Георги Първанов отказа да признае, но се оказа точно обратното – че е работил за структурите на Държавна сигурност. В същото време на комисията не се даваха всички материали. Ние допуснахме грешка – когато давахме данни за определена група лица, например в сферата на здравеопазването, не поднасяхме пълната информация за това, кой с какво се е занимавал и е писал. По този начин комисията нямаше да изглежда като съдник, а хората зами щяха да преценят кой до каква степен е работил в ДС. В същото време на нас не ни се даваше целия набор от документи и нямаше как избирателно да публикуваме информация. Фактически ние давахме на обществото псевдоними, а обществото тръгваше да гадае. Тогава някои хора от комисията решиха да изкараме имената на Божана Димитрова и на Доньо Донев. Това не беше най-удачното. Създаде се прецедент в обществото. Израснали сме с гласа на радио водещата и с анимациите на Донев. Вместо да изкараме техните имена, трябваше да оповестим тези, които изнасяха куфарчетата с пари, станаха кредитни милионери и на онези, които са писали срещу хората. Те тогава са се продали. Сред тях има и такива, които в доклади до партията се хвалят колко смъртни присъди са реализирали. Чуждите служби ни бяха дали достатъчно информация, но ние я пропуснахме. Комисията беше превърната в някаква инквизиция. От друга страна политически постоянно се разиграваха сюжети и започна лавина от документи. Нямаше липса на доверие в обществото за всичко, което правим.

- Каква е разликата с комисията, която днес председателства Евтим Костадинов?

- В момента Комисията по досиетата вади документи и не прави нищо повече. Всичко това загуби смисъл, макар че аз бях сред хората, които писахме закона за досиетата и настоявах да бъдат осветлени. Ако се бяхме спрели не върху личностите, а върху икономическата част, много от фирмите на прехода щяха да гръмнат. Ние не сме голяма държава. Малко или много на някои от нас роднини или близки са работили за Държавна сигурност. Нещата много са се оплели. Фактически те разчитат на всеобщата забрава, което е най-неприятното.

- Кой попречи да разкриете икономическите досиета? Тогава на власт беше Иван Костов, оказваше ли ви се политически натиск?

- Не, от страна на правителството не сме имали подобен натиск, а от службите, които криеха от комисията важна информация. Иван Костов направи всичко възможно, за да заработи законът. Имаме уникална история за задграничните дружества. Оказа се, че сме много богата държава. Самите служби обаче ни саботираха. Красимир Райдовски казва нещо много интересно: като кучета са, когато има опасност, веднага се обединяват, независимо от каква порода са. При положение, че ни охраняваше НСО през 2003 г. обаче, това не спря полицаите да влязат и да ни запечатят канцеларията. Говори се, че комисията трябвало да се превърне в нещо като музей за историческата памет. Горе-долу тя и в момента работи като такъв паметник. Ние разполагахме с уникални документи, кредитни досиета, кой държи Магурата, чейндж бюрата… Към комисията директен натиск не е имало, но е възможно определен кръг от политици да са повлияли на службите, за да не ни дават информация. Всичко това се случи по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава вътрешният министър Георги Петканов определено натискаше да не се предоставят документи. Кабинетът очевидно имаше разни ангажименти към фирми, разписания, които е трябвало да се спазват. В същото време ние бяхме комисия, която работи по закона и трябва да го спазва. С комисията преди нас на Богомил Бонев нямахме притеснения, защото получихме всички единици, които ни бяха обещани.

- Къде са тези документи в момента?

- Документите бяха на ул. „Ангел Кънчев“. След нас вкараха ДКСИ, комисията за класифицираната информация. Ние поискахме да ни предадат информацията, която имахме, защото нямат право да я четат, но с постановление на Министерския съвет ни беше отказано. Пуснах тогава дело до Върховния административен съд и може би съм от малкото, които осъдиха Министерския съвет. Актът се оказа противоконституционен, защото от МС нямаха право да пипат архивите. Друг е въпросът, че ние направихме приемно-предавателен протокол, а след това нямаме никаква информация какво е получила новата комисия на Евтим Костадинов.

- Възможно ли е хипотетично да са били „прочистени“ данни във вакума между комисиите „Андреев“ и „Костадинов“?

- Не хипотетично, а абсолютно е възможнозно. Имаше един вакумен период от 2003 г., в който не се знаеше дори кой охранява архива с досиетата. От наша страна сме дали протоколи, но не знаем как са предавани на Костадинов и дали вместо 100 единици е пoлучил само 10. Никой не знае. Де факто това може да е било направено от ДКСИ. Дали това е направени, няма как да разберем, защото след това не са се правили доклади. Хубаво начинание, но за жалост се намесиха много интереси.

- До колко обаче по-младото поколение вече се интересува от досиетата?

- За жалост се работи в посока всичко това да бъде забравено и заличено от историята ни, все едно не е съществувала Държавна сигурност. Младото поколение няма нищо лошо да знае какво се е случило в историята и не може да се лишава от любознателност. Ние сме царе на епохата. Всяка държава си има своите етапи, не може да лишавате от Дучето Италия, защото е част от историята. За жалост, ние сме уникални в това отношение.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 06 Април 2018 11:33
    Съдът не даде "Врана" на царя, Сакскобургготски плаща 130 бона за разноски по делото

    Върховният касационен съд (ВКС) не допусна за разглеждане жалбата на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок за възстановяването на собственост върху земеделското стопанство “Врана”.

    Така в сила остава решението на Софийския апелативен съд, че то е на държавата. Делото за стопанството “Врана” е различно от това за двореца “Врана”, по което Софийският градски съд (СГС) още не се е произнесъл. Стопанството е национализирано през 1947 г., в момента за него се грижи “Врана” ООД.

    Според върховните магистрати интендантството на цивилната листа на царя е било държавно учреждение и е придобило имотите на царя като монарх, а не като физическо лице. Подобно становище бе застъпено и по другите дела за царските имоти.

    Съдиите осъждат Сакскобургготски да плати и 130 хил. лв. за адвокатски разноски на фирма “Врана” ООД.

  • Петък, 06 Април 2018 11:33
    Сестрата на Симеон Мария-Луиза: Питала съм кой разкопа гроба на баща ми – стена от мълчание

    Албум събра непоказани снимки от личния архив на царското семейство и историята на фамилията, но какво разказват свидетелите на времето?

    Мария Луиза Българска всяка година идва в България, но рядко застава пред камерите. Спомените ѝ за царското семейство и за някои премълчани истини – с нея се срещнаха репортерът на bTV Кристина Баксанова и операторът Борис Пинтев.

    – Ваше Височество, ние се намираме в кабинета на Вашия баща. Като деца имахте ли право да влизате тук?

    – О, да. разбира се. Но той беше винаги зает и ние не влизахме просто така, когато ни хрумне. Виждахме го сутрин на закуска. Винаги пиеше липов чай. Казвахме „Добро утро!” и после ние имахме уроци. Учителите идваха тук да ни учат, а той тръгваше по работа – в София или тук.

    Винаги когато идваше да ни види, беше голяма радост. Чакахме го, а той ни водеше на разходки. Имахме много екскурзии през лятото, в планината особено. За нас беше голяма радост да ходим по езерата, да ловим пъстърви и да спим на палатки. Това за децата да не спят в кревати и нещо много важно.

    – Излезе албум с историята и снимки от личния архив на семейството. Коя снимка Ви е най-скъпа и коя липсва в албума?

    – Думата „най” и брат ми и аз не я обичаме. Няма „най”. Но снимките са много хубави. Има чудесни снимки на дядо ми с четирите деца. Ние ги наричаме „четирите сирачета”. Баща ми бил на шест години, когато се спомина майка му. Другите бяха още по-малки. Дядо беше много строг с тях.

    – Тази строгост предаде ли се в семейството?

    – И майка ми беше много строга с нас. След като се спомина баща ми, тя каза: „Аз съм сега и баща, и майка”. Аз ѝ благодаря всеки ден, че направи хора от Симеон и от мен. Но не ѝ беше лесно. Човек не трябва да забравя на колко години беше тогава – млада, войната, ужасиите и никога не я видях да плаче. Дори когато баща ми се спомина и ни заведоха, за да се помолим – никога. Имаше една страшна воля и вяра.

    – Все още има тайни около смъртта на Вашия баща? Кой се страхува от истината?

    – Защото няма отговор. Може да се търси навсякъде. Има много теории, гадания, измислици, но засега за жалост нищо не излезе наяве. Човек започва да елиминира: не са германците, защото макар че той се опъна на Хитлер и беше единственият човек – не казвам цар или президент, а човек и му каза: „Не изпращам българските войски на Източния фронт и не си давам евреите!” Никой друг не го направи. Това се крие разбира се, но и това ще излезе. Значи, не са германците, англичаните нямаха смисъл да го убият, защото баща ми опитваше да направи завой на Запад. Единственото, което може да се каже, че е от Изток. И аз съм убедена в това.

    Идвам тук от 1990 година и съм питала президенти и други хора: „Знаете ли нещо?” –„ Не.” „Знаете ли, кой разкопа баща ми тук от гроба и не го остави на мира?” –„ Не!” - Една стена от мълчание. Брат ми като беше премиер и той не успя да научи какво направиха с тялото на баща ми. Това е нещо доста отвратително. Всеки има право да отиде на гроба на баща си или на майка си. Затова, когато майка ми почина, аз казах – „Дума да не става, да я погребат в България! Пак да направят такава гавра – Благодаря!”

    – Може ли да прости човек?

    – Като християнин трябва да прощава, но няма нужда да забравя. Аз винаги казвам, че тези нещастните войници, които изкопаха баща ми – аз не им връзвам кусур, защото те бяха под заповед. Какво да правят?! Сега, които са дали заповедта – това е друг въпрос…Това са едни тайни, които някой ден ще излезнат. Знаете, че нищо не остава скрито.

    – Какво се случи с Вашия чичо – принц Кирил?

    – Чичо Кирил него го помня много добре. Особено след като баща ми почина. Той се зае да се грижи за нас. Ние много го обичахме.

    Като го осъдиха на смърт, ние бяхме тук във Врана, и го чухме по радиото и се разплакахме. Мама искаше да отиде да го види, да му заведе католически свещеник, но ѝ казаха: „Не може!” Няколко часа по-късно го убиха. Това не беше лесно за мама. След това дойдоха да ѝ изкажат съболезнования от правителството, че бяха убили девера ѝ.

    На другите гробища има една плоча, където се знае, че е чичо ми Кирил и другите, които бяха разстреляни. То е една яма, където са всички вътре. Знае се, че ямата е някъде там. Дали е точно под този мавзолей или паметник – това не се знае. Никой не помни точно къде е. Но така е.

    – А Вашата леля Евдокия? Какво разказваше тя?

    – Тя беше голям човек. Тя беше много близка до баща ми. Тя много се чувстваше българка. Често я посещавах в Германия. Тя дойде веднъж да ни види и в Канада.

    И тя прекара мъчни години тук като я затвориха – от един затвор в друг. Ужасно, ужасно. Тя беше на 40 и няколко годни тогава. Не говореше за тези неща много, защото беше много тежко. Тя научи по високоговорителите, че са осъдили брат ѝ на смърт. Горката. И после идваше да ни вижда с охрана. Не я пускаха никъде. Накрая беше под домашен арест в къщата си. Наблизо имаше един склад, който се взриви. Нейните пазачи се уплашили от снарядите и отишли в мазето. Питали я: „Не Ви ли е страх?”. Леля ми казала: „Не. Аз знам къде отивам като умра, а вие?!”. Беше чудесен човек. Никога не показа страх. До края на живота си милееше за България. Имаше постоянно една саксия със здравец на своя прозорец.

    – Дворецът „Врана” през последните години отново връща блясъка си. Тук вече е голяма част от колекцията на царското семейство. Какво ще бъде ролята му?

    – Музеят лека-полека ще се отвори и за публиката. Поне хората да помнят, че е имало нещо. Много неща се изтриват нарочно от миналото. Учебниците са бели. Понякога кажат – Борис, цар Борис да не кажат… И годините на комунизма ги няма в днешните учебници. Децата не знаят какво е било. Много е важно хората да знаят какво е било, за да не правят грешки в бъдещето. Но това ще продължи още във времето.

    Интервю на Кристина Багсанова, БТВ

  • Петък, 06 Април 2018 11:33
    Сакскобургготски: Велика Русия не знае дори къде сме на картата, не трябва да обвиняваме Путин

    Подробен анализ на процесите в България и в Европа прави бившият премиер Симеон Сакскобургготски в интервю за швейцарското списание „Ди Велтвохе”, цитирано от личния му сайт. Той призовава за подобряване на отношенията с Русия и се противопоставя на критиките по адрес на българските институции.

    „Не е справедливо, когато ни наричат корумпирани като цяло. Може и да има отделни случаи. Те могат да се осветляват, решават, да се борим с тях. Но не може да се обобщава. (…) Дразня се, когато хора от ЕС ни четат надменни нравоучения за корупцията и правовата държава. Правим, каквото можем”, твърди Сакскобургготски. 

    Той твърди, че западните страни подхождат към нас с предразсъдъци: „Най-напред заради религията. Ние сме православни, нямаме католическо минало. След това дълги векове сме били под османско владичество. Езикът ни е близък до руския и в двете световни войни по различни причини сме били съюзници на Германия. Това са ужасни недостатъци при формирането на общественото мнение в други държави”.

    „Народът ни не се е развивал като народите на Скандинавския полуостров или в Швейцария, че да стигне до прозрението, че гражданите са държавата и че държавните служители съществуват, за да са му от помощ”, подчертава Сакскобургготски.

    Проблемите вътре

    „Някои от по-умните глави при комунистите се усетиха отрано каква е повелята на деня и започнаха своего рода приватизация – разбира се без за нея да има необходимите морални предпоставки” и така се е опорочило разбирането за пазарна икономика.

    Според него в съдебната система са възникнали трудни ситуации, „които един шведски или испански съдия никога не може да разбере”, защото „при комунистите повечето съдии изповядваха марксистки възгледи. Като дойде демокрацията, демократите започнаха възгласи: „Вън! Искаме нашите хора да станат съдии!“ И изведнъж правораздаването се политизира (т.е. според бившия монарх преди 10 ноември не е било политизирано – б.р.), което е изобщо недопустимо”.

    Проблемите вън

    Според Сакскобургготски е погрешно за всичко да се обвинява Русия или нейният президент Владимир Путин.

    „Великата Русия дори не знае къде сме ние на картата. Към Русия не бива да се върви с рогата напред. Санкциите ни вредят по-скоро на нас. Това са автоголове, които ЕС си бележи”, коментира Сакскобургготски.

Оставете коментар