Четвъртък, 26 Април 2018
Петък, 06 Април 2018 11:33

Евгени Димитров пред BIG5: Евтим Костадинов чете 10% от информацията за агентите. Данните на службите бяха с фалшиви имена и ЕГН-та

Службите ни даваха на 99% погрешна информация. В Комисията по досиетата сгрешихме, като извадихме имената на Доньо Донев и на Божана Димитрова. Трябваше да покажем как са се изнасяли милиони от страната ни. През периода от 2003 г. до връщането на комисията никой не знае какво се е случвало с документите на агентите, каза пред BIG5 бившият зам.-председател на Комисията по досиетата Евгени Димитров. 

 - Г-н Димитров, появиха се предложения Комисията по досиетата да се превърне в институт. Изчерпа ли се интересът към агентите?

- Това, което ни различава от другите страни е, че подобна комисия има лустрационен принцип. При нас имаше голяма дискусия в Народното събрание. Самата философия на закона е да покаже всичко това, което е работило против обществото и личността. Т.е., този, който е клеветил и е злоупотребил с положението си и се е облагодетелствал, да бъде изкаран на преден план. Всеки има право да разбере кой е спирал развитието му по времето на социализма. В тази връзка ние започнахме да правим съответните доклади, но срещнахме голямо противопоставяне. Оказа се, че доста хора, които са били в изпълнителната власт, по една или друга степен са били част от Държавна сигурност. Ние изкарахме доста от документите, които показват генезиса на парите преди демократичните процеси. В същото време беше позволено да се изнасят капитали в чужбина от службите. Хората, които казват, че не е имало куфари, грешат. Друг е въпросът кой и как ги е взел. В тази връзка започнахме да гледаме и кредитните милионери. Тук вече стана страшно. След това излязоха някои книжки за кредитните милионери. 99% от информацията не отговаряше на истината и имената нямат нищо общо. Бяха сбъркани ЕГН-та и имена. Много бизнесмени са си взимали пари на воля, които не са връщали. Бяха създадени страхотни схеми. В този пъзел от комисията имахме много противници. Те започнаха да бавят или да не предоставят документи. Други бяха покрити.

- Такъв ли е случаят с досието на Георги Първанов?

- Аз лично разкрих досието на агент Гоце. Това е ангажиментът всеки лично да отговаря за моралния си облик. Бъди мъж, задават ти въпроси! Георги Първанов отказа да признае, но се оказа точно обратното – че е работил за структурите на Държавна сигурност. В същото време на комисията не се даваха всички материали. Ние допуснахме грешка – когато давахме данни за определена група лица, например в сферата на здравеопазването, не поднасяхме пълната информация за това, кой с какво се е занимавал и е писал. По този начин комисията нямаше да изглежда като съдник, а хората зами щяха да преценят кой до каква степен е работил в ДС. В същото време на нас не ни се даваше целия набор от документи и нямаше как избирателно да публикуваме информация. Фактически ние давахме на обществото псевдоними, а обществото тръгваше да гадае. Тогава някои хора от комисията решиха да изкараме имената на Божана Димитрова и на Доньо Донев. Това не беше най-удачното. Създаде се прецедент в обществото. Израснали сме с гласа на радио водещата и с анимациите на Донев. Вместо да изкараме техните имена, трябваше да оповестим тези, които изнасяха куфарчетата с пари, станаха кредитни милионери и на онези, които са писали срещу хората. Те тогава са се продали. Сред тях има и такива, които в доклади до партията се хвалят колко смъртни присъди са реализирали. Чуждите служби ни бяха дали достатъчно информация, но ние я пропуснахме. Комисията беше превърната в някаква инквизиция. От друга страна политически постоянно се разиграваха сюжети и започна лавина от документи. Нямаше липса на доверие в обществото за всичко, което правим.

- Каква е разликата с комисията, която днес председателства Евтим Костадинов?

- В момента Комисията по досиетата вади документи и не прави нищо повече. Всичко това загуби смисъл, макар че аз бях сред хората, които писахме закона за досиетата и настоявах да бъдат осветлени. Ако се бяхме спрели не върху личностите, а върху икономическата част, много от фирмите на прехода щяха да гръмнат. Ние не сме голяма държава. Малко или много на някои от нас роднини или близки са работили за Държавна сигурност. Нещата много са се оплели. Фактически те разчитат на всеобщата забрава, което е най-неприятното.

- Кой попречи да разкриете икономическите досиета? Тогава на власт беше Иван Костов, оказваше ли ви се политически натиск?

- Не, от страна на правителството не сме имали подобен натиск, а от службите, които криеха от комисията важна информация. Иван Костов направи всичко възможно, за да заработи законът. Имаме уникална история за задграничните дружества. Оказа се, че сме много богата държава. Самите служби обаче ни саботираха. Красимир Райдовски казва нещо много интересно: като кучета са, когато има опасност, веднага се обединяват, независимо от каква порода са. При положение, че ни охраняваше НСО през 2003 г. обаче, това не спря полицаите да влязат и да ни запечатят канцеларията. Говори се, че комисията трябвало да се превърне в нещо като музей за историческата памет. Горе-долу тя и в момента работи като такъв паметник. Ние разполагахме с уникални документи, кредитни досиета, кой държи Магурата, чейндж бюрата… Към комисията директен натиск не е имало, но е възможно определен кръг от политици да са повлияли на службите, за да не ни дават информация. Всичко това се случи по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава вътрешният министър Георги Петканов определено натискаше да не се предоставят документи. Кабинетът очевидно имаше разни ангажименти към фирми, разписания, които е трябвало да се спазват. В същото време ние бяхме комисия, която работи по закона и трябва да го спазва. С комисията преди нас на Богомил Бонев нямахме притеснения, защото получихме всички единици, които ни бяха обещани.

- Къде са тези документи в момента?

- Документите бяха на ул. „Ангел Кънчев“. След нас вкараха ДКСИ, комисията за класифицираната информация. Ние поискахме да ни предадат информацията, която имахме, защото нямат право да я четат, но с постановление на Министерския съвет ни беше отказано. Пуснах тогава дело до Върховния административен съд и може би съм от малкото, които осъдиха Министерския съвет. Актът се оказа противоконституционен, защото от МС нямаха право да пипат архивите. Друг е въпросът, че ние направихме приемно-предавателен протокол, а след това нямаме никаква информация какво е получила новата комисия на Евтим Костадинов.

- Възможно ли е хипотетично да са били „прочистени“ данни във вакума между комисиите „Андреев“ и „Костадинов“?

- Не хипотетично, а абсолютно е възможнозно. Имаше един вакумен период от 2003 г., в който не се знаеше дори кой охранява архива с досиетата. От наша страна сме дали протоколи, но не знаем как са предавани на Костадинов и дали вместо 100 единици е пoлучил само 10. Никой не знае. Де факто това може да е било направено от ДКСИ. Дали това е направени, няма как да разберем, защото след това не са се правили доклади. Хубаво начинание, но за жалост се намесиха много интереси.

- До колко обаче по-младото поколение вече се интересува от досиетата?

- За жалост се работи в посока всичко това да бъде забравено и заличено от историята ни, все едно не е съществувала Държавна сигурност. Младото поколение няма нищо лошо да знае какво се е случило в историята и не може да се лишава от любознателност. Ние сме царе на епохата. Всяка държава си има своите етапи, не може да лишавате от Дучето Италия, защото е част от историята. За жалост, ние сме уникални в това отношение.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар