Събота, 18 Август 2018
Вторник, 24 Април 2018 15:55

Петър Манджуков: Социалните неравенства в света генерират постоянни конфликти

- Господин Манджуков, как оценявате от базата на вашия опит случващото се в света днес и най-вече в Сирия?

- На мен ми е трудно да си спомня време, в което светът да не е бил разтърсван от големи кризи. Но все пак, чисто циклично, без много ясна периодичност, при струпване на определени обстоятелства, светът се изправя пред възможността за наистина голям, световен конфликт. Въпреки мъдростта и опита, който трябва да сме натрупали от две световни войни и безброй локални конфлити...Мисля,че не всички си даваме сметка, че Сирийския конфликт в момента по мащаб и размери е сравним с Карибската криза, дори - по-скоро със Суецката – когато, както и сега, на прага потенциален световен конфликт бяха не само САЩ и Русия, но и Франция, Великобритания и голяма арабска държава, като Египет. Очевидна Русия и Америка имат нужда да си препотвърдят, че двуполюсния модел на света е по-стабилен... надявам се да е така, но точно на територията на Сирия, манджата стана много по-голяма – защото са забъркани остри интереси на могъщи държави и като Турция, Иран, Израел...На кюрдите, които при население от близо 35милиона души, нямат собствена държава.

- Запознат сте добре с не един локален конфликт и граждански войни – Алжир, Ирак и други места... имате ли професионални или лични отношения с хора в Сирия в момента?

- Да. Животът и преди 10 ноември 1989-а, а особено след това, ме е въртял на много критични точки. Но, позволете да ви поправя, това не е локален конфликт! В никакъв случай. Дори да започна като гражданска война между управляващите и опозицията на Асад, той се превърна в световна локална война – първо със сблъсъците с Ислямска държава, а по-късно – с конфликта между кюрдите и Турция, с локалното премерване на сили между Израел и Иран. Точно тук ми е и надеждата, че все пак световните лидери Путин и Тръмп, няма да изпуснат контрола и фокуса и ще прояват както сдържаност по между си, така и майсторство да сдържат по-малките огнища на напрежение, които се разгоряха...

Лично моят опит със Сирия е много отдавнашен. Бил с там няколко пъти преди 1985-а, когато работех за „Кинтекс“. След това , за жалост не съм стъпвал повече. Казвам за жалост, защото това беше една изключително красива страна, пълна с разнообразни, красив и интелигентни хора. Доста религиозно толерантна и наследила духа, както на античното Средиземноморие, така и на великите арабски открития в областта на астрономията, математиката, медицината, поезията... Истината е, че мечтаех да отида и да заведа съпругата си там, даже планирах нещо подобно, но започнаха конфликтите и стана немислимо за нея. В професионално отношение не съм имал никакви контакти със Сирия

- Преди време се появи е дно странно журналистическо разследване за сръбски картечници „Койот“ доставяни на една от страните в Сирийския конфликт, където беше замесено и вашето име. Какво точно се случи?

- Все още нямам представа каква беше причината да се направи това доста грубо манипулиране на общественото мнение с публикуването на това „разследване“. Поставям го в кавички нарочно ,защото истински разследващи журналисти много лесно биха могли да стигнат до истината за тази сделка... Даже не трябва да търсят. Щом се появи първият материал по темата, лично се срещнах с една от журналистките, разказах и всичко и и предоставих документи. За жалост реакция не последва и сега аз съм принуден да си изчистя името по съдебен път. При това с международно дело...

Историята на кратко е такава: Компания, на която аз съм мажоритарен собственик – БИЕМ, по заявка на местна, подчертавам българска компания, с изпълнителен директор, г-н Пиралков сключва договор за доставка в България! Това е много важно – в България - на определен брой специални изделия, т.нар. картечници „Койот“. Изпълнителният директор на моята компания – г-н Стефан Пенчев отива в Сърбия и закупува тези изделия от държавното предприятие, което ги произвежда и ги доставя на поръчителя. Тук. В България! Неговият ендюзер – документът, който изяснява крайния получател на изделието - е само за България. Той не може да ги достави никъде другаде. Всички тези обстоятелства са изяснени в договор с номер 3BG-063A-02 от 2 октомври 2014. Страна и получател на тези 200 броя картечници е компанията Армитранс, на г-н Пиралков. До колкото знам, собственик на тази компания е американски гражданин и това е фирма, известна с големите си търговски обороти с една от най-големите в света държави. Уважавана и ценена компания. Какво се случва по-нататък с тези изделия, наистина ли са се появили у една от възстанническите групировки в Сирия, както твърди това разследване – аз не мога да знам. Представете си, купувате кола, продавате я, и след неизвестен период от време и смяна на ред собственици, някой ви търси сметка, че с тази кола е извършено пътно-транспортно произшествие. Съгласете това е смешно. А в моя случай и опасно. Държа да обясня защо. През целия си съзнателен живот съм имал отношения само и единствено с легитимни държавни органи на страните, в които съм търгувал.Само с правителства! Въпреки многото изкушения, които моят бизнес е предлагал, никога не съм си позволявал да доставя оръжие или резервни части на някого, който не представлява официална власт, която може да гарантира контрола над тези изделия. Това ми разбиране е продиктувано от моя дълбок респект към тази продукция. Аз си давам сметка, че не се занимавам със сладолед, или животоспасяващи изделия. Точно обратното – става дума за технологии, части и машини, предназначени да отнемат живот. Това е огромна отговорност и аз не мога да си позволя никакъв волунтаризъм по тази тема. И никога не съм го правил!

- Този бизнес е доста контролиран?

- „Доста” не е думата. Той е свръхконтролиран. Едва ли има по-контролиран. И много чувствителен. Ето защо аз съм принуден категорично да потърся съдебно решение срещу разпространяващите лъжи по моя адрес. Не можете да си представите – дори обикновена банкова сметка да си отворите в чужбина, поради характера на компанията и нейната дейност, започват едни много дълбоки проверки и всеки подобен материал ми нанася реални материални щети, които аз мога много лесно да докажа. Да не говорим за моралните – след като цял живот си градил име на почтен и работещ само по международните правила търговец, подобна публикация е голям проблем. Досега беше мой. Сега ще се превърне в проблем на тези, които го създадоха и разпространиха.

- България се завърна решително на картата на световния бизнес със специална продукция. Какви възможности и рискове крие това?

- Това е факт. В последните години на социалистическа България бяхме стигнали нива от около един милиард долара годишно. През последните няколко години се случи да нахвърлим този обем. След един дълъг период на пълен разпад и почти унищожение на националната ни отбранителна промишленост. Не ми се говори за причините за тези 20 години мизерия и разруха, които оставиха хиляди семейства без хляб и перспектива. Те са много болезнени за мен, защото аз съм на първо място иженер, технолог и повече от половината ми съзнателен живот е минал като производственик, като създател... Търговец станах след 1992-а година. Това, че отново работят фабриките ни е чудесно. Но много по-важно е друго. Последните 5 години новите собственици на българската отбранителна промишленост наистина направиха много. Мога да го определя като подвиг дори. Това са изключителни инвестиции в технология, в хора, огромен труд, време и усилие. Най-важното са не само обемите на работа, а че се разработиха изключително голям брой много интересни, модерни и оригинални български изделия, които са търсени и високо ценени. Т.е. ние се радваме не само на успех в момента, но осигуряваме и едно много добро бъдеще за цялата промишленост. Фирма „Оптикс“, които започнаха от нула, буквално на гола поляна. Уникални разработки в областта на спецзиализираната оптика и електроника. Самото предприятие „Оптикоелектрон“, фирма МАРС армор – изключително високо качество на бронежилетки, търсено навсякъде по света. Даже си позволих за един рожден ден на Царя, да му поръчам там по мярка една жилетка – така като метафора, че трябва да е добре брониран за нещата, които му предстоят. Той си направи снимка с жилетката и я разпрати на всички свои роднини... Отклоних се. Да спомена още „Самел 90“ в Самоков – изключително високотехнологично предприятие! Особен пример е „Арсенал“, след като семейство Ибушеви станаха основни акционери. Сигурно пропускам предприятия, но усилията и резултата от труда на тези хора са респектиращи. Те ми дават надежда, че България наистина може да възкръсне и да се завърне отново като водеща индустриална държава. Не само като земеделска и туристическа територия...

- Как оценявате позицията на България в момента по Сирийския конфликт и изобщо поведението на правителството и спрямо Косова, и спрямо кризата с руските дипломати?

- Мисля, че имаме щастлива последователност от събития – първо Симеон Втори, а после и правителствата на Борисов. И няма аналог в новата ни история на такова присъствие на България на международната сцена. Това , че по ротационен принцип тряваше да поемем председателството на ЕС точно в такъв кризисен момент не е наша лична заслуга, но мисля че в момента се справяме повече от добре. И авторитетът на държавата България расте с дни и часове. Мисля,че трябва да си дадем сметка за това, да загърбим политическите и партизански пристрастия и- който с каквото може - в собствената си област, да се опитва да подкрепя, запазва и развива този авторитет. Защото от успеха на държавата ще спечелим всички. В чисто исторически план, ако усилята на Борисов и ръковдството на ЕС по отношение на Западните Балкани се увенчаят с успех, или дори само сложат началото на траен мирен процес на присъединяване тъм общността, това ще остане в историята на Европа. Няма как – Балканите са традиционното буре с барут на Стария континент! Може да харесваме или да нехаресваме едно или друго българско правителство, но небива да си кривим душата – личната харизма на премиера, опита му от изминалите години в политиката, личните му контакти, наистина правят много в момента. И то е забележимо в европейски и световен план. Ще сме глупаци, ако не поддържаме това и не направим опит да се възползваме от него. Вмезете само пример какви възможности дават едни по-интензивни политически и икономически отношения със Саудитска Арабия. С Египет и Турция. Една по-активна посредничека роля в отношенията ЕС – Русия. Вземете само колко е важно за собтвените ни исторически задачи, Западните балкани да са мирни и проспериращи, за да може да оцелее и се развива Македония...

- Накъде върви света, според вас, в един по-общ, философски план?

- Предпочитам да гледам оптимистично. От висотата на моите 75 години. Но трябва да си даваме сметка, че голямото социално неравенство в света ще генерира постоянни конфликти. То именно неизменно поставя демокрацията като форма на управление на изпитание, подклажда съществуването на авторитарни форми на управление и изубхването на локални конфликти. Почти няма война в света, която да не е случила, защото управляващите чрез нея решават вътрешнодържавни напрежения. Това са историческите факти и причините за тях са пред очите на всичи ни: бедността, социалното неравенство, несправедливостта на разпределението. Който не ги вижда, просто не иска да ги види. Но, аз опитмист. Мисля, че светът е по-мъдър днес, отколкото беше вчера.

Интервю: "Фокус"

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 24 Април 2018 15:55
    Що е то държавност и има ли тя почва у нас?

    Високото обществено положение прилича на планина, която отдалеч изглежда така правилна по форма и толкова приветлива на вид... Но когато човек се изкачи на върха й, вижда се обкръжен от магарешки тръни и зверове... Емануил Роидис (1835–1904 г.) – гръцки писател, публицист и езиковед.

    В Речник на българския език, издание на Българската академия на науките, Институт по български език, т. 4, стр. 569, като смисъл на думата „държавност“ е дадено: „качество на държавен“.
    Логично би било да предположим, че това понятие най-плътно би съответствало на структурата, предназначена да осъществява функционирането на публичната власт: законодателна, изпълнителната и съдебна, както и на апарата за нейното прилагане, тоест на самата държава, понеже именно то, като понятие, произлиза от нея и се дефинира посредством характеристиките на държавата.

    Точно такава би била процедурата за изясняване що е държавност в нейния български вариант, в случай, че върху територията, обозначена на глобусите с „България“, пулсираше организмът на една нормална държава.
    Когато очертанията на тази структура в правно-морален аспект са деформирани, размити и гротескно изкривени, както е понастоящем в България, то, ако сме достатъчно силно мотивирани от желанието да сме частица от нормално, а не от социопатно общество, пред нас има само един вариант как да решим алтернативата, очертана от френско-алжирския революционер Франц Омар Фанон (1925–1961 г.), че „Всяко поколение трябва да открие своята мисия и да я изпълни или да й измени“.

    На пълнолетното българско население и от двата пола не се налага да броди през девет земи в десета, за да открие своята мисия. Тя е да разруши настоящата квазидържава, функционираща в угода на едно (псевдо)елитарно малцинство. После, както птиците изграждат гнездата си, сламка по сламка, да издигне конструкцията на държавата България, като преди това се информира кои страни са възприели и имплементирали при тях най-прогресивните форми на народовластие, упражнявани по широкия свят от индивиди с развито чувство за собствено достойнство, готови – ако се наложи, – да следват максимата на Томас Джеферсън (1743–1826 г.), американски философ, държавен и политически деец, президент на САЩ (1801–1809 г.): „Дървото на свободата има нужда от време навреме да се полива с кръвта на патриоти и тирани“.

    Концепцията на Шарл Монтескьо (1689–1755 г.), френски просветител и социолог, за разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; за създаване на система от „тежести“ и „противотежести“ при управлението на една страна, по негово време е била революционна доктрина, чието предназначение е било да отхвърли упражняването на еднолична власт от страна на френския крал, почиваща върху представата за нейния божествен произход.
    Повече от два века по-късно тази идея може да служи само за стъпало в развитието на теорията за държавното управление в полза на гражданите. В никакъв случай не последното.
    Политическата практика на представителната демокрация, независимо за кой от реализираните в историята нейни варианти става въпрос: парламентарна монархия, либерална демокрация, теологическа демокрация или социалистически тип представителна демокрация, убедително свидетелства, че при всяка форма на този род държавно управление се наблюдава явление в социален аспект, характерно и за предхождащите демокрацията форми на съществуване на държавата.
    Това повтарящо се в различните обществено-политически формации явление е наличието на една малобройна част от цялото население в дадена страна, което малцинство е неразривно свързано с властта в държавата – политическа и икономическа. Прието е тези групи да бъдат наричани „елити“. Елити не в смисъл на „най-добри представители“, а в социално-биологичен смисъл – индивиди, които се оказват на върха на социалната и на хранителната верига в своя колектив.

    Ето къде е Гордиевият възел, който трябва да бъде разсечен. Веднъж и завинаги!

    Неотдавна слушах по радио „Алма матер“ един материал на Ясен Бояджиев от „Дойче веле“. Темата: „Дупките по пътищата в България и Швейцария“. Всъщност статията представляваше своего рода социален пътепис от два различни свята. Как у нас темата за ремонтите на пътищата се е превърнала в дъвка за политиците, които си правят балончета от нея, оцветени или в сладникаво-розово – ГЕРБаджийските пропагандни балони, или в катранено-черно – опозиционната критика. Както изяснява авторът на материала в „Дойче веле“, а и без неговото откритие целокупното българско население е напълно в крак с прозрението, че ремонтите умишлено се правят некачествено – понеже единствена цел от страна на изпълнителите им е да си максимизират печалбите. Държавните пък чиновници, независимо дали на национално или на местно ниво в общините, броят облаците по небето, вместо да се вторачат в качествените индикатори за извършените ремонти. Понеже или участват в схемите за източване на финансовите ресурси – независимо дали са по европейски или национални програми, – или най-малкото са наясно, че набъркат ли се в тресавището да си изпълняват както им е вменено служебните задължения, може и да се окаже, че вече са неподходящи на работните си места.

    Там пък, в Швейцария, хората сами решавали какви ремонти да се правят, общинските чиновници само подготвяли за всеки пълнолетен гражданин информационен пакет със снимки на дефектите по пътищата, които би трябвало да бъдат ремонтирани, пък после на общо събрание на желаещите да присъстват на него измежду гражданите, били решавани въпросите за финансирането – чрез гласуване на различните предложения: увеличаване на данъците или теглене на кредит, за който пак солидарно са гаранти всички граждани. Затова и никога не чакат дупките да добият размерите и дълбочината на българските, понеже после ремонтите биха им стрували 10–15 пъти повече.
    Най-важното правило в другия, швейцарския свят е, че който политик поеме някакъв ангажимент пред своите избиратели и не го изпълни, никога повече не получава от тях възможност да повтори този трик, сиреч няма шанс отново да заеме публична длъжност. Докато Борисов, Бойко, както припомня журналистът от „Дойче веле“, вече 17 години, откакто е на публични длъжности, все раздава обещания наляво и надясно за оправяне на пътищата, а след ремонтите те отново и отново дефектират. В които мероприятия той си има и много помощници по места. В София например – г-жа Йорданка Фандъкова, която е перфектна илюстрация на мисълта на доайена на чикагската неолиберална икономическа школа проф. Милтън Фридмън, че най-лесно се харчат чужди пари за чужди цели.

    В този, нашия, нешвейцарския свят, ние овчедушно търпим тези, на които пак ние заработваме заплатите, да си вършат работата некачествено, да не говорим, че твърде често и доста подозрително дали не и за лична изгода, и отново им позволяваме да залягат в окопите на властта. Именно „окопи“, понеже българският (псевдо)елит се намира в непрекъсната война със суверена си относно допуска до установяване на контрол как те, от сервизната служба на държавната администрация, си изпълняват служебните задължения. В реалния български социум, който не само, че дори не е паралелен на швейцарския, но направо си е устроен по модел „антишвейцарски“, на гражданите им е позволено единствено в изборния ден да си избират кой политически шут да ги забавлява срещу космически хонорари, които шутовете сами си требват.

    Авторът на материала Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

  • Вторник, 24 Април 2018 15:55
    Любовниците на Марешки карат Aуди A8 и живеят в луксозни мезонети, докато шефът им строи 2 луксозни къщи в "Бояна" за семейството си

    Вижте как "милионерът-политик" живее по стандартите на истински арабски шейх, заобиколен от десетки ултра скъпи автомобили и цял харем от финансово мотивирани дами

  • Вторник, 24 Април 2018 15:55
    Не трийте талончета, трийте Симеонов!

    "Тук не става дума дали харесваш Симеонов или Божков, а става дума за това, по какъв път държава планира да гради своето и без това крайно неясно бъдеще", пише Васил Петев

Оставете коментар