Четвъртък, 19 Юли 2018
Понеделник, 25 Юни 2018 10:15

Правозащитникът Любомир Данков пред BIG5: Държавата се страхува от децата с увреждания. Платени майки от НПО-та са финансирани от властта и от чужбина, което вече е опасно!

Гражданското общество е подменено от платени организации, които се разхождат по симпозиуми и работни срещи, но нищо не правят. Дали ще отида в Народния театър, или в Министерския съвет, резултатът за децата с увреждания и техните родители ще е един и същ. Депутатите и министрите предпочитат да не правят нищо, за да не сгрешат. Плашат се след това нещата да не се обърнат срещу тях, каза пред BIG5 Любомир Данков от Асоциация за детско развитие "Член 24". 

- Г-н Данков, зарязали тотално държавата грижата за децата?

- Изключително трудно е с тези протести да се постигне нещо. Затова си има причини. Докато при тези майки нещата са по-сложни, защото става въпрос за пари, през 2010 г. започнах с нещо изключително просто. Поисках да се смени едно изречение в Семейния кодекс, което беше съвсем неправомерно премахнато в новия кодекс от 2009 г. То доведе до това, че се улесняваше продажбата на деца. През есента на 2010 г. започнах комуникация с Министерски съвет. От там разбраха, че са оплели много нещата и бързо за месец и половина оправиха частично закона. Това обаче беше козметична промяна и на практика нищо не се получи. Тази комуникация продължи години, но от МС отказваха да признаят каквото и да е като своя грешка. През 2016 г. съдих държавата в Страсбург. Те явно са имали информация какво ще се случи и признаха изведнъж, че са допуснали грешка и че са допуснали текст, с който се улеснява продажбата на деца. Въпреки че държавата е осъдена поправи стореното, до ден днешен няма нищо насреща. Обръщал съм се към Министерството на правосъдието, към комисията за връзки с НПО в парламента… Те ми отговарят с типичните бюрократични писма. По много други проблеми сме ги търсили. Например по въпроса с домашното насилие. Ние имаме цялостна концепция за промяна на закона. Искахме да се срещаме с Министерството на правосъдието. Нищо не се случи.

- Как си обяснявате факта, че държавата обръща гръб на подобни въпроси?

- Ако допуснем, че получа съдействие от Министерски съвет или от Народното събрание за 2 въпроса, те знаят, че след няколко дни ще отида при тях с още папки и ще им предложа да оправим още проблеми, които засягат цялото общество. Ако оправят и тях, после може да отидем с 30 папки и т.н. Очевидно управлението и администрацията в държавата не може да допусне това. Тяхната логика е: „по-лесно е да не се прави нищо, защото ако всеки тръгне с предложения, какво ще стане“. На практика се получава така, че законодателна инициатива има почти всеки депутат и Министерски съвет. На „Дондуков“ 2 обаче работят някакви чиновници, от които най-вероятно нищо не зависи. Т.е., дали ще се обърна към Министерството на правосъдието, или към отсрещната сграда на Народния театър… И двете институции ще ми свършат една и съща работа. Има някакво управление. Дали то е задкулисно или предкулисно – няма значение. Явно има други приоритети. За депутатите е ясно. Става дума за 240 души, които няма как да са компетентни по всички въпроси. Обърнете се към някого и той отговаря, че не разбира от тази материя. Хората се притесняват, че ако направят грешка, ще се обърне срещу тях. Ако не правят нищо, всичко е наред и няма да има никакви проблеми.

- Къде е гражданското общество и защо не застана зад майките, които са опънали палатков лагер?

- Гражданското общество в България не можа да се развие. То е заменено от разни хора, на които им се плаща, за да се представят като „гражданско общество“. Ние сме имали контакти с Държавна агенция за закрила на детето. Това е единствената организация, която по някакъв начин ни обръща внимание и общува с нас. Резултатът не е кой знае какъв. Обещават ни да говорим, да се направят срещи с други организации и работни групи. След няколко месеца започваме отначало. Все едно нищо не се е случило преди това. Ние нямаме абсолютно никакъв достъп до Министерството на правосъдието. Той е на ниво чиновник, който ще ти отговори с някакво писмо. Там се канят само национално представени организации, които получават пари или от бюджета, или от чужди страни. Ако взимат държавни пари, то няма как да са неправителствени организации, защото който плаща, той поръчва музиката. Майките, които са излезли с палатките, знаят, че няма как по друг начин да им се обърне внимание. Докато останалите, които никога няма да го направят, си ходят по разни симпозиуми и работни групи. Не им обръщат внимание, но си продължават напред. Тези организации, които получават пари отвън, създават впечатлението на един вид шпионаж и намеса във вътрешната ни политика. Няма проблем да се вкарат пари отвън за наука или за изкуство, но за участие в законодателни промени или за религия е напълно недопустимо и опасно. Платените организации застанаха на страната на правителството. Те имат някакъв проект, който им е написан от юристи. Цялата идея е да се направи един театър, от който да не излезе абсолютно нищо.

- Т.е., протестите са безсмислени и майките няма да получат нищо?

- Аз много се надявам те да получат отговори на своите искания. Ще е трудно, но родителите са готови на всичко. Страшно трудно е, защото всеки се съпротивлява.

- Как си обяснявате парадокса, че когато полицаите скачат на протест, им се дават допълнителни 100 млн. лв. в бюджета на МВР, а за болните деца пари няма?

- Едва ли са решени всички проблеми на полицаите. Бяха им дадени пари, колкото да не крякат, както се изразява премиерът Бойко Борисов. Може би те притесняват повече правителството, докато майките с децата? Виждате. Става въпрос за протест от група хора, които са по-малко от журналистите, които ги отразяват.

- Писали ли сте лично до Бойко Борисов за проблемите на децата и на техните родители?

- Разбира се. Много от писмата се изпращат до конкретно министерство с копия до Министерски съвет, до министър-председателя. Нямам представа кой ги чете. Това е и един от основните проблеми, че няма система, която да отсява важното, което непременно трябва да се промени. Разбира се, че в Министерски съвет и Бойко Борисов е запознат с проблемите. Ако не е прочел конкретно писмо, то поне следи медиите. Липсата на контакт между държавата и гражданите е един от най-сериозните проблеми. Ако той може да се разреши, всичко ще се случва по-лесно, макар че пак ще има съпротива. Едно от най-важните неща е, когато човек забележи проблем, независимо дали е в платено или неплатено НПО, или въобще участва в организация, да може да се обърне към конкретна структура и да подаде своя сигнал, знаейки, че ще му се обърне внимание. Освен това липсва обществената медия. По-големите са търговски организации, които си имат някаква политика и не се занимават с подобни проблеми.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 25 Юни 2018 10:15
  • Понеделник, 25 Юни 2018 10:15
    С обвито в лой сърце Сидеров брани скотобойната в Странджа

    “Хората трябва да разберат, че убиването на животните им не е без причина”, каза Волен Сидеров на извънреден брифинг в Народното събрание... Докато смирено адвокатстваше на държавните убийци в Странджа, зад гърба му се мъдреше гербаджийска кохорта, която само преди две лета атакистът кълнеше и пращаше в Централния софийски затвор.

    Това ли е същият Сидеров, който влезе с гръм и трясък в политиката като защитник на онеправданите българи?
    Този не воюваше ли с режима на Бойко Борисов и не го ли наричаше магистрална труженичка?
    Това ли е човекът, заканващ се да беси “грухтящите парламентарни прасета със сърца, обвити в лой”, щото не чуват гласа на народа си?

    Защо сега Сидеров не чува гласа на своя народ и брани скотобойната на ГЕРБ?
    Всъщност кой тук е грухтящото прасе и има ли Сидеров сърце?
    Или сърцето му е вече обвито в лой?

    Велизар Енчев, фейсбук

  • Понеделник, 25 Юни 2018 10:15
    Румен Радев поиска отговори от правителството за кризата с чумата

    В ръцете на правителството са всички инструменти за овладяване на кризата

    В ръцете на правителството са всички инструменти за овладяване на кризата.

    Това се посочва в изявление на президента Румен Радев по повод кризата с разпространението на чума по дребните преживни животни и напрежението, което възникна в обществото във връзка с масовото унищожаване на животни в Странджа.

    "За съжаление, гневът на пострадалите стопани и на хора в цялата страна е вече налице. Властите дължат отговор защо животновъдите не бяха информирани детайлно и предварително, за да бъдат убедени в предприетите мерки, както и в гарантирането на интересите им", заявява президентът Радев и отправя следните въпроси:

    Защо не бяха предприети превантивни мерки: налагане на карантина, наблюдение?

    Защо се пренебрегва ваксинирането?

    "За пореден път се поставя въпросът за надеждността на оградата по границата. Очаквам адекватно компенсиране на материалните щети от болестта. Възстановяването на качеството на стадата и психологическата травма от унищожаването на животните изискват време. То трябва да бъде използвано от правителството за подкрепа на засегнатите стопани, за да възстановят поминъка си и най-вече за разумни действия за предотвратяване на подобни кризи в бъдеще", заключава в изявлението си президентът.

Оставете коментар