Вторник, 18 Септември 2018
Понеделник, 02 Юли 2018 15:51

Адв. Десислава Филипова пред BIG5: ЧСИ-та си докарват до 200 000 лв. от такси, докато помагат на банките да ограбват клиентите си

Случвало се е банки да вдигат вноските на клиентите си за кредити двойно - от 500 на 1000 лв. Съдът е длъжен да осигури служебен защитник на потребителя, без той да се занимава с въпроса, дали има в договора си т.нар. неравноправни клаузи. Някога държавното съдебно изпълнение не беше ефективно. Трябва да се запази моделът – да има и държавни, и частни съдебни изпълнители. Над ЧСИ-тата трябва да има по-голям контрол, тъй като в момента работят само 11 инспектори към Министерството на правосъдието, каза пред BIG5 адвокат Десислава Филипова.

- Г-жо Филипова, бяхте на изслушване в Брюксел по повод проблемите с частните съдебни изпълнители. Каква беше темата? 

- Изслушването в Брюксел беше по три петиции, които касаеха една и съща тема за несъответствието на реда, по който банките в България съдят своите клиенти. Става дума за прословутия член 417 по ГПК и правото на Европейския съюз. Този член дава възможност на банките първо да си извадят изпълнителен лист, да образуват изпълнително дело срещу клиентите си и чак след това да се стигне до нормален процес само ако кредитополучателят оспори дълга. Нормалният процес протича точно обратното. Страните, които спорят се явяват на съд, сочат доказателства, правят се експертизи, водят се свидетели. Чак като приключи делото, страната, която го е спечелила си вади изпълнителен лист. В България се създава една презумпция за вина. Ако имаше подобна норма в Наказателния кодекс за престъпление, тя щеше да гласи „застреляй го, а после ще съдим и ще преценим дали е виновен“. Изпълнителното дело си тече в същото време с нормалното дело, ако се стигне до такова, разпродава се имущество на клиента на банката, блокират му се сметките и заплатите. Реално по тази причина той не може да води и дело, защото няма финансовите средства.

- Как стоят нещата по подобни казуси в останалите страни от Европейския съюз?

- Съдът е длъжен да осигури служебен защитник на потребителя, без той да се занимава с въпроса, дали има в договора си т.нар. неравноправни клаузи. Те се налагат от търговците на по-слабата страна по начина, по който търговецът си присвоява права в свой интерес. Няма такова ограничение в ЕС, както е в нашето право, което дава много кратък срок на оспорване. По нашите закони става дума за две седмици, в които може да си потърсите правата и да настоявате за истинско дело. Според законите на ЕС в рамките на давностния срок потребителят може да се защити. Друго грубо противоречие е, че в България, независимо от неравноправните клаузи в договорите, започва изпълнение. В ЕС няма подобно нещо. Правосъдието е особено чувствително по отношение на продажбата на единствено жилище на кредитополучател. Подобна процедура не трябва да се изпълнява, докато не приключи един нормален съдебен процес. Съдът трябва да се занимава служебно с проверка, но нашите съдилища масово не познават правото на Европейския съюз, не могат да се ориентират коя клауза е неравноправна, да не се стига до изпълнение преди да приключи нормалното дело и потребителят да не е ограничен с толкова кратък срок да се обърне към съда за защита за това, че са му натрапени такива клаузи.

- По какъв начин банките ограбват клиентите си?

- Банките ограбват клиентите си чрез два типа клаузи. Първата масова хипотеза при старите договори за кредити беше банките да вдигат когато си искат лихват. Този произвол беше прекратен, след като се намесихме и кредитополучателите спечелиха много от делата срещу тях. На практика банката, отпускайки кредит, чрез органите си за оценка на риска е оценила както риска, така и очакваната печалба. Т.е., включена е една твърда надбавка към лихвата. Ставаше въпрос за една черна дупка, а хората в същото време не знаят какво може да ѝ включи банката като „добавки“ към задълженията. Имало е случаи, при които още в първия месец лихвата се е вдигала. Човек си е направил в същото време бюджет и знае какви са му възможностите. Например е изчислил, че месечно може да погасява 500 лева. Случвало се е банките да вдигат сумата над 1000 лева. По този начин човек насилствено е превърнат в длъжник, защото банката веднага може да извади изпълнителен лист, докато в същото време тя е нарушавала закона. Става въпрос за т.нар. неравноправна клауза, която се забранява от правото на европейския съюз. Отделно има хора, които не си познават правата. Малцината, които стигат до съд, се доказват неравноправните клаузи, които са забранени от правото на ЕС. Всичко обаче вече е свършило. Лицето не може да си върне имотите. То трябва да води ново дело.

- Какво се случва обаче когато частните съдебни изпълнители търсят човек, който е извън страната и си е смели телефона?

- Когато едно лице не може да бъде намерено, за да бъде съдено, трябва да има т.нар. залепване на уведомление. В закона с течение на години се въведоха гаранции и назначаване задължително на служебен адвокат. При частните съдебни изпълнители проблемът е друг. Основните им работодатели са банките. Съответно имат много висока тарифа, въпреки че беше намалена миналата година. Отделно има квоти. Т.е., има един служебен изпълнител на 30 000 души. Няма конкуренция и баницата се разпределя между няколко лица. Въпреки че имат гарантирани високи доходи, алчността ги завладя. Започнаха да правят най-различни схеми, за да надписват сметките. Дори и лицето да си е на адреса, се правят всякакви врътки то да не разбере, че са го „търсили“, за да го уведомят, че има изпълнително дело срещу него.

- Какви са схемите, с които въпросните ЧСИ-та мамят хората?

- Например ви продават недвижимия имот. Спират ви изпълнителното дело на предпоследния ден, преди да приключи едномесечният срок за приемане на наддавателни приложения. След 2-3 месеца го възобновяват, но ден преди да ви продадат имота. За този един ден може да не видите обявлението за продажбата на имота си. Съответно той се купува от „избран“ човек. Това беше променено миналата година. Другият случай е свързан със заплатата. Частният съдебен изпълнител налага запор. Когато работодателят каже, че не може да изплаща сумата, частният съдебен изпълнител го заплашва, че ще запорира и неговите сметки. Работодателят може да се обърне към съда и да каже, че незаконно са му блокирани сметките, но през това време ще го фалират. Другата схема е свързана с цесиите. Раздробява се един дълг от 1000 лв., например. Това го правят частните съдебни изпълнители с играчите в схемата. Дългът се разделя на по десет лева и се прехвърля на други лица. Образуват се изпълнителни дела за всеки тези десет лева от тези хиляда, за което си пишат такси. И юрисконсултът, за която е играч, и частният съдебен изпълнител. По тази схема един частен съдебен изпълнител си беше написал 200 000 лева от такси. Миналата година малко има сложихме спирачка, но на ЧСИ-тата се даде огромна държавна власт. Обществото ни не е зряло да има частно съдебно изпълнение.

- Може ли да се реши подобен проблем, ако процедурите, които извършват частните изпълнители минат в ръцете на държавата?

- Някога държавното съдебно изпълнение не беше ефективно. Трябва да се запази моделът – да има и държавни, и частни съдебни изпълнители. Над ЧСИ-тата трябва да има по-голям контрол, тъй като в момента работят само 11 инспектори към Министерството на правосъдието. Те трябва да проверяват освен това нотариуси, съдии по вписванията и синдици. Т.е. 11 души трябва да контролират 2000. Задължително трябва да се направи софтуер. Като се извадят на светло частните съдебни изпълнители, няма да има толкова много злоупотреби.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 02 Юли 2018 15:51
    Централната банка: Българите теглят все повече кредити

    Българите теглят все повече кредити. Това сочат данни на Централната банка. Над 21 милиарда лева са кредитите на домакинствата у нас в края на юни. Само за година сме взели заеми в размер на 1 милиард 768 милиона лева. Най-голямо увеличение има при броя на кредитите между 100 и 200 хиляди лева.

    Справката на Централната банка показва още, че при заемите до 1000 лева също има значителен ръст. Най-малък е ръстът при кредитите над 1 милион. Финансовите експерти обясняват по-високия интерес към заемите с ниските лихви, които предлагат банките. При ипотечните кредити средните лихви и в левове, и в евро намаляват и са под 4%. В борбата за клиенти някои банки предлагат кредит за жилище с лихва под 3%:

    „За тип клиенти, които се осигуряват на високи доходи, на максималния осигурителен доход или пък имат нетен доход поне 3000 лева”, обясни финансовият анализатор Иван Стойков пред БТВ. А според икономистите за ръста в кредитирането има и други причини. „Икономиката расте, заетостта е на рекордно високи нива и заплатите растат с относително високи темпове – всичко това води до едни по-добри доходи и спокойствие в потребителите за бъдещето”, коментира Десислава Николова.

    Икономистите обясняват ръста на по-големите кредити с поскъпването на имотите. А по-голямата популярност на кредитите до 1000 лева се дължи на желанието за дребни покупки, за които потребителите предпочитат заем с малки вноски, които не тежат на семейния бюджет.

  • Понеделник, 02 Юли 2018 15:51
    Левон Хампарцумян: Не очаквам финансова криза в следващите 2-3 години

    "Влизането в Еврозоната е печат за качество на българската икономика, държавата и нейните граждани". Това коментира пред Нова телевизия банкерът Левон Хампарцумян. По думите му влизането в Еврозоната ще потиска растежа на лихвите, но има много други фактори, които ще работят в обратна насока. Хампарцумян коментира още, че няма признаци за финансова криза в следващите 2-3 години.

    "Другата добра новина е, че обикновено докато стигнат тези неща до България, минава малко повече време, отколкото в по-динамичните и развити икономики ", заяви банкерът. Хампарцумян коментира и новините от Гърция, че страната излиза от финансовата спасителна програма.

    "Това, което се случи в Гърция за 10 години, ние го преживяхме в много по-остър вариант между 1997 - до 2000. Излязохме от кризата изключително бързо, но с цената на доста лишения", заяви банкерът. "Ако се сравняваме със собственото си минало, сме постигнали много. Но ние се сравняваме с останалия свят, а там има много какво да се желае", заяви Хампарцумян.

    Що се отнася до предложението да се приеме закон за личния фалит, за който настоява омбудсманът Мая Манолова, банкерът заяви, че не може да разбере мотивите за това. "Има европейска директива, която се готви по въпроса. В България и в момента хора, които не могат да плащат, са защитени от държавата", заяви банкерът.

    "Такъв закон не може да бъде едностранчив. Трябва да има от друга страна железен кредитен регистър. Не забравяйте, че в България злоупотребата с права е национален спорт. Ако създадем условията на частните лица да правят това, което се прави във фирмения свят - прехвърляне на фирми, имущество, изпразване на фирми. Мислите, че това няма да се случи, ако законът е направен от ден за пладне?", попита Хампарцумян.

  • Понеделник, 02 Юли 2018 15:51
    Служител от кантората на ЧСИ Биляна Богданова пред BIG5: Не сме виновни, че караме хора да плащат 2 пъти за едно и също нещо

    Фирмата не ни каза, не я питахме, защото сме много заети, коментираха пред наш репортер от деловодството на съдия-изпълнителката. 

Оставете коментар