Четвъртък, 19 Юли 2018
Четвъртък, 05 Юли 2018 18:12

Христо Стоянов пред BIG5: Нови писатели и поети ни заливат със снобска чалга, псевдо дисиденти попиляват литературата

Младите хора ядат това, което се рекламира по телевизиите. Новите автори са царе на пиара, а не на изкуството. Издателите търсят неща, които могат да пласират много лесно. Те искат да създават илюзорни скандалчета на ниво селска клюка и нищо повече. Георги Господинов, Йордан Евтимов и Стефан Цанев цял живот имитират бунт.

- Г-н Стоянов, как оценявате съвременните поети и писатели, които са хит в книжарниците?

- За съжаление след 10-и ноември се появи едно поколение, по подобие на априлското при социализма. За разлика от него обаче, липсват талантливите хора. Коста Павлов, Любомир Левчев, Христо Фотев, Иван Динков и т.н. По време на прехода се появиха едни подобия на Едвин Сугарев и Ани Илков. Това, че те пописват стихове, не означава, че са добри поети, защото в България има доста ерудирани графомани. Те владеят по-скоро изкуството на пиара. Тези напористи момчета минаха през „Литературен вестник“ и започнаха да създават представата за „другата литература“, защото успяха да се докопат до медиите. Ако през целия ден те зяпа Георги Господинов или Николай Пенчев, както и „Денят започва с култура“ в БНТ, ти създават една снобска публика. Гърмят се нестойностни неща. За Светлин Русев, например, имаше един малък репортаж от изложбата и смъртта му. В същото време Ушев говори като за черна мамба, когато стане дума за Русев. Той бил отровил живота на мнозина… Не е така. Светлин Русев тровеше живота на бездарника. Сега художникът не е сред нас. Нека тези бездарници да се покажат, да споделят защо го използваха като салфетка и извинителна бележка за това, че нямат талант. Те обаче не приемат критерии в изкуството. За тях то е пърформънс. В момента се правят изгъзици. Вкарват ни в бяла стая и ни карат да си представим нещо. Йордан Евтимов, Георги Господинов и другите напомнят на 20-те и 30-те години на миналия век, когато се правеше модерно изкуство и импресионизмът. Тези момчета не познават обаче структурата на стиха, не знаят какво е ямб и хорей, мъжка, женска и дактилна рима. Не трябва само така да се пиши, но Салвадор Дали казва: „Научи се да рисуваш като старите майстори, а после прави каквото щеш. Текстът не може да е проза, когато става дума за поезия. Липсва и цялата метафоричност, напрежението на ритъма. Всичко е изсмукано от пръстите. В тяхното изкуство няма кръв и сперма, а литературата е това.

- Как си обяснявате факта, че Константин Трендафилов, който стана известен с песента за кекса, е идол за младите поколения и пример за подражание?

- Младите хора ядат храна, която се рекламира по телевизията. Друга представа за света нямат. Ако ги попиташ за литературните течения, те няма да знаят за какво става въпрос. Странното е, че някои от тях са завършили дори Българска филология. Голямата трагедия е, че пишещите и четящите не познават езика. Баба ми беше неграмотна, но не правеше лапсуси, за разлика от полуграмотните журналисти, които не познават езика и влязоха в ролята на литературни критици. А в същото време не са чели световни класици и българските писатели и поети. Не познават Христо Фотев, Бойко Ламбовски, който е изумителен. Не защото е учил в „Максим Горки“, но познава структурата на стиха. Всички тези нови хора ни отричат, защото ги е страх за собственото си творчество.

- Важи ли старата конспирация в случая, че властта иска да сме прости, за да ни контролира по-лесно?

- Аз не съм привърженик на конспирациите. Когато една нация е тъпа, тя по-проста не може да стане. Трагедията е в друго. Страшното в България е, че нямаме интелигенция, която да бъде каста. Борис I унищожава 52 болярски рода, а след това върви да създаваш интелигенция. Всяка нова власт след това унищожава всичко в зародиш. Преди и след Освобождението се заражда някаква интелигенция, но тя е смачкана. Знаете каква е например съдбата на Захари Стоянов. Ние никога не сме имали 100 години нормално развитие, в което да се създаде тази интелигенция. Представата за живота се създава от умните хора, от аристократите, които ние нямаме. Една мини тълпа създава представи, но е избрана от голямата тълпа и по нищо не се различава от нея. Тя иска само да ѝ се хареса и да използва ситуацията, за да се нарече интелигенция. Тези хора не искат да бъдат изместени, защото отиват отново в тълпата.

- Ще разберат ли младите поколения новите авторитети, ако се появят на сцената въобще?

- Не, защото вече са изкривени. Това е като едно стихотворение за скърбящите над трупа, който се събужда, а те започват да го упрекват защо не е мъртъв и защо ги е излъгал. Раждайки се нещо, то трябва да бъде натискано и да е в гроба. Преди години с мое старо гадже отиваме в Кюстендилско. Майката на домакинята ни казва: „Този ти е любовник, а тази с него е за парлама. Тя отговорила: „Мамо, как ще ми е любовник, той е поет“, сякаш ние поетите не може да сме любовници. Майката обаче отговорила: „Море мене, че лъжеш! Не е вярно, те поетите отдавна измряха“! Представата за поетите е като за мъртъвци. Понеже митове и легенди се носят само за мъртвите, Георги Господинов и Калин Терзийски носят точно това със себе си. Те знаят , че България не е важно какво си написал, а какво се говори за теб.

- Какъв интерес имат издателите от кича?

- Издателите търсят неща, които могат да пласират много лесно. Те искат да създават илюзорни скандалчета на ниво селска клюка и нищо повече. Георги Господинов, Йордан Евтимов и Стефан Цанев цял живот имитират бунт. Търсят се удобни хора. Иво Сиромахов, Николай Пенчев, Пламен Дойнов са хора от едно котило. Това е удобната чалга в литературата. Кой може да събере една голяма зала за поезия? Само чалга певица. Става дума за т. нар. снобска чалга. Иво Сиромахов следва жанра. Ако вземете Даниел Хармс, ще видите, че Сиромахов черпи с пълни шепи от него. За съжаление, имам навика да чета всички полуидиоти. Тормози ме, че хора, които пишат качествено, никой не ги завърта в медиите. Като един Румен Денев от Казанлък, който е изумителен поет, но е като каторжник. В прозата също имаме невероятни автори, които са заглушени от парвенютата.

- Поети като Надежда Захариева започнаха да пишат за чалга певиците. Оправдавате ли стихоплетството на всяка цена?

- Надежда Захариева излезе с номера, че няма пари и държавата не се грижи за нея. Тя поне призна, че не прави изкуство, а работи, за да се издържа. Христо Калчев беше първият, който показа, че писателят може да живее от книгите си. Той избяга от „Белият дявол“. Калчев бе много добър писател, но после се продаде. През 90-е години Йордан Евтимов написа злостна статия, обявявайки Христо Фотев за плагиат. Ставаше въпрос за стихотворението му „Колко си хубава“. 15 години след това на него му беше връчена наградата „Христо Фотев“. Даде му я неговият патрон Едвин Сугарев, който преди това пусна статията за „плагиатството“ на Фотев. Аз бях много близък с него и преживя страшно тежко всичко това. Това е обликът на Георгигосподиновците и Йорданевтимовците.

Да... Дами и господа. Те са голи. В което няма нищо страшно. Но не са естетични, защото месата на душите им висят...

ЕТО ЕДИН ТЕКСТ, КОЙТО ЩЕ ВИ УБЕДИ

И ТОВА АКО Е ПОЕЗИЯ...

ТОВА Е "СТИХОТВОРЕНИЕ" ОТ ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ. НЕКА ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ГО РАЗГЛЕДАМЕ:

МАЛКО СУТРЕШНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти
убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден

Първият ред (защото това не може да се нарече стих) е логичен абсурд. Обстоятелствено обяснение, че е валяло дъжд, при това се уточнява, че НАВЪН е ставало събитието. И аз така знам - че дъждът се случва вън. Ако е вътре, значи къщата не е покрита, а ако е покрита, значи, че вътре не е валяло, а е прокапало. Някой може да възрази, че иде реч за метафора, но метафората си служи с друг инструментариум...
Лирическият герой после трябвало да проходи и го прави сънен. Като че ли всеки се събужда бодър. Иде реч за пълнеж на текста - защото до тука няма поезия и стихотворение.
И така добре проходил тръгва към тоалетната по пътеката. Явно иде реч за КЕНЕФ или НУЖНИК, а не за тоалетна. ТОАЛЕТНА в българския език идва едва след като НУЖНИКЪТ влиза в домовете... Има нюанси в българския език и ако някой не знае тези неща нека да ги научи.

Издава се някакъв звук, но се оказва, че не е от това, което излиза от тебе в дупката на кенефа , въпреки желаната от лирическия герой асоциация, а било някакъв охлюв. Охлювът е размазан и лирическото "Аз" на поета е във вегански ужас, защото е извършил убийство. И лирическият герой прикрива убийството на нещастния охлюв, който е бил по-сънен от автора и не си е дал труда да пресече пътеката навреме.
И поетът решава да "ИЗБУТА" трупа на охлюва под тревите. Бутането е процес, извършван с ръце, другото е подритване. Бутането, освен с ръце, впряга и цялото тяло. Освен в случаите, когато жена бута на мъж, или президент ПРОбутва ордени за подобно писание. Тревите, се оказва, че са натежали от капки, които не са паднали.Защото капките не отмиват, а отмива течаща вода. Иде реч за греха...
При така стеклия се текст трябва да се каже, че е грях да се пише подобно нещо. И орден "Стара планина" да се присъжда за подобно писачество е грешно да се взема...
Отдавна не бях правил анализ на стихотворение, ама то пък това не е и стихотворение...
Ами това е...

Публикувано от ХРИСТО СТОЯНОВ в събота, май 28, 2016

Интервю на васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 05 Юли 2018 18:12
    Незнание или непонятност на езика

    "Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог…"

    Това е текст за Левски. В него прозирам две обиди - първата е към него, втората обижда Бог. Излиза, че Бог е онанист, който "ръчно произвел" Левски. А за Левски излиза, че е създаден от онанистични забави... Да не говорим за родителите на Васил Иванов Кунчев. Ако бе живяла в момчешка компания Неда Антонова нямаше да напише такова нещо, защото щеше да знае каква обида нанася на Апостола. Цитираният текст е от прехвалената й книга за Левски: "Първият след Бога"... Добре, че не съм израсъл във времето, в което се яде, или чете само това, което си видял в рекламите...

    Писателският занаят, освен всичко останало, е занимание и с езика. Познаване на езика. Понякога хрумката, идеята не са достатъчни. Трябва много, много работа с езика. Защото така се получава, че Аспарух се храни с царевична питка близо хиляда години преди царевицата да дойде от Америка, както прави Вера Мутафчиева... И редица още абсурди... Литературата е познаване на езика, игра с този език. Но, явно и на редактор не е случила, защото всеки Румен Ленидов би забелязал този абсурд, с изключение на... Румен Леонидов...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Четвъртък, 05 Юли 2018 18:12
    Дисидентството като поза

    За да обявиш Николай Колев – Босия за дисидент трябва първо да си отговориш на въпроса какъв е бунтът му. Каква е причината за бунт и как се променят във времето проявленията й. Т.е., има ли кауза дисидентът, която се променя във времето, но благодарение на зреене на идеята, а не на хаотичното, пардон, налудничевата прищявка на носителя на идеята. Да се говори за един литературен аутсайдер, че е дисидент е най-малкото признак на посредственост. Преди години същият този човек бе обявен за поет-дисидент и този образ продължиха да поддържат в медийното пространство или журналисти, които хал-хабер си нямат от поезия, или журналисти, които, и да имат литературни познания, всъщност не са чели нищо от Босия.

    (Дали пък този псевдоним „Босия“ не идва от идиома „бос в..“, в случая литературата. Да, босичък е човекът и това всеки би го установил, стига да се взре в литературните напъни на нереализирания „поет“… Всъщност, изгрявайки през 1989 г. на небосклона неговата мантра бе, че никой не е издавал „стиховете“ му, защото били опасни за режима. В интерес на истината много хора и поети не се издаваха тогава, но, в интерес на истината, голяма част от тях не ги публикуваха поради чисто естетически причини. Такива, като Иван Радоев съзнателно замълчаха за 17 години, като Константин Павлов, когото, въпреки всичко, все пак го издадоха в „Старите неща“ с предговор от Любомир Левчев. Поемата на Иван Радоев „Феникс“ излезе в алманах „Море“ тогава.

    А такава поема, господи, с която всяка литература би се гордяла. Васил Сотиров чака 14 години първа книга, Борис Гуляшки – 16 години. И причините там не бяха естетически, а защото наистина зад метафорите можеше да се прозре бунт срещу режима. Явно двадесет и пет години не стигат да се утаи ценностната система на тази нация и продължава да митологизира това, което не може да бъде „уличено“ в естетика… Такъв е случая и с Босия (в литературата)… Ето едно стихотворение, което било писано през 1989 г. Вярно, на това „стихотворение“ могат да завидят Калин Терзийски и Георги Господинов, но – толкова само:

    ЗАПОВЕД

    Не изхвърляйте лайното!
    Не го изхвърляйте!
    Не го изривайте с лопата!
    Не го изривайте!
    Не го поглеждайте с омраза!
    Не го поглеждайте!
    Вземете го в ръцете си!
    Вземете го!
    Огледайте го хубаво!
    Огледайте го!
    Вземете чаша със вода!
    С вода от планината!
    Размийте във водата
    лайното живо!
    Изпийте чашата с лайното!
    Изпийте я!
    Повръщайте във скута си!
    Повръщайте!
    За да си спомняте за цял живот!
    За да си спомняте!
    За да си спомнят и децата ви!
    За да си спомнят!
    За да си спомнят и праправнуците ви!
    За да си спомнят!
    За да си спомнят
    вкуса на времето!

    Ето, това се представя за поезия. Няма да говоря и да обяснявам що е поезия на четящите. Няма да говоря за каноните и естетически „параметри“ на едно стихотворение – независимо дали е класически, свободен или бял стих. Разбира се, няма да говоря и за средства-та, ареала от думи. Защото, моето дълбоко убеждение е, че няма мръсни думи, има мръсно мислене с думите. В случая иде реч за второто. Защото и Иван Радоев, и Гинзбърг, и Буковски внесоха булевардния език в поезията. Уличния език. Ами Висоцки, който може да бъда разгадан само с речника на блатния език на Русия…

    Не употребата на думата „лайно“ ме притеснява в този текст, а от това, че това лайно (без кавички) не излиза от своята (с)мисленост. То няма естетизирането, натоварването с подсмисъл, с метафора, с ритъм, ако щете. Други са каноните, които една дума може да разчупи, но тука няма такова нещо. Естетиката има два полюса – грозно и краси-во. Тука обаче тя не съществува. А не съществува, защото „лайното“ на Босия не се измъква от своята битност. Скоро писах, че Босия (в литературата) е болен от тоталитъризъм. Обявявайки гладна стачка не заради кауза, а защото индиректно иска да се върне времето, когато „отгоре“ по телефона, по радиото, по телевизията, по вестника някой нареждаше какво да се прави, кой да се уволни. Без да се съобразява с инструментите на Демокрацията. А с инструмента на изкуствения мит. И незадоволения инстинкт за себеизява…
    Ами, толкоз…

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Четвъртък, 05 Юли 2018 18:12
    Кой воюва с нашите читалища?

    Днес минах през с. Ивански. Край Шумен. Библиотекарката Димитричка. Съседите... И плачат. Събрали 3 000 лв. После кандидатствали в Министерството на културата. Само че така и нищо не станало. Читалището е построено 1927 г. и завършено 1929...

    Дали пък не е довело до някакъв фатализъм изписването на втора година... Ама е изкорубено. Всъщност - ще видите. Село, дало редица професори, учени, писатели... Всъщност не селото - това Читалище ги е създало. Сега по покривите растат дървета. Хващат корени.

    И новата сграда - ако въобще може да се говори за нова сграда. Стара сграда, преотстъпена... А читалището е с великолепна сграда. Някога е било с такава... Е, не е голямо като това в Шипка, но за сметка на това е по-изкорубено...

    Село Горловка след артилерийски обстрел. Резултатите в с. Ивански не се различават от резултати след война... Ние във война ли сме? И кой воюва с нашите читалища?

    Христо Стоянов, фейсбук

    Снимки от разбитото читалище в село Ивански

    Рзрушената сграда на читалището в Украйна

Оставете коментар