Събота, 17 Ноември 2018
Четвъртък, 12 Юли 2018 11:54

Антония Първанова пред BIG5: Държавата се управлява с подаяния. Мая Манолова и Бойко Борисов са сменили ролите си

Докато продължаваме да живеем с милостиня, ще има гладни стачки и самозапалвания, а малкият бизнес трябва да си направи стрелбище и да се гръмне. Такава тежка форма на безхаберие и на унищожаване на държавността няма къде да видим в ЕС Обществото свикна, че който по-драматично се моли и самонаказва, получава внимание. В останалите страни в ЕС хората не действат по този начин и това ги озадачава. Те не могат да разберат защо се влага толкова много енергия в представянето на проблема, а не в неговото решаване.

- Г-жо Първанова, защо правителството и институциите не чуват родителите на деца с увреждания и искат този проблем да им се махне от главата?

- Въпросът за хората с увреждания е много сложен и комплексен, защото не може да бъде разрешен само с усилията на едно министерство, с едно решение или с финансова помощ. Налага се да има цялостен подход и решение, което да не е само на хартия и само да бъде отчетена пред различни международни организации и институции. Въпросът, който е изключително объркан, не е решен през годините. Имаше еднократни политики и решения, но те не могат да дадат резултат. Още през 2 000 г., когато България започна да участва в координацията между националните парламенти на страните-членки на ЕС, започнаха да се правят консултации за мерките, които трябва да се предприемат и за начина, по който могат да се подпомагат с добри практики отделните държави. За съжаление числата у нас за хората с увреждания бяха много стресиращи. Изглеждаше невъзможно да бъдат изпълнени изискванията.

- Кои са основните проблеми за хората с увреждания?

- Вижте, например колко непригодена е средата за хората с увреждания. Буквално е невъзможна комуникацията с държавните или общинските структури за човек, който не вижда или не чува. Да не говорим за реализацията на децата. Става дума за един човешки живот, който след 18 години продължава, ако разбира се не допуснем той да угасне. Тези хора имат нужда от много сериозно внимание не само от управляващите, а и от цялото общество. Най-съсипващо, освен здравословните проблеми, е огромната изолация. Не всички с увреждания са непригодни, активни, полезни за себе си и неудовлетворени. Поставени в изолация обаче те се амортизират във всеки аспект. Все повече това ги лишава от възможността да се погрижат за себе си и да се чувстват полезни, а не ръката им да бъде постоянно протегната. Там, където проблемите са сериозни, има нужда от адекватна намеса на цялата ни здравна система, но и от обществото. Всичко е оставено обаче на принципа „ако се намерят малко пари, ако може да се направи и да се даде нещо малко“. За мен е унизително да се постъпва по този начин. Дори исканията на хората се трансформира през последните 20 години. Първоначално инвалидите са искали да бъдат партньори и част от екипи за вземане на решения. Да могат да бъдат активни и полезни, да участват на международни форуми. През годините поведението им се промени и те преминаха в позиция „протегната ръка, поне сега, поне малко“. Това е жалако. С такава протегната ръка са пенсионерите, майките, нуждаещите се от ин-витро процедури. Цялото общество се превърна в малка група от хора, която е в тежка зависимост от благоволение. Същата е и ситуацията с малкия бизнес. Това разболява всички и създава първоначално апатия. В един момент може и да предизвика бунт, но не съм сигурна, тъй като виждаме по-голямата част от предприемчивите и будните хора напускат страната ни.

- Каква е причината да не бъде изготвена дългосрочна стратегия за разрешаване на проблемите, в липсата на експерти или в нежеланието на чиновниците?

- Всичко е комплексно. Едва ли става въпрос за нежелание, защото би било много грубо, но ние имаме липса на силно гражданско общество, което да участва в управлението на страната. Това е един от тежките проблеми. Грях на правителството, което и да е то, е, че създава ситуация, в която да се чакат подаяния. По този начин държава не се управлява.

- Омбудсманът Мая Манолова и родителите на деца с увреждания имат конкретни предложения за решаване на проблема. Прочетохте ли ги и те биха ли помогнали?

- Мая Манолова се превърна в пожарникар, откакто е омбудсман. С премиера Бойко Борисов си размениха компетенциите. Не е възможно само със законодателни промени да се постигне напредък. Това е цялостна политика. Ако тя се зададе като тон от правителството към хората и към общините, тогава и обществото ще реагира. Трябва да последват много действия от страна на абсолютно всички министерства. Когато отношението към хората с увреждания е на спартанския принцип „всичко, което е негодно, трябва да бъде терминирано“, говорим за цинично и жестоко общество. Справедливостта и милосърдието убягват и се разчита на един закон на хартия. Аз съм сигурна, че всички мерки, които е предложила Мая Манолова няма да бъдат приети във вида, в който ги е предложила по две причини. Ако те трябва да бъдат остойностени финансово, веднага ще се намерят „точните експерти“, които ще намерят точния разсрочен финансов план и ще ги обезсмисли. По чисто политически причини мерките ще претърпят корекции. Не знам дори и стачкуването може да помогне, тъй като то се прави срещу точно определена малка върхушка. В случая това е правителството. А всички надолу? Мислите ли, че на шофьор, който е паркирал колата си на тротоара му пука, че от там няма как да мине майка с количка или инвалид? Тези хора нямат съпричастност, но срещу тях никой не протестира. Обществото не е възпитавано на толерантност към хората с увреждания.

- Имате ли информация за подобни практики майки на деца с увреждания да получават пари чрез неправителствени организации от властта?

- Не, конкретно нямам подобна информация. Изправянето на майки срещу майки е поредният връх на цинизма и изместване на фокуса от същината на проблема.

- Защо нашите европартньори и чиновници от ЕС не обърнаха внимание на палатковите лагери под прозорците на властта по време на европредседателството ни?

- Чиновниците от европейските институции имат определено поведение. То се различава от приетото в България да се показват емоции. Там има лицемерие, но и предвидима толерантност. Проблемите на хората с увреждания са работа на националните правителства. Европейските институции могат да дават само препоръки в този аспект, доколкото това не е политика от Лисабонския договор. Ако се очаква по каквато и да е тема европейски чиновници да проявят емоции, защото са трогнати, те няма да го направят. Вероятно като хора всеки един от тях изпитва състрадание, но не им е това работата. Не им се плаща, за да проявяват емоции. Това е разликата между политиката на разумността и толерантността и тази на протегната ръка и на унижението. Обществото свикна, че който по-драматично се моли и самонаказва, получава внимание. В останалите страни в ЕС хората не действат по този начин и това ги озадачава. Те не могат да разберат защо се влага толкова много енергия в представянето на проблема, а не в неговото решаване. Така беше някога и в България. Не се налагаше хората да се самозапалват и да правят гладни стачки, за да им се обърне внимание. Така държава не се управлява. Какво трябва да направи всеки следващ, който има проблем за решаване – да предприеме поредното самонараняващо и ужасяващо действие ли? По тази логика бизнесът може да си нареди стрелбище и бизнесмените да се изпозастрелят, за да има се обърне внимание. Корупцията с какви мерки ще бъде преборена? Хората, които дават пари, да бъдат убивани ли? Такава тежка форма на безхаберие и на унищожаване на държавността няма къде да видим в ЕС. В България по някакъв начин се разпада всичко, което е познато в световен аспект по отношение на държава.

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 12 Юли 2018 11:54
    Оставката като фарс

    На мен от самото начало на сагата с Валери Симеонов ми е все тая ще подаде ли оставка тоя или не. И с оставката му, и без оставката му, едва ли нещо ще се промени към по-добро.

    Валери е подобен с останалите управници. Нали помните понятието „подобни триъгълници” от геометрията за 7-ми клас? Може и да е за 8-ми. Това няма значение.
    Валери ще се върне в събранието като депутат и ще продължи да е подобно вреден в качеството си на депутат, което е подобно на министър и вицепремиер.

    И няма никакво значение как изглежда и колко струва сделката за вицепремиерската му оставка между него и премиера. Никога няма да узнаем цената.
    Всички радости и щастия, предизвикани от тая предизвестена оставка, са напразни и безсмислени.

    Вицепремиерът Симеонов е мъртъв!

    Да живее депутатът и шеф на партия Валери!

    Със Симеонов, или без Симеонов, Борисов остава и си е същият.

    Любомир Кольовски, фейсбук

  • Четвъртък, 12 Юли 2018 11:54
    Валери Симеонов подаде оставка! Не искал да тежи на кабинета. Борисов я прие

    След близо месец протести на майките на деца с увреждания, вицепремиерът реши да се оттегли от поста си.

    В 19.55 часа Валери Симеонов лично съобщи пред медиите в Министерски съвет, че депозира оставката си: "Решението за оставката е лично - става въпрос за медийна кампания, която удря върху авторитета на правителството", заяви вицепремиерът. 

    По думите му тази кампания удря върху авторитета на правителството и се превръща в пречка за нормалното функциониране на управлението. "Не става въпрос за моята личност, не става въпрос за партията, на която съм ръководител, а за управлението на България“, каза още той по време на извънредния брифинг.

    „Благодаря за вниманието от ваша страна. Повиках ви, за да обявя пред вас моето лично решение да подам оставка в качеството си на вицепремиер на Република България в коалиционното управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, допълни той. 

  • Четвъртък, 12 Юли 2018 11:54
    Държавата поиска отнемане на 2 400 000 лева от Трайчо Трайков

    Бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма от първото правителство на Борисов не успял да докаже произхода на въпросната сума

    Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), е внесла искане в Софийския градски съд за отнемане на 2 400 000 лева от Трайчо Трайков.

    Искането е внесено, след като Трайков не е успял да докаже произхода на голямата сума. Той попадна под ударите на закона след проверка, започнала в началото на 2017 г. Тогава КПКОНПИ откри несъответствие между декларираните доходи и активи и реалните му приходи
    Антикорупционната комисия е проверила имуществото и доходите на Трайков през последните 10 г. До момента на Трайков, който бе и кандидат-президент от името на Реформаторския блок, бе наложен запор на 1/2 от апартамент, ателие, дворно място, паркомясто, акции, както и влогове и депозити.

    Трайчо Трайков стана клиент на прокуратурата заради обвинението за приватизация на по-ниска от пазарната себестойност на държавната една трета от акциите на енергийния оператор ЕВН, докато той беше ресорен министър. Заедно с него обвинени по това производство са бизнесменът Иво Прокопиев и бившият министър на финансите Симеон Дянков. 

Оставете коментар